Разпореждане по адм. дело №561/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е образувано по жалба на Н. Н. А., [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик срещу Заповед № Л-696 от 30.04.2025 год. на началника на Затвора – Пазарджик.

Жалбоподателят е направил искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и да му бъде назначен служебен защитник по чл. 23, ал. 3 от ЗПП. Прилага и собственоръчно изготвена, попълнена и подписана декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 2220 от 20.05.2025 год. съдът е задължил Началника на Затвора – Пазарджик да представи в срок копие от оспорения административен акт и справка за доходите, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост и възрастта на жалбоподателя, както и други констатирани обстоятелства, включително получавани в затвора от лицето пари, ценности и други пратки. Със същото разпореждане жалбоподателят е задължен да удостовери към момента на подаване на своето искане за освобождаване от заплащане на държавна такса факти и обстоятелства за: получаваните от него доходи и тези на семейството му, имущественото си състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства, на които основава искането си ако има такива. Разпоредено е също на жалбоподателя да бъде връчена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние по образец, с указание, че следва да попълни и изпрати същата в съда в седем дневен срок.

Това разпореждане е връчено на Началника на Затвора – Пазарджик на 20.05.2025 год. (л. 12 от делото), а на жалбоподателя на 22.05.2025 год. (л. 14) В отговор и в разпоредения за това срок от затвора е постъпило писмо с вх. № 4907 от 22.05.2025 год., съдържащо поисканите данни за Н. Н. А., а като приложение е представено и копие на административната преписка по издаването на Заповед № Л-696 от 30.04.2025 год.

От страна на жалбоподателя, след изтичането на указания срок -29.05.2025 год. (четвъртък, присъствен ден) е постъпила попълнена декларация с вх. № 5442 от 05.06.2025 год. и писмо с вх. № 5441 от 05.06.2025 год., съдържащо в себе си молба за възстановяване на срока. Като основание за направеното искане е посочено, че лишеният от свобода не е разполагал с химикалки, листа и пликове за изготвянето на кореспонденция до съда. Посочено е също, че такива вещи не са му били предоставени и служебно, съгласно чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС, въпреки че не е разполагал със средства по сметката си, за да си ги закупи, нито е имал свиждания. Направено е и доказателствено искане от Началника на Затвора - Пазарджик да бъде изискана справка за това дали през процесния период е имал химикал, листа и пликове. Писмото е подписано на дата 28.05.2025 год., гр. София.

По отношение на искането на А. за възстановяване на срока, определен с Разпореждане № 2220 от 20.05.2025 год. за предоставяне на попълнена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние по образец, съдът приема следното:

Съгласно чл. 64, ал. 3 от ГПК, молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. В случая молбата за възстановяване е постъпила преди получаването на съобщение за пропуснатия срок от страна на молителя, с оглед на което съдът намира, че направеното искане е допустимо, а разгледано по същество е и основателно по следните съображения:

На основание чл. 64, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Възстановяване на срока за извършване на процесуални действия е предвиден от закона процесуален способ, чрез който се осигурява възможност на страна, която поради наличието на обективни, външни, непредвидени и непреодолими обстоятелства, е била възпрепятствана да извърши дължимото процесуално действие в установения от закона или определения от съда срок. Възстановяването на срока е всъщност възстановяване на погасено право или признаване с обратна сила на правната значимост на извършени след срока процесуални действия. Като изключение от общото правило разпоредбите, регламентиращи правото на възстановяване, следва да бъдат тълкувани stricto sensu. В този смисъл Определение № 1302 от 2.02.2021 год. на Върховен административен съд по адм. д. № 1017 от 2021 год. по описа на същия съд.

Основание за уважаване на молба с правно основание чл. 64, ал. 3, вр. ал. 2 от ГПК е наличието на „особени непредвидени обстоятелства“, поради което страната не е могла да извърши дължимото процесуално действие своевременно. При тълкуване на нормата се разбират такива обстоятелства, при които страната, въпреки че е положила дължимата грижа, не е могла да изпълни в срок дължимите процесуални действия. В АПК, съответно в ГПК липсва легално определение на понятието „особени непредвидени обстоятелства“. Съдебната практика приема, че същите следва да се определят с оглед на конкретиката на всеки отделен случай, въз основа на конкретните относими доказателства. При преценката на конкретните сочени обстоятелства следва да се отчита и фактът, че те трябва да бъдат обстоятелства, които жалбоподателят не би могъл да предвиди, дори и да е положил необходимите усилия и грижа. Това значи, че става въпрос за обстоятелства, които са извън обичайните, нормално очакваните и поради това предвидими. Наред с това те трябва да са възникнали внезапно, изненадващо, поради което страната не е в състояние да ги преодолее. Обстоятелствата трябва и да са особени, т. е. да са различни от обикновените, рутинните и да са попречили да се изпълни в срок съответното процесуално действие. Особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона са само обстоятелства, които имат изключителен и изненадващ характер и след като са настъпили в течение на срока за изпълнение на указанията, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие.

В случая, изложените в молбата за възстановяване на срока обстоятелства имат характер на особени непредвидени обстоятелства. Пропускането на срока за отстраняване на констатираната нередовност по представяне на декларация по чл. 64, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, се дължат на непредвидими обстоятелства – липса на химикалки, листове и пликове в процесния период. Видно от постъпилото от началника на затвора писмо, лишеният от свобода не разполага със средства, поради наложени множество запори на личната му партида, изредени в самото писмо. От раздел VIII на същото писмо е видно, че последните парични преводи получени от жалбоподателя са от 2016 год., тоест много преди процесния период, а през същата 2016 год. молителят е сключил и два договора за цесия, с които е прехвърлил всички свои бъдещи вземания в полза на своята майка – Г. М. А.. От изложеното следва, че същият не разполага и със средства за закупуването на пишещи средства. Също така следва да се вземе предвид, че жалбоподателят е лице, лишено от свобода, изтърпяващ наложеното му наказание в условията на специален режим.

Описаните обстоятелства могат да се приемат за непредвидени и довели до пропускане на срока за изпълнение на дадените от съда указания, поради което молбата за възстановяване на срока следва да се уважи.

По отношение на искането на А. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото съдът приема следното:

На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходи на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други констатирани обстоятелства. Налице са кумулативно предвидените в законовите разпоредби предпоставки за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото. Целта на освобождаването от такси и разноски по производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК е да се осигури достъп до правосъдие за защита на засегнати материални права и/или интереси на лица, чието имуществено състояние не позволява поемането (изцяло или частично) на разходите за съдебното производство. Ето защо, съдът намира, че за лишения от свобода са налице кумулативно изискващите се обстоятелства, които да дават основание да се приеме, че искането на ищеца за освобождаване от заплащането на държавна такса по делото, в размер на 10,00 (десет) лева, е основателно и следва да бъде уважено.

По отношение на искането на А. за назначаване на служебен защитник съдът приема следното:

Съгласно чл. 94 от ГПК и чл. 95, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита, за предоставянето на която е необходимо подаване на молба в писмена форма до съда, пред който делото е висящо. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП) системата за правна помощ обхваща случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В следващата ал. 3 е предвидено, че по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът, съответно председателят на НБПП, прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Предмет на обжалване по настоящото дело е заповед, издадена на основание чл. 198 от ЗИНЗС, като законодателят не е предвидил задължително участие на процесуален представител на страна в процеса по дела от вида на настоящото. Установява се, че лицето е цедирало на майка си получените от него суми за обезщетения. Съответно наличен е доход, който при необходимост би могъл да се ползва за ангажирането на адвокатска защита. Не е налична и третата предпоставка за предоставяне на правна помощ, а именно интересите на правосъдието да изискват предоставянето на правна помощ под формата на адвокатска защита за конкретния случай. Освен това в производствата по АПК и ЗИНЗС има засилено служебно начало, като за целта съда има право и служебно да събира доказателства съгласно чл. 171, ал. 2 от АПК.

Воден от горното, съдът,

РАЗПОРЕДИ:

ВЪЗСТАНОВЯВА, по молба на Н. Н. А., [ЕГН], изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора - Пазарджик срока за предоставяне на попълнена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние по образец даден с Разпореждане № 2220 от 20.05.2025 год. по адм. дело № 526 от 2025 год. по описа на Административен съд - Пазарджик.

Разпореждането, в тази му част, не подлежи на обжалване.

ОСВОЖДАВА от заплащане на държавна такса в размер на 10,00 (десет) лева Н. Н. А., [ЕГН], изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора-Пазарджик по адм. дело № 526 от 2025 год. по описа на Административен съд-Пазарджик.

Разпореждането, в тази му част, не подлежи на обжалване.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Н. А., [ЕГН], изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора-Пазарджик за предоставяне на правна помощ под формата на адвокатска защита, по адм. дело № 526 от 2025 год. по описа на Административен съд-Пазарджик.

Разпореждането в тази му част, подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик, в 7 дневен срок от съобщаването му на Н. Н. А..

Делото да се докладва незабавно след влизане в сила на разпореджането за последващи процесуални действия.

Призовките, съобщенията и съдебните книжа, ведно с приложенията към тях, да бъдат изпращани на страните преимуществено чрез Единния портал за електронно правосъдие или чрез Системата за сигурно електронно връчване, в случай че същите са регистрирани в нея.