№ 341
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000501835 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.250 от ГПК.
Образувано е по молба на „Юробанк България“АД, чрез пълномощника адв.
П. П., с искане да бъде допълнено постановеното въззивно решение №
1311/08.12.2021г., като съдът се произнесе по дължимостта на законната лихва
върху главниците, чийто падеж е настъпил в периода от 29.05.2014г. до
25.06.2019г.-датата на подаване на исковата молба, като се присъди законна
лихва, считано от датата на конкретния падеж до окончателното плащане,
съответно да бъде осъден ответникът да плати в полза на банката законна лихва
за посочения период. В молбата се твърди, че съдът е присъдил законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.06.2019г. до окончателното плащане, и не се е произнесъл по отношение на
законната лихва в периода преди 25.06.2019г. Според молителя върху вноските,
чийто падеж е настъпил преди датата на подаване на исковата молба следва да
бъде начислена законна лихва, считано от датата на настъпване на съответния
падеж до окончателното плащане. Смята, че в случая законна лихва от датата на
падежа се дължи за всяка една вноска, падежирана в перида от 29.05.2009г. до
29.05.2019г.
Ответникът по молбата Ц.А. М., чрез пълномощника адв. Р., оспорва същата,
като неоснователна. Прави възражение за погасяване по давност на вземането за
законна лихва за периода от 29.05.2009г. до 25.06.2019г., като сочи, че това
възражение за е направено още с отговора на исковата молба и е поддържано в
насрещната въззивна жалба.
Молбата по чл. 250 ГПК е подадена в срок от активно легитимирана страна и
САС дължи разглеждането й по същество.
1
Производството по чл.250, ал.1 ГПК за допълване на решенията и
определенията на съдилищата е приложимо в случаите, когато с диспозитива на
съдебния акт, съдът не е дал разрешение на целия спорен предмет по делото.
Предметът на делото се определя от исковата молба, съответно от жалбата или
частната жалба в частните производства. На допълване подлежи само
диспозитивът, в който е обективирана волята на съда. С оглед на това в
производството по чл. 250 от ГПК не може да се иска пререшаване на спора по
същество, нито да се поставят нови искания.
Ищецът в производството по иск с правно основание чл. 422 ГПК „Юробанк
България” АД, е поискал от съда да се признае за установено, че по договор за
потребителски кредит от 21.12.2007г. и допълнително споразумение към него от
08.05.2009г. ответницата Ц.А. М. дължи на банката главница в размер 67 859,41
лева; 5 134,63 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 29.04.2010г.
до 21.10.2010г.; 571,58 лева - такси за периода от 29.12.2009г. до 21.10.2010г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от 07.05.2014г. до окончателното плащане.
Във въззивната жалба на „Юробанк България” АД, подадена против
първоинстанционното решение, в частта, с която искът на банката по чл. 422 ГПК
е отхвърлен по отношение на главницата, претенцията за присъждане на законна
лихва върху главницата по договора за кредит от 21.12.2007г. е за периода от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
07.05.2014г. до окончателното плащане.
Предвид това искането на банката въззивният съд, по реда на чл. 250, ал.1
ГПК, да допълни решението си, присъждайки законната лихва върху вноските от
главницата, чийто падеж е настъпил в периода от 29.05.2009г. до 07.05.2014г.,
считано от датата на всеки падеж до окончателното плащане, би представлявало
произнасяне по незаявено в исковата молба искане, поради което в тази част
молбата на банката за допълване на въззивното решение е неоснователна.
По отношение на искането за допълване на решението и присъждане на
законната лихва върху всяка вноска от главницата с падеж в периода от
29.05.2014г. до 25.06.2019г., считано от датата на всеки падеж, въззивният съд
намира, че доколкото в случая „Юробанк България” АД претендира законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение-07.05.2014г., а съдът, уважавайки иска по чл. 422 ГПК
за главница в размер 59 850,61 лева е присъдил законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане, е налице пропуск за
произнасяне по част от предмета на спора, който следва да бъде отстранен по реда
на допълване на съдебното решение.
Установено е по делото, че предсрочната изискуемост на кредита, отпуснат
от „Юробанк България” АД на Ц. М. с договора за кредит от 21.12.2007г. е
настъпила на 27.09.2019г., когато ответницата е получила приложеното към
исковата молба изявление на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем,
предвид и установеното наличие на предвидените в договора за банков кредит
обективни предпоставки за настъпването на предсрочната изискуемост. И тъй
като според установената практика на ВКС обявяването на кредита за предсрочно
изискуем в исковото производство представлява факт от значение за спорното
право, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК в
рамките на претендираните суми, САС е приел, съобразявайки и заключението на
2
ССчЕ, че считано от 28.02.2009г. дължимата главница по кредита е в размер 59
991,07 лева, от която сумата 6 255,45 лева представлява непогасена главница по
вноските с настъпил падеж към 07.05.2014г., а остатъкът 53 735,62 лева-
оставащата част от главницата, която е дължима, предвид настъпилите падежи на
месечните вноски след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (след 07.05.2014г.) и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита
след уведомяването на кредитополучателя на 27.09.2019г. Или дължимата
главница към датата на обявяване на предсрочната изискуемост(27.09.2019г.) е в
общ размер 59 991,07 лева. С оглед своевременно направеното от ответницата
възражение за изтекла погасителна давност, съдът е приел, че са погасени с
изтичането на 5 годишния давностен срок вноските по главницата с падеж м.март
2009г. в размер 70 лева и м.април 2009г. в размер 70,46 лева или в общ размер
140,46 лева вземането на банката за главница е погасено по давност. Или, както
вече се посочи, съдът е уважил иска по чл. 422 ГПК за главница в размер 59
850,61 лева. По отношение на главниците, падежирали в периода от 07.05.2014г.
до датата на подаване на исковата молба, се дължи законна лихва върху всяка
главница, считано от датата на настъпване на конкретния падеж.
В случая обаче, следва да бъде съобразено своевременно направеното още с
отговора на исковата молба, поддържано и във въззивната жалба, възражение на
ответницата за погасяване по давност на всички заявени от банката претенции,
включително и тези за присъждане на законна лихва.
Исковата молба на „Юробанк България” АД, с която е предявен искът по чл.
422 ГПК е подадена в съда на 25.06.2019г. Доколкото давностният срок за
вземането за лихви е тригодишен, то в процесния случай акцесерното вземане
върху главниците с падежи в периода от 07.05.2014г. до 25.06.2016г. е погасена по
давност и лихви върху падежиралите вноски в този период не се дължи. Или
законната лихва следва да бъде присъдена върху вноски с падеж от 29.07.2016г.
до 29.05.2019г., считано от датата на всеки падеж.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ДОПЪЛВА решение № 1311 от 08.12.2021г., постановено по въззивно гр.дело №
1835/2021г. по описа на САС, 4 състав, като:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал.1 ГПК, че Ц.А. М. дължи на „Юробанк България” АД по договор за
потребителски кредит № HL32244 от 21.12.2007г. главница в размер 59 850,62
лева, ведно със законната лихва върху погасителни вноски за главница с падеж от
29.07.2016г. до 29.05.2019г., считано от датата на всеки падеж до датата на
подаване на исковата молба.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4