Определение по дело №644/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№821              , 28.02.2020 г.  гр.Бургас

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закритото заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Росен Парашкевов

Членове: Кремена Лазарова

    мл. съдия Красен Вълев

 

като разгледа докладваното от младши съдия Вълев  в.гр.д.№ 644 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С Решение №307 от 17.12.2019 г по гр. д. №462/2019 г. на Районен съд-Айтос е прието за установено спрямо ответниците В.П. Дякова, Ч.Г.И., и  В.И.Д., ЕГН **********, че ищците П.Т.Г., П.М.М., С.Т.В. и Д.Т.К., са собственици на следния недвижим имот:

1/6 (една шеста) идеална част от самостоятелен обект в сграда, представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се на административен адрес: гр.Айтос, община Айтос, област Бургаска, ул.“Цар Освободител“ №23, вход А, етаж 1 (първи), апартамент 1(първи), ЖCK“Светлина“, която сграда е построена в общинско място, съставляващо поземлен имот 2245 (две хиляди двеста четиридесет и пети), в кв.127 (сто двадесет и седми) пo подробния устройстствен план на гр.Айтос, община Айтос, с разгърната застроена жилищна площ от 87,07 кв.м.(осемдесет и седем цяло и седем стотни квадратни метра), състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня и тоалетна, антре и домашно помещение, при граници: североизток и югозапад-външен зид, северозапад- стьлбище и Нейко Вълков, югоизток-външен зид, отгоре -Димитър Иванов, отдолу- магазин, ведно с прилежащото му избено помещение № 5 (пет), със застроена площ от 12 (дванадесет) квадратни метра, при граници: североизток-външен зид, югозапад -коридор, северозапад - Димитър Иванов, югоизток-Нейко Вълков, ведно с принадлежащото му таванско помещение №1 (едно), със застроена плoщ от 24 кв.м. (двадесет и четири квадратни метра), при граници: североизток, северозапад и югоизток-външен зид, югозапад - коридор, което се състои от 2 (две) стаи и обща тоалетна, ведно със 7,515% ид.ч. (седем цяло и петстотин и петнадесет хилядни процента ид.части) от общите части на сградата и 7,515 % ид.ч.(седем цяло и петстотин и петнадесет хилядни процента идеални части) от правото на строеж върху терена.

С решението ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на гореописания имот, както и да им заплатят разноски в размер на 643,00 лева (шестстотин четиредесет и три лева).

 

Постъпила е въззивна жалба от адв. П. М., пълномощник на В.П. Дякова, Ч.Г.И., и  В.И.Д., с която се обжалва Решение №307 от 17.12.2019 г по гр. д. №462/2019 г. на Районен съд-Айтос.

На първо място се излагат доводи за недопустимост на решението. Твърди се, че ревандикация върху идеална част на недвижим имот е недопустима, тъй като съдебното решение не може да се изпълни. Сочи се, че доколкото общата вещ се намира в един от съсобствениците за другите е налице възможността по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Цитирана е съдебна практика. Сочи се, че ищците разполагат с други способи за защита, като инициирането на съдебна делба. Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено като недопустимо.

На следващо място са изложени и доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че съдът неправилно се е позовал на мотивите на Решение №1/04.01.2017 г. по гр.д. №432/2016 г. на Районен съд-Айтос, доколкото те са ирелевантни за настоящия процес. Твърди се, че за процесната 1/6 ид.ч. от имота не е имало съдебни спорове, а всички предходни съдебни производства са за 4/6 ид.ч., които не включват настоящата 1/4 ид.ч. Конкретизира се, че ответницата Дякова не е била страна в изпълнително производство, по което длъжници са били ищците по делото.

Оспорва се извода на съда за периода, в който В. Дякова владее имота. Твърди се, че след 13.04.2011 г. до 2015 г. целият апартамент се владее само от нея. А след разпореждането в полза на сина ѝ Иван Иванов владението е продължено от него чрез В. Дякова, като към настоящия момент същата е в имота.

Твърди се, че е налице само втората от трите кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, а именно, че процесните идеални части се владеят от ответниците.

Излагат се съображения, че в полза на ответниците е изтекла придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС от 13.04.2011 г. до 13.04.2016 г. и процесната идеална част е придобита по давност. 

            Иска се решението да бъде обезсилено, евентуално същото да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени исковете, като неоснователни и недоказани.

Не са заявени доказателствени искания.

Претендират се разноски.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

 

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК  е постъпил отговор от адв. Г.П., пълномощник на ответниците по жалбата- ищци в първоинстанционното производство П.Т.Г., П.М.М., С.Т.В. и Д.Т.К.. Оспорва се жалбата, като иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и обосновано.

На първо място се излагат съображения за допустимост на предявения иск по 108 от ЗС за идеална част от съсобствен имот. Посочена е съдена практика в този смисъл.  

На следващо място са изложени съображения за правилност и обоснованост на Решение №307 от 17.12.2019 г по гр. д. №462/2019 г. на Районен съд-Айтос. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно се е позовал на мотивите на 04.01.2017 г. по гр.д. №432/2016 г., тъй като в това производство е обсъдено възражението за придобивна давност от същите ответници за същия имот. Прави се позоваване на събраните по делото доказателства за да се изведе, че към датата 30.10.2013 г. въззивницата Дякова не е била във владение на спорната идеална част.

Оспорва се твърдението във въззивната жалба за непрекъснатост на владението на Дякова като се цитират свидетелските показания на разпитаните пред РС-Айтос свидетели Г., Ташев, Станчева и Шивачев. Цитирана е съдебна практика относно придобиваната давност.  

Оспорва се и отричането на първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, а именно че ищците не са собственици на 1/6 ид.ч. от процесния имот. Посочено е влязло в сила решение на РС-Айтос, с което е признат за нищожен нотариален акт за дарение и е изложена юридическа характеристика на нищожните сделки и действието им в правния мир.

Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.

Не са заявени доказателствени искания.

Претендират се разноски.

С оглед на изложеното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА въззивната жалба адв. П. М., пълномощник на В.П. Дякова, Ч.Г.И., и  В.И.Д., с която се обжалва Решение №307 от 17.12.2019 г по гр. д. №462/2019 г. на Районен съд-Айтос.

ВНАСЯ в.гр.д.№ 644 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито съдебно заседание, съгласно Разпореждане от 26.02.2020г. - на 07.04.2020 г. от 15.00 часа.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят доброволно отношенията си във връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация, извънсъдебно споразумение или съдебна спогодба.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от определението.

Определението не подлежи на обжалване.

 

Председател:                        

       Членове: 1.                                           

2.