№ 13371
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20251110106977 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.410 КЗ вр.чл.411,
чл.412 КЗ и чл.86 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба с вх.№
39825/05.02.2025г. от ищец ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.Симеоновско шосе № 67А, срещу ответник ЗД ЕВРОИНС АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Христофор Колумб № 43,
с предявен иск да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следната сума - 716,65
лева/лв./, представляваща дължим остатък от регресна претенция за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по Щета № *********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда на 05.02.2025 г., до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба ищецът навежда твърдения, че на 29.11.2023 г. в гр.П, на ул.С, при
потегляне лек автомобил с марка и модел „СТ“, рег. № ********, удря в задната част
паркирания лек автомобил с марка и модел „М“, рег. № ******, в резултат на което са
реализирани материални вреди за последния. За процесното ПТП бил съставен Двустранен
констативен протокол от 29.11.2023 г., в който водачът на МПС „СТ“, рег. № ********,
признава вината си за причиняване на процесното ПТП. Сочи се, че към момента на
настъпване на процесното ПТП за МПС „СТ“, рег. № ********, имало сключена при
ищцовото дружество валидна застраховка „Каско“, обективирана в Застрахователна полица
№ *******. След подадено уведомление при ищеца била образувана Щета № *********, по
която били констатирани щети по облицовка задна броня. Посочва, че на сервиза, извършил
1
ремонта на увредения автомобил, било определено и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1173,23 лв. с преводно нареждане от 27.02.2024 г. Поддържа, че
отговорността на водача на МПС „СТ“, рег. № ********, чиято била вината за настъпване на
произшествието, била обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника, валидна към датата на ПТП. С изплащане на
застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото
МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП водач. Ищецът предявил
регресната си претенция срещу ответното дружество с покана за изплащане на сумата от
1173,23 лв., като същата била удовлетворена частично за сумата от 456,60 лв., с оглед което
останал дължим остатък в размер на 716,65 лв.
Моли съдът да уважи претенциите изцяло с присъждане на сторените по делото
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ, в рамките на законоустановения срок по чл. 131 ГПК, подава отговор
на исковата молба/ОИМ/, чрез упълномощен юр.консулт, с който оспорва предявените от
ищеца искове по размер. Не оспорва механизма на ПТП, нито съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към
датата на ПТП, касателно отговорността на водача на лек автомобил с марка и модел „СТ“,
рег. № ********. Възразява срещу претендирания размер на заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение като неотговарящ на средните пазарни цени. Сочи, че от
приложените към ИМ доказателства не се установява увреденото МПС да е било в гаранция.
Поддържа, че със заплащането на сумата от 456,60 лв. е погасил изцяло регресното вземане.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло. Претендира
присъждане на разноски по делото.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, чрез представляващ юр.к. по пълномощно,
поддържа исковите претенции и моли съдът да ги уважи.
В о.с.з. ответникът, чрез процесуален представител юр.консулт по пълномощно,
поддържа подадения отговор и моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК и събраните по делото и относими към
разрешаване на спора доказателства по отделно, и в тяхната съвкупност и във връзка с
доводите, и съображенията на страните, и като съобрази правните норми уреждащи
спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи –
пълномощно за ищеца/л.4/; платежно за държавна такса по делото/л.5/; двустранен
констативен протокол за ПТП от 29.11.2023г./л.6/; уведомление за настъпило застрахователно
събитие/л.6-гръб/; застрахователна полица № ******* по застраховка „Каско“ на МПС от
5.10.2023г./л.7/; опис-заключение по щета №********* от 1.12.2023г.; доклад по щета
№*********/1/1 от 23.2.2024г./л.8/; възлагателно писмо №********; фактура
№********/22.2.2024г. по щета №*********/л.9/; свидетелство за регистрация на МПС с рег.
2
№ ********, Удостоверение за техническа изправност, Контролен талон и СУМПС №
*****/л.10/; банково платежно нареждане от 27.2.2024г. за 1173,25лв./л.11/; Общи условия по
КАСКО застраховка на ищец/л.12-18/; писмо с Регресна претенция до отв.ЗД ЕВРОИНС АД
с опис на приложените документи към нея от 18.3.2024г./л.11-гръб/; пълномощно за ответник
представено с ОИМ/л.29/.
По искане на двете страни по делото е назначена, изслушана и приета съдебна-
автотехническа експертиза/САТЕ/л.48-51 от делото/, чието заключение като компетентно и
безпристрастно, съдът приема изцяло. От заключението се установява, че щетите върху МПС
М ЦЛС *** с peг.№ ******** са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Стойността им
възлиза на 396,48лв.
С постановеното по делото определение № 23105/27.5.2025г. по реда на чл.146 и чл.140
ГПК, съдът е обявил за безспорно между страните и те признават следните факти и
обстоятелства по спора: 1/ На 29.11.2023г. в гр.П, на ул.С, при потегляне лек автомобил МПС
СТ с рег.№ ******, удря в задната част паркирания лек автомобил МПС М ЦЛС ***** с рег.
№ ********, в резултат на което за последния настъпили материални вреди по облицовка -
задна броня; 2/ Наличие на валидна към датата на ПТП имуществена застраховка „Каско“ по
Застрахователна полица № ******* за МПС М ЦЛС 350 с рег.№ ********, при ищцовото
дружество; 3/ Наличие на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по
застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС СТ с рег.№
******, при ответното дружество; 4/Извършено плащане от страна на ищеца към
автосервиза, отстранил щетите по увредено МПС М ЦЛС 350 с рег.№ ********; 5/
Извършено плащане от страна на ответника на сумата от 456,60 лв. по регресна претенция,
заявена от ищеца; 6/ няма спор по наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и
щети изплатени от ищец по МПС М ЦЛС 350 с рег.№ ********.
Други доказателства относими към предмет на спор страните не са ангажирали по
делото.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим и следва да бъде разгледан, с оглед наведените твърдения от ищеца,
че има права да иска възстановяване на платената от него сума по договор за застраховка от
застрахователя на причинителя на вредата съгласно чл.410 КЗ във вр.чл.411 и чл.412 КЗ.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск
ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право.
Предвид характера на предявения иск и предвид разпределението на доказателствената
тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада
доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира
3
отхвърлянето на предявения иск.
Предвид събраните доказателства по делото съдът достига до извод, че между страните
е спорен само размер на претенцията, защото ответникът е платил на ищеца по процесната
щета сумата от 456,60 лв. по регресна претенция, с което извънсъдебно е признал
основателността на предявен иск, механизъм на ПТП и всички факти, които съдът е приел за
безспорни с определението по чл.146 вр.чл.140 ГПК.
Доколкото съдът достига до извод, че спорен е всъщност само размера на щетите, които
следва да възстанови ответника на ищеца по регресната претенция и доколкото е платена
сумата от 456,60лв. преди подаване на ИМ в съда, то предявения иск се явява неоснователен
и недоказан за претендирания размер от ищеца. Това е така, защото не се е налагало МПС М
ЦЛС 350 с рег.№ ******** да се ремонтира в официален сервиз, доколкото същия към дата
на ПТП не е бил в гаранция. Отделно от това в самата полиза на застраховка Каско не е
посочено, че при щета автомобила задължително ще бъде ремонтиран в официален сервиз
на марката М на територия на Р.България. Следователно съдът достига до извод, че ремонта
е бил ненужно оскъпен като е извършен в официалния сервиз на марката М в България,
доколкото часовете работа в алтернативните сервизи и стойността на материалите за
ремонта е на стойност значително по-ниска.
Следователно съдът като взе предвид заключението на приетата по делото САТЕ,
достига до извод, че пазарната стойност на ремонта е в размер на 396,48лв. доколкото е
следвало само да се боядиса увредения елемент, и не е била нужна диагностика нито преди
ремонта, нито след него. Доколкото между страните няма спор, че ответник е заплатил на
ищец по процесната щета сумата от 456,60лв., то всички вреди по регреса са покрити, а
самия иск се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Следва да се посочи, че ответникът дължи плащане на щетите по пазарни цени, като се
вземе предвид реална стойност на труд и материали към дата на ПТП, а на съдът е известно,
че в официалните сервизи на марките в Р.България цените за отстраняване на щети са
завишени, като в алтернативни сервизи щети могат да се отстранят на значително по-ниска
стойност.
Съдът достига до краен извод, че предявения иск е неоснователен и недоказан, и като
такъв следва да се отхвърли. По отношение преценката на размера на предявения иск съдът
изцяло приема заключението на вещото лице.
По отношение на иска за законната лихва, настоящият състав намира, че законна лихва
върху сумата се дължи само ако се уважи главния иск/иска предявен за главницата/, затова и
иска за присъждане на законна лихва също следва да се отхвърли.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в съответствие с направеното
искане от ответник в последното проведено по делото о.с.з., следва да се присъдят
разноските съобразно събраните доказателства по делото, като съдът присъжда сумата от
300,00 лева, от които 200,00 лв. за платен депозит за САТЕ и 100 лв. за юр.к.възнаграждение
4
на ответник.
Двете страни не са представили списък по чл.80 ГПК, затова съдът не е приел по
делото такива, като е дал възможност на страните да представят такива в последно
проведеното о.с.з. по делото27.6.2025г.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявен иск от ищец ЗК ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Симеоновско шосе №
67А, срещу ответник ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Христофор Колумб № 43, да бъде осъден ответник да заплати на
ищец следната сума - 716,65 лева/лв./, представляваща дължим остатък от регресна
претенция за платено от ищеца застрахователно обезщетение по Щета № *********, в
следствие на ПТП от 29.11.2023г. за щети нанесени на МПС М ЦЛС ***** с рег.№
********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда на
05.02.2025 г., до окончателното й изплащане, на основание чл.410 КЗ вр.чл.411, чл.412 КЗ и
чл.86 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Симеоновско шосе № 67А, да заплати на ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Христофор Колумб № 43, сумата от 300,00
лв. представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред СРС от ответник по делото,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за обявяването му.
ПРЕПИС да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5