РЕШЕНИЕ
№ 22350
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА А.
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА А. Гражданско дело
№ 20231110155253 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС за осъждане на ответника за сумата от 4 398,18 лева и
сумата от 55 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване
на иска-06.10.2023 год. до окончателното плащане.
Ищецът-„СА" ЕООД излага, че между него и „ОББ" АД е бил сключен Договор
за ползване на пакет „Бизнес Партньорство" за корпоративни клиенти на „ОББ" АД от
04.03.2021г., съгласно който банката предоставя пакет от предварително дефинирани
продукти и услуги във вид, условия и размери описани в договора, като услугите се
ползват без заплащане на отделна цена за всеки един продукт или услуга по отделно,
за видовете и до размерите подробно описани в Приложение №1, което е неразделна
част от договора. В същия договор било посочено, че към него се прилагат Общи
условия за платежни услуги на ОББ АД за бизнес клиенти и Общи условия на ОББ АД
за издаване и използване на платежни дебитни карти и кредитни карти. На 04.03.2021г.
бил сключен и Договор за разплащателна сметка, съгласно който е възложил на
банката, която е приела да открие разплащателна сметка, по и от която срещу
възнаграждение да приема и да извършва плащания в границите на наличните суми,
съгласно всички позволени от законодателството форми на плащане. Съгласно
сключения между страните договор, на името на ищцовото дружество, е открита
разплащателна сметка № //////. Неразделна част от този договор били и Общите
1
условия на ОББ АД за платежни услуги за бизнес клиенти. Във връзка с откритата
разплащателна сметка била издадена и предоставена на управителя на дружеството,
Х.П., банкова карта. С откритата банкова сметка на името на дружеството същото е
оперирало във връзка с търговската си дейност, а именно в магазин, находящ се в гр.
Златица, като за нуждите на дейността е инсталиран и ПОС терминал в магазина.
Поддържа, че на 13.02.2023г. на имейла на Х.П., hrisi **********@***.**, е
получено съобщение, обозначено като изпратено от „Банка ОББ", чиито клиент е
дружеството, със заглавие на имейла: „Добавете допълнително средство за
авторизация" и със следния текст: „Информираме Ви, че приложенията за онлайн
банкиране ще бъдат достъпни от 13.02.2023г. След обновяването на нашите системи,
всеки клиент е длъжен да премине през стъпките за потвърждение на своята сметка.
От Вас се налага да потвърдите своите данни и телефонен номер, за да продължите да
използвате услугите ни". След този текст бил поставен линк, на който следва да бъдат
попълнени необходимите данни, последван от следния текст: „След 15.02.2023г.
всички клиенти, които са изпълнили дадените изисквания за потвърждение, ще
започнат да използват нашите услуги безпроблемно. Всеки пропуснал тази
верификация, ще бъде лишен от предлаганите услуги“. Твърди се, че управителят на
дружеството, Х.П., искала да се увери допълнително, че следва да извърши
посочените в имейла действия, като е направила неколкократни опити да се свърже с
клона на банката в гр. Пирдоп, за да получи повече информация в тази връзка.
Свидетел на това е станало трето лице, С.Н.Г., който се намирал в магазина в гр.
Златица, където Х.П., няколко пъти позвънила на телефона на банката, но не последвал
отговор на обаждането. По-късно същия ден, след като управителят на дружеството е
посетила клона на банката в гр. Пирдоп, е установила, че на телефона никой не е
отговаря, тъй като служителката в банката, чието задължение е това е в отпуск.
Излага, че притеснявайки се, че ако не изпълни действията, посочени в имейла може
да бъде блокирана дейността на дружеството в магазина и ще стане невъзможно
разплащането към доставчици, плащането на работни заплати, плащане на наем и
други парични задължения, тъй като ще бъде ограничен достъпа до услугите на
банката, управителят ищцовото дружество, въвежда данните, изискани в посочения
по-горе имейл. Твърди, че на 13.02.2023г., Х.П. е въвела изисканите данни за
потвърждаване на сметката - номер на банковата карта, срок на валидност на банковата
карта и секретния код, с убеждението, че предоставя данни именно на банката-
ответник. Малко след въвеждането на данните в сайта на банката, управителя на
ищцовото дружество направил опит да се впише в онлайн приложението за банкиране
на банка ОББ, но установила, че няма достъп до профила на дружеството. Твърди, че
веднага е предприела действия за смяна на паролата в "ОВВ Online" и „ОВВ Mobile",
но непосредствено след това на телефонния номер на Х.П., са получени текстови
съобщения от банка ОББ, смс-си, за успешно направени покупки от картата „ХХ-
2
2479", които транзакции обаче не са наредени и/или разрешени от Х.П., като управител
и представляващ „СА" ЕООД. Излага, че съгласно разпоредбите на ЗПУПС и Общите
условия, които са публикувани на сайта на ОББ, валидни към датата на сключване на
договорите, е посочено, че клиентът е длъжен незабавно да уведоми банката за
неправомерното използване на платежния инструмент, поради което Х.П. се е обадила
в банката, за да обясни случилото се, както и да даде информация за неразрешените
транзакции. Твърди, че след като е обяснила подробно, че неправомерно се
осъществяват транзакции от банковата сметка и желае сметката и картата да бъдат
незабавно блокирани, от банката я насочват да подаде оплакването на място в клон на
банката. Сочи, че веднага след този разговор Х.П. е посетила клона на „ОББ" АД,
находящ се в гр. Пирдоп, където отново подробно обяснява на служителите случило
се, както и че желае банковата сметка, банковата карта и ПОС терминала в магазина на
дружеството, да бъдат блокирани. Излага, че в офиса на банката са й дали телефонен
номер, на който да се обади и да сигнализира за неразрешените транзакции, но такъв
не е бил проведен, тъй като е оставена на изчакване за свързване. През това време,
докато изчаква свързването с банката и в присъствието на служителите Х.П. е
установила, че са осъществени поредица от неразрешени транзакции от банковата
сметка на дружеството и същата е била без повече наличност, поради което прекратява
неосъществения телефонен разговор, уведомява, че вече сметката е занулена, като с
оглед на това банкова служителка в клона в гр. Пирдоп прави устно нареждане по
телефона за блокиране на процесната банкова сметка и присъствието на управителя на
ищцовото дружество унищожава банковата карта на дружеството. Сочи, че след
случилото се, след предоставен от служител в клона е попълнила формуляр за
рекламация, заведен с вх. № 22264- 2023 от 13.02.2023г., чрез който са оспорени
транзакциите от банковата карта и е попълнила декларация-въпросник. Съгласно
получените текстови съобщения на телефонния номер на управителя на „СА" ЕООД, с
Формуляра за рекламация, били оспорени следните неразрешени транзакции: на
13.02.2023г. - 9:35 ч. - сума в размер на 984 лв. към WWW.iCARD.COM VARNA BG; на
13.02.2023г. - 9:36 ч. - сума в размер на 970 лв. към WWW.ICARD.COM VARNA BG;
на 13.02.2023г, - 9:37ч. - сума в размер на 966 лв. към WWW.ICARD.COM VARNA BG;
на 13.02.2023г. - 9:38 ч. - сума в размер на 980 лв. към WWW.ICARD.COM VARNA
BG; на 13.02.2023г. - 9:51 ч. - сума в размер на 4 075 лв. към IYZICOPAYBOX.TR-
INSTANBUL-TR; на 13.02.2023г. -сума в размер на 398,48 лв. към
IYZICOPAYBOX.TR-INSTANBUL-TR 4273; на 13.02.2023г.- сума в размер на 99,70 лв.
към IYZICOPAYBOX.TR-INSTANBUL-TR 4273. Твърди се, че след направена справка
за движението по сметката на дружеството, е установено, че банката е осчетоводила
транзакции, въпреки, че са оспорени в деня, в който са извършени, както следва: за
сума в размер на 970 лв., осчетоводена на 14.02.2023г.; за сума в размер на 980 лв.,
осчетоводена на 14.02.2023г.; за сума в размер на 966 лв., осчетоводена на 14,02.2023г.;
3
за сума в размер на 984 лв., осчетоводена на 14.02.2023г.; за сума в размер на 398,48
лв., осчетоводена на 15.02.2023г.; за сума в размер на 99,70 лв., осчетоводена на
15,02.2023г., а оспорената с формуляра транзакция, в размер на 4 075 лв. не е
осъществена, поради недостатъчна наличност по сметката на дружеството. Поддържа
се, че въпреки оспорените транзакции, подадените жалби и възражения, посещения на
клонове на банката и проведени множеството разговори, се установило, че банковата
сметка на дружеството не е била блокирана, както и ПОС терминалът в магазина на
ищеца, поради което е последвала поредна молба от управителя от 16.02.2023г.,
депозирана в централния офис на „ОББ" АД, находящ се в гр. София. Излага, че едва
след тази молба, повече от три дни след неразрешените и оспорени банкови
транзакции и неколкократни заявления да бъдат блокирани, банковата сметка на
дружеството е блокирана. Въпреки всички предприети действия Х.П. е установила, че
е ПОС терминалът продължава да работи, поради което на 15.03.2023г. попълва и
заявка за прекратяване на ПОС терминал и същия е върнат в клона на банката в гр.
Пирдоп. Излагат се съображения, че съгласно Общите условия на ОББ АД за платежни
услуги за бизнес клиенти, публикувани на страницата на ОББ/ при установяване на
извършване на неразрешена операция, клиентът следва незабавно да информира
банката, което е сторено, след което банката има задължение незабавно да блокира
платежния инструмент. Поради неизпълнение на задълженията на ответника, според
ищеца, е проявена небрежност от страна на „ОББ" АД, като не са предприети каквито
и да било мерки и действия за защита на банковата сметка на дружеството и
наличните средства в нея, въпреки подадените сигнали за неразрешени транзакции и
входиран формуляр за рекламация, в последствие оспорените транзакции са
осчетоводени и осъществени, като единствено оспорената транзакция, в размер на 4
075 лв., не е осъществена поради недостатъчна наличност по банковата сметка. Твърди
се, че в деня на извършване на оспорените транзакции, 13.02.2023г., от страна на
управителя на „СА" ЕООД, е подадена и жалба в Районна прокуратура в гр. Пирдоп,
извършена е проверка, издадено е постановление от 14.06.2023г., с което преписката е
изпратена по компетентност на Софийска градска прокуратура. Установено било, че
IP-адресът, от който е достъпвана сметката на "СА" ЕООД, е от адресното
пространство на „А1 България" ЕАД и се намира на територията на град София. От
проверката било е установено, че сумите са превеждани към сметка на лицето Д.Б.Ш.
във финансова институция „Айкард" АД, след което пренасочени и преведени в
сметка на А.В. В REMITLY/Park House, 116 Park Street, London, U.K, която била
регистрирана в белгийска банка. В хода на проверката по преписката били снети
сведения от Д.Б.Ш., който заявил, че е предоставил снимки на личната си карта на
лице, известно му с името А.Б., след което на името на Ш. била регистрирана сметка в
„Айкард" АД, като за услугата е получил сумата от 50 лева. Било установено е, че
лицето А.Б. е А.В. Д., който към момента на извършваното достъпване до
4
приключването на преписката е задържан в Следствения арест на бул. "Г . М. Д." №42
в гр., София, като в снетите от него сведения сведения е заявил, че никога не е искал и
не е ползвал предоставена му лична карта от Д.Ш., че не му е давал сумата от 50 лева
и не е откривал банкови сметки с данните на Ш.. Съгласно постановлението било
установено, че съгласно събраните данни се съдържат такива относно осъществен
състав на престъпление по смисъла на чл. 249, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК,
тъй като неустановено лице последователно на 13.02.2023г., при условията на
продължавано престъпление, е използвано данни от платежния инструмент издаден на
името на „СА" ЕООД, без съгласието на титуляра, като това е станало на територията
на гр. София, както и през платформа за разплашания, регистрирана в Република
Турция. Твърди, че няколко месеца по-късно „ОББ" АД предоставя „отговор", във
връзка с подадения от страна на управителя на ищцовото дружество сигнал, с който е
отказано възстановяването на стойността на оспорените платежни операции без да се
съдържа конкретна информация, свързана с оспорените транзакции на 13.02.2023г., без
да са направени проверки, без да са посочени конкретните факти и обстоятелства
относно оспорените транзакции. Твърди, че са налице всички предпоставки ответника
да възстанови сумите по оспорените транзакции, тъй като съгласно разпоредбата на чл.
79, ал, 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на
платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената
платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден,
след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на
платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми
съответните компетентни органи за това, като когато е необходимо, доставчикът на
платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в
състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената
платежна операция.
Ответникът-„ОББ“ АД е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е титуляр на процесната
банкова сметка. Сочи, че като средство за отдалечен достъп до сметката, е била
издадена дебитна карта с картодържател управителя на ищцовото дружество. Сочи, че
операциите са били надлежно извършени от ищеца с неговите персонализирани
средства за сигурност по начина, договорен между банката и ищеца. Твърди, че
ищцовото дружество не е спазило нормативно предвидените си задължения за
използване на интернет банкиране в съответствие със сключения договор и не е опазил
персонализираните си средства за сигурност, с което е проявил груба небрежност,
освобождаваща банката от отговорност съгласно закона и Общите условия. Посочва,
че на сайта му е поместена информация за онлайн сигурност, с която ответното
дружество е следвало да се запознае. Посочва, че е без значение, кога е уведомен и
кога е блокирана сметката. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен.
5
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и страна следното:
Приет като доказателство по делото е Договор за ползване на пакет „Бизнес
Партньорство“ за корпоративни клиенти от 04.03.2021г. /л. 18/, сключен между „СА“
ЕООД и „ОББ“ АД, съгласно който ответното дружество се задължава да предоставя
на клиента пакет от предварително дефинирани продукти и услуги, описани в
Приложение № 1 /л. 21/, включващи междубанкови плащания в лева през Бисера,
вътрешнобанкови плащания, издаване на международна дебитна карта, извършване на
касови вноски и касови тегления, обслужване на сметка с извлечение, онлайн
банкиране, срещу месечна такса в размер на 12,90 лв. В раздел VI, чл. 16 е
предвидено, че банката издава на клиента международна дебитна карта, от която да
бъдат използвани процесните услуги. В съдържанието е отбелязано, че отношенията
между страните се уреждат от Общи условия, които клиентът е получил
предварително и е изразил съгласие с тях.
От Договор за разплащателна сметка от 04.03.2021г. /л. 22/ е видно, че
ответникът е открил разплащателна сметка с IBAN: ////// на името на клиента, по и от
която срещу възнаграждение се е задължил да приема и извършва плащания в
границите на наличните суми съгласно всички позволени от законодателството форми
на плащане.
От Протокол от 18.05.2021г. /л. 25/ е видно, че „МБ“ ЕАД, в качеството му на
изпълнител е инсталирал на „СА“ ЕООД POS терминал със сериен № ///////, на адрес
Neverland, 2080, /////////.
От екранна снимка от мобилен телефон /л. 26/, се установява електронно
съобщение от „Банка ОББ“ до ****************@***.**, предоставящо информация, че
приложенията за онлайн банкиране ще бъдат достъпни от 13.02.2023г., като след
обновяване системите всеки клиент е длъжен да премине през стъпките за
потвърждение на своята сметка, което налага потвърждаване на данните и телефонен
номер с оглед продължаващо ползване на услугите. От нейното съдържание е видна и
хипервръзка. Отбелязано е, че след 15.02.2023г. всички клиенти, които са изпълнили
дадените изисквания за потвърждение, ще започнат безпроблемно да ползват
услугите, а на тези, пропуснали верификацията, достъпът ще бъде ограничен.
От екранна снимка /л. 27/ за получени на 13.02, без отбелязана година/ пет на
брой текстови съобщения /SMS/ от UBB е видно, че в 08:30 часа са получени четири
съобщения със следното съдържание: 1/“Vashiat kod za verifikacia pri smyana na parola
za vhod v OBB Online (Your verification code for changing the UBB Online login
password) #2314 e (is) 072311), 2/“Uspeshno promenena parola za vhod v OBB Online na
6
08:31:08 2023-02-13. Ako tova deystvie ne e izvarsheno ot vas, nezabavno se svarzhete s
OBB na *********”, 3/ KOD za aktivirane na UBB Mobile: 515-169-793. Vavezhdaite go
samo v svalenata aplikacia na vashe mobilno ustroistvo”. 4/ Vie uspeshno aktivirahte UBB
Mobile. Ako tova deystvie ne e izvarsheno o vas, nezabavno se svarzhete s OBB:
*********/ You successfully activated UBB Mobile” и в 09:38 часа – “UBB: S vasha karta
XX-2479 e napravena pokupka za 984.00 BGN”.
От събраните в хода на производството писмени доказателства – в частност от
Формуляр за рекламация с вх. № 22264-2023 /л. 28/, се установява, че на 13.02.2023г.
Х.С.П. като представител на „СА“ ЕООД е оспорила седем транзакции от 13.02.2023г.,
извършени в полза на търговците “www.icard.com - Varna BG” IyzicoPayBox.com.TR-
Instanbul-TR4273”, които са, както следва: 1/ тратранзакция в 09:35 часа на стойност от
984 лв., 2/ транзакция в 09:36 часа в размер на 970 лв., 3/ транзакция в 09:37 часа на
стойност от 966 лв., 4/ транзакция в 09:38 часа в размер на 980 лв., 5/ транзакция в
09:51 часа на стойност от 4 075,83 лв., 6/ транзакция без час в размер на 398,48 лв. и 7/
транзакция без час на стойност от 99,70 лв. Към формуляра е приложена и Декларация
въпросник /л. 30/ от 13.02.2023г., подписан от Х.П., в който е посочила, че последната
транзакция, която е извършила, е захранване на сметката през банкомат преди около
месец. Отбелязани са данни, че по време на събитието същата се е намирала на
работното си място в гр. Златица, а картата се съхранявала в сейф на магазина.
Предоставени са сведения за получавани на имейли от 16.01.2023г., в които се е
изискало актуализирането на данни, свързани с достъпа до онлайн банкирането.
Управителят на дружеството е заявил, че не е предоставяла номера на картата си на
трети лица, че не е имала проблеми със софтуера, респективно засечени вируси, че не
е ползвала картата за абонаментни плащания през интернет сайтове. Представена е и
молба от 16.02.2023г. за блокиране на банкова сметка с IBAN: //////// и за спиране на
плащанията от ПОС терминал към обект магазин „Neverland” /л. 33/.
Установява се, че във връзка с така депозираната рекламация и след
осъществена проверка от страна на ответника до ищеца е отправен отговор /л. 35-36/,
с който ОББ АД е отказала да възстанови стойността на извършените транзакции с
доводи, че оспорените платежни операции са автентични и разрешени по начина,
уговорен между банката и клиента, чрез въвеждането на всички персонализирани
защитни характеристики на платежния инструмент.
Като писмено доказателство по делото е прието Постановление от 14.06.2023г.
на Окръжна прокуратура – София, с което е изпратен по компетентност на Софийска
градска прокуратура пр. пр. № 1163/2023г. по описа на ОП – София, образувана въз
основа на сигнал на Х.П. за извършени на 13.02.2023г. неразрешени транзакции /л. 37-
39/.
Приета по делото е справка за движение по сметка с IBAN: //////// за периода от
7
02.02.2023г. до 16.02.2023г. /л. 42-76/.
От Потвърждение за закрита сметка от 27.09.2023г. /л. 76/ се установява, че
сметка № /////// в BNB е закрита с вальор от 27.09.2023г., при салдо - 0,00 лв., кредитна
лихва – 0,00 лв. и дебитна лихва – 0,00 лв. Установява се, че на 15.05.2023г. и на
20.09.2023г. въпросната банкова сметка е задължена общо със сумата от 50 лв. с
основание „такса за поддържане на сметка“ /л. 77 и л. 78/.
Приети като доказателство по делото са Общи условия на „ОББ“ АД относно
платежни услуги за бизнес клиенти, за условията за издаване и ползване на платежни
дебитни и кредитни карти, както и Тарифа за таксите и комисионите за бизнес клиенти
на ОББ /л. 86 -118/.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че на
13.02.2023г. в 08:31 часа от мобилно устройство с операционна система „Android 13” е
било активирано приложението „ОББ Мобайл“ с потребителя на ищеца. Активирането
е чрез въвеждане на потребителското име и паролата от онлайн банкирането и чрез
въвеждането на активационен код (515-169-793), който е бил изпратен като СМС на
телефонен номер +359 888 251 726. Активацията е извършена от IP адрес
37.120.218.82, който е разпределен на доставчик на далекосъобщителни услуги “LTD
Brussels Infrastructure” за гр. Завентем, Белгия с предназначение “Hosting”(услуги за
наемане на изчислени ресурси). Според заключението на 13.02.2023г. в 08:36 часа чрез
мобилното приложение „ОББ Мобайл“ е иницииран процес по регистрация на
дебитната карта на ищеца 4273120146922479 за участие в услугата „3D Secure”, която
позволява потвърждаване на Интернет транзакции с използване на биометрична
характеристика в мобилното приложение „ОББ Мобайл“. Регистрацията е извършена
от мобилно устройство с операционна система „Android 13” от IP адрес 37.120.218.82
чрез вече активираното приложение „ОББ Мобайл“. Установява се, че самата
регистрация е преминала през следните последователни действия: стартиране на
процеса по регистрация в 08:35 часа, въвеждане на еднократния код, изпратен по-рано
чрез СМС на номер +359 888 251 726 в 08:36 часа, потвърждение чрез биометрична
характеристика в 08:36 часа и финално потвърждение с ПИН код в 08:36 часа. С тези
действия е осигурена възможността за потвърждение на картови онлайн транзакции с
използване на биометрична идентификация в „ОББ Мобайл“. Установява се, че на
13.02.2023г., с дебитната карта 4273120146922479, в периода между 09:35 и 09:53 часа
са извършени 6 транзакции, успешно потвърдени чрез вече активираното мобилно
приложение „ОББ Мобайл“, с вече разрешения „3D Secure” начин на автентикация и с
надлежно прилагане на избраната от ползвателя на приложението идентификация
(ПИН код или пръстов отпечатък), които са както следва: транзакция в 09:35 часа на
стойност от 984 лв., транзакция в 09:36 часа в размер на 970 лв., транзакция в 09:37
часа на стойност от 966 лв., транзакция в 09:38 часа от 980 лв., транзакция в 09:51 часа
8
в размер на 398,48 лв. и транзакция в 09:53 часа в размер на 99,70 лв. Вещото лице е
дало заключение, че за установяване идентичността на платеца банката прилага
механизъм за силно удостоверяване на клиента (SCA) съгласно изискванията на
ЗПУПС и Директива (ЕС) 2015/2366, чрез комбинация от два независими елемента:
притежание (мобилно устройство с активирано приложение „ОББ Мобайл“) и
характерна особеност или знание (биометричен отпечатък или ПИН код), а при
активирането на приложението „ОББ Мобайл“ – притежание (мобилен номер за
получаване на еднократен СМС код) и знание (потребителско име и парола за онлайн
банкиране). Установява се, че в случая процесните операции са потвърдени чрез
активираното приложение „ОББ Мобайл“ към профила на ищеца, направено по
надлежния ред – СМС код и потребителско име и парола за онлайн банкирането на
ищеца, и с удостоверяване посредством пръстов отпечатък на устройството с
активираното приложение, използвано за потвърждение на процесните трансакции. Не
е установена повреда или друг вид намеса при потвърждаване на транзакциите.
Установява, че в мобилното приложение „ОББ Мобайл“ в меню „Инфо“ > „Препоръки
за сигурност“, както и на сайта на ОББ в различни секции са публикувани
предупреждения срещу фишинг измами и общи съвети за сигурност, с които
клиентите биват информирани, че ОББ никога не изпраща съобщения с линкове, които
изискват въвеждане на потребителско име и парола. Препоръчва се при съмнение за
злоупотреба да не се следват линкове, да не се предоставят лични данни, да се сменят
паролите през сигурно устройство и незабавно да се потърси връзка с контактния
център на банката. Вещото лице е посочило, че при стриктното спазване на
препоръките възможността за извършване на транзакции от неоторизиран потребител
би била изключена. Установява се, че дадено нареждане за изпълнение на картова
операция не може да бъде отменено, след като е потвърдено от платеца и прието за
изпълнение от банката, тъй като се подава към процес на сетълмент (осчетоводяване),
който е автоматизиран и необратим, освен в изключителни случаи като техническа
грешка или анулиране по инициатива на търговеца.
От свидетелските показания на С.Г. се установява, че в периода от края на
2022г. до средата на септември 2024г. е работил в ищцовото дружество. Установява се,
че на 13.02.2023г., понеделник, управителят Х.П. е получила имейл за актуализиране
на данните й в банка ОББ. Установява, че електронното съобщение силно я
притеснило, тъй като бил денят, в който се заплаща сметката за ток, поради което е
направила неуспешен опит да се свърже с банката, с цел да получи информация дали
ще може да извърши въпросния превод, дали е необходима актуализация на данните за
неговото осъществяване. От показанията се установява, че поради липсата на контакт
с ответника последната актуализирала данните през имейла, при което след 20-30
минути е получила първо известие, че е направена транзакция от сметката. Извършила
нов опит за контакт с банката с искане сметката да бъде блокирана, при което
9
служителите я уверили, че следва да посети клон на банката. Установява се, че Х.П. е
посетила клона в гр. Пирдоп, като при връщането си му споделила, че докато бъде
блокирана картата, вече почти не били останали пари.
От показанията на свидетеля С.Д. – дългогодишен познат на управителя на
ищцовото дружество се установява, че на 13.02.2023г. е видял Х.П. в офис на банка
ОББ в гр. Пирдоп, плачейки до едно гише, която му споделила, че „ източват
сметката“. Установява се, че е направил опит да я успокои, че банката ще блокира
сметката, при което тя му отговорила, че не могат, а служител на ответника заявил,
че сметката не може да бъде блокирана, а следва да се обади на телефона за клиенти.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването, в
условията на пълно и главно доказване от ищеца, на следните обстоятелства:
наличието на договор за платежни услуги, сключен с ответника, с посоченото в
исковата молба съдържание, изпълнение от страна на банката на конкретните
платежни операции, които не са били заявени от платеца в срока на действие на
договора за съответната карта, стойността на всяка платежна операция, уведомяване
на банката без неоснователно забавяне за неразрешените операции.
В доказателствената тежест на ответника е да докаже, че всяка платежна
операция е автентична, т.е. че е изпълнена процедура, въведена от доставчика на
платежни услуги, която позволява на последния да провери правомерното използване
на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства
за сигурност, че всяка платежна операция е точно изпълнена и не страда от техническа
повреда или друг недостатък, за който той отговаря, че при иницииране на платежната
операция, извършена чрез използване на платежен инструмент, платецът поради
измама, умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си
по чл. 75 ЗПУПС.
Не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че към
13.02.2023г. „СА“ ЕООД и „ОББ“ АД са били обвързани от договор за разплащателна
сметка, по силата на който на името на ищцовото дружество е разкрита банкова сметка
в лева с IBAN: /////////. Безспорен е и фактът, че между страните е бил действащ и
договор за ползване на пакет от продукти и услуги, включващи междубанкови и
вътрешнобанкови плащания, касови вноски и тегления и онлайн банкиране с откритата
на името на клиента банкова сметка с IBAN: ////. От съдържанието на договорите се
установява, че услугите, за осигуряването на които ответникът е поел задължение и
получава такси и комисиони, представляват платежни услуги по смисъла на чл. 4
ЗПУПС, и не попадат сред хипотезите по чл. 2 ЗПУПС по отношение, на които е
изключено приложеното поле на закона. Следователно, първият елемент от
10
фактическия състав обуславящ основателността на претенцията по чл. 79, ал. 1
ЗПУПС е доказан.
Настоящият състав приема, че фактическото извършване на транзакциите,
техният брой, единичната и общата им стойност и моментът на тяхното осъществяване
се установява от приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза,
която съдът цени като обективна и компетентна изготвена. Експертизата кореспондира
с приетите по делото писмени и гласни доказателства.
Един от основните спорни въпроси между страните е относно характера на
процесните платежни операции - разрешени или неразрешени. Легална дефиниция на
понятието „разрешена платежна операция“ се съдържа в разпоредбата на чл. 70, ал. 1
ЗПУПС, съгласно която платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил
или е дал съгласие за изпълнението , респективно - при липса на съгласие същата е
неразрешена. Съгласието за осъществяване на дадена платежна операция следва да
бъде предоставено от ползвателя на услугата по уговорения между страните начин. В
разглежданата хипотеза, с чл. 7.3.1 от Общите условия за платежни услуги /л. 91/ е
предвидено, че клиентът се идентифицира с потребител, парола за вход и уникално
генериран еднократен код/ парола, получен чрез СМС на номера на мобилния телефон
на клиента, генериран от хардуерно устройство, собственост на ОББ или генериран от
мобилно приложение за операционни системи iOS и Anroid, а съобразно чл. 7.3.2 при
извършване на платежни операции е необходимо допълнително въвеждане на
уникално генериран динамичен код/ парола, получен чрез СМС, генериран чрез
хардуерно устройство, собственост на ОББ или генериран от мобилно приложение за
операционни системи iOS и Anroid. По силата на чл. 7.4 подписването на изявленията
на клиента до банката при извършването на операциите в системата онлайн банкиране
чрез средствата за идентификация и подпис по чл. 7.3.1 и чл. 7.3.2 представляват
електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ, като страните са договорили, че ще считат
в отношенията помежду си този подпис за саморъчен.
Според чл. 78, ал. 1 ЗПУПС при твърдения на ползвателя на платежната услуга,
че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно
изпълнение, доказателствената тежест за установяване автентичността на платежната
операция, нейното точно регистриране, осчетоводяване и незасягането от
техническа повреда или друг недостатък на услугата, е върху доставчика на платежни
услуги. Следва да се има предвид, че при подобни твърдения от ищеца
идентифицирането на ползвателя чрез електронното му устройство и
автентифицирането му чрез другите електронни средства като ПИН код, м-токън и др.
не е достатъчно, за да изключи отговорността на доставчика, освен ако не се докаже
измама на клиента или неизпълнение на задълженията му по чл. 75 ЗПУПС /в този
смисъл Определение № 1957 от 11.07.2024г. по т.д. № 2456/2022г. на ВКС, I т.о./.
11
От събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че
извършените на 13.02.2023г. шест броя транзакции от дебитната карта на ищцовото
дружество не са наредени от неговия управител или упълномощено лице и последното
не е предоставило съгласие за тяхното осъществяване. В хода на настоящото
производство не се установи в условията на пълно и главно доказване автентичността
на платежните операции, установяването, на което обстоятелство е разпределено в
доказателствената тежест на ответното дружество. Нещо повече, от заключението по
съдебно-техническата експертиза се установява, че извършването на транзакциите
финализира един бързо протекъл процес, започнал с действията на трето
недобросъвестно лице по придобиване на данните за достъп до интернет банкирането
и банковата карта на ползвателя, преминава през промяна на потребителската парола
/част от елемента знание/, разрешаване на т.нар. “3D Secure” начин на автентикация с
надлежно прилагане на избраната от третото лице идентификация – ПИН код или
пръстов отпечатък, с който се потвърждават плащанията в интернет и завършва с
извършването на 6 броя плащания към търговци. Така описаните действия са
осъществени от мобилно устройство с операционна система “Anroid” 13 и от IP адрес
37.120.218.82, разпределен на хостинг компания в Завентем, Белгия, като по делото не
са ангажирани доказателство именно Х.П. да е синхронизирала новото мобилно
устройство, респективно да е осъществявала достъп до мобилното приложение чрез
този IP адрес в предходни моменти. В това отношение, съдът намира за основателни
доводите на ищеца, че при извършване на проверката ответникът не е приложил
общите изисквания за задълбочено изследване идентичността на потребителя.
Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от разпоредбата на чл. 2 Регламент
(ЕС) 2018/389, съгласно която механизмите за мониторинг на операциите се основават
на анализ на платежните операции, като се вземат по внимание елементите, които са
типични за ползвателя на платежни услуги в условията на обичайно ползване на
персонализираните средства за сигурност, като се отчитат и следните фактори:
списъци на компроментирани или откраднати елементи за установяване
идентичността, стойността на всяка платежна операция, известни сценарии на измама
при предоставянето на платежни услуги, признаци на заразяване с опасен софтуер при
предаването на информация, ако устройството за достъп или софтуерът се предоставят
от доставчика – запис в дневника за използването на устройството за достъп или
софтуера и на необичайно използване на устройството. Видно от доказателствата по
делото, ползвателят е предоставил данни за тези обстоятелства с анкетния лист, но
същите не са съобразени при извършването на проверката.
В чл. 75, т. 2 ЗПУПС е регламентирано задължението на ползвателя да
уведомява доставчика на платежната услуга при загубване, кражба, присвояване или
неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването, като по
аргумент от чл. 77, ал. 1 ЗПУПС е предвиден и краен срок за уведомяване – 13 месеца
12
от датата на задължаване на сметката. Съгласно чл. 77, ал. 2 ЗПУПС ползвателят се
счита за узнал за неразрешената платежна операция най-късно с получаването на
информация за платежното нареждане, респективно с получаването на информация за
регистрационния номер на платежната операция, а при необходимост и получателя,
нейната стойност. Не е спорно между страните, а и от събраните в производството
доказателства се установява, че ищцовото дружество в качеството си на ползвател на
платежни услуги е изпълнил своевременно задължението си да уведоми кредитната
институция.
Следва да бъдат обсъдени и доводите на ищеца, че въпреки извършената
рекламация паричните средства все пак били преведени на въпросния търговец. По
същество същите са неоснователни, тъй като не намират нормативна опора. Съобразно
чл. 70, ал. 4 ЗПУПС нареждането или съгласието на платеца за изпълнение на
платежна операция може да се оттегли от платеца по всяко време, но не по-късно от
момента, в който платежната операция е станала неотменима съгласно чл. 85. В
разглеждания случай приложима се явява първата хипотеза по ал. 1 – едностранна
отмяна е невъзможна, след като платежното нареждане е получено от доставчика на
платежни услуги. Това разрешение е обусловено от обстоятелството, че картовите
операции преминават през два етапа – авторизация и осчетоводяване, който процес е
автоматизиран и без възможност за произволно спиране на вече одобрена транзакция.
Следователно, това „бездействие“ на ответника е в унисон с националните и
наднационалните правила за поведение и стандарти.
С оглед изложеното съдът приема, че всички елементи на фактическия състав
по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС са се проявили, поради което следва да бъде изследвано дали е
налице основание, освобождаващо ответното дружество от отговорност. С отговора на
исковата молба е въведено възражение за проявена от ищеца груба небрежност,
изразяваща се в предоставянето на чувствителните данни за неговото онлайн
банкиране. Небрежността като форма на вина в гражданското право се свързва с
несъзнавано неполагане на онази грижа, която дължи добрият стопанин при
изпълнението на едно свое задължение с оглед конкретните обстоятелства. От своя
страна, грубата небрежност се диференцира от обикновената единствено по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност – неполагане на грижата, която би
положил и най-небрежният човек при подобни обстоятелства /в този смисъл Решение
№ 184 от 24.02.2016г. по т.д. № 3092/2014г. на ВКС, II т.о./. Задълженията на
ползвателя са обективирани в разпоредбата на чл. 75 ЗПУПС, която възлага в негова
тежест да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото
издаване и ползване, да уведомява доставчика на платежни услуги за загубване,
кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно
след узнаването, както и след получаване на платежния инструмент да предприеме
всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за
13
сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за
сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с
платежния инструмент.
При преценката дали е налице груба небрежност следва да се отчете, че
ползвателят на платежната услуга не е потребител физическо лице по смисъла на т. 40
ДР на ЗПУПС, а е търговец, за който от доказателствата по делото се установява, че
обичайно получава плащания и се разплаща онлайн със свои доставчици в търговската
си дейност, поради което следва да е добре запознат с рисковете при онлайн
банкирането и съответно да проявява по-голяма от обичайната грижа при съхраняване
данните от персонализираните си средства.
От значение е да се отбележи, че електронното съобщение, изпратено до
управителя на ищцовото дружество, показва характерните белези на фишинг
съобщение – изпращачът се обозначава с „Банка ОББ“, обръщението е безименно,
съдържа спешен срок и подканва към кликване върху линк за „потвърждаване на
данни“, а на съответния линк се съдържат данни, които би следвало да са вече
известни на кредитната институция, респективно само на нейния клиент. Съществено
е и обстоятелството, че банките изпращат съобщения само за необходимост от
актуализация на клиентски данни по електронна поща, като това се извършва в
рамките на процеса по периодичен преглед на клиентите. По делото не са налице
данни в предходен момент страните да са осъществявали кореспонденция по
електронен път. Такива сведения се съдържат единствено в приетата по делото
рекламация. Отделно от това, от анализа на представените договори се установява, че
в тях не е посочван електронен адрес от управителя на дружеството, на който биха
могли да бъдат изпращани имейли. Не се твърди, нито са ангажирани данни в
предходен момент да е съществувал проблем с достъпа – било изцяло или частично
ограничен достъп до приложенията за онлайн банкиране.
От гласните доказателства на свидетеля С.Г. се установява, че при вида на
процесното съобщение управителят на ищцовото дружество е направил неколкократни
неуспешни опита да се свърже с банката относно необходимостта да се извърши
въпросната актуализация. Ценени при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК
свидетелските показания следва да бъдат кредитирани като достоверни и обективни, и
поради обстоятелството, че са непосредствено възприети. Предприетите действия от
страна на управителя на ищцовото дружество са израз на положена грижа от
ползвателя на платежната услуга. По делото не са ангажирани доказателства, които да
разколебават доказателствената стойност на гласните доказателства. От друга страна,
невъзможността Х.П. да се осъществи контакт с банката е в разрез с приложимите
между страните общи условия, доколкото от тях произтича задължение за кредитната
институция да предоставя по всяко време на денонощието посочените в раздел X, чл. 1
14
услуги.
От приетото заключение се установява, че в интернет страницата на ответника,
в секция „Сигурност“ в мобилното приложение „ОББ Мобайл“ са налице препоръки за
ползвателите на платежни услуги при получаване на т.нар. „фишинг съобщения“.
Същевременно обаче, в хода на настоящото производство, не се доказа, към датата на
неразрешените транзакции – 13.02.2023г. същите да са били публикувани. От
експертизата се установява и че активацията на приложението „ОББ Мобайл“ е
извършена чрез въвеждането на потребителското име и паролата за онлайн
банкирането на ищеца, както и чрез въвеждането на активационен код, изпратен като
СМС на номер +359 888 251 726, които са част от компонента знание при
задълбоченото установяване идентичността на клиента. В откритото съдебно
заседание, при изслушване на заключението, вещото лице излага, че без знанието за
потребителско име, парола, данните за картата и достъп до телефонния номер, на
който се получават СМС-те, не е възможно активиране на приложението, а оттам и
създаване на условия за осъществяването на неразрешените транзакции. От
изложеното може да се направи извод, че потребителското име и паролата в „ОББ
Онлайн“ и „ОББ Мобайл“ са идентични. Същевременно обаче от заключението се
установява, че в 08:30 часа представителят на ищцовото дружество е получил
съобщение от кредитната институция със следното съдържание: „Vashiat kod za
verifikacia pri smyana na parola za vhod v OBB Online (Your verification code for changing
the UBB Online login password) # 2314 e (is) 072311”. В случая съдът приема, че
съществува недостатък в системата за сигурност на банката, тъй като според
заключението дигитализацията на дебитната карта в мобилното приложение „ОББ
Мобайл“ е преминало през следните последователни стъпки: стартиране на процес по
регистрация, въвеждане на еднократен код, изпратен по-рано чрез СМС на номер
+359 888 251 726, потвърждение чрез биометричен знам, финално потвърждение чрез
ПИН код, но от анализа на изпратените съобщения от банката до ползвателя не са
налице данни да е изпратен такъв СМС с код. Последното съобщение преди
извършването на оспорените транзакции е в 08:32 часа и съдържа указание за успешно
активиране на „ОББ Мобайл“, а процесът по регистрация на дебитната карта е
започнал в 08:35 часа и е приключил в 08:36 часа. Успешното потвърждаване на
транзакциите е извършено чрез активираното мобилно приложение чрез вече
разрешения „3D Secure” начин на автентикация и с надлежно прилагане на избраната
от ползвателя на приложението идентификация (ПИН код или пръстов отпечатък). При
така очертаната фактическа обстановка се поражда съмнение дали системата на
банката е генерирала нов код, дали той е изпратен и на кой телефонен номер е
изпратен. Данни за такъв изпратен код в интервала от време между 08:35 и 08:36 часа
не се съдържат и в останалите събрани доказателства. По този начин се създават
предпоставки за регистрация на дебитната карта в мобилното приложение за
15
банкиране, за активиране на услугата “3D Secure”, чрез която начинът за
потвърждаване на плащанията бива променен от потвърждение чрез еднократен код на
съответния телефонен номер с биометрична идентификация. Този пропуск поставя под
съмнение независимия характер на отделните компоненти, съставляващи прилаганото
от банката двуфакторно удостоверяване на идентичността. С оглед изложеното съдът
приема, че не следва отговорността за неразрешените транзакции да бъде възлагана
върху ползвателя на платежната услуга. Отделно от това, липсата на генериран
динамичен код е в разрез с чл. 4, § 1 Регламент (ЕС) 2018/389, с която разпоредба се
очертават мерките за сигурност при установяване идентичността на клиента
посредством генерирането на динамични кодове.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира, че
ответното дружество не доказа поведение на ищеца, което би могло да се квалифицира
като груба небрежност. Няма съмнение, че поведението по попълване на част от
данните за платежния инструмент - номер на банковата карта, срок на валидност на
банковата карта и секретния код и потребителско име, не изпълва съдържанието за
разумно действие по смисъла на чл. 75, т. 3 ЗПУПС, но при съобразяване на
фактическата обстановка, при която е действал управителят на ищцовото дружество –
съобщение за актуализация на данните, невъзможност да се осъществи контакт с
банката с цел изясняване на необходимостта от актуализация, липса на данни за
публикуването на препоръките за сигурност, се налага извод, че ползвателят на
платежната услуга е проявил грижа към своите работи в по-висока степен от най-
небрежния човек при подобни обстоятелства. Поради изложените съображения, съдът
приема, че иска е основателен и следва да се уважи за сумата от 4 398,18 лева.
Претенцията за заплащане на сумата от 55 лева съдът приема, че е
неоснователна. От приетите по делото доказателства се установява, че на 15.03.2023г.
„СА“ ЕООД, чрез управителя си Х.П., е депозирало при ответното дружество заявка
за прекратяване на ПОС терминал и на договора за ПОС терминал. В така отправената
заявка се съдържа изрично отбелязване от служител на клон № 130, че ПОС
терминалът е върнат от клиента. От дебитно авизо от 20.09.2023 год. и дебитно авизо
от 15.05.2023 год. е видно, че банковата сметка на ищеца е задължена със сума в общ
размер на 55 лв., представляваща такса за поддържане на сметката, която е закрита с
вальор от 27.09.2023г. Съгласно раздел X, чл. 10.1 от Общите условия в случай, че в
конкретния договор за сметка не е уговорен срок или специално условие за
прекратяване, клиентът може по всяко време, без предизвестие, да прекрати договора
за сметка при условие, че няма задължения към банката, не е наложен запор по
сметката и вземанията по нея не са обезпечени по ползван от клиента или трето лице
кредит. За целта клиентът подава искане за закриване на сметка по образец на банката
във всеки клон. По делото не са ангажирани писмени доказателства, от които да се
установи, че ищцовото дружество е извършило изявление за прекратяване на
16
облигационното отношение, възникнало по силата на договора за разплащателна
сметка. В тази връзка, следва да се отбележи, че молбата от 16.02.2023г., съдържаща
искане за блокиране на процесната дебитна карта и за спиране на плащанията от ПОС
терминалите, ведно с връщането на ПОС устройството на ответника, не могат да се
приемат като волеизявление, насочено към прекратяване на договорната връзка. Още
повече, инсталирането и държането на ПОС терминално устройство, чрез което се
създава възможност за приемане на плащания с кредитни и дебитни карти, е платежна
услуга, която не е предмет на представените договори, и е различна от услугата за
разплащателна сметка, за която всъщност са начислени претендираните такси. При
анализа на договора за ползване на пакет „Бизнес партньорство“ е видно, че съгласно
раздел III, чл. 7 за ползване на услугите в пакета клиентът заплаща месечна такса в
размер, посочен в Приложение № 1, а за всички услуги и/или бройки/обеми извън
пакета, клиентът заплаща на банката цените съгласно Тарифата за таксите и
комисионните за бизнес клиенти на ОББ. Сред услугите, описани в Приложение № 1,
не се съдържа услугата за поддържане на разплащателната сметка, независимо че
същата е необходимо условие, за да могат да се извършват посочените в приложението
услуги. Отделно от това, от тълкуването на чл. 1 и чл. 5.2 от договора за
разплащателна сметка се налага извод, че поддържането на разплащателна сметка е
възмездна платежна услуга. Следователно, предвид липсата на волеизявление за
прекратяване на договора, банката е разполагала с право да получи таксата за
поддръжка, независимо че въпросната сметка е била блокирана. Изложеното обуславя
извод, че начислените такси за поддръжка на банковата сметка са дължими, а
предявената искова претенция – неоснователна.
При този изход на спора и с оглед изричната претенция на страните ответникът
следва да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, строените в
производството разноски в размер на 1161,54 лева, съразмерно с уважената част от
претенциите, а на основание чл. 78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски в размер на 8,68 лева, съразмерно с отхвърлената част
от претенциите.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОББ“ АД, ЕИК ///////, със седалище и адрес на управление: гр. //////////
да заплати на „СА“ ЕООД, ЕИК ////////, със седалище и адрес на управление: гр. ////////,
на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сумата, от 4 398,18 лева /четири хиляди триста
деветдесет и осем лева и осемнадесет стотинки/, представляваща стойността на
неразрешени платежни операции от банковата сметка на „СА“ ЕООД, осъществени на
13.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
17
иска - 06.10.2023 год. до окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СА“ ЕООД, ЕИК ////////, със седалище и адрес на
управление: гр. //////// срещу „ОББ“ АД, ЕИК ///////, със седалище и адрес на
управление: гр. //////////, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с
чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 55 лева /петдесет и пет лева/, представляваща
начислени такси във връзка със закриване на банкова сметка, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ОББ“ АД, ЕИК ///////, със седалище и адрес на управление: гр. //////////
да заплати на „СА“ ЕООД, ЕИК ////////, със седалище и адрес на управление: гр. ////////,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 161,54 лева /хиляда сто шестдесет и един
лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща сторените в производството
разноски.
ОСЪЖДА „СА“ ЕООД, ЕИК ////////, със седалище и адрес на управление: гр. ////////
да заплати на „ОББ“ АД, ЕИК ///////, със седалище и адрес на управление: гр. //////////, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 8,68 лева /осем лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща разноски по гражданското дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18