№ 158022
гр. София, 14.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110140834 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК
(Осъдителен иск за вземане, за които съдът е отказал да издаде Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
248487/17.07.2025 г., от Т. Е. М., ЕГН ********** и А. Е. М., ЕГН **********
и двамата чрез своята майка и законен представител А. Б. К. гр. София, кв. О*
срещу Е. Е. М., ЕГН **********, гр. София, ул. „Е*, с която са предявени
субективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правна
квалификация
1. чл.143, ал.2 СК, с която ответникът да заплати на всеки на всеки
един от ищците1420.50 лева, представляваща издръжка издръжка, за
образование, за учебната 2023/2024 ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК (26.03.2025 г.) до окончателното
изплащане на вземането
2. чл.86 ЗЗД, с която ответникът да заплати лихва в размер 294 лева,
намчислена върху главница от 294.00 лева, за периода от 30.06.2024 г. до
30.03.2025 г.
В исковата молба са изложени твърдения, ищците са малолетни лица,
действащи чрез своята майка и законен представител. Ответникът е техен
баща. С решението за развод е определена издръжка на ищците от ответника
за задоволяване на духовните им потребности (за образование); в размер на
половината от разходите (учебни такси/възнагражденията; учебници;
тетрадки; извозване; изхранване; екскурзии; допълнителни занимания по
интереси и т.н.), за посещения на детска градина или училище (частни или
държавни), от всяко едно от децата; от започване на посещение на детска
1
градина, до завършване на средното им образование.
Твърди се, че през учебната 2023/2024 година всяко едно от децата е
посещавало Частна детска градина „*" - София. Таксата за обучението им е
била в размер на 15 880 лв, от която ответникът следва да заплати половината
сума - 7 940 лв. От тази сума ответникът е заплатил 5 099 лв. и остава да
заплати сумата от 2 841 лв (исковата претенция). Тази сума е дължима общо,
за двете деца, и разпределена поравно, на всяко едно от тях.
Сочи се, че поради липса на доброволно изпълнение, за принудителното
изпълнение на задълженията му за издръжка било образувано изп.д.1257/2024
г., по описа на ЧСИ рег.№ 849 на КЧСИ А*.
Излагат се съображения, че в издадения изпълнителен лист липсва
посочен размер на тази част от издръжката. Така присъдена, от съда, тази част
от дължимата издръжка на децата, е определена по своето основание, но не е
определена по своя размер. Именно, липсата на определен размер, прави тази
част от задължението неликвидно (макар и определяемо) и поради това,
неизпълнимо по принудителен ред, тъй като съдебният изпълнител е
обвързан, в правомощията си, от изразената от съда воля и освен че няма
право да я подменя, няма и правото да я допълва.
Твърди се, че ищците са потърсили съдействие от съда, като са
инициирали производство по чл.410 ГПК. Въз основа на това заявление е
образувано ч. гр. д. 20251110117257, по описа на СРС, ГО, 119 с-в. С
разпореждане рег.№ 75 830/13.05.2025 г. съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение („Отхвърля заявление...").
Това разпореждане е обжалвано пред СГС, за което е било образувано в.
ч. гр. д. 20251100506352, по описа на СГС, ЧЖ, IV-E с-в. С определение рег.№
11684/17.06.2025 г. съдът е оставил жалбата без уважение.
Определението на СГС, както и изобщо указание, че може да се предяви
осъдителен иск, за вземанията на заявителите, не били връчвани на ищците.
Сочи, че отказът от издаване на заповед, поражда и правния интерес от
предявяване на настоящия иск.
С разпореждане № 145795/18.09.2025 г., предишен съдебен състав е
оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца да уточни дали
незаплатената от ответника сума от 2841 лева, представляваща част от таксата
за обучение на малолетните ищци за учебната 2023/2024 г. в частна детска
градина е била платена със средствата на майката А. К. или е била платена от
парични средства, собственост на двете деца, или е била платена от трето за
процеса лице. Указано е да посочи имената на лицето, в чиято сфера е
настъпило неоснователното обедняване за сметка на неоснователното
обогатяване на ответника. Да представи доказателства за внесена държавна
такса в размер на 163.64 лева. Съдът е предупредил за последствията по
чл.129, ал.3 ГПК (л.10 от делото).
В указания срок, ответникът е представил молба с вх. №
2
313035/26.09.2025 г. Твърди, че тези обстоятелства са били уточнени в
заповедното производство, но въпреки това уточнява: няма твърдение, че
някои е платил исковата претенция, с каквито и да е било средства. Било
озадачаващо даденото указание. Сумата не е плащана от никого. Твърдят, че
тя е дължима от ответника, основанието й е издръжка и за тази цел е
инициирано исковото производство. Не е въвеждано твърдение за
неоснователно обогатяване или обедняване. Указанието било нелогично.
Представя документ за държавна такса само в размер на 37.64 лева (л.14-15
от делото).
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
Удостоверения за раждане №**********/13.08,2019 г., издадено въз основа на акт за
раждане № 0703/13.08.2019 г., и № **********/27.01.2021 г., издадено въз основа на акт за
раждане № 0062/27.01.2021 г., и двете на Столична община, Район „Лозенец", гр. София -
зав. препис;
Моли да се изиска и приложи към делото ч.гр.д. 20251110117257, по
описа на СРС, ГО, 119 с-в.
Липсва банкова сметка, на основание чл.127, ал.2 ГПК.
.СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на настоящото производство
Настоящото производство е образувано след отказ за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 17257/2025 г. Указания по
чл.415 ГПК, поради което подаденият иск е в преклузивния срок по чл.415,
ал.4 ГПК. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл
т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. Н. Г. със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Ла*, ал.1, която представителна власт важи за всички инстанции (л.2 от
делото). Ответникът не се представлява на този етап.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
3
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1
ТДТССГПК за всички искове, независимо от субективното и обективното им
съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).
Всеки един от ищците защитава свой собствен интерес, а именно – иск
за главница и иск за лихва.
Цената на исковете за главница е 2 841.00 лева, поради което държавната
такса за двата иска за главница е в размер на 113.64 лева, която се равнява на
56.82 лева за всеки един от ищците (за вземането на всеки един от ищците).
Цената за иска за мораторна лихва е в размер на 50.00 лева за всеки един
от ищците, тъй като всеки един от тях претендира лихва за себе си.
Следователно общият размер на таксата за мораторна лихва е в размер на
100.00 лева.
Общият размер държавна такса за това производство е 213.64 лева.
На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 63.00 лева, тъй
като е заплатена в заповедното производство (л… от заповедното дело).
Следователно дължимата такса по това дело е 150.63 лева.
Към исковата молба е представен документ по чл.128, т.2 ГПК в размер
на 63.00 лева (л.6 от делото). С допълнителна молба представя документ за
внесена държавна такса в размер на 37.64 лева (л.16 от делото).
Следва да се доплати държавна такса в размер на 49.99 лева (150.63-
63.00-37.64).
По редовността на ИМ и доклада
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.
Липсва банкова сметка по чл.127, ал.4 ГПК.
Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.
Не е ясно дали сумите се претендират отделно за всеки един от ищците
или общо за двамата, като ако е общо за двамата следва да изложат твърдения
за дължимостта на сумите общо на ищците.
Не е ясно на какво основание и спрямо кого претендира процесната
сума.
Следва да се формулират точен и прецизен петитум.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
4
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. 0 248487/17.07.2025 г.,
уточнена с вх. № 313035/26.09.2025 г., като нередовна, като УКАЗВА на
ищците, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото
разпореждане, с препис за противната страна, следва да отстранят
нередовности на исковата молба, както и в същия срок да представят
доказателства за това както следва:
1. да посочи дали претендират отделно за всеки един от ищците или общо
за двамата, като ако е общо за двамата следва да изложат твърдения за
дължимостта на сумите общо на ищците.
2. да се уточни основанието, на което се претендира посочената главница –
дали представлява издръжка или друго вземане и какво е то, като го
индивидуализират надлежно – размер, основание, период на
претенцията;
3. да посочат на кого твърдят, че е осъден посоченият от тях длъжник да
заплаща неконкретизирани по размер разходи.
4. В случай, че не твърдят посоченият от тях длъжник да е осъден да
заплаща неконкретизирани по размер разходи на заявителите, а е осъден
да заплаща разходи за заявителите на трето за спора лице, да уточнят
правния си интерес от подаване на заявлението, като конкретизират на
5
какво основание твърдят да е възникнало вземане в техния патримониум.
5. да обосноват правен интерес от подаване на исковата молба за заплащане
на сумата от 2841 лв., представляваща издръжка на малолетните
заявители, с оглед изложените фактически твърдения, че длъжникът е
осъден да заплаща издръжка на малолетните си деца, както и с оглед
твърдението, че е издаден изпълнителен лист в тази връзка;
6. да уточнят дали претендираното от тях вземане представлява издръжка
на деца по смисъла на СК или разходи за посещение на детска градина за
учебната 2023/2024 г. (т.е. за минал период), които да се дължат по равно
от двамата родители
7. В случай, че претендираната сума представлява издръжка на деца по
смисъла на СК, то следва да имат предвид, че паричната издръжка се
изплаща ежемесечно, а размерът се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи,
като искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по
Гражданския процесуален кодекс, както и че при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена по
съответния ред, предвиден в СК; 5. в случай, че претендираната сума
представлява разходи за посещение на детска градина за учебната
2023/2024 г. (т.е. за минал период), то следва да изложат фактически
твърдения направени ли са такива разходи и от кого е платена
претендираната като дължима
8. В случай, че претендираната сума представлява разходи за посещение на
детска градина за учебната 2023/2024 г. (т.е. за минал период), то следва
да изложат фактически твърдения направени ли са такива разходи и от
кого е платена претендираната като дължима от длъжника сума.
9. В случай, че не твърдят посоченият от тях длъжник да е осъден да
заплаща суми на заявителите, а следва да заплаща припадаща му се част
от разходи във връзка с посещение на детска градина от децата
заявители, на трето за спора лице, да обосноват правния си интерес от
подаване на исковата молба, както и да изложат фактически твърдения за
възникване на претендираните вземания в техния патримониум
10. Да формулират точен, ясен и прецизен петитум, който да отговаря на
диспозитива на бъдещото решение, на основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК,
като се вземе предвид, дали всички един от ищците търси суми спрямо
ответника или общо и се посочи правното основание – какво
представлява процесната сума.
11. да посочат банкова сметка по чл.127, ал.4 ГПК.
12. Да представят документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 49.99 лева,
представляваща разликата между внесената (100.64) и дължимата
(150.63) държавна такса. Внасянето на държавна такса може да бъде
осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова
сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС
(IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез
6
плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..
Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без
начисляване на банкови такси.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще върна
исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
7
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на ищците чрез
8
техния общ процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9