№ 6031
гр. С., 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110142284 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация С.” ЕАД твърди, че на 21.02.2024 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата А. Ц. Б. за сумата от
6045,43 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за период
01.05.2021 г.-30.04.2023 г. в имот с адрес: гр. С., ж.к. „**“, **, аб. № **, сумата от 68,63 лв.,
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2021
г.-30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане, сумата от 649,08 лв., законна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г.-13.02.2024 г., сумата от 12,95
лв., законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021
г.-13.02.2024 г., както и за направените по делото разноски. В тази връзка било образувано ч.
гр.д. № 10307/2024 г. по описа на СРС, 161 с-в, като по същото била издадена исканата
заповед за изпълнение. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и на
ищеца били дадени указания да предяви установителен иск за вземанията, което се
изпълнявало с подадената искова молба. Ищецът сочи, че ответницата като собственик е
негов клиент на топлинна енергия за имот с адрес: гр. С., ж.к. „**“, **, аб. № **. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при
публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в
едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали
силата на договор. Според клаузите на приложимите в случая общи условия купувачите на
топлинна енергия, каквато била и ответницата, били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. В процесния имот през процесния период била използвана доставената топлинна
енергия, но същата не била заплатена, поради което настъпила забава и се дължала и законна
лихва за забава. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на
сградата, в която се намирал процесният имот, били сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение с „Техем сървисис“ ООД. Сумите за топлинна енергия били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период
1
били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота били издадени изравнителни сметки.
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено,
че ответницата му дължи процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 21.02.2024 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответницата А. Ц. Б., чрез особения представител по чл. 47 ГПК адв. К., оспорва
исковете като неоснователни. Твърди се, че ответницата не е изключителен собственик на
процесния имот, поради което не дължи претендираните суми в цялост. Поддържа се, че
било възможно ответницата да се е разпоредила с имота, съответно да не е била нито
собственик, нито титуляр на вещно право на ползване през процесния период. Оспорва се
наличието на облигационно правоотношение между страните във връзка с доставката на
топлинна енергия, съответно оспорва се ответницата да е клиент на ищеца. Сочи се, че
ищецът не бил представил доказателства относно наличието на договорни отношения с
топлинния счетоводител за процесния период, а срокът на приложения като доказателство
към исковата молба договор, бил изтекъл. В тази връзка са въведени възражения по искането
на ищеца за привличане на „Техем сървисис” ЕООД като трето лице-помагач на страната на
ищеца. Посочва се още, че липсват доказателства за ежемесечно удостоверяване на
публикуването в интернет страницата на ищеца на данни за дължимите суми в присъствието
на нотариус и съставянето на констативни протоколи, както било посочено в исковата
молба. Оспорва се задължението за лихва за забава, тъй като не били представени
доказателства за публикуване на изравнителните сметки в сайта на продавача. Моли се за
отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД изразява
становище за основателност на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите
на страните съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главница за
топлинна енергия
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този
имот при общите условия на топлопреносното предприятие.
Видно от нот.акт за дарение на недвижим имот № 59/17.01.1994 г., I нотариус при
Софийската нотариална служба, ответницата е придобила 1/2 ид.ч. от имота, при учредено
пожизнено право на ползване за дарителката – баба й Тинка Василева. Последната е
починала преди исковия период, поради което и в исковия период ответницата е собственица
на 1/2 част от имота, с което вещно право няма данни тя да се е разпоредила или да е
прекратено на някое законово основание.
Така с оглед приложението на императивната норма на чл. 153 ЗЕ, следва да се
приеме, че ответницата е клиент на ищеца по договор за продажба на топлинна енергия за
битови цели за процесния имот в исковия период, но отговоря за 1/2 част от цялото
2
натрупано задължение, на каквато част от имота е и собственица.
Не се спори, че сградата в този период е топлоснабдена и че в сградата е въведено и
дялово разпределение, за което е взето решение от етажните собственици. Представен е и
договор от 27.09.2002 г., сключен между етажните собственици и фирмата за дялово
разпределение – помагача на ищеца по делото, за извършване на услугата. С чл.2.4 от
договора се предвижда автоматично удължаване на срока на договора за всяка година, в
която с предизвестие той не е прекратен, преди това. Ето защо съдът приема, че в сградата
валидно се отчита топлоподаването и се извършва дяловото разпределение.
Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно отношение
между ищеца и ответника, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по
който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание за периода. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи
условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват клиента, дори и без да ги е приел изрично
съгласно нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Представени са и доказателства за публикуване на
общите условия.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в
жилището е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно нормата на чл.
162 ГПК, според която иск, доказан по основание, не може да бъде отхвърлен, а за размера
му съдът следва да ползва заключението на вещи лица или своята преценка.
Съгласно заключението на СТЕ, кредитирано от съда, количеството на доставената в
цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който отговаря на
метрологичните изисквания. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от
общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода
нормативна уредба.
Доколкото задълженията за прогнозни суми са срочни, то с неплащането им на
уговорените падежи (30 дни след края на месеца, за който се отнасят, а по общите условия от
2016 г. – 45 дни) длъжникът изпада в забава и дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
обезщетение в размер на законната лихва. Допустимо е, обаче, страните да уговорят друг
падеж на задълженията за заплащане на топлинната енергия. Такава уговорка е в сила за
периода на действие на общите условия на ищеца от 2014 г. и 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 12.03.2014 г.
купувачът е длъжен да заплаща стойността на реално потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен
срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача (което в случая не
се оспорва). В този случай продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за
реално потребено количество топлинна енергия, определено на база на изравнителните
сметки (чл. 33, ал. 4 ОУ).
Съдът намира, че част от посочените клаузи са недействителни, тъй като не са
индивидуално уговорени, а освен това са неравноправни – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Уговорка в
общи условия на търговец монополист, която позволява търговецът да измества падежа на
задължения, които имат характера на периодично плащане, в следваща година, създава
значително неравновесие в отношенията с потребителя и противоречи на принципа на
добросъвестността. В случая, падежът на прогнозните вземания за част от топлинните
периоди едностранно е изместен от търговеца за след датата на общата фактура т.е. за
следващата година. Така давността за част от тези вземания по чл. 111, б. „в“ ЗЗД е
продължена едностранно от търговеца с почти година. Срещу това облагодетелстване
3
потребителят получава „компенсация“, състояща се в това, че не се начислява мораторна
лихва върху вземанията за прогнозни суми на топлинната енергия, но този „баланс“ е
очевидно наклонен в полза на търговеца, като се има предвид обстоятелството, че
вземанията за главница са по-големи от тези за мораторна лихва. Ето защо съдът намира, че
всяко едно вземане за прогнозни дялове се погасява с давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а така
също със същата давност, но като вземане с относително самостоятелен характер, се
погасява и вземането за изравнителна вноска. Съдът приема и, че падежът на задължението
за прогнозни суми, от който тече погасителната давност, е 30 дни след месеца, за която се
отнася задължението.
В случая, възражение за давност не е правено, а то би било и неоснователно, но
горните аргументи относно неравноправността на клаузите относно падежите на
задълженията за главница за топлинна енергия имат отношение към размера и падежите на
задълженията за мораторна лихва върху тези главници.
В тази връзка възражението на ответницата против доказаността на задълженията
мораторна лихва, като не били представени доказателства за публикуване на общите
фактури в сайта на продавача са парадоксално – хем основателни, хем неоснователни.
Фактически те са верни – няма доказателство за публикуването, но това парадоксално
ползва не потребителя, а търговеца. Както вече се посочи, клаузите в общите условия са
неравноправни и поради това не следва да се прилагат и падежите следва да се определят от
първо число на следващия месец. Това всъщност би ощетило търговеца относно главниците
(ако част от тях да биха били погасени по давност), а би го облагодетелствало относно
лихвите – защото лихва щеше да се начислява за много по-дълги периоди, макар и върху по-
малки суми.
С оглед диспозитивното начало в процеса обаче мораторната лихва върху главните
вземания следва да се определи върху главниците по общите фактури и от падежите,
посочени от ищеца, с оглед диспозитивното начало в процеса (ако лихвата се определи по
отношение забава в плащането на всяка прогнозна сметка, ще се получи хем по-голяма по
размер лихва от претендираната, хем за период, за който ищецът не претендира лихва – а чл.
6 ГПК забранява това) и съдът намира, че натрупаната мораторна лихва е в размер на
лихвата по общите фактури.
По реда на чл. 162 ГПК и съобразно неоспорените заключения на СТЕ и ССчЕ, които
съдът кредитира съдът намира, че размерът на задължението за главница зца топлинна
енергия за исковия период е 6045,43 лв., а за мораторна лихва върху главниците за топлинна
енергия е 649,08 лв.
Исковете следва да се уважат изцяло, а искът за главница за топлинна енергия – ведно
със законната лихва от 21.02.2024 г. до окончателното изплащане.
По исковете с правно основание чл. 415 ГПК чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху вземането за услуга дялово разпределение
Както вече се посочи, ищецът и ответника са обвързани от договорно
правоотношение по чл. 150 ЗЕ, като в сградата, в която се намира собственият на
ответницата имот, е въведена системата на дялово разпределение и такова се извършва от
третото лице-помагач – лицензирана субект по чл. 139а ЗЕ. Задълженията на ищеца по
договора за продажба са да доставя и продава топлинна енергия, а на ответника да я
заплащат съобразно цените, одобрени от КЕВР, и на падежите, посочени в общите условия
на ищеца.
Съгласно чл. 186, ал. 2 ЗЗД разноските по предаването на вещта и по тегленето и
меренето й са в тежест на продавача. Предвидените в чл. 36 от общите условия на ищеца от
2014 г. и чл. 22 от общите условия от 2008 г. разноски за изготвяне на изравнителна сметка и
отчет на уреди за топлинно разпределение са именно разноски, попадащи в предметния
4
обхват на чл. 186, ал. 2 ЗЗД (с арг. чл. 110, ал. 2 ЗС). Нормата е диспозитивна, като не
съществува пречка за дерогирането й както с нарочно писмено съглашение между ищеца и
ответниците, така и с клауза в общи условия, одобрени от надлежния държавен орган.
Именно това се е опитал да стори ищецът, приемайки общите условия от 2016 г. и 2014 г.
Същевременно нищо в текста не сочи, че за купувачите на топлинна енергия се предвижда
задължение да предплащат разноски по чл. 186, ал. 2 ЗЗД на ищеца. Такава уговорка не е
включена в общите условия, поради което за основателността на главния иск за дялово
разпределение, ищецът следваше да установи, че е заплатил на третото лице-помагач
визираната сума, което той не е сторил. Дори да се приеме, че подобно задължение за
предплащане на разноски е изводимо от уреденото право на ищеца да определя по
съглашение с третото лице-помагач реда и начина на заплащане на услугата, то отново
според съда в тежест на ответниците не би възникнало задължение за заплащането на
главницата. Това е така, защото клауза, предвидена в общите условия на търговец продавач,
според която той има право едностранно да определя ред и начин на плащане на задължения
за разноски в тежест на потребителя, е неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП. Чл. 186, ал. 2
ЗЗД е дерогируем по обща воля на страните по договора за продажба, но когато едната
страна е потребител, съглашението следва ясно да урежда правата и задълженията на
страните и предпоставките за дерогацията. В случая общите условия не отговарят на това
изискване, те дават възможност на търговеца едностранно да определя падеж на
задължението и начин на неговото възникване, поради което съдът приема, че клаузата е
нищожна и вземане за стойност на услуга „дялово разпределение“, представляваща разноски
по чл. 186, ал. 2 ЗЗД, не е валидно възникнало в полза на ищеца.
Главният иск за сумата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне, а с него и
акцесорната претенция за мораторна лихва. Тя е неоснователна и защото в общите условия
не е предвиден падеж на задълженията за главница, поради което те са изискуеми след
нарочна покана до длъжника, за каквато данни по делото няма.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете главни страни, но само
ищецът има претенция и доказателство за разноски.
Ищецът е сторил в исковото дело разноски от 135,52 лв. за държавна такса, 1050 лв.
депозити за особен представител и вещи лица, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, ред., ДВ, бр.
8/2017 г., съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., или общо разноски от
1285,52 лв. В заповедното дело разноските на ищеца са в размер на 185,52 лв.
Пропорционално на уважената част от исковете ищецът има право на разноски от 1270,04
лв. в исковото дело и 183,29 лв. в заповедното дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК
*********, против А. Ц. Б., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 6045,43 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
период 01.05.2021 г.-30.04.2023 г. в имот с адрес: гр. С., ж.к. „**“, **, аб. № **, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2024 г. до окончателното изплащане, и
сумата от 649,08 лв., законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022 г.-13.02.2024 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 08.03.2024 г. по гр.д. № 10307/2024 г., СРС,
161-ви с-в.
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК *********, против А.
Ц. Б., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 68,63 лв., главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г.-30.04.2023 г., и сумата от 12,95 лв., законна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г.-13.02.2024 г.,
ОСЪЖДА А. Ц. Б., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1270,04 лв., разноски, сторени в
производството, и сумата от 183,29 лв., разноски, сторени в производството по гр.д. №
10307/2024 г., СРС, 161-ви с-в.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като
помагач на ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6