Решение по адм. дело №670/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Административното дело е образувано по жалба на „Виагруп“ ЕООД, гр.Плевен , [улица]чрез представляващ И. Г. К. срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12491/18.07.2025г. на началник отдел "Оперативни дейности" В. Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП -запечатване на търговски обект- асфалтобаза Кнежа, гр.Кнежа, местност Мерата и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни , на осн. чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС .

В жалбата се посочва, че заповедта незаконосъобразна, тъй като липсват доказателства за компетентност на органа, изложени са факти и обстоятелства, но са общи и лишени от конкретика и неотносими към случая. Моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят – „Виагруп“ ЕООД, гр.Плевен , [улица]чрез представляващ И. Г. К. се представлява от адв. Б., която поддържа жалбата по изложените вече доводи и моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски в размер на 650 лева. Представя писмена защита, в която посочва, че актът е издаден от лице, за което няма данни, че е надлежно оправомощено и е немотивиран и моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ –В.Търново, към дирекция „Оперативни дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, се представлява от ст. юрк М., която намира жалбата за неоснователна и счита, че заповедта е законосъобразна. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Представя писмено становище, в което посочва , че е налице установено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 година, тъй като в обекта не е монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Установеното е надлежно отразено в протокол и са налице фактически основания за издаване на заповедта. Счита, че посоченият срок е съобразен с оглед охраняваните обществени отношение и заповедта е законосъобразна.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка на 05.06.2025 година в 11.00 часа в обект – асфалтобаза Кнежа, гр.Кнежа, местност Мерата, стопанисвана от жалбоподателя е установено, че има разположен един брой съд за съхранение на течни горива, които се използват за машините за полагане на асфалт и не е изпълнено задължение да монтира и въведе в експлоатация ЕСФП – нарушение на чл. 7, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 11 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ и чл. 118, ал. 8 от ЗДДС.

Установеното е отразено в протокол за извършена проверка от 05.06.2025 година и от 24.06.2025 година, приложени на л. 8 и 10 по делото.

На 18.07.2025 година е издадена процесната заповед и е прието, че търговецът е нарушил чл. чл. 7, ал. 1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ и е наложена ПАМ по см. на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС – запечатване на обекта за срок от 14 дни. Изложени са мотиви, че с мярката се цели законосъобразно отчитане и регистриране на извършените продажби, да не се нанася щета на бюджета. Посочва, че е отчетено местоположeние, тежест на нарушението.

Приложено е НП № 839305-[рег. номер]/18.07.2025 година , с което за констатираното нарушение на 05.06.2025 година е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева.

По делото е приложено преводно нареждане на л. 31 по делото за извършено плащане по горепосоченото НП в размер на 4800 лева. По делото са приложени АУАН за установеното нарушение и други документи.

Приложена е заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 година на изпълнителен директор на НАП, с която се определя компетентност на началник на отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Приложени са доказателства в тази насока –заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 година на изпълнителен директор на НАП, с която началниците на отдели "Оперативни дейности" в териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП се предоставят права да издават заповеди за запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС и съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган и възражението за нищожност на жалбоподателя е неоснователно .

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, включително фактическо и правно основание. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение – немонтиране и невъвеждане в експлоатация на ЕСПФ - нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Съгласно сочената норма лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, а с разпоредбата на чл. 186 ал.1 б."б" от ЗДДС във законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки.

Съгласно чл.186 ал.1 б."б" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

В конкретния случай е налице извършено нарушение, но заповедта не е съобразен и с точки 56, 57 и 62 от решение от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21, съгласно които не се допуска национална уредба, съгласно която за едно и също данъчно задължение, след провеждане на отделни и самостоятелни производства, може да се наложат мерки имуществена санкция и запечатване на обект, които да подлежат на обжалване пред различни съдилища. Различният процесуален ред при обжалването на санкцията и мерките не дава възможност за проверка и гаранции, че при кумулирането им съвместната им тежест би съответствала на тежестта на нарушението.

С решението на Съда на ЕС по дело С-97/21, допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения, национална правна уредба, е приета за несъвместима със съюзното право и макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер.

Съдът на ЕС в т. 56 от Решение по дело С-97/21 посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В случая в хода на настоящето производство не е доказано спазване на принципа на съразмерност, което е основание за отмяна на акта. (Решение № 1252 от 5.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7897/2023 г., I о. Решение № 1253 от 5.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7116/2023 г., VIII о., Решение № 1277 от 5.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7934/2023 г., VIII о. и др).

В процесния случай са налице данни за издадено НП от 18.07.2025 г., с което за същото нарушение е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 6000лева. Наложената санкция с наказателно-правен характер и следва да бъде зачетена при обсъждане законосъобразността на обжалвания пред административния съд акт – ЗПАМ. Кумулирането на двете санкции с наказателно-правен характер (в този смисъл решения на СЕС -С-97/21, С-117/10, С-524/15, С-439/19/) не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС и е непропорционално, нито се установява, че е необходимо за постигането на легитимни цели.

Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изход на делото и искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, то същото е основателно и следва НАП , гр. София да заплати на „Виагруп“ ЕООД, гр.Плевен , [улица]чрез представляващ И. Г. К. разноски в размер на 650 лева – 50 лева държавна такса и 600 лева - договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат. Възражението за прекомерност на адв. възнаграждение на ответника е неоснователно, тъй като същото е под минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения на адвокатска работа.

Предвид горепосоченото и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отменя заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12491/18.07.2025г. на началник отдел "Оперативни дейности" В. Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП -запечатване на търговски обект- асфалтобаза Кнежа, гр.Кнежа, местност Мерата и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни , на осн. чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС .

Осъжда НАП , гр. София да заплати на „Виагруп“ ЕООД, гр.Плевен , [улица]чрез представляващ И. Г. К. разноски в размер на 650 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.