Решение по дело №695/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Р. Р. С., [ЕГН], с адрес: с. Калояново, [улица], чрез адвокат К. Е., срещу Решение № 190/11.02.2025 г., постановено по а.н.д № 398 по описа за 2025 г., на Районен съд - Пловдив, I - ви наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0438-001092 от 15.11.2024 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че административното нарушение е установено безспорно от обективна и субективна страна Твърди се, че районният съд не е обсъдил възраженията на оспорващия, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. Сочи се, че вмененото на жалбоподателя противоправно поведение не е подкрепено с безспорни доказателства. Твърди се, че съдът безкритично се е доверил на показанията на контролните органи. Поддържа се тезата, че установеното от контролните органи движение на автомобила се дължи на техническа неизправност в съединител, антиблокираща система и блокажи, за което пред съда били събрани и гласни доказателства. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

3. Ответникът по касационната жалба – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М. П., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски и възразява срещу размер на разноските на другата страна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 24-0438-001092/15.11.2024 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив. Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН № 1378682 от 26.10.2024 г., съставен от А. Д. Б. – на длъжност полицай при ОДМВР – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 26.10.2024 г. в 22:00 ч. на кръстовището на [улица]и бул. „България“ в [населено място] Р. С. управлявал лек автомобил Мерцедес Ц220 ЦДИ с рег. № [рег. номер] (лична собственост) като преднамерено извежда МПС извън контрол, чрез презавиване до загуба на сцепление на гумите, в следствие на което като се движи опасно близо до останалите участници в движението, които се намират от дясната и лявата му страна и зад него и създава опасност за живота и здравето им.

Горното е квалифицирано като нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя, който го подписал без да изложи възражения.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП наложил на нарушителя „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта и пояснява, че е възприел лично извършеното от нарушителя деяние, тъй като се е движил зад него с патрулен автомобил на добре осветено място при суха настилка. Нарушителят целенасочено форсирал автомобила си докато пренавивал волана и така се движил около 10 – 20 метра. Задницата на автомобила поднесла, при което се осъществило странично приплъзване като през цялото време било ясно доловимо подаването на газ от водача. След като бил спрян от контролните органи водачът не съобщил за технически неизправности на автомобила. Завил, че колата е нова и искал да я изпробва. Тези показания се потвърждават и от свидетеля П. Г. П., който бил в служебния автомобил по време на установяване на нарушението.

Разпитан бил също свидетелят П. Д. Й., който заявил че е пътувал в колата със С.. Последният подал малко газ, за да се изнесе от светофара и колата запознала да се мята странично. След това разбрали, че блокажите са се изключили сами и има някаква техническа повреда.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът не намерил и основания за намаляване размера на наложените наказания.

ІV. За правото:

9. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.

Правилото на чл. 104б, т. 2 ЗДвП въвежда императивна забрана водачите на моторни превозни средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От друга страна разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП поставя изискване водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Без съмнение цитираните норми целят да охранят особено важни обществени интереси, каквито са живота и здравето на участници в движението, чрез въвеждане на забрана за конкретни действия от страна на водачите на МПС, които биха довели до влошаване на пътната обстановка и повишаване на риск от пътнотранспортни инциденти.

От събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че оспорващият е нарушил поставената забрана и е засегнал установения ред на държавно управления с изразено противоправно поведение. Наведените възражения за допуснати в хода на производството процесуални нарушения са неоснователни. Не се разкрива соченият от оспорващия дефицит във фактическата обстановка. Напълно ясно и непротиворечиво свидетелите на извършване на нарушението потвърждават факта, че на процесните място, дата и час нарушителят е управлявал личното си моторно превозно средство по начин, довел до презавиване на пътен участък, който не се характеризира с каквито и да е специфики, налагащи прекомерно форсиране на двигателя и загуба на сцепление. Правилно въззивната инстанция е дала превес на показанията на контролните органи, които са характеризират с яснота и последователност. Неубедителни са сведенията от третия свидетел, който освен в родствена връзка с нарушителя се явява и извършител на самостоятелно административни нарушение, което е било предмет на установяване от същите контролни органи в хода на проверката. Тези обстоятелства поставят под съмнение безпристрастността на свидетеля и сочат на заинтересоваността му от изхода на съдебното производство.

Съвсем несъстоятелна се явява защитната теза на оспорващия, която цели чрез твърдения за субективни обстоятелства да разколебае установената от контролните органи фактическа обстановка. Безразборното сочене на агрегати и системи от автомобила по никакъв начин не оправдава установеното пряко и непосредствено поведение на водача от контролните органи, по същество окончаващо се в едновременно пренавиване на волана и подаване на ненужна тяга, които в комбинация водят до загуба на сцепление и странично движение на автомобила. Именно такъв тип управление е императивно забранено от нормата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. В този аспект техническите характеристики на автомобила нямат пряко отношение към способността, респ. желанието на водача да води същия по начин, извън предвидения от закона способ. Още повече визираните като хипотетично дефектни системи и агрегати нямат пряко отношение към преднамереното форсиране на двигателя и избора на линията на управление на автомобила, които са все фактори зависещи от поведението на водача. В случая противоправното поведение на водача се гради именно на изявено чрез действия убеждение, че личните му качества и способности му позволяват да контролира автомобила извън предвидените норми. Отговорността на водача е ангажирана законосъобразно като наложените му административни наказания са във вида и размер, предвидени в санкционната норма.

По делото не се твърдят, нито са налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Това, че нарушението е първо не е достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на "маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

10. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 190/11.02.2025 г., постановено по а.н.д № 398 по описа за 2025 г., на Районен съд - Пловдив, I - ви наказателен състав.

ОСЪЖДА Р. Р. С., [ЕГН], с адрес: с. Калояново, [улица], да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща съдебни разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.