№ 468
гр. Видин, 08.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20251320100115 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба от К. Й. А. от гр. В., чрез А. Г. против „А.“
ЕООД - С., представлявано от управителя Д. З. А., с която са предявени обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 245, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 128 от КТ, чл.
221, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е работила при ответника на длъжност
„Служител Човешки ресурси”, код по НКП 4416 2002, с място на работа „шивашки цех” на
дружеството, находящ се в гр. В., Южна промишлена зона за времето до 11.12.2024 г.
Посочва, че на 10.12.2024 г. е депозирала до управителя на ответника заявление с
правно основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение, поради неизплащане на трудовото й възнаграждение.
Със Заповед № 520/10.12.2024 г. на ответното дружество, трудовото правоотношение
е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 11.12.2024 г. В заповедта е
посочено, че при прекратяване на трудовия договор работодателят дължи и следва да
изплати на ищцата следните обезщетения: на основание чл. 221 от КТ - обезщетение в
размер на една брутна заплата и на основание чл. 224 от КТ - полагаемият и неизползван
платен годишен отпуск за 26 /двадесет и шест/ дни.
Поддържа се, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение,
работодателят дължи неизплатени трудови възнаграждения за времето от месец юни 2024 г,
до прекратяване на трудовото правоотношение - 11.12.2024 г., т.е. седем месечни трудови
възнаграждения.
Въпреки направеното от ищцата искане да й бъдат изплатени дължимите заплати и
обезщетения, и до момента работодателят не е изпълнил тези си задължения с аргумента, че
1
няма пари за заплати.
Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи на
ищцата следните суми, а именно:
Трудово възнаграждение за месеците юни, юли, август, септември, октомври,
ноември и декември на 2024 г.
Наред с това, при прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът дължи
обезщетение по чл. 221, ал. 1 във връзка с чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, в размер на 1 200.00 лева, както и дължи обезщетението по чл. 224 от КТ,
а именно полагаемият и неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на
отработеното време за 26 дни.
Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата следните суми:
сумата от 8 400.00 лева главница и 50.00 лева мораторна лихва върху главницата от
датата на възникване на задължението до завеждане на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното издължаване, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за
месеците Юни, Юли, Август, Септември, Октомври, Ноември и Декември на 2024 г. - иск с
правно основание чл. 128 от КТ.
сумата от 1 200.00 лева главница и 20.00 лева мораторна лихва върху главницата от
датата на възникване на задължението до завеждане на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното издължаване, представляваща неизплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 във
връзка с чл. 327, ал. 1. т. 2 от КТ.
сумата от 1100.00 лева главница и 25.00 лева мораторна лихва върху главницата от
датата на възникване на задължението до завеждане на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното издължаване, представляваща неизплатено обезщетение за полагащият се на
ищцата и неизползван платен годишен отпуск, съразмерно на отработеното време за 2024 г. -
обезщетение по чл. 224 от КТ.
С протоколно определение от 13.08.2025 г. по искане на ищцата, съдът е допуснал
изменение в размера на исковете, както следва:
Искът по чл. 128 от КТ се счита предявен за сумата от 8357.31 лева, искът за
мораторната лихва за забава върху тази сума се счита предявен за сумата от 280.66 лева.
Искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ се счита предявен за
сумата от 1524.00 лева, искът за мораторната лихва за забава върху тази сума се счита
предявен за сумата от 18.93 лева.
Искът за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ се счита предявен за
2
сумата от 1886.82 лв., искът за мораторната лихва за забава върху тази сума да се счита
предявен за сумата от 23.15 лева.
В едномесечния срок от ответника, редовно уведомен, е постъпил отговор със
становище по исковете. Оспорени са исковете по основание и размер.
Не се оспорва наличието на трудовото правоотношение.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-
икономическа експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Не се оспорва, че страните са се намирали в трудово правоотношение, като ищцата е
работила при ответника на длъжност „служител човешки ресурси“.
Със Заповед № 520/10.12.2024 г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от
11.12.2024 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради подадено заявление от ищцата за
прекратяване на трудовото правоотношение.
В заповедта е посочено на ищцата да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ
за неизползван платен годишен отпуск – 26 дни и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ – една
брутна заплата.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно – икономическа експертиза,
след преглед на документите по делото и представени фишове за работна заплата, е дало
заключение, че на ищцата е начислено, но не е изплатено трудово възнаграждение за
месеците Юни, Юли, Август, Септември, Октомври, Ноември и Декември на 2024 г. в общ
размер на 8357.31 лева – нетно трудово възнаграждение.
Според заключението, общият размер на законната лихва за забава върху дължимото
се трудово възнаграждение за исковия период, считано от възникване на основанието за
плащане на трудовото възнаграждение до предявяване на иска в съда – 16.10.2025г. е 280.66
лева.
Вещото лице е посочило също, че дължимото обезщетение на ищцата по чл. 221, ал. 1
от КТ е в размер на 1524.00 лева /бруто/ и 1389.18 лева /нето/ - сума след облагане по
ЗДДФЛ.
Според заключението, дължимата мораторна лихва върху неплатеното обезщетение
по чл. 221 от КТ за периода от 12.12.2024г. до предявяване на иска в съда - 16.01.2025г. е в
размер на 18.93 лева.
Вещото лице е посочило, че дължимото обезщетение на ищцата за неползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 26 дни е в размер на 1886.82 лева /бруто/ и 1698.14
лева /нето/ - сума след облагане по ЗДДФЛ.
Според заключението, дължимата мораторна лихва върху неплатеното обезщетение
по чл. 224 от КТ за периода от 12.12.2024г. до предявяване на иска в съда - 16.01.2025г.
възлиза на сумата от 23.15 лева.
3
Вещото лице е посочило, че към момента на изготвяне на експертизата няма данни за
изплащане на исковите суми.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл.124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение
е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според
чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на
основание чл.242 от КТ , според който положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден. Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и
ответника, което е прекратено на основание чл. 327, т. 2 от КТ - по инициатива на работника,
поради което на основание чл.221, ал.1 от КТ ответникът дължи обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение по този текст за срока на предизвестието.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил дължимите суми на ищеца в
установените срокове. При прекратяване на трудовото правоотношение ответникът дължи
на ищеца и обезщетение за не ползван платен годишен отпуск. Размерът на дължимите суми
се установява от заключението на вещото лице. От същото се установява, че ответникът е
начислил, но не е заплатил трудово възнаграждение на ищцата за месеците Юни, Юли,
Август, Септември, Октомври, Ноември и Декември на 2024 г. Общият размер на
неплатеното трудово възнаграждение възлиза на сумата от 8357.31 лева.
При това положение, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в общ размер от 8357.31 лева, представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение за периода от м. юни 2024г. до м. декември 2024г. включително.
При забава в плащанията на дължимото се трудово възнаграждение, ответникът
дължи и лихва за забава, считано от падежа на всяко дължимо месечно трудово
възнаграждение до 16.01.2025г., както е поискано в исковата молба. Според заключението на
вещото лице общият размер на тази лихва възлиза на сумата от 280.66 лева, която ще следва
да се присъди в пълен размер.
Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение
или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. От заключението на вещото лице, се
установи че обезщетението не е изплатено, като същото е изчислено от вещото лице в
размер на 1524.00 лева. Обезщетението за забава върху обезщетението по чл. 221, ал. 1 от
КТ е в размер на 18.93 лева за периода от 12.12.2024 г. - датата следваща прекратяването на
трудовото правоотношение до 16.01.2025 г. – датата на предявяване на иска.
Установи се също, че не е изплатено и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за
4
неползван платен годишен отпуск за 26 дни в размер на 1886.82 лева. Обезщетението за
забава върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е в размер на 23.15 лева за периода от
12.12.2024 г. - датата следваща прекратяването на трудовото правоотношение до 16.01.2025
г. – датата на предявяване на иска.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил дължимите суми на ищеца в
установените срокове.
Размерите на предявените главни и акцесорни искове съвпадат с изчислените от
вещото лице суми, поради което същите следва да бъдат уважени в пълен размер, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.01.2025 г. до окончателното издължаване.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 359 от КТ, ответникът следва да
понесе направените по делото разноски, както следва: за вещо лице в размер на 120.00 лева
и държавна такса в общ размер от 483.63 лева.
При този изход на спора разноски се дължат на процесуалния представител на ищеца
– адвокат К. А. Г.. в размер на 1488.18 лева - адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Така определеното
възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ( изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
район „В.“, бул. „Б.“ № **, вх. *, ет. *, офис **, представлявано от управителя Д. З. А. да
заплати на К. Й. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Х. Б.“ бл.*, вх. *, ап. * сумата от
8357.31 лева, представляваща нетния размер неплатени трудови възнаграждения на ищцата
за месеците Юни, Юли, Август, Септември, Октомври, Ноември и Декември на 2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска в съда –
16.01.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 280.66 лева, представляваща
лихва за забава върху всяко неплатено трудово възнаграждение, считано от първия ден на
следващия месец, за който се дължи съответното трудово възнаграждение до 16.01.2025 г.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
район „В.“, бул. „Б.“ № **, вх. *, ет. *, офис **, представлявано от управителя Д. З. А. да
заплати на К. Й. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Х. Б.“ бл.*, вх. *, ап. * сумата от
1524.00 лева, представляваща брутния размер неплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 от
КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска в съда –
16.01.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 18.93 лева, представляваща лихва
5
за забава върху неплатеното обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ за периода от 12.12.2024 г.
до 16.01.2025 г.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
район „В.“, бул. „Б.“ № **, вх. *, ет. *, офис **, представлявано от управителя Д. З. А. да
заплати на К. Й. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Х. Б.“ бл.*, вх. *, ап. * сумата от
1886.82 лева, представляваща брутния размер неплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ
за неползван платен годишен отпуск за 26 дни, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска в съда – 16.01.2025 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 23.15 лева, представляваща лихва за забава върху неплатеното обезщетение по чл.
224, ал. 1 от КТ за периода от 12.12.2024 г. до 16.01.2025 г.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
район „В.“, бул. „Б.“ № **, вх. *, ет. *, офис **, представлявано от управителя Д. З. А. да
заплати на адвокат К. А. Г.. от АК – Видин, с адрес на кантората: гр. В., ул. „Ц. А. **“ № *,
ет. *, офис ***, сумата от 1488.18 лева – разноски за адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
район „В.“, бул. „Б.“ № **, вх. *, ет. *, офис **, представлявано от управителя Д. З. А. да
заплати по сметка на Районен съд – Видин сумата от 483.63 лева - държавна такса и
разноски за вещо лице в размер на 120.00 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението по отношение на присъденото трудово възнаграждение, като решението в тази
част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Видин в едноседмичен срок
от връчването му.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6