Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Велики Преслав, 16.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Велики Преслав в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Стефанова
Като разгледа
докладваното от съдия Стефанова гр. дело № 93 по описа за 2021
година на Районен съд – Велики Преслав при секретаря Гергана
Савова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 342 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД от „Т.Б.“ ЕАД срещу А.Д.Н. за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 228,74 лева,
която включва дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 26.04.2018 год. и Допълнително
споразумение от 05.11.2018 год., за периода от 15.10.2018 год. до 14.01.2019
год. в размер на 124,94 лева, както и сумата от 103,80 лева, представляваща 19
броя незаплатени лизингови вноски за мобилно устройство Samsung
Galaxy J4 Plus Dual Pink (на обща стойност от 98,61 лева), дължими за периода от
месец март 2019 год. до месец октомври 2020 год. и една допълнителна вноска за
изкупуване на устройството в размер на 5.19 лева., дължими по Договор за лизинг
от 05.11.2018 год., ведно със законната лихва за забава върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се сочи, че за претендираните суми е депозирано заявление
по чл. 410 от ГПК, образувано е ч.гр.д. № 410/2020 год. по описа на РС- Велики
Преслав и е издадена заповед за изпълнение. Ищецът излага, че за потребените от
ответника мобилни услуги за периода от 15.10.2018 год. до 14.01.2019 год. са
издадени 3 бр. фактури за сумите от 39,37 лева (за отчетния период от
15.10.2018 год. до 14.11.2018 год.), 43,40 лева
(за отчетния период от 15.11.2018 год. до 14.12.2018 год.), 42,17 лева
(за отчетния период от 15.12.2018 год. до 14.01.2019 год.), които суми не са
заплатени от ответницата, поради което на осн. т. 11 от процесните договори и
чл. 75, вр. чл. 19б, предл. в) от ОУ ищцовото дружество е прекратило
едностранно индивидуалните договори с ответницата и е издало крайна фактура от
15.03.2019 год. за претендираната сума от 124,94 лева. Ищецът релевира, че с
оглед прекратяване на договора за мобилни услуги, дължимите месечни вноски за
предоставеното мобилно устройство са обявени за предсрочно изискуеми на осн. т.
12, ал. 2 от ОУ, приложени към лизинговия договор. Посочено е, че падежът на
лизинговите вноски е 15-то число на съответния месец. Навежда се твърдение, че
издадените фактури е следвало да бъдат заплатени в срок най-късно от 18 дни
след издаването им, на осн. чл. 27 от ОУ, като при неизпълнение на това
задължение, потребителят дължи неустойка в размер на законната лихва за всеки
ден закъснение. Претендират се сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски. В хода на производството поддържа претенциите си.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба
от особения представител на ответника, в който сочи, че предявеният
установителен иск е процесуално допустим. Не оспорва, че между ответника и
ищцовото дружество са били сключени договор за мобилни услуги и договор за
лизинг. Не оспорва обстоятелствата, на които се основават исковите претенции. В съдебно заседание особеният представител се явява
лично и поддържа отговора на исковата молба. С оглед събраните по делото
писмени доказателства заявява, че исковата претенция се явява основателна и
доказана.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От
представените договор за мобилни услуги от 26.04.2018
г. и допълнително споразумение към него от 05.11.2018
г. се установява, че "Т.Б." ЕАД се задължило
да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа на А.Д.Н. мобилни услуги. Потребителят е декларирал,
че е запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на мобилни
услуги.
Към
договора е приложена ценова листа на абонаментните планове на оператора и
декларация-съгласие, в която абонатът е удостоверил, че е
получил екземпляр от Общите условия на оператора.
Съгласно чл.
71 от представените Общи условия на "Т.Б."
ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (с последно изменение от 20.09.2018 год.) потребителят е длъжен
да заплаща определените цени по начин и срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ. В цитираната клауза е предвидено, че плащането на посочената във фактурата
сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й, като при неспазване на срока потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
По делото
е представен и договор за лизинг от 05.11.2018
г., по силата на който ищцовото дружество "Теленор България"АД е
предоставило за ползване на ответника мобилно устройство Samsung
Galaxy J4 Plus Dual Pink, с телефонен номер +359*********, като
лизингополучателят се е съгласил да заплати обща лизингова цена в размер на 151,87 лева.
В договора е вписан погасителен план за сумата, която е следвало да се заплати
на ежемесечни вноски всяка в размер на 5. 19 лева за
срок от 23 месеца.
По делото
са приложени фактури №№ **********/ 15.11.2018 год.; **********/ 15.12.2018 год.;
**********/ 15.01.2019 год.; **********/ 15.03.2019 год., издадени
от "Т.Б." ЕАД, от които е видно, че на ответника са начислени суми,
представляващи такси за потребени услуги, лизингови вноски и
начислена неустойка за педсрочно прекратяване на договори за услуги.
По делото е назначена съдебно-счетодовна експертиза, вещото лице по която е
достигнало до извод, че размерът на задълженията на ответника към
"Т.Б." ЕАД възлиза, както следва: на 104,18 лева,
представляваща суми за предоставени далекосъобщителни услуги и на 124,56 лв.
– неплатени лизингови вноски. Вещото лице в съдебно заседание е
уточнило, че действително в исковата молба се претендират 103,80 лева –
незаплатени лизингови вноски и 124,94 лева – дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, но независимо от разминаванията в
отделните пера цялото задължение възлиза на 228,74 лева, колкото се претендира
с исковата молба.
От
приложеното ч. гр. д. № 410/2020 по описа на РС- Велики Преслав се установи, че ищецът "Т.Б." ЕАД е подал
по реда на чл. 410 от ГПК заявление,
по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 213/
08.09.2020 год.
за сумата от 228,74 лева, включваща дължими и незаплатени
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в размер на 124,94 лева и
незаплатени лизингови вноски на стойност 103,80 лева, както и за разноски
в общ размер 145, 00 лв. (120 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение и 25 лева за заплатена държавна такса),
направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на ответника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта на исковата претенция:
Депозираните
в настоящото производство положителни установителни искове са предявени от
"Т.Б." ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след
издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника А.Д.Н. в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 213/ 08.09.2020 год. по ч. гр. д. №
410/2020 г. на ВПРС за сумата от 228,74 лева, и след връчване на
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Претендира се установяване на вземания, съответни на задължението, посочено в
заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По
основателността на исковата претенция:
По
предявения положителен установителен иск за установяване съществуване на
вземането си ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да
установи наличието на следните предпоставки: 1. наличие на
валидно сключен договор за предоставяне на обществени електронни съобщителни
услуги, вкл. допълнителни споразумения към него, сключени между ищеца и
ответника; 2. наличие на валидно сключен договор за лизинг със страни ищецът и
ответникът; 3. че ищецът се явява изправна страна по договорните правоотношения
като е изпълнил задълженията си по
договора – предоставил е мобилни услуги на ответника и му е предоставил вещта,
предмет на договора за лизинг - мобилно устройство Samsung Galaxy J4
Plus Dual Pink; 4. Размер на претендираните вземания.
Ищецът
претендира заплащането на процесната сума с твърдението, че същата е
начислена за използвани и незаплатени от
ответника мобилни
услуги, месечни абонаментни такси и
неизплатени лизингови вноски за предоставено от ищцовото
дружество на ответника мобилно устройство.
Не е
спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установи, че
страните по делото са страни по валидно двустранно облигационно правоотношение,
представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ,
създадена чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска
сделка при общи условия) на индивидуален договор от 26.04.2018 г. за
предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същите,
ищецът, като доставчик, се е задължил да предоставя на ответника, като
потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение
на последния да заплаща цената на тези услуги.
Няма
разногласия по въпроса, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по
договора като е предоставяло на потребителя договорените мобилни услуги.
Същевременно се установи от събраните по делото доказателства, че ответникът не
е изпълнил насрещното си задължение да заплаща цената на предоставените му
услуги. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза става
ясно, че размерът на задълженията на ответницата като абонат за заплащане на
предоставените от ищцовото дружество и потребени от същата мобилни услуги
възлиза на 104,18 лева. Вещото лице е констатирало, че към датата на изготвяне
на заключението ответницата не е заплатила дължимата сума.
Няма спор
по въпроса, а и от материалите по делото се доказа, че между страните по
настоящото производство е възникнало валидно и облигационно
правоотношение чрез сключване на договор за лизинг от 05.11.2018 г. По силата
на сделката "Т.Б." ЕАД е предоставило на А.Д.Н. за
временно възмездно ползване мобилно телефонно устройство, като страните уговорили
възможност лизингополучателят да придобие собствеността върху същото след
изтичане на срока (арг. чл. 1, ал. 2 от Договора).
Не е
спорно, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договора като е
предоставило на ответника мобилно устройство Samsung Galaxy J4 Plus Dual Pink.
Според
предвиденото в договора, а и съобразно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ, основно
насрещно задължение на лизингополучателят е да заплаща дължимите лизингови
вноски.
От
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установи безспорно,
че ответникът А.Д.Н. не е изпълнил задължението си по договора и
дължи сума в общ размер 124,56 лева, представляваща неплатените в срок
лизингови вноски по индивидуалния договор.
Общата
дължима сума, представляваща сбора от дължимите лизингови вноски и цената на
потребените, но незаплатени мобилни услуги, възлиза на 228,74 лева, колкото е и
претенцията на ищцовото дружество. Обстоятелството, че сумите изчислени от
вещото лице по пера се различават от посочените в исковата молба, респ. в
заявлението по чл. 410 от ГПК, не рефлектира върху основателността и доказаността
на исковата претенция, доколкото сборът им също възлиза на 228,74 лева.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че исковата претенция се явява напълно доказана по основание и
размер.
Ето защо,
по отношение на ответната страна А.Д.Н. следва да бъде
признато за установено, че същата дължи на "Т.Б."
ЕАД парична сума в размер на общо 228,74 лева, която
включва дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 26.04.2018 год. и Допълнително споразумение
от 05.11.2018 год., за периода от 15.10.2018 год. до 14.01.2019 год., както и
незаплатени лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy J4
Plus Dual Pink, дължими за периода от месец март 2019 год. до месец
октомври 2020 год., дължими по Договор за лизинг от 05.11.2018 год., ведно със
законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски в размер на 145 лева, съобразно
уважената част от претенцията, както и сторените в
исковото производство разноски, възлизащи на 375 лева и включващи заплатена държавна такса,
възнаграждение за особен представител на ответника и за вещо лице, съобразно представения списък на разноските и
доказателствата за направата им.
Така
мотивиран, Районен съд – Велики Преслав:
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Д.Н., ЕГН: **********,
с пост. адрес: ***, че същата ДЪЛЖИ
на Т.Б.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „Младост“ 4,
сграда 6, представлявано по закон от Д.К.К.– изпълнителен директор, представлявано по
пълномощие от адв. В.Г.,***,74 лева, която включва дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги от 26.04.2018 год. и Допълнително споразумение от
05.11.2018 год., за периода от 15.10.2018 год. до 14.01.2019 год., както и
незаплатени лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy J4
Plus Dual Pink, дължими за периода от месец март 2019 год. до месец
октомври 2020 год., дължими по Договор за лизинг от 05.11.2018 год., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 213/ 08.09.2020 год. по ч. гр. д. № 410/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав, на осн. чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
342 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Д.Н.
ДА ЗАПЛАТИ НА Т.Б.“ ЕАД сумата от 375 лева представляваща
сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото гр.д. № 93/2020
год. по описа на РС- Велики Преслав, както
и сумата от 145 лева, представляваща
сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
410/2020 год. по описа на Районен съд- Велики
Преслав, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: