№ 181
гр. Пазарджик, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20255220200496 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.
Пазарджик, ул. „***“ № ***, чрез адв. С. П. от АК- Пловдив, против
Електронен фиш Серия К № 10590854, издаден от ОДМВР- Пазарджик, с
който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за процесуална
неизправност на обжалвания ЕФ, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но
се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и
излага становище по същество, в което изтъква аргументи, за това че
вмененото на жалбоподателя нарушение не е извършено от него, поради което
пледира ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен и се присъдят разноски в
полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна- ОД на МВР- Пазарджик, редовно призована, не
изпраща законов или процесуален представител. От последния по делото е
представено писмено становище по същество, в което са изложени доводи за
законосъобразност и правилност на ЕФ, поради което се иска неговото
потвърждаване и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Със
становището е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирания
адвокатски хонорар.
1
Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази
изложеното в същата, както и становищата на страните, съобразявайки закона,
по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ, за това че на 17.07.2023 г., в 23:24
часа, в гр. Пазарджик, на ул. „***“ №107, е управлявал лек автомобил „***“ с
рег. № ***, като се е движил с 71 км/час, при максимално допустима за
движение в населено място 50 км/час. Скоростта била заснета и установена с
автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH
САМ S1 № 120cс9е, насочена към кръгово кръстовище с ул. „Ст. Стамболов“.
Системата отчела движение със скорост от 71 км/час, т.е. превишение на
скоростта от 21 км/час, но от това превишение били извадени 3 км, каквато е
възможната технически допустима грешка на техническото средство при
засичане на движение със скорост под 100 км/час, което е в полза на
жалбоподателя. Така се формирало превишението от 18 км/час или движение
със скорост от 68 км/час.
По този начин бил нарушен чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на
санкционираното лице на 29.03.2025 г., видно от справка от АИС- АНД (л.27)
е от отразеното в справка за нарушител/водач раздел Фишове, т.77 (л.62-73), а
жалбата срещу ЕФ била подадена от санкционираното лице чрез надлежно
упълномощен адвокат (Виж пълномощно на л.5) директно в съда по пощата на
03.04.2025 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.6), поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен
срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства-
снимки от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ
е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
ЕФ се атакува основно от гледна точка на неговата материална
изправност, а именно с твърдението че жалбоподателят не е извършил
нарушението, респ. последното не е доказано до необходимата степен на
несъмненост.
От справката за собственост и регистрация на МПС (л.24) се установява,
че лекият автомобил „***“ с рег. № ***, който е бил засечен от АТСС на
инкриминираната дата и място да се движи с превишение на скоростта от 18
км/час от разрешената за населено място скорост от 50 км/час, е собственост
на О. М. Х.. Затова първоначално за констатираното нарушение е бил издаден
ЕФ Серия К № 7786942, с който е наложена глоба на собственика на
автомобила. В предоставения му 14-дневен срок от връчване на ЕФ, на
2
14.03.2025 г. О. М. Х. подал декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, входирана в
ОДМВР- Пазарджик на 18.03.2025 г., в която посочил, че във връзка с
установеното с техническо средство на 17.07.2023 г. в 23:24 часа в гр.
Пазарджик на ул. „***“ №107 с л.а. „***“ с рег. № *** за което му е бил
издаден цитирания ЕФ, декларира, че на 17.07.2022 г. в 23:24 часа на
посоченото място л.а. „***“ с рег. № *** е управляван от жалбоподателя Е. Д.
Д., като посочил лични данни за същия и представил копие от свидетелството
му за управление на МПС (л.29-30).
Процесуалният представител на жалбоподателя се мотивира с
обстоятелството, че в декларацията собственикът на автомобила бил посочил
друга дата, на която бил предоставил друг автомобил, с друг рег. номер на Д..
Внимателният прочит на декларацията обаче показва, че е налице разлика
единствено в посочената година, като вместо 2023 г. е записано 2022 г., но
датата, месеца, часа, мястото и автомобила като марка и модел съответстват
на отразените в санкционния акт данни. Вярно е, също че има разминаване и в
цифрите в рег. номер на автомобила. Очевидно е че се касае за техническа
грешка допусната във последната цифра в годината част от датата на
нарушението и размяна на цифрите „7“ и „1“ в рег. номер. Това е така, тъй
като логическият анализ на отразеното в декларацията сочи на единствения
извод, че тази декларация е подадена от собственика на автомобила във връзка
именно със санкционирането му за нарушение на дата- 17.07.2023 г. и то с л.а.
„***“ с рег. № *** и няма съмнение, че при декларирането на предоставянето
на лекия автомобил, той е имал предвид точно 17.07.2023 г., а не 17.07.2022 г.
и че става въпрос за същия л.а. с рег. № ***, още повече че няма
доказателства, че той притежава друг л.а. със същата марка и модел с рег. №
***. Няма никаква житейска логика той да декларира данни за друга дата на
нарушение и друго МПС, различни от тези, посочени в ЕФ, с който му е
наложена глоба, респ. от датата и автомобила, за която е поискана
декларацията от административния орган. Самата декларация започва с
посочване на това защо се депозира: „Във връзка с нарушение за скорост,
установено с техническо средство на 17.07.2023 г. в 23:24 часа в гр.
Пазарджик, ул. „***“ №107, с лек автомобил „***“ с рег. № ***…“ (Виж
декларацията на л.29 от делото).
Ето защо съдът прие за надлежно декларирано обстоятелството, че на
инкриминираната дата и място, процесният лек автомобил е бил предоставен
от неговия собственик О. М. на жалбоподателя Е. Д. и именно последният е
управлявал автомобила на процесната дата и място. Това обстоятелство дори
не се оспорва от него с подадената жалба. Затова и административният орган е
анулирал издаденият на О. М. ЕФ и е издал атакувания ЕФ, с който е
санкциониран жалбоподателя.
Освен това жалбоподателят не се е възползват от дадена от закона
възможност, за която е уведомен в ЕФ, а именно че на основание чл.189 ал.5
от ЗДвП в 14-дневен срок може да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
3
на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Такава
декларация в случая не е подадена от санкционирания жалбоподател, а той
директно е обжалвал фиша в съда.
Съдът не споделя и останалите направени в жалбата възражения,
първото от които е, че използваното в конкретния случай АТС представлява
мобилна система, при която задължително присъства контролен орган, поради
което санкционирането на констатираното нарушение не може да се извършва
с издаване на ЕФ. Това възражение не би било направено, ако се държеше
сметка за това, че при заснемането с мобилна радарна система, както е в
настоящия случай, контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира, т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато
става дума за стационарна система, участието на контролния орган е
изключено изцяло. В този смисъл не може посочените дейности на
контролния орган относно поставянето на началото и края на работния процес
на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в работата на същото. Затова и
съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може
да се издава електронен фиш.
Неоснователно е и второто направено възражение свързано с
техническата годност на използваното АТСС и липсата на доказателства, че
същото е одобрен тип средство за измерване.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно (виж приобщените писмени доказателства по делото-
Протокол от проверка и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
приложението към същото на л.31 и следващите от делото).
По-нататък съдът намира, че редът за засичане скоростта на МПС и
използването на АТСС, както и производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя са спазени.
Съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение”. Внимателният анализ на
разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение- установено и
заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш- в отсъствие
на контролен орган и на нарушител. ЕФ е съставен след събиране и
приобщаване на всички необходими доказателства по АНП и в изпълнение на
горецитираната разпоредба.
Издаденият ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити- посочена е дата,
час и място на нарушението и начина на неговото осъществяване. В ЕФ е
посочена и разрешената стойност на скоростта за движение в населено място-
4
50 км/час. Посочена е установената стойност на скоростта и превишената
стойност на скоростта, като е отбелязано, че това е установено след отчетения
толеранс от минус 3 км/час. В ЕФ е посочена и нарушената правна норма. По
този начин достатъчно ясно и детайлно е описано извършеното нарушение,
което прави възможна в гарантирания от закона обем защитата против него.
ЕФ е издаден в рамките на материалната и териториална компетентност на
своя издател. Неговото съдържание съответства на изискванията на чл.189
ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от
техническото средство, изведени на фотосите.
По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки,
придружаващи ЕФ (л.19-23), имащи статут на веществено доказателствено
средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че същите
са заснети от техническото средство, с което е било регистрирано
нарушението и са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите
изисквания (виж Ръководство за работа със СПУКС на л.42 и следващите).
Съдът намира, че визираните реквизити в долната част на фотосите и по-
конкретно на снимка № 0131730 (л.22), напълно съответстват на възприетото
като време, начин и място на извършване на нарушението. Отчетената скорост
е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е
насочена и е засякла автомобила, движещ се по пътя на ул. „***“ с посока на
движение към АТСС, което е насочено към кръговото кръстовище с бул. „Ст.
Стамболов“ (виж снимка на разположението на АТСС на л.26), а видно от
фотосите от АТСС точно там се движи процесният автомобил (виж снимки от
АТСС към ЕФ). От снимките се установява, че в момента на засичане в
пътната лента, където се движи процесния автомобил не се движи друго МПС.
Така, че е засечена именно скоростта на л.а. „***“ с рег. № ***, като
последния ясно се вижда и на снимките. Следва да се има предвид и това, че
системата от процесния вид измерва скоростта на движещи се МПС в
автоматичен режим и принципът на работа е основан на лазерния модул,
който може да произведе стойност на базата на излъчен лъч, отразен от
преминаващи превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се
връща към системата, като за всички заснети МПС, които са индексирани с
превишена скорост има съхранени данни в локална база, които могат да се
възпроизвеждат с възможност за предаване на разпознатите регистрационни
табели, придружени със снимков материал. Тоест, от установеният принцип
на работа на АТСС става ясно, че тя не допуска съмнение относно това за кой
автомобил е регистрираната отчетена скорост.
От приложената снимка към Протокол за използване на АТСС (л.26) пък
е видно, че е заснето и разположението на АТСС по време на работния му
режим (17.07.2023 г., 19:51 часа) и съответства на данните от протокола за
използване на АТСС, съставен съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-
532/2015 г. на МВР. Тоест изпълнено е императивното изискване на
посочената разпоредба. Съставен е и протокол за използване на АТСС като в
5
същия са посочени всички изискуеми от закона реквизити (виж протокола на
л.25).
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане
на предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер, съответен на
стойността на превишението на скоростта. Поради твърдо определения в
закона размер на глобата, а именно 50 лева за превишение от 11 до 20, т.е.
размерът на глобата е твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и
възможност да го коригира.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че издаденият ЕФ
следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на делото основателна е претенцията на процесуалния
представител на ОДМВР- Пазарджик- териториалната структура на МВР,
издала ЕФ, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е
направено своевременно в хода на съдебното производство и на основание
чл.63д ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
полза на ОДМВР- Пазарджик- органът издал ЕФ. С оглед разпоредбата на
чл.63д ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150
лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание без
разпит на свидетели, а само с приемане на писмени доказателства, в което
обаче не участваше процесуалния представител на ОДМВР- Пазарджик, като
единствено от същия е представено аргументирано писмено становище.
Поради това и съдът счита, че следва да присъди минималния предвиден в
наредбата размер на юрисконсултското възнаграждение, а именно 80 лева.
Пак с оглед изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на
пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски в негова полза за
заплатено адвокатско възнаграждение и затова същата следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.5 във вр. с ал.9 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик в настоящи си състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 10590854, издаден от
ОДМВР- Пазарджик, с който на Е. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.
Пазарджик, ул. „***“ № ***, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2
от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50
(петдесет) лева, като законосъобразен.
6
ОСЪЖДА Е. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***“
№ ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. Пазарджик,
представлявана директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на пълномощника на
жалбоподателя за присъждане в негова полза на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7