МОТИВИ към присъда по НОХД
№668/2012г.по описа на НПРС
Делото е образувано на основание
чл.247 ал.1 т.1 от НПК-по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура гр.Нови
пазар против Й.Й. ***,обвинен в това,че
че на неустановена с точност дата в периода от началото на месец
февруари 2012г.до 20.02.2012г.в с.К.,обл.Ш.,при
условията на опасен рецидив,сам и в съучастие като съизвършител с подсъдимия И.А.М.
***,чрез използвуване на моторно превозно
средство-лек автомобил “***” с рег.№*** и при
условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи:4 броя пружини
за легло на стойност 72.00лв.,1бр.комбинирана готварска печка на стойност 120.00лв.,1бр.метално шкафче на стойност
45.00лв.,1бр.метална входна врата на стойност 96.00лв.,1бр.пералня “***” на
стойност 60.00лв. , 1бр.готварска печка на твърдо гориво на стойност 80.00
лв.,2бр.пружини за двойно легло на стойност 36.00лв., 2бр.метални тави на
стойност 56.00лв.,2бр.комбинирана електрическа печка “***” на стойност
104.00лв.,1бр.пералня “***” на стойност 60.00лв.,1бр.хладилник “***” на
стойност 50.00лв.,2бр.табли за легло на стойност 80.00лв,,всичко на обща
стойност 735.00лв.,собственост на М.Х.И. ***,без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои-престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК във
вр.чл.195 ал.1 т.4 предл.първо от НК във вр.чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.20 ал.2
от НК във вр.чл.26 ал.1 от НК във вр.чл.29 ал.1 б”а” и “б”от НК.
И срещу И.А.М. ***,обвинен в
това,че на неустановена с точност дата в
периода от началото на месец февруари 2012.г.до 20.02-2012 г.в с.К. ,обл.Ш.,в
съучастие като съизвършител с подсъдимия Й.Й. *** чрез използвуване
на моторно превозно средство-лек автомобил “***” с рег.№***
и при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи: 1бр.пружина
за легло на стойност 18.00лв. и 1бр.готварска печка на стойност
80.00лв,2бр.метални тави на стойност 56.00лв., 1бр.комбинирана готварска печка
на стойност 120.00лв., 1бр.метално
шкафче на стойност 45.00лв,1бр.ел.-готварска печка на стойност
52.00лв.,1бр.хладилник “***”,всичко на обща стойност 421.00лв.,,собственост на М.Х.И.
***,без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои
–престъпление по чл.195 ал.1 т.4 предл.1-во от НК във вр.чл.194 ал.1 от НК във
вр.чл.20 ал.2 от НК във вр.чл.26 ал.1 от НК.
Подсъдимите се явяват лично и с
назначеният им служебен защитник-адв.М.М.,***.Подсъдимият Й.Й. прави частични
самопризнания по възведеното срещу него обвинение.Подсъдимият И.М. отказва да
даде обяснение по предявеното му обвинение.
Съдът като прецени обясненията на
подсъдимият Й.,показанията на разпитаните по делото свидетели М.Х.И.,О.Ю.,Е.И.,Д.Й.,Г.М.,заключенията по
назначените съдебно-оценителна и комплексна съдебно-психиатрична
експертиза,както и писмените доказателства,приложени по воденото ДНП
№57/2012г.по описа на РУП гр.К.,
Поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите Й.Д. и И.М. *** и се познават добре помежду си.Д. е осъждан
неколкократно,а М. е с чисто съдебно минало/справки за съдимост ,изготвени от
Бюро “Съдимост”при НПРС с рег.№5/02.01.2013г. и с 04/02.01.2013г./.На двамата
било известно,че св.М.Х.И.,живущ ***,притежава наследствен имот/къща с двор/в
с.К.,обл.”Ш.”,на ул.”Г.Д.”№*,,който посещавал рядко.
На неустановена с точност дата,в началото на месец февруари
2012г.вечерта,Д. отишъл на гости у М.,като в хода на разговора помежду им,М.
споделил,че има железа за продан,които възнамерявал да предаде на изкупчик в с.П..Д.
заявил,че знае откъде могат да намерят още железа,които да предадат,имайки
впредвид дома на св.М.И..Решили още същата вечер да отидат до къщата на И. и се
отправили натам пеша.Имотът/намиращ се срещу къщата на подсъдимия И.М./ бил
ограден с мрежа,която била смачкана в единия си край и оттам двамата
безпрепятствено проникнали в двора.Отишли до навеса на къщата,откъдето
подсъдимият Д. свалил една пружина за легло,изкривили я и я натоварили на паркирания пред дома лек автомобил,който така
и не се идентифицира в хода на съдебното следствие/според подсъдимия Й.Д.
,посочения лек автомобил бил на И.,на цвят-черен,кафяв,според св.Е. И./който е
закупил част от отнетите по-късно вещи ,те са били превозени с лек автомобил “***”,управляван
от подсъдимия И.М./,но поради липса на справка за собствеността и
индивидуализиращите белези на
конкретното МПС,посочено в обвинителния акт/,съдът счете,че не се
установи по несъмнен начин,че така отнетата вещ е била натоварена именно в лек автомобил “***” с рег.№***./за
който в обвинителния акт се сочи,че е сив на цвят/,което от своя страна да
характеризира извършеното деяние като такова по чл.195 ал.1 т.4 предл.първо от НК и евентуално да обуслови приложението на чл.53 ал.1 б”а” от НК.
След като натоварили пружината на лекия автомобил,двамата подсъдими се
върнали отново в двора и започнали да събират и пълнят в чувал дребни железни и
медни парчета.Напълнили около половин чувал,натоварили го в автомобила и
потеглили към с.П.,за да продадат отнетите вещи на св.О.Ю.,за когото отпреди
това знаели,че изкупува черни и цветни метали/във връзка с упражняваното от
него занятие за направа на колелета за каруци/.Намерили Ю. у тях,притеглили
железата,за които той им заплатил сумата от 25 лева.С получената сума
подсъдимите напазарували в магазина в с.П.,след което се прибрали в с.К..
На следващият ден,двамата подсъдими отново
решили да извършат кражба от дома на св.М.И. ,като по познатия начин проникнали
безпрепятствено в двора,а оттам до входната дървена врата,която била вързана с
тел.Влезли в коридора на първия етаж и оттам взели една готварска печка на
твърдо гориво,която изкарали на ръце и я натоварили в паркирания пред дома на М.
лек автомобил.И нея продали на св.О.Ю. за сумата от 25.00лв.,като разпределили
получените пари помежду си.
Минали няколко дни и подсъдимият Д. отново
предложил на М. да отнемат вещи от дома на св.М.И.,като този той отказал да
учавствува в деянието.Тогава Д. влязъл сам и от намиращите се на първия етаж
две стаи изкарал от леглата две двойни прежини,от втория етаж изкарал от едно
легло още една двойна пружина ,като трите пружини занесъл в дома на подсъдимия М..Двамата
изкривили пружините,натоварили ги на МПС
и отново ги занесли на св.Юдуф,който им дал сумата от 30.00лв.Част от
нея подсъдимия Д. дал на М. за гориво.
След няколко дни подсъдимите отново
проникнали в дома на св.М.И..В коридора на първия етаж имало комбинирана печка
на ток и твърдо гориво.Тъй като била тежка,Д. изкарал от нея огнеупорните тухли
и на ръце я занесъл до автомобила,управляван от М..Доколкото подсъдимият Й.Д. е категоричен в обясненията си,че М. не е
учавствувал в отнемането и съответно установяване на владение върху процесната
движима вещ,съдът прие,че нейното противозаконно отнемане е било реализирано
единствено от него,при липсата на съучастие от страна на другия подсъдим.В
следващият ден,но по-късно,подсъдимият Д. отишъл сам и от втория етаж на дома
взел намиращата се там пералня “***”,която пренесъл до дома си.
През инкриминарания период от
време,подсъдимият Й.Д. решил да открадне металната пътна врата на дома на св.М.И.,като
за целта я изкарал от пантите,качил я на гърба си и се прибрал с нея у дома
си,като я оставил под навеса.Ден преди това,Д. влязъл сам в къщата на св.И.,защото
преди това видял там печка “***”.Взел я и се прибрал с нея у дома си,като
въпросната печка и други железа не след дълго продал на улични търговци.
По искане на защитата на подсъдимия Й.Д.,по
делото беше назначена комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза,изготвена от вещите лица д-р П.Г. /психиатър/ и М.
Венков/психолог/,които следваше да дадат заключение на следните
въпроси:Способен ли е подсъдимия Й.Д. с оглед на неговото психическо състояние
правилно да възприема фактите,които имат значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях? 2/Вменяем ли е този подсъдим?
В заключението си,което съдът кредитира с
пълно доверие като добросъвестно,компетентно и задълбочено изготвено,вещите
лица сочат,че подсъдимият Й.Д. страда от “лека степен на умствена изостаналост.”Същата
обачене представлява такъв дълбок дефект на познавателната способност,при който
да не може да има “свобода на съжденията и избора”,като в поведенчески аспект
на осв.от ранна възраст се описват отклонения като неадекватни емоции,агресивни
тенденции и др.С навлизане в пубертетна възраст тези отклонения се
характеризират с лесна гневливост и избухливост,придружени от зачестяващи
агресивни прояви при незначителен външен дразнител,некритичност към
поведенческите си прояви.Същото позволявало участието му в съдебния процес,а
така също може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да
дава достоверни обяснения за тях,както и да учавствува в наказателния
процес,воден срещу него.
По делото беше назначена и
съдебно-оценителна експертиза със задача вещото лице да даде заключение за
справедливата пазарна стойност на всяко от процесните вещи ,предмет на
обвинението срещу двамата подсъдими.Вещото лице С.Б.,чието заключение съдът
също цени с нужното доверие изготви заключение,което не беше оспорено от
страните по делото и с което съдът се съобрази изцяло при определяне на
пазарната стойност на всяка от движимите вещи,противозаконно отнемането на
която от страна на подъсдимите беше установено по безспорен начин.
От анализа на доказателствата по делото
,съдът възприе следните правни изводи:
Съдът прие за установено по един несъмнен
начин,че на неустановена с точност дата в периода от началото на месец февруари
2012г.до 20.02.2012г.в с.К.,обл.Ш.,подсъдимият Й.Д.,при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б”а” и б”б”от НК/осъждан е
на “лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца при общ режим,с
присъда по НОХД №168/2008г.по описа на Районен съд гр.Нови пазар,в законна сила
от 28.10.2008г./,освен това е осъждан на “лишаване от свобода” ,чието
изтърпяване е било отложено по реда на чл.66 от НК/с присъда по НОХД
№58/1999г.по описа на НПРС,в законна сила от 03.07.2000г.,по НОХД №160/1998г.по
описа на НПРС,в законна сила от 12.10.2000г./,сам и в съучастие като
съизвършител с подсъдимия И.А.М. *** и при условията на продължавано
престъпление/ с няколко деяния,които поотделно осъществяват състава на едно и
също престъпление,извършени са през непродължителни периоди от време,при една и
съща обстановка и при еднородност на вината,при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите/, отнел чужди
движими вещи:4 броя пружини за легло на стойност 72.00лв.,1бр.комбинирана
готварска печка на стойност
120.00лв.,1бр.метално шкафче на стойност 45.00лв.,1бр.метална входна
врата на стойност 96.00лв.,1бр.пералня “***” на стойност 60.00лв. и
1бр.готварска печка на твърдо гориво на стойност 80.00 лв.,всичко на обща
стойност 443.00лв.,собственост на М.Х.И. ***,без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои.
С тези си действия от обективна страна
подсъдимият Д. е осъществил състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК
във вр.чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.20
ал.2 от НК във вр.чл.26 ал.1 от НК във вр.чл.29 ал.1 б”а” и б”б” от НК .
От субективна страна престъплението е
извършено при наличието на пряк умисъл-деецът е осъзнавал общественоопасния
характер на извършеното престъпление и неговите противоправни последици,като е
целял тяхното настъпване.
За въпросното инкримирано деяние законът
предвижда наказание”лишаване от свобода” от две до десет години.Отчитайки от
една страна отегчаващите вината обстоятелства-обремененото съдебно минало на
подсъдимия и високата степен на обществена опасност както на него ,така и на
самото престъпление,от друга страна смекчаващите вината обстоятелства-оказаното
от него съдействие за изясняване на фактическата обстановка и правилното
решаване на делото и най-вече с оглед неговото психическо състояние с оглед
заболяването му,което макар и да не е рефлектирало върху вменяемостта му,съдът
отчете като изключително обстоятелство,при наличието на което и най-лекото
наказание,предвидено в закона се явява несъразмерно тежко,поради което,след
като го призна за виновен в извършване на престъплението,за което се събраха
безспорни и категорични доказателства,при определяне на наказанието му,съдът
счете за резонно да приложи нормата на чл.55 ал.1 т.1 от НК,като му наложи
наказание под специалния минимум,предвиден в съответната правна норма На
основание чл. 196 ал.1 т.1 от НК във вр.чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.20 ал.2 от НК във вр.чл.26 ал.1 от НК във вр.чл.29 ал.1 б”а” и б”б” от НК
във вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК подсъдимият Й.Д. беше осъден на “лишаване от свобада” за срок от ЕДНА ГОДИНА
И ШЕСТ МЕСЕЦА.,като на основание чл.61
ал.1 във вр.чл.61 т.2 от ЗИНЗС ,съдът постанови наказанието следва да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл.59 ал.1 от НК от така определеното на подсъдимия Й.Й.Д.
наказание “лишаване от свобода” съдът приспадна времето,през което същият е бил
задържан под стража,считано от 20.08.2012г.
Поради липса на безспорни доказателства
относно авторството на подсъдимия Д. по повдигнатото му обвинение в частта
му,вменявяща противозаконно отнемане от владението на М.Х.И. *** на движими вещи :2бр.пружини за двойно легло на
стойност 36.00лв., 2бр.метални тави на стойност 56.00лв.,2бр.комбинирана
електрическа печка “***” на стойност 104.00лв.,1бр.пералня “***” на стойност
60.00лв.,1бр.хладилник “***” на стойност 50.00лв.,2бр.табли за легло на стойност
80.00лв.,всичко на обща стойност 229.00лв.,чрез използвуване на моторно
превозно средство –лек автомобил “***” с рег.№*** и в съучастие като съизвършител с подсъдимия И.А.М.
***,съдът оправда подсъдимия Й.Д..
По отношение на подсъдимия И.М.,съдът
намери,че обвинението също беше частично доказано и той беше признат за виновен
само в това,че на неустановена с точност дата в периода от началото на месец
февруари 2012.г.до 20.02-2012 г.в с.К. ,обл.Ш.,в съучастие като съизвършител с подсъдимия Й.Й. ***
при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи 1бр.пружина
за легло на стойност 18.00лв. и 1бр.готварска печка на стойност 80.00лв.,всичко
на обща стойност 98.00лв.,собственост на М.Х.И. ***,без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои ,с което от обективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.20 ал.2 от НК
във вр.чл.26 ал.1 от НК .
От субективна страна подсъдимият И.М. е
действувал при наличието на пряк умисъл-осъзнавал е общественоопасния характер
на извършеното престъпление и неговите противоправни последици,като е целял
настъпването на вредоносния резултат.Поради липса на убедителни доказателства
за авторствотото му в извършване на престъплението в останалата част от
обвинението,подсъдимият М. беше оправдан.
За престъплението,в извършването на което
той беше признат за виновен,законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до осем години,при
липса на специален мининум,което обуславя приложението на минималния размер на
този вид наказание,предвидено в Общата част на НК-“лишаване от свобода” за срок
от три месеца.
Съдът след като отчете от една страна
отегчаващите вината на този подсъдим обстоятелства- високата степен на
обществена опасност на това престъпление ,счекчаващите вината му такива-чисто
съдебно минало,семейно положение –баща на три малолетни деца,за които следва да
се грижи и издържа,прие,че целите на генералната и индивидуална превенция на
наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК биха били постигнати
чрез налагане на наказание”лишаване от свобода” в размер ,ориентиран към минималния
,предвиден в съответната правна норма-а именно “пет месеца”,чието изтърпяване
на основание чл.66 ал.1 от НК беше отложено с изпитателен срок от три години.
На основание чл.189 от НПК в тежест на
подсъдимите бяха вменени направените по делото разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
17.05.2013г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: