№ 2527
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка И.нова
Членове:Ваня Н. И.нова
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Т.
като разгледа докладваното от Здравка И.нова Въззивно гражданско дело №
20221100501783 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20175655.23.08.2021 г. по гр. д. № 39290/2018 г. на 44 с-в на СРС,
са отхвърлени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК ******* срещу А.
С. Т., ЕГН **********, И. Т. Т., ЕГН **********, и М. Т. Т., ЕГН **********, за
следните суми: сумата от 1 245, 04 лв. - главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м. 05.2014 г. до м.
04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с аб.№ 227028,
сумата от 41, 10 лв. - главница, представляваща неплатена цена на услуга дялово
разпределение през периода от м. 05.2015 г. до м.04.2016 г. за същия имот, ведно със
законна лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на исковата молба
14.06.2018 г. до окончателното плащане, сумата от 270, 66 лв. - мораторна лихва
върху първата главница за периода от 15.09.2015 г. до 30.03.2018г. и сумата от 10, 43
лв. - мораторна лихва върху втората главница за периода от 1.05.2015г. до30.04.2016г.
Ищецът е осъден за разноски по делото.
Недоволен от решението е останал ищеца - „Топлофикация София“ ЕАД, който
го оспорва, като излага доводи за постановяване при допуснати нарушения на
материалния закон и в противоречие с установеното фактическо положение по делото.
В жалбата се твърди, че неправилно СРС е отхвърлил исковете приемайки, че
ответниците не са потребители на ТЕ за битови нужди, по смисъла на ЗЕ. Сочи, че
съгласно ЗЕ и ОУ на дружеството, потребител е всяко лице, собственик или ползвател,
както и лицето, на чието име е открита партида за имота. По делото не е представен
нотариален акт, от който да е видно, че е учредено право на ползване по ЗС. По делото
1
е представено писмо от СО, район „Младост“ според което имотът е продаден на Т.Г.
Т.. Поддържа, че СРС е допуснал нарушение на закона, като не е дал възможност на
ищеца да представи доказателства във връзка със собствеността на имота. Счита, че
писмото от СО е достатъчно доказателство, за де се направи извод, че е била налице
облигационна връзка с ищеца по доставка на ТЕ. Моли да се отмени решението и
исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за разноските за адвокатско възнаграждение на
ответниците, ако се претендира по реда на чл. 238, ал. 1 ЗАдв.
В хода на производството, преди постановяване на решението, но след
последното съдебно заседание пред СРС са починали две от ответниците А. С. Т. –
починала на 14.05.2021 г. и И. Т. Т., починала на 16.08.2021 г. Пред въззивният съд са
конституирани наследниците им – Н.Т. Д. – на мястото на И. Т. Т. и М. Т. Т., на
мястото на А. С. Т., който участва по делото и в лично качество.
Ответниците Н.Т. Д. и М. Т. Т., оспорват жалбата в писмен отговор. Сочат, че
решението е обосновано и законосъобразно, а исковете са недоказани, а от там
неоснователни. Обосновано СРС е направил извод, че не се доказва ответниците да се
били потребители на ТЕ в исковия период, поради което законосъобразно е отхвърлил
изцяло исковете. Сочат, че липсва доказване на облигационни правоотношения с
ответниците по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК. По делото не са ангажирани нито преки,
нито косвени доказателства за посочените, поради което решението е законосъобразно,
съобразени с материалния и процесуален закон. Молят да се остави без уважение
въззивната жалба и да се потвърди решението. Претендира разноски за
производството.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.
След преценка доводите по въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, настоящият състав намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част.
По останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява
служебно решението за нарушения на императивните материалноправни норми. При
постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. СРС се е произнесъл
по обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По основното възражение, поддържано във въззивната жалба на ищеца - относно
качеството на ответниците на потребители на ТЕ през процесния период, като
съобрази становищата на страните, в допълнение към изложеното от СРС, въззивният
състав намира следното :
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е
длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл.
154, ал. 1 от ГПК) Ищецът следва да установи при условията на пълно главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуване на договорни отношения между страните за доставката на топлоенергия,
както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топлоенергия за процесния период, както и че
2
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало и е настъпила неговата
изискуемост, както и размера на законната лихва. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
„клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция,
дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според възприетото тълкуване в т. 1 от ТР
№ 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.
Следователно, законът е предпоставил качеството потребител на ТЕ за битови
нужди от пълното и главно доказване от страна на ищеца на обстоятелството, че
ответниците са собственици, вещни ползватели или лица, които изрично са поискали
открИ.не на партида на свое име.
Като съобрази представените пред СРС писмени доказателства в съвкупност,
настоящият състав споделя изводите на СРС, че ищецът не е установил пълно и главно,
при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, обстоятелството, че ответниците са собственици
на процесния топлоснабден имот или че в тяхна полза е учредено вещно право на
ползване по отношение на имота или са поискали открИ.не на партида от ищеца,
въпреки указаната му от съда доказателствена тежест и предоставена възможност да
ангажира доказателства за посочените факти.
При тези данни въззивният съд споделя решаващият извод на СРС, че ищецът не
е провел доказване, със съответните годни писмени доказателства, на основния
правопораждащ факт, че ответниците имат качеството на потребители на топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот през исковия период и с тях е сключен
договор за доставяне на такава ТЕ. Възраженията на ищеца в жалбата в обратния
смисъл са неоснователни.
След като в производството не се установява, пълно и главно, че между
ищцовото дружество и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период,
следва че не е доказана пасивната материалноправна легитимация на ответниците да
отговарят по исковете. Ето защо както главните, така и акцесорните искове, за суми за
лихва за забава върху главните вземания, са недоказани и следователно -
неоснователни.
3
При липса на първата основна предпоставка за възникване на вземането, съдът
намира че е без правно значение да обсъжда по същество количествата и стойността на
топлоенергията ползвана в имота през процесния период и нейното редовно
начисляване.
Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат изцяло с тези на СРС,
оспореното решение следва да се потвърди като постановено, при съобразяване с
материалния и процесуален закон, включително в частта по присъдените разноски, при
липса на промяна в изхода от спора.
По разноските пред СГС :
Съгласно изхода от спора, право на разноски имат ответниците. Съдът намира,
че такИ. следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Според договора за
правна защита и съдействие са направени разноски за адвокат в размер на общо 300
лв.,
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20175655.23.08.2021 г. по гр. д. №
39290/2018 г. на 44 с-в на СРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „*******, да заплати на Н.Т. Д., ЕГН ********** и М. Т.
Т., ЕГН **********, двамата с адрес по делото : гр. София, ул. „*******, партер, чрез
адв. Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, адвокатско възнаграждение за СГС в размер на
общо 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца
„Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4