Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 03.02.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
14.01. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1671 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев чрез пълномощника М.С. – юрисконсулт, съдебен адрес:***, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис № 4 срещу С.С.Я., ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че е подписан договор за заем на 11.10.2017 г. между „Микро Кредит” АД и ответника, а именно CrediHome + № 1182-00026838, както и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № 1182-00026838 от същата дата, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем в размер на 2 000 лева, като ответникът се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите към договора Общи условия, сума в общ размер на 2 350, 44 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него. Съгласно Общите условията, при които е подписан договорът, заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 350, 44 лева, на 12 равни месечни погасителни вноски в размер на 195, 87 лева, като първата погасителна вноска е платима на 24.11.2017 г. Твърди, че от ответника е подписан формуляр - искане за допълнителни услуги на 11.10.2017 г., при което между „Микро Кредит” АД и него е сключен договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № 1182-00026838 , съгласно който „Микро Кредит” АД се е задължил да предостави на заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на заемополучателя при сключване на договора и същият дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 211, 20 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 17, 60 лв., при първа погасителна вноска, платима на 24.11.2017 г. Обосновава твърдения за дължима застрахователна премия в размер на 1 584, 00 лева, дължима на 12 равни погасителни вноски; 107, 94 лева лихва за забава върху главницата за периода от 25.01.2018 г. - датата на изискуемост на първата неплатена вноска до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение; 82, 63 лева лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 25.01.2018 г. - датата на изискуемост на първата неплатена вноска до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Сочи, че срокът на договора за заем е изтекъл на 24.10.2018г., а ответникът е платил сумата от 695, 50 лв., с която твърди, че са погасени, както следва: 296, 99 лв. – главница; 99, 31 лв. - договорна лихва; 35, 20 лв. - допълнителни услуги; 264, 00 лв. - застрахователна премия. Обосновава активната си процесуална легитимация предвид сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.01.2015 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 10.05.2018г. между „Микро Кредит” АД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********, по силата на който процесното вземане е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* има следните вземания срещу ответника: 1 703, 01 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediHome + №: 1182-00026838 от 11.10.2017 г.; 251, 13 лв., представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 24.01.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 24.10.2018 г. (падежна последна погасителна вноска); 176, 00 лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 24.01.2018 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 24.10.2018 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги); 1 320, 00 лв., представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 24.01.2018 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 24.10.2018 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги); 107, 94 лв., представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 25.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; 82, 63 лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 25.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1227/2019г. по описа на РС – Дупница. Претендира разноски за процесуално представителство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 350, 00 лв., както и такива, сторени в заповедното производство.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените претенции.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 11.10.2017 г. между „Микро Кредит” АД
и ответника са сключени следните договори: CrediHome + № 1182-00026838, както и
договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № 1182-00026838 от същата
дата, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем в размер на
2 000 лева, като ответникът се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и
при условията, посочени в договора и приложимите към договора Общи условия,
сума в общ размер на 2 350, 44 лева, представляваща чистата стойност на
заема ведно с договорната лихва по него. Съгласно Общите условията, при които е
подписан договорът, заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с
договорната лихва, която е в размер на 350, 44 лева, на 12 равни месечни
погасителни вноски в размер на 195, 87 лева, като първата погасителна вноска е
платима на 24.11.2017 г., а по сключения договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome + № 1182-00026838 „Микро Кредит” АД се е задължил да предостави
на заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение
№ 1 към договора, което е предоставено на заемополучателя при сключване на
договора и същият се е задължил за заплащане на пакетна цена за допълнителни
услуги в размер на 211, 20 лв., като му е предоставена възможността да я
заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 17, 60 лв., при първа
погасителна вноска, платима на 24.11.2017 г., както и застрахователна премия в
размер на 1 584, 00лева, дължима на 12 равни погасителни вноски.
Установява се и сключване на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 10.05.2018г. между „Микро Кредит” АД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК ********* (правоприемник на ищеца в настоящото производство), по силата на който процесното вземане е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
По делото
са представени нарочно уведомления, предхождащо подаването на исковата молба, с
което е следвало да се уведоми ответникът за извършеното прехвърляне на
задължението му по процесния договор, като видно от известията за доставяне,
приети като доказателства по делото (л. 29 и 31 от делото), същите не са
получени от ответника, поради непотърсена пратка, респ. не установяване на
лицето на посочения адрес.
Видно от писмо от ЗК „Уника живот”
АД, изпратено до ищеца в настоящото производство на 07/11/2017г. по посочената
от ищеца застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС320141182-00026838
от дата 12/10/2017г. има действително платена еднократно премия от „Микро
Кредит“ АД, в качеството му на застрахователен агент на ЗК „Уника Живот“ АД, преводът
по банков път на застрахователни премии по застраховки, издавани от ЗК „Уника Живот“
АД се извършва от „Микро Кредит” АД към ЗК
„Уника живот” АД посредством т.нар. масови платежни нареждания, които съдържат
обща сума, а в последствие застрахователят получава от агента отчет с
информация за сключените застрахователни
полици,
чиито платени от агента на застрахователя премии са включени в общата сума по „масовото
платежно нареждане“.
От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.Ш., се установява, че размерът на усвоеният паричен заем по договор за заем CrediHome + № 1180 - 00026838 от 11.10.2017г.е на стойност 2 000, 00 лв., остатъкът от задължението на ответника по Договора за заем и договора за допълнителни услуги към него е на стойност 3 640, 71 лв.,от която: 1 703, 01 лв. – главница по договора за заем; 251, 13 лв. - договорна лихва за периода от 24.01.2018г. /падеж на първа непогасена погасителна вноска/ до 24.10.2018г. /падеж на последна погасителна вноска/; 176, 00 лв. - сума за допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги за периода от 24.01.2018г. до 24.10.2018г.; 1 320, 00 лв. - застрахователна премия по Договора за допълнителни услуги за периода от 24.01.2018г. до 24.10.2018г.; 107, 94 лв. - лихва за забава на плащането по договора за кредит за периода от 25.01.2018г. до датата на подаване на зявлението в съда- 03.06.2019г.; 82, 63 лв. - лихва за забава на плащането по Договора за допълнителни услуги от 11.10.2017г. за периода 25.01.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда /03.06.2019г. /, размерът на лихвата за забава на плащането за периода от 25.01.2018г. до 03.06.2019г. е на стойност 190, 57 лв., в т. ч.: 107, 94 лв. - лихва за забава на плащането по договора за заем и 82, 63 лв. - лихва за забава по договора за допълнителни услуги.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът
следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и
размера на претенциите си. В случая следва да докаже и валидно цесионно
правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си
процесуална легитимация.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предявеният
иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение, при връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и даване на указания от съда на заявителя да предяви иск, съгласно чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК.
От събраните по делото доказателства
категорично се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение
по договор за кредит, притежаващ необходимите и съществени елементи на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК и че заемодателят, който е небанкова финансова
институция, е предоставил заемната сума, както и че същата е била усвоена изцяло от ответника.
От ответника, освен вземанията за
главница, се претендират и вземания за
договорна лихва и обезщетение за забава, суми по договор за допълнителни
услуги, застрахователна премия, лихва за забава по договор за допълнителни
услуги. По отношение на вземането за договорна лихва, както и вземанията за
суми по договор за допълнителни услуги и застрахователна премия, съдът намира,
че за ответника няма валидно възникнало задължение за тяхното заплащане, тъй
като клаузите, които ги уреждат са нищожни. Съдът следи служебно за
нищожността, поради което следва да се зачетат последиците на тази нищожност, когато
е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и
когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при
които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В
подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015
г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г/ по т.д. №
1050/2011 г. на II т.о., ВКС и др.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и на ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
С оглед на горното, ответникът дължи връщане единствено на предоставената с договора заемна сума в размер от 2 000 лева, от които ищецът прави признание на факт в исковата молба, че ответникът е върнал сумата в размер на 695, 50 лева или на ищца се следва и претенцията му следва да се уважи само за сумата от 1 304, 50 лева – оставаща неизплатена главница по процесния договор за кредит. Съобразно изложените по-горе мотиви, и на основание чл. 23 ЗПК, лихви и други суми не се дължат. Това се отнася и за обезщетението за забава, т. к. предвид недействителността на договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата, но не и претендираното обезщетение за забава.
За пълнота следва да се отбележи, че възражението на ответника, направено чрез особения му представител за недължимост на претенциите срещу него предвид не уведомяването му за сключените договори за цесия, описани по - горе, е неоснователно – съгласно практиката на ВКС за уведомяване на длъжника за настъпилата цесия се счита и връчването на исковата молба и приложенията към нея по реда на чл. 131 ГПК, т.е. ответникът се счита за узнал за нея от датата на получаване на съобщението по чл. 131 ГПК.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски. В заповедното производството той е сторил такива в размер на 122, 81 лв. (72, 81 лева за държавна такса, и 50, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение), а в настоящото исково производството - в общ размер от 545, 31 лв. (държавна такса – 245, 31 лв.; 200, 00 лева за възнаграждение за вещо лице и 100, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 25 от Наредбата за плащане на правната помощ), като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете, или сума в размер на 197, 34 лв. - разноски в исковото производство и сумата в размер на 44, 00 лв. - разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.Я., ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев сумата в размер на 1 304, 50 лв., представляваща главница, дължима по сключен на 11.10.2017 г. между С.С.Я., ЕГН **********,*** и „Микро Кредит ” АД договор за кредит CrediHome + № 1182-00026838, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1227/2019г. по описа на РС-Дупница, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на следните вземания: 251, 13 лв., представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 24.01.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 24.10.2018 г. (падежна последна погасителна вноска); 176, 00 лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 24.01.2018 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 24.10.2018 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги); 1 320, 00 лв., представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 24.01.2018 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 24.10.2018 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги); 107, 94 лв., представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 25.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; 82, 63 лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 25.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.С.Я., ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев разноски по настоящото производство в общ размер на 197, 34 лв. съразмерно с уважената част от исковете, както и сторените разноски в производството по ч.гр. д. № 1227/2019г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 44, 00 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: