№ 86
гр. Варна, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. П.а
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20223100900119 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от “Томас Милър Спешълти
Андърайтинг Ейджънси Лимитид”, с дружествен регистрационен №02519540, със седалище
и адрес на управление: ул.”Фенчърч” №90, Лондон ЕСЗМ 4ST, Великобритания, действащо
чрез адв.Ж. Я., със съдебен адрес: ****, против Д. Й. Й., с ЕГН**********, с адрес: ****,
със съдебен адрес: ****, чрез адв.Д. Д., с която е предявен иск правно основание чл.55, пр.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19950
щ.д., представляваща получено без основание застрахователно обезщетение по смисъла на
Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се деловодни разноски и се сочи банкова сметка, по която
доброволно може да се плати задължението, а имено сметка с IBAN: ****, в Търговска банка
“Д Комерс“ АД-Клон Варна.
В исковата молба се твърди, че по силата на Застрахователен сертификат от
11.04.2019г., ищецът е застраховал ответника, като член на екипажа на моторен кораб
“Семела“ /“Semela“/, с IMO №9226695, плаващ под флага на Коморските острови, за
застрахователен случай-“изоставяне на моряк“ по смисъла на Правило 2.5.2 и Стандарт А
2.5.2 от Морската трудова конвенция /МТК/ и Директива ЕС 2018/131. Твърди се, че
въпросната застраховка е вид “Гражданска отговорност“, като застрахователното
обезщетение, е в размер на равностойността на последните 4 работни заплати на моряка и се
дължи при “изоставяне на моряк“, съгласно визираното в МТК. Сочи се, че по смисъла на
този Стандарт, морякът се счита за изоставен в нарушение на изискванията на Конвенцията
и на условията на моряшкият трудов договор, когато корабособственикът не покрие
1
разходите по репатрирането на моряка, или го изостави без необходимата поддръжка и
подкрепа, или прекрати едностранно договореностите с него, включително като не изплати
договорените заплати за период от най-малко два месеца. Твърди се, че с Петиция от
10.03.2020г. на капитана на кораба Б.В., адресирана до Международния моряшки синдикат
и българското му представителство, същият е обявил настъпване на втората хипотеза от
Стандарт 2.5.2 от МТК, а именно липса на поддръжка и подкрепа от страна на
корабособственика, и пълна липса на комуникация с него, по отношение на всички членове
на екипажа, включително и ответника. Сочи се, че в резултат от декларираното
“изоставяне“, ищецът е приел, че е настъпило застрахователно събитие, обективирано в
Застрахователния сертификат и е заплатил на ответника сумата от 19950 щ.долара, както и
разходи за репатрирането на моряка от кораба до постоянното му местожителство, в размер
на още 150 щ.долара. Поддържа се, че с цел гарантиране на регресните права на ищеца,
срещу корабособственика, ответникът е подписал Разписка-Споразумение за суброгация от
30.04.2020г., с която е декларирал, че прехвърля в полза на застрахователя всички права по
заведеното, срещу корабособственика, гражданско дело №4534/2020г. по описа на РС Варна,
в това число и правата по допуснатото обезпечение на иска, чрез арест на кораба. Поддържа
се още, че с въпросното споразумение ответникът се е съгласил, че ако декларацията на
капитана на кораба, се окаже невярна и след репатрирането му от кораба, се окаже, че
корабът всъщност не е изоставен и ответникът е получил някакви дължими суми от
корабособственика, то той ще възстанови тези суми на застрахователя. Сочи се, че след
като е усвоил изплатената му сума за репатриране, ответникът е декларирал, че слиза от
кораба. Твърди се, че в края на м.декември 2020г., без да уведоми ответника и въпреки, че
вече е цедирал материалните и процесуалните си права по горецитираното гр.дело в полза
на застрахователя с цел удовлетворяване на регресната му претенция, ответникът е оттеглил
иска си срещу корабособственика. Твърди се, че след самоволното оттегляне на иска,
ответникът е дал и съгласие за вдигане на ареста на кораба, допуснат като обезпечение на
този иск, като след вдигането на ареста, корабът е продаден от корабособственика.
Поддържа се, че с тези си действия, ответникът на практика е прекратил едностранно
суброгацията /цесията/ и Споразумението от 30.04.2020г., с което е лишил ищеца от
всякакви регресни права, спрямо корабособственика. Твърди се, че при поискано обяснение
за действията на ответника, от негово име ищеца получил Отворено писмо от 28.01.2021г. с
автор капитана на кораба Б.В., в което се сочи и признава, че ответникът, заедно с капитана
и механикът И.Л.Л., всъщност изобщо не са били изоставени от корабособственика. С
писмото се признава още, че въпреки декларираното репатриране от кораба с парите на
ищеца, всъщност моряците никога не са слизали от този кораб, а са останали на борда му по
силата на допълнителен договор или уговорка с корабособственика, както и че са получили
повторно от корабособственика цената на иска, привидно под формата на възнаграждение
от корабособственика за следващ период, въпреки че по-рано са заявили, че ги е изоставил.
Поддържа се, че въпросното Отворено писмо, представлява извънсъдебно признание на
обстоятелството, че застрахователното събитие не се е осъществило, а декларираното от
капитана на кораба “изоставяне на моряците“ от корабособственика по смисъла на МТК,
2
всъщност изобщо не е настъпило. Твърди се, че към 30.04.2020г., когато ответникът е
декларирал, че получава пари и се репатрира за сметка на ищеца, първия вече е имал
договореност с корабособственика да остане на кораба. Поддържа се, че след като е имал
такова споразумение, още преди да получи заст.обезщетение и привидно да се репатрира,
направеното чрез капитана твърдение от ответника за “изоставяне“ от страна на
корабособственика, се явява невярно към 30.04.2020г. Поддържа се още, че при липса на
“изоставяне на моряка“ декларираното от капитана застрахователно събитие “изоставяне от
страна на корабособственика“ изобщо не е настъпило, а изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 19950 щ.долара е недължимо платено и подлежи
на връщане от ответника.
С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се
поддържа становище за неоснователност на претенцията. Сочи се, че процесната сумата от
19950 щ.д. е платена от “Фиделитас“ ЕООД, а не от ищеца, като качеството на платеца е
неясно. Признава се, че ответникът е бил член от екипажа на моторен кораб “Семела“, с
длъжност “Втори механик“, като е сключил трудов договор с “Булком“ ООД на 27.05.2019г.
за срок от 4 месеца плюс/минус/ 1 месец и месечното възнаграждение от 5000 щ.д. Сочи се,
че ответникът е постъпил на работа-качил се е на кораба на 04.06.2019г., като срока на
трудовия му договор, е започнал да тече от тази дата и се прекратява, когато моряка слезе от
кораба за репатриране в България, което се отразява с печат на кораба и подпис на капитана
в моряшката книжка. Поддържа се, че ответникът не е получил дължимото трудово
възнаграждение за месеците ноември и декември на 2019г., и януари, февруари, март и
април на 2020г., чиито общ размер възлиза на 30000 щ.д. Поддържа се още, че освен
въпросната сума, към него момент на ответника, са били дължими суми за неизплатен
договорен бонус за минало време в общ размер от 6178.90 щ.д. и законна лихва от 21.40 щ.д.
Твърди се, че общо задължения на корабособственика, са възлизали на 36487.66 щ.д., от
които 36187.30 щ.д. за трудово възнаграждение и 308.76 щ.д. за лихви. Развити са подробни
съображения относно нормативната база, уреждаща процесните правоотношения, в
частност за приложимостта на Стандарт А2.5.2, б.“b“ и б.“с“ от МТК, както и за наличието
на предпоставките за покриване на отговорността на корабособственика от страна на ищеца,
в качеството му на застраховател по риска “изоставяне на моряк“. По конкретно се твърди,
че капитана на кораба “Семела“ е уведомил “Булком“ ООД, с което дружество
моряка/ответника, е сключил трудов договор, че са налице неизплатени трудови
възнаграждения. Първият изпратен имейл от капитана на кораба, е на 31.01.2020г. в 12.26 ч.
и с него се прави запитване относно заплатите, като в 12.30 ч. е постъпил отговор “Булком“
ООД с обещание за плащане. В последствие на 02.02.2020г., на 17.02.2020г. и на
27.02.2020г. отново е проведена кореспонденция между капитана и “Булком“ ООД, след
което дружеството преустановява контакт с екипажа на кораба. С оглед изложеното се сочи,
че на основание Директива ЕС 2018/131, Стандарт А2.5.2, ал.7, капитана на кораба е
изготвил Удостоверение, с което на 06.02.2020г. е уведомил корабособственика. Сочи се, че
на основание чл.363, ал.2, т.12 от КТК, във връзка с МТК, Стандарт А2.5.2, б.“с“ и Правило
2.2.1, капитана е уведомил за случая Агенция “Морска администрация“-Варна, като след
3
извършена Проверка №8/06.02.20г., със своя Заповед №В-319/21.02.20г., Директорът на
пристанището при ИА “Морска администрация“ Варна, е задържал м/к“Семела“, поради
неизплатените повече от две /четири/ заплати. Сочи се още, че на 04.03.2020г. капитана на
кораба е уведомил/декларирал пред ищецът, че екипажа търси правата си като на основание
МТК желае да бъде репатриран и да му бъдат изплатени 4 заплати, считано от 01.11.2019г.
до момента на подаване на декларацията. Сочи се, че на същия ден е постъпил отговор от
представител на застрахователя, с който се потвърждава молбата /жалбата/ на екипажа за
репатриране съгласно МТК. Наред с това, тъй като корабособственика “Лидо Маритайм
Лимитед“ не е изплатил дължимите заплати, ответникът е инициирал пред Окръжен съд
Варна, производство за приложение на Конвенцията за арест на кораби. Сочи се, че с
Определение №1022 от 15.04.2020г. по ч.т.д.№528/2020г. по описа на ОС Варна, е допуснато
обезпечение в полза на ответника за заплащане на сумата от 26266.67 щ.д., представляваща
сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.ноември 2019г.-м.март 2020г.,
като м/к “Семела“, е задържан, чрез обезпечителна заповед. Сочи се, че на 14.05.2020г. е
образувано гр.д.№4534/2020г. на РС Варна, с предмет неизплатени заплати до момента на
подаване на ИМ, в общ размер от 36487 щ.д. Сочи се, че иска е предявен в условията на
пасивна солидарност между ответниците-корабособственика “Лидо Маритайм Лимитед“ и
работодателя “Булком“ ООД. Твърди се, че на 05.05.2020г. по сметка на ответникът, е
постъпила сумата от 19875 щатски долара, с посочено основание за плащането-обезщетение
за неизплатени 4 заплати-01.11.2019г. до 29.02.2020г., като превода е извършен от
“Фиделитас“ ЕООД, а не от застрахователят-ищец в настоящото производство. Оспорват се
твърденията на ищеца, че ответникът не е слязъл от кораба по силата на друг договор или
уговорка с корабособственика, респективно че липсва основанието “изоставяне на моряка“.
Поддържа се, че уведомлението до застрахователя, чрез декларацията на капитана, е относно
неизплатени заплати, което попада в хипотезата на МТК Стандарт А2.5.2, б.“c“-когато
работодателя прекрати едностранно договореностите с моряка и не му изплати
договорените заплати за период най-малко 2 месеца. Поддържа се, че тъй като след
27.02.2020г. не е имало никаква комуникация с работодателя “Булком“ ООД, се е
осъществила и хипотезата по б.“b“ от Стандарт А2.5.2 на МТК-изоставяне на моряка без
необходимата поддръжка и подкрепа. Във връзка с горното се сочи, че в продължение на
над четири месеца корабособственика не е плащал трудово възнаграждение, както на ищеца,
така и на останалия екипаж-общо 12 души, който факт покрива изискването на МТК,
Стандарт А2.5.2, Финансово обезпечаване т.2, б.“b“ и б.“с“. Сочи се, че в съответствие с
Директива ЕС 2018/131 и МТК, Стандарт А2.5.2, ал.7, са уведомени корабособственика,
застрахователя, ITF /Межд.морски синдикат/, ИА ”Морска администрация” и държавата на
флага на кораба-Морони, Съюз на Коморските острови. Твърди се, че първоначално кораба е
задържан от пристанищните власти, а в последствие е арестуван съгласно Конвенцията за
арест по силата на акт на ОС Варна. Сочи се, че по време на развитието на процесните
отношения, от 13.03.2020г. в Република България, е била обявена пълна забрана за
напускане на всички населени места, във връзка с пандемията от “Ковид 19“. Сочи се, че в
тази връзка на 25.03.20г. е взето Решение на извънредно заседание на кризисния щаб към
4
Областна администрация Варна, като с Писмо вх.№В-203/24.03.2020г./28 относно членовете
на екипажи на кораби, посещаващи български пристанища, същите са уведомени, че нямат
право да напускат територията на пристанището за периода на пребиваване в пристанището.
Наред с горното се твърди, че съгласно Разпореждане №1/10.09.2018г. на Агенция “Морска
администрация“-изисквания за осигуряване на безопасността на корабоплаването в района
на отговорност на Дирекция “Морска администрация-варна“ и тъй като корабособственика,
не е извел кораба от експлоатация, защото не е подал заявление по чл.92 и чл.92.1 от
Разпореждане №1, по отношения на кораба е приложим “Minimum safe manning dokument“
/Документ за надлежно комплектуване на кораба с екипаж/, издаден съгласно разпоредбите
на т.V, правило 14 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на
море от 1974г., от Морска администрация на Коморски съюз, в Морони на 09.05.2016г.,
валидно до 26.10.2020г., респективно екипажа на кораба трябва да е от минимум 9 души, а
12 души от екипажа души нямат право да слизат от кораба. Твърди се, че в резултат от
водената кореспонденцията между капитана и представител на “Фиделитас“ ЕООД, на
30.04.2020г. 9 моряци /украинци/ членове на екипажа, са слезли от кораба и успешно са
репатрирани. Твърди се, че по изключение Директора на пристанището, се е съгласил 9-те
украински моряци да слязат, като изрично е разпоредил на борда да останат капитана, с
втория механик и електротехника. Сочи се, че на 05.05.2020г. е входирано искане от “Deta
Maritime” ltd-фирмата за корабно агентиране на м/к “Семела“, до ИА “Морска
администрация“, за извършване смяна на екипажа от 3-ма души, а имено капитана,
електротехника и втория механик, като с резолюция на Директора на пристанището к-н Е.,
не е разрешено слизане на членове на екипажа, защото не е процедирано съгласно
нормативните изисквания. Ето защо се поддържа, че не е било възможно ответника да слезе
от кораба, поради опасност за корабоплаването и околната среда, съответно моряка е бил
длъжен да остане и да изпълнява задълженията си. Твърди се, че видно от печата в
моряшката книжка на ответника, той е слязъл от кораба на 24.05.2020г., като до тогава той е
изпълнявал задълженията си, за което му се дължи съответното трудово възнаграждение. В
заключение се твърди, че капитана на кораба, е уведомил застрахователя, че
корабособственика не е подавал заявление за студено поставяне на кораба, поради което
плавателният съд се счита в експлоатация и съгласно МСМ /управление на морската
безопасност/ той се нуждае от 9 души сертифициран екипаж. Твърди се още, че капитанът е
докладвал за издадената Заповед за арест на кораба №Б-3-71/19.05.2020г. на Капитана на
пристанище Варна, поради неизплатена в полза на ТЕРЕМ сума в размер на 211943 евро. На
следващо място се сочи, че в хода на гр.д.№4534/20г. на РС Варна, с предмет неизплатени
заплати, с три допълнителни молби от 10.06.2020г., 22.06.2020г. и 31.07.2020г., са били
коригирани претендираните сумите, тъй като в момента на подавана на ИМ на 14.05.2020г.
моряка все още бил на кораба и не се знаело кога ще може да слезе и ще се прекрати
трудовият му договор. Поддържа се, че предвид момента на слизане от кораба на
24.05.2020г., на моряка се полагат още три заплати за месеците март, април и част от май, в
общ размер на 14628.34 щ.д., както и направените деловодни разноски по делата в Окръжен
съд в размер на 918лв. и Районен съд в размер на 1408лв., или общо 2326лв., които
5
преизчислени по тогавашния курс на долара възлизат на 1299 щ.д. Ето защо се поддържа, че
общо дължимата сума в полза на ответника, включая и старите неизплатени задължения от
6200.30 щ.д., възлиза на 22127.64 щ.д., какъвто размер сума е преведена от пълномощника
на работодателя по сметка на моряка. Поддържа се, че процесната сума от 19950 щ.д.,
съответства на посоченото в таблицата към уведомлението на кап.В. до застрахователя от
04.03.2020г. и тя няма нищо общо със сумата от 22127 щ.д., която съставлява
горепосоченият сбор от трудово възнаграждение, деловодни разноски и бонус за минало
време, която сума е преведена от работодателя “Булком“ ООД, а не от корабособственика
“Лидо Маритайм“. Поддържа се още, че не е налице препокриващо се плащане за едно и
също време на четири заплати от работодателя “Булком“ ООД и от застрахователя. На
последно място се оспорват доводите на ищеца за извършени действия от страна на
ответника, с които първия е лишен от регресни права, във връзка с подписано споразумение
на 30.04.2020г., като са развити подробни съображения за тяхната неоснователност и за
приложимата нормативна уредба.
С подадената от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и
доводите на ответника изложени в отговора му. По конкретно се сочи, че на 05.05.2020г.,
ответника е получил от работодателя си, за който по-рано е твърдял, че го е изоставил,
сумата от общо 19875 щ.долара-трудово възнаграждение. Сочи се, че преди и след
получаване на застрахователното обезщетение, ответника е работил непрекъснато по трудов
договор поне до края на м.май 2020г., със същия този работодател, за който е твърдял, че го
е изоставил. Относно оспорването, че ищецът не е активно процесуално и материално
правно легитимиран да води иска, тъй като плащането на процесните 19875 щ.д., е
извършено от “Фиделитас“ ЕООД, се поддържа, че въпросното дружество има качеството на
застрахователен агент на ищеца в България, вписан в интернет страницата му, съгласно
изискванията на европейското законодателство. Оспорват се доводите на ответника, че
плащането на застрахователно обезщетение, е валидно, тъй като към момента на
обявяването от капитана на т.н. “Изоставяне“, на моряка не са били платени 2 поредни
работни заплати, с което се е сбъднала хипотезата на Стандарт А.5.2.2, т.2, б.“с“ от МТК,
според която морякът се счита за изоставен в нарушение на изискванията на тази Конвенция
или на условията на моряшкия трудов договор, когато корабособственикът прекрати
едностранно договореностите с моряка, включително като не му изплати договорените
заплати за период най-малко два месеца. Твърди се, че ответника тълкува неправилно
въпросната норма, като се поддържа, че едно от условията за наличието на “изоставяне“ е
едностранното прекратяване на трудовия договор от работодателя, а неплащането на две
поредни заплати, според конвенцията, се счита за една от вероятните хипотезите на такова
едностранно прекратяване, но само ако морякът бъде репатриран. Твърди се, че в
Конвенцията няма норма, според която самото неплащане на 2 поредни заплати да се счита
за изоставяне. Твърди се, че ако такова условие съществуваше, то неплащането на 2 поредни
заплати, е щяло да бъде изнесено като отделна подточка в Стандарт А.5.2.2, т.2 от МТК.
Поддържа се, че неплащането може да се тълкува евентуално като прекратяване на трудовия
договор от работодателя, но само ако морякът се е репатрирал от кораба и не е продължил
6
да работи на борда. В заключение се поддържа, че фактическият състав на подточка “с“ от
Стандарта включва само и единствено прекратяване на трудовия договор, било то изрично,
или чрез неплащане на две заплати. В подкрепа на изложеното се сочи, че именно поради
това, застрахователят, освен обезщетението от 4 заплати, е длъжен да осигури репатриране
на моряка от кораба и да плати за това репатриране, тъй като договорът му е вече прекратен
в хипотезата на Стандарт А.5.2.2, т.2, б.“с“ от МТК. Сочи се, че при подписване на
Споразумението от 30.04.2020г., ищецът е бил заблуден от невярното съдържание на
декларация на капитана за наличието на изоставяне и поради това е изпълнил задължението
за плащане на разходите по репатриране на ответника. Сочи се, че от своя страна ответникът
е изпаднал в неизпълнение на насрещното си задължение да се репатрира, напротив
понастоящем дори признава, че не се е репатрирал, а останал е на работа при работодателя,
за който по-рано твърди, че го е изоставил. В този смисъл се поддържа, че в случая не е
налице прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на Стандарт А.5.2.2, т.2,
б.“с“ от Морската трудова конвенция. Поддържа се още, че по аргумент за противното
Стандарт А.5.2.2, т.2, б.“с“ от МТК, следва да се тълкува в смисъл, че ако морякът е
продължил да работи при работодателя си, който не е прекратил трудовия му договор, то
очевидно не е налице хипотезата на изоставяне по смисъла на Стандарта, съответно че
платените 19875 щ.д., се явяват недължимо платени. По отношение на направеното за първи
път в отговора на исковата молба позоваване на ответникът на Стандарт А.5.2.2, т.2, б.“b” от
MTK, а именно липса на необходимата поддръжка и подкрепа от корабособственика, се
поддържа, че тази хипотеза също не е налице. Поддържа се, че корабният агент “Дета
Мартийм“ ЕООД е осигурявал на кораба нужните на екипажа консумативи, провизии, храни
и напитки, като “Терем-КРЗ Флотски арсенал“ ЕООД е подавал постоянно необходимата за
функционирането на кораба ел.енергия.
С отговора на допълнителната искова молба, се оспорва интерпретацията на ищецът
на хипотезата на Стандарт А.5.2.2, т.2, б.“с“ от МТК, като са развити подробни съображения
за смисъла и развитието на нормативната база, уреждаща процесните правоотношения,
съответно че са налице предпоставките за приложение на горецитираната правна норма.
Поддържа се, че трудовият договор на ответника от 27.05.2019г., е бил прекратен към
момента на сезиране на застрахователя, поради пълно неизпълнение на задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, но моряка не е могъл да слезе от кораба по
обективни причини до 24.05.2021г., с оглед на което искът му предмет на гр.д.№4534/2020г.
на РС Варна обхваща периода 01.03.2020г.-24.05.2020г. Оспорва се направеното от ищеца
тълкуване на Стандарт А.5.2.2, т.2, б.“с“ от МТК, в смисъл, че е разпоредбата визира
прекратяване на трудовия договор, като се поддържа, че действителният смисъл на нормата,
е да се прекратят едностранно договореностите визирани в трудовия договор на моряка.
Поддържа се, че освен прекратяването на договорености, разпоредбата включва
кумулативно и неизплащането на заплати за период най-малко два месеца. Сочи се, че
съгласно измененията от 2014г. на т.9 от МТК, при преценката дали моряка, следва да се
счита за изоставен, под внимание се вземат разпоредбите на Правила 2.2 и 2.5, определящи
минималните критерии за предоставената от системата за финансово обезпечаване помощ. В
7
тази връзка се поддържа, че при дефиниране на хипотезата на “изоставянето“, нормотвореца
е имал предвид не прекратяване на трудовия договор с моряка, а неизпълнение на
договореностите в трудовия договор, в които има не само клаузи за заплати, но и множество
други, касаещи социалният и професионален статус на моряка. Поддържа се, че в МТК и
Измененията от 2014г. няма изискване, според което морякът следва да се е репатрирал от
кораба, за е дължимо обезщетението. На следващо място се твърди, че според раздел IV, т.3
от Трудов договор от 27.05.2019г., сключен между ответника и “Булком“ ООД, същият се
прекратява ако кораба бъде арестуван за срок над 60 дни, а случая м/к “Семела“ е бил
арестуван от близо 1 година, към момента на подаване иска за неизплатено трудово
възнаграждение, съответно договора може да счита за прекратен. Оспорват се доводите на
ищеца, че в размера на изплатеното обезщетение, освен 4 заплати е включена и сумата за
репатриране на моряка, като се поддържа, че няма как да е изплатена сума за репатриране,
тъй като ответникът се намирал в собствените си държава и град. Поддържа се още, че
съгласно таблицата предоставена от капитана на застрахователя, която е приета от
последния, дължимото възнаграждение за четири месеца възлиза на 19950 щ.д., което е в
повече от изплатената сума, т.е тя не включва разходи за репатриране. На последно място се
сочи, че ищеца не е представил никакви писмени доказателства, че превода на процесната
сума от “Фиделитас“ ЕООД, е на база някакви правоотношения с “Томас Милър Спешълти“.
Ето защо се оспорва процесуално-правна и материална-правна легитимация на ищеца.
В първото по делото о.с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
претенцията си и уточнява твърденията си, като сочи, че процесният застрахователен риск
не е възникнал и защото не е била настъпила изискуемост на дължимото на ответника
възнаграждение, поради липса на изчисляване на положения от него извънреден труд
съгласно посочената в трудовият му договор отделна /изрична/ часова ставка. В резултат, от
което не са били налице, предпоставките на основният текст на Стандарт А.5.2, а именно да
бъде забавено плащането на две заплати. Сочи се, че според съдържанието на процесният
трудов договор, възнаграждението на ответника, е частично консолидирано, т.е. в края на
всеки месец, ако е работил извънреден труд-overtime, то това време трябва да бъде
изчислено по фиксирана ставка, независимо от това дали има или не отделен определен
размер на възнаграждението за извънреден труд. Сочи се още, че по делото не са
представени доказателства, за това че е отчетено извънредно работното време и е изчислен
точния размер на възнаграждението. С писмени бележки, са доразвити доводи в подкрепа на
основателността на иска. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът, чрез пълномощник, поддържа отговорите си и уточнява, че трудово му
възнаграждение според процесният трудов договор, е напълно консолидирано, съответно е
определено в общ размер на 5000 щ.д. и дължимостта му не е поставена в зависимост от
други условия. Твърди се, че посочването на почасова ставка на възнаграждението за
извънреден труд, е част от задължителното съдържание на трудовия договор и няма за цел
последващо начисляване на допълнително възнаграждение за извънреден труд. Депозира
писмени бележки, с които доразвива съображения за неоснователност на претенцията, моли
8
за отхвърлянето й и присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна, следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по силата на
Трудов договор от 27.05.2019г. сключен с “Булком“ ООД за срок от 4 месеца +/- 1 месец и
месечното възнаграждение от 5000 щ.д, считано от 04.06.2019г., ответникът е изпълнявал
длъжността “Втори механик“ на моторен кораб “Семела“ /Semela/ с IMO №9226695, плаващ
под флага на Коморските острови от 01.05.2015г., с корабособственик “Лидо Меритайм
Лимитед“, като фактическото напускане на кораба от моряка е станало на 24.05.2020г. По
силата на Застрахователен сертификат от 11.04.2019г. ищецът, в качеството на
застраховател е застраховал екипажа на кораба по застрахователният риск “изоставяне на
моряк“. На ответника е изплатено от “Фиделитас“ ООД застрахователно обезщетение на
основание Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция за настъпил риск “изоставяне
на моряк“ в размер 19875 щ.д. Поради наложена обезпечителна мярка “Арест“ на м/к
“Семела“, същият се е намирал в Пристанище Варна през периода 23.04.2020г. до
22.12.2020г., като е бил в пълна експлоатация.
По делото са приети преписи, ведно със съответните преводи на български език, от:
Сертификат от 11.04.2019г. за застраховка или друга банкова гаранция във връзка с
разходите за репатриране на моряци и отговорностите на корабособственика съгласно
Правило 2.5.2 и Стандарт А 2.5.2 от МТК; Петиция от 10.03.2020г. за изоставяне от
Капитана на м/к Семела до Международен моряшки синдикат; Молба от 04.03.2020г. от
екипажа на м/к “Семела“ до застрахователя; Трудов договор от 27.05.2019г. сключен между
“Булком“ ООД и ответника; Заповед №В-З-19/21.02.2020г. на директора на Д-я “Морска
администрация-Варна“, за задържане на м/к “Семела“; Протокол за извършена проверка
№8/06.02.2020г. от А“МА“-Варна, АУАН №5 от 22.05.2020г. и НП №5 от 29.05.2020г. на
А“МА“-Варна; книжа по гр.д.№4534/2020г. на РС Варна и обезпечителни производства, и
т.н.
Не е налице спор и от ангажираните по делото доказателства се установява, че гр.д.
№4534/2020г. на РС Варна има за предмет заплащане от “Лидо Меритайм“ Лимитед и
“Булком“ ООД на дължимо, в полза на ответника в настоящото производство, трудово
възнаграждение за периода от 01.11.2019г. до 14.05.2020г. в общ размер от 36187.90 щ.д.,
като производството е прекратено, поради оттегляне на исковете. Наред с това видно от
Споразумение за суброгация и прехвърляне на вземане от 30.04.2020г., ответникът се
съгласява да получи и потвърждава, че е получил сумата от 19950 щ.д. за неизплатени
дължими заплати за периода 01.11.2019г.-29.02.2020г. и 150 щ.д. за репатриране, по силата
на Удостоверението за финансова гаранция на основание Правило 2.2.1/т.б/ и Стандарт
А2.4, ал.2 от МТК.
Със Заповед от 05.05.2020г. на директора на Дирекция“Морска Администрация“-
Варна, обективирана върху разпечатка от имейл от “Делта Меритайм“ ЛТД, е забранено
9
слизането на екипажа, с мотиви, че екипажът на кораба не е окомплектован изискванията-
Документ за надлежно окомплектоване на кораба с екипаж и корабът представлява опасност
за корабоплаването и околната среда. Не е спорно, че в последствие при извършена на
11.05.2020г. извънредна проверка на борда на м/к “Семела“ от служители на Дирекцията на
борда на кораба, описана в АУАН №5 от 22.05.2020г., е установено наличието на трима
членове на екипажа, единият от които е ответника.
За установяване на плащането на процесната сума е допусната ССч.Е, вещото лице,
по която е дало заключение, че превода на застрахователните обезщетения по сметките на
моряците от м/к “Семела“, в това число и на ответника, е извършен от ищеца, чрез
пълномощник “Фиделитас“ ЕООД.
В подкрепа на доводите на ответника са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля Б.М. В.-капитан на м/к “Семела“ през процесният период, чиито показания съдът
цени в частта във връзка с наведените от страните твърдения и кореспондираща с приетите
по делото обстоятелства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
В разглежданият казус се претендира връщане на сумата от 19950 щ.д.,
представляваща получено без основание застрахователно обезщетение по смисъла на
Стандарт А.2.5.2 от МТК, в резултат, от което за докаже претенцията си в тежест на ищецът,
е да установи плащане на сумата. От друга страна за да опровергае тезата на ищеца, в
тежест на ответникът е да установи наличието на основание за получаването на сумата.
Получаването на горепосочената сума от моряка, изначално не е било предмет на
спор, а оспорването на ответника, че липсват доказателства за изпълнение на задължението
от страна на застрахователя, се опроверга от заключението на назначената ССч.Е, което се
кредитира от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните. Според въпросното
заключение преводът, на застрахователно обезщетение в процесният размер, по сметката на
ответника, е извършен от ищеца, чрез пълномощникът му “Фиделитас“ ЕООД. В резултат,
от което се установява наличието на първата предпоставка на иска по чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, съответно на изследване подлежи въпроса, налице ли е годно основание за получаване
на сумата от ответника.
Според визираното в ал.1 от Стандарт А2.5.2-“Финансово обезпечение“ от МТК, като
прилага Правило 2.5, ал.2 стандартът установява изисквания, които целят да осигурят бърза
и ефективна система на финансово обезпечение, която да подпомага моряците в случай на
изоставяне. Съгласно ал.2 на Стандарт А2.5.2 морякът се счита за изоставен в нарушение на
изискванията на Конвенцията или на условията на моряшкия трудов договор, когато
корабособственикът: а) не покрие разходите по репатрирането на моряка; или b) изостави
моряка без необходимата поддръжка и подкрепа; или c) прекрати едностранно
договореностите с моряка, включително като не му изплати договорените заплати за период
най-малко два месеца. Според ал.5 на Стандарта необходимата поддръжка и подкрепа на
моряците по смисъла на ал.2 (b) включва: адекватна храна, настаняване, снабдяване с
10
питейна вода, необходимите количества гориво за оцеляване на борда на кораба и
необходимата медицинска помощ, а ал.9 предвижда, че взема под внимание разпоредбите на
Правила 2.2 и 2.5, предоставената от системата за финансово обезпечение помощ трябва да е
достатъчна, за да покрие следното: a) неизплатените заплати и други суми, които
корабособственикът дължи на моряка съгласно сключения трудов договор, съответния
колективен трудов договор или националното законодателство на държавата на знамето,
като дължимият размер не трябва да надвишава четири месечни заплати или дължимите
други суми за четири месеца; b) всички основателни разходи, направени от моряка,
включително и тези, свързани с упоменатото в ал.10 репатриране; и c) основните
потребности на моряка, които включват: адекватна храна, дрехи при необходимост,
настаняване, снабдяване с питейна вода, необходимите количества гориво за оцеляване на
борда на кораба, необходимата медицинска помощ, както и всякакви други разходи и
разноски, породени от действие или бездействие, съставляващо изоставянето, до
пристигането на моряка в неговия дом. На основание ал.10 от Стандарта разходите по
репатрирането включват пътуването с подходящ и бърз вид транспорт, обикновено
въздушен транспорт, осигуряване на храна и настаняване на моряка от момента на
напускане на кораба до пристигането му в неговия дом, необходимата медицинска помощ,
пренасяне и превозване на личните вещи, както и всякакви други основателни разходи и
разноски, възникнали във връзка с изоставянето на моряка.
Видно от съдържанието на Стандарт А2.5.2, ал.2, б.“с“ финансовото обезпечение за
подпомагане на моряк в случай на изоставяне, се задейства в случай на едностранно
прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя, включително като не му
изплати договорените заплати за период от най-малко два месец. Ето защо се налага извод,
че според цитираната правна норма, един от основните три състава на “изоставяне на
моряк“, е хипотезата на едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя, в
нарушение на трудовия договор, като наред с това презюмира, че неплащането на две
заплати е подвид /един от възможните начини/ на прекратяването. В резултат, от което не
могат да се споделят доводите на ищецът, че въпросната разпоредба предвижда една
хипотеза с две кумулативни предпоставки за възникването й.
На следващо място анализа на събраните по делото доказателства сочи на сбъдване
на условията по Стандарт А2.5.2, ал.2, б.“с“, доколкото не е спорно, че плащане на
възнаграждението на моряка за периода 01.11.2019г.-29.02.2020г. не е извършено в срок.
Като това е и причината за иницииране на процедурата по изплащане на застрахователно
обезщетение с подаването на Петиция от 10.03.2020г. за изоставяне, както и заплащането на
такова от страна на застрахователя-ищец, след проверка на обстоятелствата. Тук е мястото
да се посочи, че доводите на ищеца за ненастъпила изискуемост на трудовото
възнаграждение, поради липса на изчисляване на положения от моряка извънреден труд,
съгласно посочената в трудовият му договор отделна /изрична/ часова ставка, са
несъстоятелни. Вярно е, че в процесният трудов договор е посочена часова ставка на
възнаграждението за положен извънреден труд, но също така е фиксиран и размера на
11
добавката за извънреден труд, както е фиксиран и глобален размер на дължимото месечно
възнаграждение. Посоченото съдържание на договора освен, че отговаря на визираното в
Стандарт А2.1, ал.4, подкрепя и становището, че отразяването на почасова ставка за
извънреден труд, не води до задължение за /нужда от/ последващо начисляване на
допълнително възнаграждение, съответно до отлагане на падежа на вземането до
изчисляване на допълнителното възнаграждение. Предвид липсата на уговорен в процесния
тр.договор падеж на вземането за заплата, приложима се явява разпоредбата на ал.1 от
Стандарт А2.2-Възнаграждение, според която плащанията, дължими на моряците, следва да
се извършват на интервали не по-дълги от един месец, респективно към момента на
стартиране на процедурата по получаване на обезщетение, са били настъпили падежите на
заплатите за м.11 и м.12 на 2019г.
Неоснователни са доводите на ищецът, че елемент от фактическият състав на
“изоставянето“ на моряк, е репатрирането на същия, тъй като в приложимата правна уредба,
липсва такова изискване. Наред с това, както самата страна сочи по повод характера на
моряшките договори, в някои ситуации е фактически невъзможно морякът да слезе от
кораба, поради което липсва формална и правна логика за включване на изискване за
репатриране, като част от състава на “изоставянето“. В конкретния случай, според данните
по делото, невъзможността моряка да напусне кораба, е обусловена от външни фактори-
наложена от съответните компетентни органи административна забрана за напускане,
свързана с безопасността както на кораба, така и за корабоплаването и околната среда като
цяло.
По изложените съображения съдът намира, че в случая са осъществени
предпоставките на Стандарт А2.5.2, ал.2, б.“с“ от МТК, съответно че на ответника в
качеството му на изоставен моряк, чиито договор е прекратен едностранно от работодателя,
чрез неплащането на две и повече заплати, се е полага обезщетение в размерите по Стандарт
А2.5.2, ал.9, б.“а“-до четири заплати.
Последващото изменение в отношенията между моряка и
работодателя/корабособственик, свързано с невъзможността ответникът да напусне кораба,
поради гореописаната забрана и следствие от предявените съдебни претенции, включително
наложените обезпечения на вземанията, не водят до отпадане на предпоставките
/основанието/ за получаване на обезщетението по реда на Стандарт А2.5.2, ал.2, б.“с“. Още
повече, че твърденията на ищеца, за това че ответника е получил трудово възнаграждение
дублиращо по период този на обезщетението, останаха недоказани. Напротив от данните по
делото, се налага извод, че полученото от ответника в резултат от производството по гр.д.
№4534/2020г. на РС Варна, е за период и с основание, различни от тези предмет на
настоящият процес.
За пълнота, следва да се отбележи, че развитите от страна на ищеца в писмената му
защита доводи за връщане на процесната сума поради последващо отпадане на основанието
за получаването й, не следва да бъдат коментирани, доколкото евентуална претенция с
правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД не е предмет на разглеждане в настоящото
12
производство.
В заключение, съдът намира, че искът за осъждане на ответника да върне на ищеца
сумата от 19950 щ.д., представляваща получено без основание застрахователно обезщетение
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
С оглед акцесорният характер на искането по чл.86, ал.1 от ЗЗД, на отхвърляне
подлежи и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на развитите доводи от ищеца за връщане на сумата от 150 евро,
съставляващи разходи за репатриране, следва да се има предвид, че претенция за връщане на
посочената сума не е заявена, съответно не е приета за разглеждане в настоящото
производство. Наред с това видно от доказателствата по делото, че макар предмет на
Споразумението за суброгация да са сумата от 19950 щ.д., представляваща незаплатени
възнаграждения и сумата от 150 щ.д. за разходи за репатриране, то ангажираните
доказателствата за плащане от застрахователя, установяват плащане единствено на първата
сума. Ето защо дори и да бе предмет на спора, искането за връщане на въпросните разходи
за репатриране би било неоснователно, като недоказано.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника, се
дължат деловодни разноски, които според доказателствата за извършени такива възлизат на
1560лв. за заплатен адв.хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси
Лимитид”, с дружествен регистрационен №02519540, със седалище и адрес на управление:
ул.”Фенчърч” №90, Лондон ЕСЗМ 4ST, Великобритания, за осъждане на Д. Й. Й., с
ЕГН**********, с адрес: ****, да заплати сумата от 19950 щ.д., представляваща получено
без основание застрахователно обезщетение по смисъла на Стандарт А.2.5.2 от Морската
трудова конвенция, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА “Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид”, с
дружествен регистрационен №02519540, със седалище и адрес на управление: ул.”Фенчърч”
№90, Лондон ЕСЗМ 4ST, Великобритания, да заплати на Д. Й. Й., с ЕГН**********, с
адрес: ****, съдебно деловодни разноски в размер на 1560лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13