№ 171
гр. ****, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130100827 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.
Образувано е по молба, подадена от СВ. ЮЛ. ЯН., ЕГН ********** и ИВ. СТ. ЯН.,
ЕГН **********, двамата с адрес: **********.
Молителите заявяват, че сключеният между тях брак е дълбоко и непоправимо
разстроен и желаят той да бъде прекратен по взаимно съгласие. Твърдят, че съгласието
им е сериозно, непоколебимо и взаимно и че са постигнали споразумение по чл. 51 от СК.
Молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака им, като утвърди
постигнатото между тях споразумение.
Представят споразумение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 51 от СК,
подписано от двамата съпрузи, уреждащо личните и имуществени отношения между тях,
съобразно което съпрузите заявяват, че са постигнали съгласие за прекратяване на
сключения на 10.02.2001 г. в гр. ****, област Варна граждански брак по взаимно съгласие и
се споразумяват за следното:
1. От брака нямат родени ненавършили пълнолетие деца.
2. Нямат жилище, което да се използва като семейно.
3. Нямат претенции за издръжка един към друг.
4. След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име Д..
5. По време на брака нямат регистрирани фирми и нямат участия в търговски
дружества, не са придобивали дялове в търговски дружества и акции. Не притежават
парични влогове, недвижими имоти, МПС или други движими вещи на значителна стойност,
придобити по време на брака.
1
В съдебно заседание молителите се явяват лично и с техния процесуален представител,
редовно упълномощен с изрично пълномощно /л. 4/.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и изявленията на
молителите, приема за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства: удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 8 от 10.02.2001
г. от Община **** и направени служебно справки в НБД „Население”, се установява, че
молителите са съпрузи, предвид сключения от тях граждански брак на 10.02.2001 г. в гр.
**** и че от брака си нямат родени ненавършили пълнолетие деца.
По делото са представени и приети заверено копие на удостоверение за раждане,
съставено въз основа на акт за раждане № 0388/01.06.1975 г. от Община **** и
удостоверение за идентичност на лице с различни имена, от които се установява, че в акта за
раждане молителят ИВ. СТ. ЯН. е записана с фамилията Д., както и че имената ИВ. СТ. ЯН.
и И.С. Д. са имена на едно и също лице.
От изразеното от съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането си
за развод, съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл. 330, ал. 3 ГПК –
налице е сериозно и непоколебимо съгласие за развода, постигнато е и споразумение по чл.
51 от СК, което не противоречи на закона и добрите нрави и същевременно урежда в
достатъчна пълнота всички посочени от законодателя последици в личните и имуществени
отношения между съпрузите след прекратяване на брака.
Предвид горното, съдът намира за установено по делото, че сключеният между
молителите брак е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен. От
заявеното в подписаните лично от тях молба до съда и споразумение, потвърдено от
съпрузите и процесуалния им представител в съдебно заседание, се установява, че същите са
сериозни, непоколебими и категорични относно желанието си за развод, както и, че са
обмислили всички последици от него.
По гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне искания развод и
да утвърди споразумението.
Съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, при развод по взаимно съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв. Съдът
определя окончателна държавна такса за настоящото производство в размер на 40 лева, от
която към настоящия момент е внесена такава в размер на 25.00 лева и доказателство за това
е представено с молбата за развод. Ето защо всеки от молителите следва да бъде осъден да
доплати държавна такса в размер на 7.50 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 50 от СК във връзка с чл. 330 ал. 3 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА брака, сключен в гр. **** на 10.02.2001 г. между СВ.
ЮЛ. ЯН., ЕГН **********, с адрес: ********** и ИВ. СТ. ЯН., ЕГН **********, с адрес:
**********, за който е съставен акт за сключен граждански брак № 8 от 10.02.2001 г. от
Община ****.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение, съгласно което:
2
1. От брака нямат родени ненавършили пълнолетие деца.
2. Нямат жилище, което да се използва като семейно.
3. Нямат претенции за издръжка един към друг.
4. След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име Д..
5. По време на брака нямат регистрирани фирми и нямат участия в търговски
дружества, не са придобивали дялове в търговски дружества и акции. Не притежават
парични влогове, недвижими имоти, МПС или други движими вещи на значителна стойност,
придобити по време на брака.
ОСЪЖДА СВ. ЮЛ. ЯН., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати в полза на
РС – **** държавна такса в размер на 7.50 лева /седем лева и петдесет стотинки/ за
допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. ЯН., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати в полза на
РС – **** държавна такса в размер на 7.50 лева /седем лева и петдесет стотинки/ за
допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТССГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
3