Р Е Ш
Е Н И Е № 883
Гр.
Пещера,29.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА
ПАВЛОВА
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа
докладваното от съдията Павлова гр.д. № 1399 по описа на съда за 2018 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Предявен е от „ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД ЕИК123526430, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, чрез юрк. Р.Ч., иск
против Н.Я.Ф. , ЕГН **********,***, с
правно основание чл. 422,във вр. чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. чл. 79 ал. 1
предл1 –во от ЗЗД.
Твърди ищеца, че на 14.06.2018г. ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК пред РС Пещера за вземанията си към Н.Я.Ф., ЕГН **********
в общ размер на 113,74 лева. По входираните документи било образувано
ч.гр.д.№790/2018г. по описа на РС Пещера, по което е издадена заповед за
изпълнение. Ответникът бил призован по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което
ищецът подал установителен иск в срока
по чл. 415 от ГПК.
Ищецът в качеството си на краен
снабдител съгласно чл.98а от ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си
при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ЕВН България Елекроснабдяване,
одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ- 13/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008г.
съгласно чл. 35 ал.1 влезали в сила 30 дни след първото им публикуване. Общите
условия били публикувани и на сайта на ищеца.
Твърди, че съгласно чл. 7 т.1 от ОУ бил
поел задължение да снабдява с ел. енергия следния обект – ИТН 3184299,находащ
се в гр. Пещера ул. „Едиверен“, за Н.Я.Ф. с открит клиентски номер **********.
Ответникът от своя страна бил поел задължение да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия съгласно чл. 18 ал.1 и
ал.2. За периода от 25.05.2016г. до
24.08.2016г. ищецът бил доставил на ответника електрическа енергия на обща
стойност от 106,64 лева, която до този момент не била платена.Била начислена и
лихва за забава в размер на 7,10 лева за периода от 12.07.2016 г до
13.06.2018г.
Ето защо моли съда да ги призове с
ответника и да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземания
на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД към Н.Я.Ф. в размер на 106,64 лева
представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 25.05.2016г. до 24.08.2016г., както и
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 7,10 лева за периода
от 12.07.2016 г до 13.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението -14.06.2018 г. до окончателното плащане.
Правят доказателствени искания и претендират разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от
ответника по делото- Н.Ф., чрез особения
представител адв. Г. В.. Ответникът счита иска за неоснователен, като сочи, че
няма идентичност между вземането посочено в заповедното производство и това
заявено в настоящето.
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 790/ 2018 г. на
РС Пещера, се установява, че в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 268/ 14.06.2018
г. по чл. 410 ГПК срещу ответника за следните суми: сумата от 106.64 лв. (сто и
шест лева шестдесет и четири стотинки), представляваща главница, обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
12.07.2016 г. до 13.06.2018 г. в размер на 7.10 лева (седем лева и десет
стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2018 г.
до изплащане на вземането, както и съдебни разноски, от които сумата от 25.00
лв. за платена държавна такса и сумата от 150.00 лв. възнаграждение за
процесуални представителство.
В заповедта е посочено, че вземането
произтича от следните обстоятелства – стойност на електрическа енергия,
доставена за периода от 25.05.2016 г. до 24.08.2016 г. на основание Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енегрия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД и чл. 98а от Закона за енергетиката. Електрическата
енергия е доставена по партидата на Н.Я.Ф. с клиентски номер № **********,
отнасяща се за обект на потребление: гр. Пещера, обл. Пазарджик, ул.
„Едиверен“, ИТН: 3184299.
Заповедта е връчена при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът
е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи
на разглеждане по същество.
По делото като писмено доказателство е
прието препис извлечение от сметка на клиентски номер **********, с потребител Н.Я.Ф.,
адрес ***, ИТН 3184299, както и фактури № **********/31.07.2016г.,
№**********/31.08.2016г., №**********/30.06.2016г., от които се установява, че
за обект с място на потребление гр.Пещера,ул.“Едиверен“, кл.№**********,ЕТН
3184299 е начислена за периода от 25.05.2016г. до 24.08.2016г. електрическа
енергия на стойност от 106,64 лева, като лихвата за забава е в размер на 7 ,10 лева.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Съдът намира, че е сезиран с иск с
правно основание чл. 422,във вр. чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. чл. 79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
На първо място ищецът следва да
установи, че ответникът е потребител на електрическа енергия. В § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ се съдържа легално определение на понятието битов клиент. Според
посочената правна норма това е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на
елелектрическа енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
където е посочено, че под „клиент” следва да се разбира „потребител на
електрическа енергия”, който пък от своя страна е физическо лице, собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. Потребител на енергия за битови
нужди по смисъла на § 1, т. 41 Б от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ е краен
клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги
от обществен интерес.
Няма спор, че ищцовото дружество е краен
снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила
за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане.
В
настоящия казус не са направени възражения от страна на ответника за
това, че същият няма качеството „потребител”. Също така не са оспорени самите
фактури и извлечението от сметка.Ответникът не отрича фактът, че обектът му е
бил снабден с електрическа енергия. За процесния период има доставена
електрическа енергия до процесния имот, за което са издадени три фактури с **********/31.07.2016г.,
№**********/31.08.2016г., №**********/30.06.2016г.
Установява се по безспорен начин, че ответникът Н.Ф. не е изпълнила
задълженията си, като не е заплатила в срок всички дължими към ищцовото
дружество суми за доставена електроенергия. „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, като същото е доставило на обекта на ответника Ф. за периода от
25.05.2016г. до 24.08.2016г. електроенергия на обща стойност 106.64 лв., която
до този момент не е заплатена от ответника.
Поради забава в заплащане на консумираната елелктрическа енергия
ответникът дължи законна лихва в общ размер от 7.10 лв. за периода от 12.07.2016г.
до 13.06.2018г. законна лихва за забава се дължи за период от датата на падежа
на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство.
Ето защо искът е основателен и следва да се уважи.
При този
изход на делото, на ищцовото дружество следва да бъдат
присъдени сторените разноски, които в заповедното
производство са 750.00 лв., от които
25.00 лв държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение предвид
липсата на фактическа и правна сложност, а в исковото производство 75 лв. държавна такса, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, разноските за особен представител в размер на
300,00 лева или общо 475,00 лева .В този смисъл са и разноските посочени в
списъка с разноски от ищеца от последното
по делото заседание.
Мотивиран от горното Пещерският районен съд,
Р Е Ш И:
По
предявения иск от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.
„Христо Г.Данов“№37 , против Н.Я.Ф., ЕГН **********,***, ПРИЗНАВА за
установено по отношение на ответника Н.Я.Ф. , ЕГН **********,***, че дължи на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК123526430, със седалище и адрес на
управление - гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37, сумата от 106.64
лв. (сто и шест лева шестдесет и четири стотинки), представляваща главница,
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода от 12.07.2016 г. до 13.06.2018 г. в размер на 7.10 лева (седем лева и
десет стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.06.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №268/14.06.2018г. по ч. гр.дело №790/2018г. по
описа на РС-Пещера.
ОСЪЖДА Н.Я.Ф., ЕГН **********,***,да заплати на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37, сумата от 75.00лв.
/седемдесет и пет лева/ разноски по заповедното производство, както и сумата от
475,00 лева / четиристотин седемдесет и пет лева/ разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
гр.Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: