№ 481
гр. В., 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20213110104943 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от „*** Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу М. ИВ.
П., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 9739.25 лв. – главница, 369.17 лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.11.2017г. до
23.03.2018г., 9.45 лв. – лихвена надбавка за периода от 16.01.2018г. до 23.03.2018г., както и
120,00 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.03.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. с номер 4291/2018г. по описа на ВРС. В условията не
евентуалност е предявен осъдителен иск.
Твърди се в исковата молба следното: На 29.06.2017г. между „Б.***“ ЕАД, като
кредитор и М. ИВ. П., като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо
потребление в размер на 10 000,00 лв. Определеният краен падеж е 29.06.2027г.
Предоставеният кредит се олихвява с преференциален променлив лихвен процент, който
към датата на сключване на договора е 8,80 % годишно. ГПР е 10,59 %. Изготвени са ОУ и
погасителен план. Поради забава в плащанията кредитът е станал предсрочно изискуем на
21.03.2018г. Обявяването на предсрочната изискуемост е станало чрез връчване на
уведомление от ЧСИ. На 23.03.2018г. „Б.***“ ЕАД е подала в Районен съд – В. заявление по
реда на чл. 417 ГПК. След издаване на изпълнителен лист вземането по заповедта за
изпълнение е било прехвърлено на настоящия ищец. Излага се, че в условията на
евентуалност връчване на предсрочното обявяване на изискуемост е станало с връчване на
исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложен Договор за покупко-продажба на вземания, сключен между
„Б.***“ ЕАД и „*** Ф.Б.“ ЕАД, по силата на който в полза на настоящия ищец са
прехвърлени определен брой вземания на банката. Установява се от приемо-предавателния
протокол на л. 56 от делото, че вземането спрямо настоящия ответник – М.П. е било
прехвърлено на ищеца.
1
Установява се от приложения по делото Договор за кредит за текущо потребление от
29.06.2017г., сключен в гр. В. между „Б.***“ ЕАД и М. ИВ. П., че кредиторът е ***уснал на
ответника П. кредит за текущо потребление в размер на 10 000,00 лв. Срокът за
издължаване на кредита бил 120 месеца. Посочено е, че кредитът се усвоява еднократно в
срок до 30 дни от датата на сключване на договора, чрез посочената разплащателна сметка.
Уговореният ГПР бил 10,59 %. Договорът носи подписа на ответника, който не е оспорен
в настоящото производство. Към Договора са приложени и ОУ за предоставяне на кредити
за текущо потребление, погасителен план и ГПР, както и условия по стандартен кредит за
текущо потребление, обезпечен със залог на вземане по трудово правоотношение.
До кредитополучателя П. е било изпратено съобщение за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита. Съобщението е било получено от неговата майка, със задължение
да предаде съобщението на ответника, видно от доказателството на л. 37 от делото.
От заключението по допуснатата ССЧЕ, се установява следното: Съгласно
извлечение от разплащателната сметка с титуляр М.П. за периода от 29.06.2017г. до
16.01.2018г., на 30.06.2017г. му е преведена сумата от 10 000,00 лв. Кредитът е бил усвоен
на 30.06.2017г. Със сумата титулярът се е разпоредил, като е извършвал преводи по други
сметки и е теглил в брой суми от разплащателната си сметка. Общата стойност на
постъпилите за погасяване на кредита суми се равнява на 524,89 лв. В това число за
главница е заплатена сумата от 260,75 лв., за договорна лихва – 262,70 лв. и за лихва за
забава – 1,44 лв. Последното плащане по кредита е било извършено на 16.01.2018г. Към
дата 23.03.2018г. задължението на ответника по процесния кредит е както следва: за
главница – 9739,25 лв., за договорна лихва за периода от 10.12.2017г. до 23.03.2018г. –
369,17 лв., за лихва за забава за периода от 10.12.2017г. до 23.03.2018г. – 9,54 лв. и 120,00 лв.
– такса изискуемост.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и
главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно
наличието на валидно договорно правоотношение по договор за кредит между
ответника и „Б.***“ ЕАД, изпълнението на кредитора по тези отношения, прехвърляне
на вземането на настоящия ищец чрез договор за цесия, както и настъпването на
изискуемост на задължението, чрез обявяване на предсрочната му изискуемост.
В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения,
доколкото същият не направи правоизключващи възражения.
С оглед на събраните по делото доказателства безспорно се установи, че е сключен
Договор за покупко-продажба на вземания, сключен между „Б.***“ ЕАД и „*** Ф.Б.“ ЕАД,
по силата на който в полза на настоящия ищец са прехвърлени определен брой вземания на
банката, като едно от тях е това срещу М.П..
Установи се, че между ответника и „Б.***“ ЕАД бил сключен Договор за кредит за
текущо потребление от 29.06.2017г., по силата на който кредиторът е ***уснал на ответника
П. кредит за текущо потребление в размер на 10 000,00 лв. Договорът носи подписа на
ответника, който не е оспорен в настоящото производство. С това се установява
облигационната обвързаност между ответника и кредитодателя.
До кредитополучателя П. е било изпратено съобщение за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита. Съобщението е било получено от неговата майка, със
задължение за предаване. Т.е. налице е редовно връчване.
От заключението по допуснатата ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло като
професионално дадено и отговарящо изцяло на поставените въпроси, се установи, че
съгласно извлечение от разплащателната сметка с титуляр М.П. за периода от 29.06.2017г.
до 16.01.2018г., на 30.06.2017г. му е преведена сумата от 10 000,00 лв. Кредитът е бил
усвоен на 30.06.2017г. Със сумата титулярът се е разпоредил, като е извършвал преводи по
други сметки и е теглил в брой суми от разплащателната си сметка. Общата стойност на
постъпилите за погасяване на кредита суми се равнява на 524,89 лв. В това число за
главница е заплатена сумата от 260,75 лв., за договорна лихва – 262,70 лв. и за лихва за
забава – 1,44 лв. Последното плащане по кредита е било извършено на 16.01.2018г. Към
дата 23.03.2018г. задължението на ответника по процесния кредит е както следва: за
главница – 9739,25 лв., за договорна лихва за периода от 10.12.2017г. до 23.03.2018г. –
2
369,17 лв., за лихва за забава за периода от 10.12.2017г. до 23.03.2018г. – 9,54 лв. и 120,00 лв.
– такса изискуемост.
Предвид изложеното ищецът успя да докаже основателността на исковите претенции.
От своя страна ответникът не успя да докаже точното изпълнение на договорните си
задължения. С оглед на това исковете се явяват основателни и следва да бъдат изцяло
уважени.
По разноските:
Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото
производство и в предхождащото го заповедно производство в общ размер от 839,57 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. ИВ. П., ЕГН
**********, дължи на „*** Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, по силата на сключен между „Б.***“ ЕАД
и М. ИВ. П., ЕГН **********, Договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2017г.,
вземането по който е прехвърлено с Договор за цесия между „Б.***“ ЕАД и „*** Ф.Б.“ ЕАД,
ЕИК ***, следните суми: сумата от 9739.25 лв. (девет хиляди седемстотин тридесет и девет
лева и двадесет и пет стотинки)– неизплатена главница по заемното правоотношение -
Договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2017г., сумата от 369.17 лв. (триста
шестдесет и девет лева и седемнадесет стотинки) – възнаградителна лихва за периода от
10.11.2017г. до 23.03.2018г., 9.45 лв. (девет лева и четиридесет и пет стотинки) – лихвена
надбавка за периода от 16.01.2018г. до 23.03.2018г., както и сумата от 120,00 лв. (сто и
двадесет лева) – такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главница , считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
23.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 4291/2018г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА М. ИВ. П., ЕГН **********, да заплати на „*** Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ***,
сумата от 839,57 лв. (осемстотин тридесет и девет лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и по
ч.гр.д. с номер 4291/2018г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3