№ 710
гр. *, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203065 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на В. Д. Д. с ЕГН: **********, адрес: гр.
*, кв. ‚*“, ул. „*“ № 16, против Наказателно постановление № */09.06.2021 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-*, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание
чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 80 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва по същество маловажност на случая, както и липса на виновно поведение от страна
на жалбоподателя.
В открито съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.*, надлежно призован не изпраща
представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката, НП е връчено на жалбоподателя на 17.06.2021
г., а жалбата е депозирана на 18.06.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
1
На 18.03.2021 г., около 14.39 часа, в гр.*, на ул. „*” пред блок 150, в посока към блок
18, жалбоподателят В.Д., управлявайки личния си автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № *, при
движение назад ударил паркиран лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № *. В автомобила на
жалбоподателя пътувала и сестрата на неговата съпруга, която имала онкологично
заболяване, изпитвала болки и трябвало да отиде на преглед. Жалбоподателят не усетил
удара и потеглил. За случилото се били сигнализирани органите на ОДМВР, като на място
пристигнали служители на Сектор „Пътна полиция, сред които и актосъставителят П.М..
Когато установили кой е напусналият водач, същият бил извикан, при което Д. дошъл на
място, заявявайки, че имал спешно пътуване и не е усетил удара.
За констатираното св. П.М. съставил АУАН с бл. № 297319 за извършени две
нарушения по ЗДвП- по 5, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на
нарушителя, които го подписал без възражения.
Въз основа на АУАН на 09.06.2021г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП е наложил наказание „глоба” в размер на 20 лева, а
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. Посочените доказателствени източници са еднопосочни и непротиворечиви,
като съдът ги кредитира изцяло.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник
група към ОДМВР-*, сектор „Пътна полиция, а АУАН е съставен от компетентен орган,
видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок.
По отношение на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Няма спор, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е
управлявал автомобилa си, както и че при предприемане на маневра движение на заден ход
е настъпило съприкосновение между неговия автомобил и паркирания лек автомобил
„БМВ”. Като цяло тези факти не се оспорват и от жалбоподателя.
С оглед горното съдът счита, че правилно АНО е преценил, че с поведението си
водачът жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 5, ла.1, т.1 ЗДвП, като по достатъчно
описателен и разбираем начин е изложил всички фактически обстоятелства от състава на
нарушението. Съгласно нормата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП - всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречка за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В
2
случая е прието и посочено в наказателното постановление, че санкционираното лице
вследствие на поведението си е блъснал паркирания автомобил, причинявайки материални
щети и по двете МПС-та. Лицето безспорно е нарушило посочената в НП разпоредба,
поради което правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност на основание чл. 185 от ЗДвП. Размерът на наказанието е фиксиран в закона -
"Глоба" в размер на 20 лева и не може да става въпрос за неговото изменение. Не може да се
приеме, че се касае за маловажен случай, тъй като липсват обстоятелства в тази насока.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Според настоящия състав, в тази част наказателното постановление също е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът обаче намира, че това нарушение е останало недоказано от субективна страна.
Съгласно чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП - водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За да бъде санкционирано
едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да е имало знанието, че е
участник в ПТП. В противен случай, не може да му се вмени задължението да спре, за да
установи какви са последиците. От ангажираните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят не е усетил да е настъпило съприкосновение. По мнение на съда това е
лесно обяснимо с оглед обстоятелството, че се касае за движение назад, когато видимостта е
ограничена. Освен това, от снимковия материал на л. 31 се вижда, че се касае за осуркване,
т.е. за сравнително лек контакт между автомобилите. В тази насока са и показаният на
актостъставителя, който посочва, че доколкото си спомня не са били значителни вредите по
ударения автомобил. Също така, актосъставителят посочи, че още тогава жалбоподателят е
твърдял, че не е усетил удара. Накрая, бяха представени и медицински документи- протокол
на медицинска комисия на л. 23 и и експертно решение на л. 24, които подкрепят
твърденията на жалбоподателя, че в този момент в колата е била и сестрата на неговата
съпруга, която е била болна и е следвало да бъде закарана на преглед. Разбираемо е при
наличието на човек, изпитващ болки в момента, водачът да не усети настъпилото леко
съприкосновение. Отново в подкрепа на тази версия е и изложеното от актосъставителя,
който твърди, че жалбоподателят не вписал възражения, но казал, че имал спешно пътуване.
Всичко това прави напълно достоверно изложеното от жалбоподателя, че в действителност
ударът е останал незабелязан. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
В случая, не се установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват
доказателства за съзнание у същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е
съществен, субективен елемент от състава на административното нарушение, то нейната
липса, води до несъставомерност на деянието и неправилно ангажиране на отговорността на
лицето на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП. В този смисъл е константната практика на
съдилищата (напр. Решение № 2282 от 22.12.2017 г. на АдмС - * по к. а. н. д. № 2902/2017
г.).В заключение, по отношение на това нарушение, административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била неправилно ангажирана и НП следва да бъде отменено
в тази част.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗАНН, *кият районен
съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */09.06.2021 г., издадено от Началник група
към ОДМВР-*, сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която за нарушение на чл. 123, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на В. Д. Д. с ЕГН: **********, адрес:
гр. *, кв. ‚*“, ул. „*“ № 16, е наложено наказание „глоба” в размер на 80 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */09.06.2021 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-*, сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която за нарушение
на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП, на В. Д. Д. с ЕГН: **********, адрес:
гр. *, кв. ‚*“, ул. „*“ № 16, е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4