Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260041
гр. Н., 13.05.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Н., в публично съдебно заседание на двадесет и девети март май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №36 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН от страна на „СБР Логистик“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „***“ № *, представлявано от Р.А., с процесуален представител по делото адв. И.Г. от ВАК, срещу наказателно постановление №23-0001093 от 30.11.2020 г. на Началника на Отдел „Контрол” в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна. Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като неправилно е приложен материалният закон и е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Съставеният акт за установяване на административно нарушение, както и наказателното постановление, не били връчени и подписани от управителя на дружеството, а от друго лице – Х.П.Т.. Представителят на дружеството Р.А. съставил пълномощно, с което предоставил права на Х.П.Т. във връзка с дейността на дружеството, но сред тях нямало такива относно подписване и получаване на съставени срещу дружеството актове за административни нарушения, или наказателни постановления. Предвид това в настоящия случай актът не бил надлежно предявен и връчен на законния представител на дружеството, или на изрично упълномощено за това лица, поради което и незаконосъобразно било издадено наказателното постановление. В допълнително подадена по делото писмена защита дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния си представител, е заявило, че в случая неправилно е приложен материалният закон, тъй като разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗАвП, въз основа на която жалбоподателят бил санкциониран, се прилагала за нарушения на същия закон и на подзаконовите актове по прилагането му, а Наредба №36 от 15.05.2006 г., съобразно която се издавало удостоверението за психологическа годност, представлявала нормативен акт по прилагане не на Закона за автомобилните превоза, а на Закона за движение по пътищата. Разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАвП не представлявала изискване за психологическа годност на водачите, а препращала към Наредба №36 от 15.05.2006 г., която обаче не представлявала нормативен акт по прилагането на ЗАвП. Нито в акта за административното нарушение, нито в наказателното постановление, не била посочена конкретна норма, която е нарушена в случая и не било ясно на кое точно изискване от наредбата не е отговарял водачът. Липсвало пълно, всестранно и обективно изясняване на фактите и обстоятелствата, касаещи предмета на описаното в постановлението нарушение. Непритежаването на валидно удостоверение за психологическа годност представлявало нарушение по чл.8, ал.1, във вр. с чл.2, във вр. с чл.36, ал.2 от Наредба №36 от 15.05.2006 г. и то подлежало на санкция по чл.178в, ал.5 от ЗДвП. Също така наказващият орган посочил в постановлението, че с товарен автомобил е бил извършван превоз на товари, без да е описан вида и количеството на тези товари, а и посоченият автомобил всъщност представлявал влекач.
Предвид тези обстоятелства, изложени в жалбата, жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна в съпровождащото жалбата писмо изразява становище, че жалбата е неоснователна. Твърди, че наказателното постановление съдържа пълно описание на обстоятелствата на нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават, без в хода на производството да са допуснати процесуални нарушения. Предвид тези съображения, въззиваемата страна, чрез представителя си, моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като ѝ бъде присъдено възнаграждение за осъществено процесуално представителство. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
С акт за установяване на административно нарушение серия А-2019, №277069 от 18.09.2020 г. актосъставителят Б.Г.И., на длъжност ст. инспектор към РД „АА“ – Варна е констатирал, че на 16.04.2020 г., в град Н., обл. Ш.ул. „***“ №*, жалбоподателят, притежаващ Лиценз на Общността за извършване на превоз на товари с №18608, валиден до 01.01.2028 г., е допуснал до управление на товарен автомобил „Даф“, кат. №3, с рег. №***, с който е извършен международен превоз на товари, като водачът Р.М.А., с ЕГН ********** не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, уредени в чл.7а, ал.2, предл. 3 от ЗАвП. Водачът бил без валидно удостоверение след дата 22.03.2018 г. Нарушението не било изолиран случай и до момента на приключване на проверката нямало издадено ново удостоверение за психологическа годност. Актосъставителят е отбелязал, че с това е нарушена разпоредбата на чл.96г ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози. В акта е вписано, че нарушението е установено въз основа на: международна товарителница CMR от 16.04.2020 г., с №В06062 LI; информация от дигитална карта на водача за дата 16.04.2020 г.; справка в Регистър за психологическите изследвания и информация от дигитална карта на водача за дати 26. и 27.03.2020 г. Актът за установяване на административно нарушение е връчен и подписан от пълномощника Х.П.Т., съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №3290 от 30.11.2017 г. на нотариус Г.А.с район на действие РС Шумен. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение административнонаказващият орган е издал наказателно постановление №23-0001093 от 30.11.2020 г., с което за посоченото нарушение, на основание чл.96г ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентните длъжностни лица и в кръга на правомощията им, видно и от представеното по делото заверено копие на заповед №РД-08-30/24.01.2020 г. на МТИТС. Съдът счита също, че актът и постановлението отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и както в акта за нарушението, така и в постановлението е налице пълно описание на обстоятелствата от значение за състава на нарушението. Ясно е за какво нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Констатира се също, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правата на жалбоподателя и налагащи отмяната на наказателното постановление на това основание.Относно твърдението на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение при съставянето на АУАН, а именно, че актът е връчен на ненадлежно упълномощено лице, съдът счита следното: Представено е по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №3290 от 30.11.2017 г. на нотариус Г.А.с район на действие РС Шумен, от което е видно, че представляващият „СБР Логистик“ ЕООД Р.А. е упълномощил Х.П.Т. да представлява дружеството пред общински, държавни, административни органи и агенции във връзка с всички административни процедури и производства, свързани с дейността на дружеството, както и да представлява дружеството пред контролните органи на РБ, като във връзка с пълномощията пълномощникът има право да подписва, подава и получава книжа и документи. Изрично е вписано в пълномощното, че клаузите му следва да се тълкуват в полза на правата на пълномощника да представлява дружеството. Предвид това и с оглед дадените на Х.П.Т. права с посоченото пълномощно, следва да се приеме, че същият е бил надлежно упълномощен и да му се предяви и връчи съставения акт за административно нарушение. Ето защо възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
От събраните в хода на делото доказателства – показанията на свидетеля Б.Г.И., както и писмените доказателства – справка от 14.09.2020 г. в Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на Р.М.А.; разпечатка от дигитална карта на водача Р.М.А. за дати 26.03.2020 г. и 27.03.2020 г. и копие на трудов договор №12 от 05.03.2020 г. се установява, че на 18.09.2020 г. в РД „АА“ гр. Варна е била извършена комплексна проверка на превозвача „СБР Логистик“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „***“ № *. При извършената проверка били констатирани няколко нарушения, между които и това, че на 16.04.2020 г. превозвачът е извършил международен превоз на товари чрез автомобил „Даф“, кат. №3, с рег. №***, с водач Р.М.А.. След извършена справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване, проверяващият служител установил, че водачът е без валидно удостоверение за психологическа пригодност. Това обстоятелство се доказва, както от свидетелските показания, така и от представената писмена справка от регистъра, от която е видно, че издаденото на водача удостоверение от 22.03.2015 г. е било валидно до 22.03.2018 г., а към датата на извършения превоз – 16.04.2020 г. за същия е липсвало удостоверение за психологическа пригодност. Констатирайки тези обстоятелства, актосътавителят е съставил акта за административно нарушение, а наказващият орган е издал наказателното постановление. С акта и с постановлението нарушението е с посочена правна квалификация по чл.96, ал.1 пр.2 от ЗАвП. Въпросната разпоредба предвижда санкция за този, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с ЗАвП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Изискването, конкретно за психологическа пригодност на водача, който превозвачът може да допусне да извършва превоз, е регламентирано в чл.7а, ал.2 от ЗАвП, която разпоредба изрично е посочена в текста, както на акта, така и на наказателното постановление. Разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП предвижда, че лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Изискванията за психологическата годност са регламентирани в Наредба №36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. С тази наредба, обаче са регламентирани критериите за психологическа годност към водачите на МПС, както и редът и условията за издаване на удостоверенията. Наредбата не съдържа изисквания към превозвачите. Поради това и съдът счита за неоснователни доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон. Действително непредставянето на удостоверение за психологическа годност от страна на водача е нарушение по чл.8, ал.1 от наредбата, но то би било нарушение, осъществено от водача, а задължението на превозвача да допуска до извършване на превоз на водач, който отговаря на условията за психологическа годност е в чл.7а, ал.2 от ЗАвП, като редът и условията, при които се установява тази годност е регламентиран в наредбата, към която ЗАвП препраща. Ето защо съдът счита, че в случая правилно е приложен материалният закон, поради което и законосъобразно е издадено наказателното постановление. Също така съдът счита, че фактите по случая са пълно, всестранно и обективно изяснени, като за съставомерността на деянието не са от съществено значение вида и количеството на превозваните от водача товари, както и вида на автомобила.
Относно наложената на дружеството-жалбоподател санкция, то същата е определена във вида и по размер точно фиксиран в закона.
Предвид гореизложеното и считайки, че обжалваното наказателно постановление
е законосъобразно и обосновано, съдът счита, че същото следва да се потвърди.
Въззиваемата страна, в съпровождащото жалбата писмо е отправила искане за присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство, но по делото на откритото
съдебно заседание не се е явил неин представител, нито е представен документ за
представителство, поради което и съдът не следва да присъжда възнаграждение в
полза на въззиваемата страна.
Водим от което, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №23-0001093 от 30.11.2020
г. на Началника на Отдел „Контрол” в РД „Автомобилна администрация“ гр.
Варна, с което на „СБР ЛОГИСТИК“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „***“ № 15,
представлявано от Р.А., на основание чл.96г, ал.1, предл.2
от Закона за автомобилните превози, е наложен имуществена санкция в размер от 3
000 (три хиляди) лева, за извършено административно нарушение същата законова
разпоредба.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: