Р Е Ш Е
Н И Е № 1500
гр.
Пловдив, 16.07.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
Административен съд – Пловдив,
II състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при секретар ТЕОДОРА ЦАНОВА и
прокурор АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичев
административно дело № 1319 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството
е образувано по иск на „В.Т. 75“ ЕООД с ЕИК *********, адрес: с.Първенец, обл.Пловдив, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ № 55,
представлявано от управителя В. И. Т., с който се претендира заплащане на
обезщетение по чл.1 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди в размер на 400 лв.,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу
действия, извършени от органи по приходите от Главна дирекция “Фискален
контрол”, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 050901788047_3 от 08.03.2021 г. Претендират се и разноски за производството по
ЗОДОВ. В СЗ процесуален представител
поддържа иска.
Ответникът
чрез процесуален представител и в писмен
отговор оспорва иска и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на всички
възнаграждения.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за основателност на иска.
Искът е допустим, тъй като
липсва друг процесуален ред, по който страната да претендира причинените и
вреди от отменените с Определение № 486/
29.03.2021 г. по частно адм.д. № 780/ 2021 г. по описа на Административен съд –
Пловдив /представено по делото на л.8 и
сл./ действия, извършени от органи по приходите от Главна дирекция “Фискален
контрол”, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 050901788047_3 от 08.03.2021 г., при което е налице първата
предпоставка за отговорността по чл.1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт на административни
органи, при изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред. Налице
е и втората предпоставка – причинена на дружеството вреда в размер на 400 лв.,
представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу действия, извършени от
органи по приходите от Главна дирекция “Фискален контрол”, обективирани в
Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901788047_3
от 08.03.2021 г. От представения договор
за правна защита и съдействие /л.15/, фактура /л.16/ и фискален бон /л.16/ се
установява, че такова е било договорено и заплатено, като изрично е посочено
заплащането в брой. Налице е и третата предпоставка – пряка и непосредствена
причинна връзка, тъй като е налице неразделна
взаимовръзка между действията на органите по приходите и потърсената от дружеството
адвокатска защита, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт,
увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от действията, тъй като
обжалването им е законово регламентирано и е единствено средство за защита на
лицето. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните
за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се
намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменените
действия. Макар и да липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство при обжалване на действията,
адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от тези действия.
Неоснователно е направеното възражение за
прекомерност на исковата претенция, тъй като заплатеното адвокатско
възнаграждение е към нормативно предвидения минимум.
При
този изход на делото и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца и поисканите разноски по настоящото дело,
за които са представени доказателства, че са платени, в размер на 425 лв. – 25
лв. внесена ДТ и 400 лв. платено адвокатско
възнаграждение, по отношение на което също е неоснователно направеното
възражение за прекомерност, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение е
към нормативно предвидения минимум.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА НАП – гр.София да заплати на „В.Т. 75“ ЕООД с ЕИК *********,
адрес: с.Първенец, обл.Пловдив, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ № 55,
представлявано от управителя В.И.Т., обезщетение за причинени имуществени вреди
в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА НАП – гр.София да заплати на „В.Т. 75“ ЕООД с ЕИК *********,
адрес: с.Първенец, обл.Пловдив, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ № 55,
представлявано от управителя В.И.Т., разноски в размер на 425 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/