№ 88
гр. *** 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на двадесет и осми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20254230200334 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят С. Т. К. от гр.*** ул.„***” № 1, ет.5, е обжалвал наказателно
постановление № 27-0000712 от 13.08.2025 год. на Началник ОО „АА”, областен отдел „***”
гр.***, с което за извършено нарушение по чл.24, ал.1 във вр. с чл.6, ал.1 и на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П / Закона за автомобилните превози / му е наложено наказание глоба
в полза на държавата в размер от 2000.00лева.В жалбата се твърди, че НП е
незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени наказателното постановление изцяло.
Ответникът по жалбата – Началник ОО „АА”, областен отдел „***” гр.***, редовно
призован, не се явява представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.С. Т. К. живеел в гр.*** и ползвал лек автомобил „***“ с рег. № ***, чужда
собственост.Същият бил съученик и приятел със свид.***., който живеел в с.***,
общ.***.Тъй като понякога нямал превоз, с който да се придвижи от селото, в което живеел
до града, в такива случаи свид.С. се обаждал на жалб.К. да отиде да го вземе от у тях, за да
го закара до гр.***.На *** г. вечерта свид.С. отново се обадил на жалб.К. и го помолил да
отиде до дома му в с.*** и да го закара до гр.***.Жалб.К. с посочения по-горе лек
автомобил отишъл до дома на свид.С., след което се отправили към гр.*** и се придвижили
до площад „***“.Тъй като и преди това свид.С. молил жалб.К. да го вози до града, без да му
заплаща за услугата, първият дал на вторият сумата от 10.00 лв. за покриване на разходите за
гориво.Междувременно на служители от ОД МВР ***, сред които свид.Х. Х. Г. и свид.П. Н.
Д., било разпоредено съвместно със служители на РУ МВР – *** извършването на
специализирана полицейска операция по противодействие на нерегламентиран таксиметров
превоз на територията на община ***.Същите се намирали на площад ***, ул.“***“, срещу
хотел „***“ в гр.*** когато забелязали лек автомобил в жълт цвят да спира и от него да
излиза човек.Спряли ги, след което извършили проверка, при която установили, че
автомобилът е „***“ с рег. № ***, управлява се от жалб.К., а пътникът е свид.С..Извършили
проверка на водача, при която констатирали, че същият няма правоспособност да извършва
таксиметров превоз, както и лиценз за това.Снели писмени обяснения от водача и свид.С. и
1
тъй като счели, че констатираното от тях представлява нарушение на Закона за
автомобилните превози извикали служители от Областен отдел „***” гр.***, за да вземат
административно отношение.Същевременно съставили констативен протокол, който в
последствие бил изпратен на РП – *** за извършване на предварителна проверка.На
мястото, където бил спрян автомобила отишли свид.С. Д. Д. и свид.И. И. К. – двамата
служители на ОО „АА” гр.***.Последните били запознати от страна на полицейските
служители с констатираното, а именно, че са спряли за проверка автомобил с водач жалб.К.,
който осъществявал нерегламентиран таксиметров превоз, като им предоставили и
писмените обяснения на свид.С..
На същата дата – *** г. свид.С. Д. Д., в присъствието на свид.Х. Х. Г. и свид.И. И. К.,
съставил против жалбоподателя С. Т. К. Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ за това, че на 25.07.2025 год., в гр.*** площад ***, ул.“***“ /срещу хотел
„***“/, управлява МПС „***“ с рег. № *** от кат.М 1, като извършва нерегламентиран
превоз на пътници срещу заплащане, които са дали сведения и обяснения, които прилагаме
към настоящия АУАН.При проверката се установи следното.Водачът на гореописаното МПС
извършва нерегламентиран превоз на пътници, без да е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз.Направена е и справка в
ЕИС на ИА „АА“, с което е нарушил разпоредбите на чл.24, ал.1 във вр. с чл.6, ал.1 от
ЗАвтПр.При съставяне на АУАН и след запознаване със съдържанието жалбоподателят не е
направил възражения.Възражения от страна на жалб.К. не са направени и в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началник ОО „АА”, областен отдел „***” гр.*** с № 27-0000712 от
13.08.2025 г.Същото е издадено против С. Т. К., ЕГН **********, за това, че на 25.07.2025
год., в гр.*** площад ***, ул.“***“ /срещу хотел „***“/, управлява МПС „***“ с рег. № ***
от кат.М 1, като извършва нерегламентиран превоз на пътници срещу заплащане, които са
дали сведения и обяснения, които прилагаме към настоящия АУАН.При проверката се
установи следното.Водачът на гореописаното МПС извършва нерегламентиран превоз на
пътници, без да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз.Направена е и справка в ЕИС на ИА „АА“.Наказващият орган е приел,
че в случая не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, както и, че жалб.*** виновно е
извършил нарушение по чл.24, ал.1 във вр. с чл.6, ал.1 от ЗАвтП, за което му е наложил
наказание по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П глоба в полза на държавата в размер от
2000.00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите С. Д. Д., Х. Х. Г., И. И. К., С. М. С. и П. Н. Д. и писмените доказателства –
АУАН № 00316/25.07.2025 г.; писмено сведение от С. Т. К.; писмено сведение от С. М. С.;
НП № 27-0000712/13.08.2025 г.; пощенски плик; заповед № РД – 08-107/29.02.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
18.08.2025 г.От клеймото на пощенският плик, с който жалбата е изпратена се установява, че
същата е подадена на 28.08.2025 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е
допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие
от Заповед № РД – 08-107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията.АУАН е
съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.92, ал.1 във вр. с чл.91 от
ЗАвтП, предвид заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършени нарушения
на разпоредбите на чл.24, ал.1 във вр. с чл.6, ал.1 от ЗАвтП.
Разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАвтП гласи следното: “Таксиметров превоз на пътници
се извършва от лица по чл.12, ал.1 с автомобили, включени към удостоверението за
регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от
съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на
2
изискванията на наредбата по чл.12а, ал.5”.Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗАвтПр.:
“Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз
за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България,
лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на
Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или
удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и
документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "***" води регистър към
лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и
правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на
професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз,
издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът
извършва дейността”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П е наложил на
жалб.К. наказание глоба в размер от 2000.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент
на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва със: глоба 2000 лв. - при първо нарушение”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, явява се негов
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и искането за отмяна на
обжалваното НП.В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че НП е незаконосъобразно, в
подкрепа на което се излагат няколко съображения.
Твърди се, че макар на процесната дата жалб.К. да е управлявал въпросното МПС и да
не е притежавал удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, то той не е бил длъжен да притежава такива документи, тъй като не е извършвал
изобщо таксиметров превоз.Нямало забрана да се превозват пътници в автомобил, ако това е
лична услуга или си поделят разходите за гориво, което не съставлявало таксиметров
превоз.По тази причина НП се явявало незаконосъобразно, тъй като не бил осъществен
състава на процесното административно нарушение.При пътуването в автомобила се
намирал близък приятел на жалб.К., на който той оказал лична и безвъзмездна
услуга.Същият в обясненията си и показанията си пред съда изрично заявява, че
жалбоподателят не му е искал пари, негов приятел е, за втори път го викал да го вземе от
дома му и да го закара до града, поради което му дал 10 лева, за разхода за гориво, който е
направил.По-нататък в жалбата се излагат мотиви какво представляват обществения превоз
и в частност таксиметровия превоз по смисъла на закона.В случая такъв не бил
осъществяван съгласно легалното определение на тези понятия, поради което и не бил
осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната
3
отговорност на жалб.К..
Съдът напълно споделя доводите на жалбоподателя и процесуалния му представител,
че в случая не е осъществен състава на административното нарушение, за което на жалб.***
е наложено наказание по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.По делото не се спори, че на
25.07.2025 г. жалб.К. с управляван от него лек автомобил „***“ с рег. № *** бил спрян за
проверка от служители на РУ МВР ***.Безспорно е и това, че в автомобила пътувал свид.С.
М. С., който бил съученик и приятел на жалб.К..Не се спори, че същият помолил жалб.К. да
го откара с управлявания от него автомобил от дома му в с.*** до гр.***.Безспорно е обаче и
това, че жалбоподателят се съгласил да го откара не срещу заплащане, а предвид
обстоятелството, че били близки приятели и за да му направи лична услуга.В показанията си
пред съда свид.С. изрично заявява, че жалб.К. не му е искал заплащане за превоза, но
въпреки това той му дал 10.00 лв. за покриване на разходите за гориво, тъй като и преди
това го бил молил за подобна лична услуга.
Легалното определение на понятието таксиметров превоз се съдържа в т.26 на Пар.1
от ДР на ЗАвт.П, съгласно който: „"Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу
заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността
от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване
до определена от клиента цел“.Следователно таксиметровият превоз се свързва от
законодателя с действията по поддържането на автомобила в готовност да бъде извършено
транспортиране на конкретен пътник по заявения от него маршрут, независимо дали има
такъв конкретен клиент или не.Законодателната идея е, че таксиметров автомобил, който не
се поддържа в готовност да изпълнява заявки за превоз на потенциални пътници чрез
спазване на законовите изисквания за това, не извършва таксиметров превоз.В конкретният
случай, по безспорен и несъмнен начин, както вече бе посочено по-горе, се установява, че
жалб.К. и свид.С. са близки приятели, както и, че по молба на последния, същият се
съгласил да го откара от дома му в с.*** до гр.*** като лична услуга, а не срещу заплащане
на превоза.С други думи в момента на извършване на проверката жалб.К. не е осъществявал
таксиметров превоз по смисъла на закона.След като не е осъществявал такъв, то за него не
съществува и задължението да осъществява такъв с автомобил, който е включен към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, за който
има издадено Разрешение от съответната община на територията, на която ще се извършват
превозите.
След преценка на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното
производство доказателства, съдът счита, че така описаното в НП фактическо обвинение не
е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин, нещо повече от доказателствата,
събрани в хода на съдебното производство се установява, че жалбоподателят не е
осъществил състава на нарушението, за което е бил санкциониран.Съдът намира, че в
случая, в хода на административно-наказателното производство, описаното в НП
фактическо обвинение не е доказано по несъмнен начин.Отразеното в акта, с който е
4
констатирано административното нарушение, няма обвързваща доказателствена сила, не се
счита за установено до доказване на противното и в тежест на административния орган е да
установи извършването на нарушението с всички допустими от закона доказателствени
средства - както в административното, така и в съдебното производство.
Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски.По
делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е
заплатено договорно възнаграждение в размер на 500.00 лева.В писмото, придружаващо
административно-наказателната преписка се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. В случая се претендира възнаграждение в размер на 500.00
лв.Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена
глоба, санкция и/или обезщетение.Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията при
интерес от 1000 до 10 000 лв. са 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.В случая е
наложена глоба, която е в размер на 2000.00 лв., поради което възнаграждение в размер на
500.00 лв. е съответно на невисоката фактическа и правна сложност на делото.Ето защо
възражението за прекомерност е неоснователно.
Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 27-0000712 от 13.08.2025 г. на Началник ОО
„АА”, областен отдел „***” гр.***, с което на С. Т. К., ЕГН **********, за извършено
нарушение по чл.24, ал.1 във вр. с чл.6, ал.1 от ЗАвтП и на основание чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвт.П е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер от
2000.00 /две хиляди/ лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "***" гр.София, да заплати на С. Т. К., ЕГН
**********, сумата от 500.00 /петстотин/ лв., съставляваща направени по настоящото дело
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.*** в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5