№ 3588
гр. София, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110205905 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и е образувано по жалба на Г.
Е. Б., поддена чрез а. В. С. от АК-Ямбол срещу Заповед за задържане на лице с рег. №
226зз-1199/18.04.2022 г., издадена от полицейски орган към 02 РУ-С..
С жалбата се иска отмяна на процесната заповед, като незаконосъобразна.
Претендира се, че обжалваната заповед не съдържа задължително предвидените от
законодателя реквизити, а именно фактическите основания за задържането, като в този
смисъл се счита, че е необоснована.
В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата, като акцентира най-вече на липса на описани фактически основания за
издаване на обжалваната заповед за задържане на Г. Е. Б.. Моли за присъждане на
направените разноски.
Полицейският орган, издал атакуваната заповед, след редовно изпълнената
процедура по призоваването му, не се явява, като се представлява от пълномощие от
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли атакуваната заповед за задържане да бъде
потвърдена, като законосъобразна.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира
юрисконсултско такова.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от
събраните по делото доказателства, а именно съдържащите се по преписката по
1
издаване на обжалваната заповед, представена от Н.а на 02 РУ-С. и съдържаща:
обжалваната заповед, протокол за обиск от 18.04.2022 г., декларация от 18.04.2022 г.,
представляваща Приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 от Инструкция № 8121з-78 от
24.01.2015 г.; разписка за върнати вещи и пари от задържано лице; докладна записка
от мл. инспектор Г. Г.; писмени обяснения от Г. Б.; протокол за предупреждение на Г.
Б., както и заверени копия от материалите, съдържащи се в ДП
№226ЗМК570/118.04.2022 г. по описа на 02 РУ-С..
От горепосочените доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбоподателят Г. Б. е бил задържан за срок до 24 часа в помещение за
временно задържане на 02 РУ - С. на 18.04.2022 г. в 08:10 часа въз основа на
оспорената Заповед за задържане на лице № 226зз-1199 от 18.04.2022 г. В същата е
отразено, че издателят И. П. И.ов изпълнява длъжност младши инспектор при 02 РУ -
С.. Като правно основание за задържане на лицето била посочена разпоредбата на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В графата фактически и правни основания за задържане на
лицето е посочено „данни за извършено престъпление във връзка с чл. 325 от НК“. При
задържането на жалбоподателя са му били разяснени неговите права. Извършен му е
обиск на 18.04.2022 г. в 08:10 часа, а в 16:05 часа на същия ден жалб. Г. Б. е бил
освободен.
При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига
до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е основателна, като съображенията за това са следните:
По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1,
вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла
на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото
производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК. Следва да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма /посочена в чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗМВР в
конкретния случай/, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на
закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
2
административния акт и е основание за отменянето му.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената
от закона писмена форма, като съобразно разпоредбите на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР
правомощие да задържат граждани имат полицейски органи, каквото качество
издалият на заповедта има по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, съгл. представеното
удостоверение рег. **************************. за заеманата от него длъжност –
старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„**************************
Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда
нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, надлежно
подписана от адресата й. Заповедта съдържа част от задължителните реквизити,
посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните
индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация,
датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 72, ал.
3 - 5 и чл. 73 от ЗМВР.
Но обжалваната в съдебния процес заповед не съдържа съществен реквизит, а
именно: - не са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл. 72,
ал. 2, т. 2 от ЗМВР фактическите основания за задържането. В обжалваната заповед е
посочено само правно основание за задържането, а именно: чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР и
„данни за извършено престъпление във връзка с чл.325 НК“.
В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и правни основания,
съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета на доказване и само тези
основания следва и могат да бъдат доказвани от ответната страна с допустимите
доказателствени средства, вкл. и чрез разпит на свидетели.
В конкретния казус, видно от оспорената заповед, след посочване на правното
основание за задържането като: чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР и „данни за извършено
престъпление във връзка с чл.325 НК“, липсва каквото и да е фактическо описание на
основанието за задържане и следователно не е спазено изискването на на чл.74, ал.2,
т.2 от ЗМВР за ясно и недвусмислено посочване на фактическите и правни основания
за задържането.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че постановеното задържане на Г. Б.
не е фактически обосновано и обжалваната заповед за задържане се явява
незаконосъобразна поради това, че е издадена в противоречие с разпоредбата на чл.74,
ал.2, т.2 от ЗМВР, тъй като не съдържа фактическите обстоятелства на които се
основава задържането.
Липсата на фактическо основание не може да бъде заместена от посочване на
3
правни основания, какъвто е процесният случай и изписване само на правна
квалификация. В този смисъл следва да се има в предвид решение от 24.06.2014 г. на
Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 –
**************************я, в което е прието, че: „За да е налице обосновано
подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен
наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това
подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление.“. Съдът приема, че
единствено посочването на правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е
недостатъчно, а изхождайки от изискването „подозрението да се базира на разумни
основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане“,
ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта
от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
В настоящия казус е издадена немотивирана и фактически необоснована
заповед за задържане, която с постановеното задържане засяга съществено правната
сфера на своя адресат, тъй като ограничава за срок до 24 часа субективното право на Г.
Б. на свободно движение. Той е бил поставен в невъзможност да разбере мотивите за
това решение на адм. орган, което от своя страна се е отразило върху възможността за
ефективна защита на неговите права и законни интереси.
От изложеното може да се направи единственият извод, че в настоящия случай
не е било спазено категоричното изискване възведено в чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за
излагане в кумулативна наличност на фактическите и правни основания за
задържането, което се явява достатъчно основание за отмяна на процесната заповед
поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаването
при липса на мотиви.
Съгласно постановките на ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. дело № 4/2002 г. на
ВАС излагането на мотиви при издаване на административен акт дава възможност на
адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали
административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават
възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката
за законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е допустим единствено
когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или
законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан
със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна
тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта. В
цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че липсата на мотиви във
всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт. Така и
когато органът действа при условията на оперативна самостоятелност, въпреки
предоставената му от закона възможност да извърши преценка дали, кога и какво
4
решение да вземе при осъществяване на дейност от своята компетентност,
неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни
законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта.
Действително, съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо
издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването на индивидуалния
административен акт и да са обективирани в друг документ, стига той да изхожда от
същия административен орган, като и в този случай страните следва да имат
възможност да се запознаят своевременно с мотивите към акта, за да узнаят
съображенията на административния орган и организират защитата си срещу акта. В
материалите по административната преписка се съдържа докладна записка, в която са
описани фактическите обстоятелства, послужили за основание за задържане на лицето.
Според съдебния състав обаче със същата не могат да се счетат изпълнени целите на
изискването за мотивиране на административните актове, доколкото тя изхожда от
друг орган, изготвена е след процесната заповед, а освен това нито в заповедта е
препратено към докладната записка, нито има данни последната да е предявена за
запознаване на жалбоподателя. В този смисъл не са приложими и доводите на
Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.
От приложената по делото докладна записка се установява, че на 18.04.2022 г.
около 08:00 часа бил подаден сигнал за „проявена агресия на пътя от две лица“, които
били установени като Е. Б. и Г. Б. от полицейски служители от
************************** на кръстовището на ************************** На
мястото било установено и лицето И. К., което се представило на полицаите като
потърпевш. Полицейските органи приели, че за двете лица са налични данни, че са
извършили престъпление по чл. 325 от НК, поради което ги задържали за срок до 24
часа. Съдът счита, че в приложената по делото административна преписка не се
съдържат писмени доказателства, които да навеждат на извода, че са били налице
данни по смисъла на закона за извършено престъпление от задържания или за неговата
съпричастност към извършено престъпление по чл.325 към момента на издаване или
връчване на заповедта за задържане. Така описаните в докладната записка действия на
задържаното лице, а именно „проявена агресия на пътя“, не изпълват състава на
престъплението „хулиганство“ по чл. 325, ал. 1 от НК. За да бъде законосъобразна
наложената принудителна административна мярка, се изисква да има данни, от които
да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е
възможно лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на
конкретно престъпление. Действително, за прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и
5
безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление, както и да е определена
точната наказателноправна квалификация на деянието по НК и основанието за
подвеждане под наказателна отговорност. Достатъчно е наличието на данни,
обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършител на
престъпление. В разглеждания случай, от събраните по делото доказателства не се
установяват данни за извършено от страна на лицето престъпление, т.е. не са
изпълнени предпоставките за приложение на материалноправната разпоредба на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Следователно оспорената заповед за задържане е издадена и в
противоречие на материалноправните разпоредби и е налице отменителното основание
по чл. 146, т. 4 от АПК.
Следва да се отбележи и че процесната заповед не е съобразена и с целта на
закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Със
задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в административното
производство (чл. 6 от АПК). Задържането за срок до 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР
е ПАМ, която в зависимост от случая би могла да има превантивен или
преустановителен характер. Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява
ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, § 1,6. „е“ от ЕКПЧ по
изключение е приложимо с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в
закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или
когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на
престъпление или укрИ.е след извършване на престъпление. В конкретния случай
приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели. По делото не се установява
със задържането на жалбоподателя да е предотвратено или преустановено
извършването на престъпление. Не е имало и данни за опасност от укрИ.е на
жалбоподателя - същият е останал на разположение на органите на реда и е оказал
съдействие при задържането му. В случая от доказателствата по делото по никакъв
начин не може да се установи каква е била конкретната цел за издаването на
оспорената заповед и постановеното е нея задържане. Ето защо със задържането
правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от
необходимото от гледна точка на целта, за която се издава административният акт.
По изложените съображения оспорената заповед за задържане следва да бъде
отменена като незаконосъобразна на осн. чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът следва да
уважи своевременно направеното искане на жалбоподателя, чрез процесуалния му
представител, за присъждане на направените по настоящото производство разноски в
размер на 10.00 лева за заплатена държавна такса. Претендираната сума в размер на
600.00 лева, като заплатено адвокатско възнаграждение, също следва да бъде
6
присъдена, като насрещната страна следва да бъде осъдена да я заплати на
жалбоподателя, тъй като са представени доказателства за извършения разход – договор
за правна защита и съдействия, с инкорпорирана разписка за заплатена в брой сума в
размер на 600 лева. В чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, в случая за дело по Закона за Министерството на вътрешните
работи възнаграждението на адвоката не може да е по-малко от 400 лева.
При това положение, заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева не се явява прекомерно, доколкото по делото са проверени две съдебни заседания,
в които упълномощеният защитник е представлявал жалбоподателя, с оглед на което
направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение се счита за неоснователно и не следва да бъде уважавано.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Софийският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 226зз-1199/18.04.2022 г.,
издадена от полицейски орган към 02 РУ-С., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, на Г. Е. Б., с ЕГН: ********** е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа".
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на
жалбоподателя Г. Е. Б., с ЕГН: ********** сумата от 610.00 /шестстотин и десет/ лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на С., както и възражението за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14
– дневен срок от получаване на съобщение за неговото изготвяне.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.138 от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7