Р Е
Ш Е Н
И Е № 1621
гр.
Бургас, 23.07.2018
год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
XL гр. състав, в публично съдебно заседание на четвърти юли
през две хиляди и осемнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при
секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1326
по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.79, ал.1, вр. с чл.232, ал.2 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, предявени от М.В.П. *** срещу Ц.С.Ю. ***.
От Съда се иска да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от общо 2 000 лв., представляваща
неизплатена наемна цена за периода от 16.07.2017г. до 16.11.2017г., по 500 лв.
месечно, дължима по Договор от 16.06.2017г. за наем на недвижим имот –
апартамент № 121, находящ се в гр.Б, ЖК ““, бл., вх., ет., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2018г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разнос-ки.
Ответникът оспорва исковете, като твърди да е
прекратил предсрочно договора за наем и да е освободил процесното жилище на
14.09.2017г., както и да е погасил всич-ки свои задължения по него за периода
на действието му. Моли Съда да отхвърли пре-тенциите.
Съдът –
като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател-ства,
намира за установено следното:
С писмен договор, сключен на 16.06.2017г., ищцата е
отдала под наем на ответ-ника недвижим имот – апартамент № 121, находящ се в
гр.Б, ЖК ““, бл., вх., ет., за срок от една година, срещу заплащане на наемна
цена в размер на 500 лв., от 15 до 20 число на текущия месец за всеки следващ –
в чл.7. В чл.23, б.”б” от същия е предвидено, че действието му може да бъде
прекратено едностранно от всяка от стра-ните – с едномесечно предизвестие, а
съгласно б.”в” – при неплащане в срок на наема или неспазване на хигиенните
правила, вътрешния ред на сградата или добрите нрави, или правилата за
безопасност, от наемодателя – с едноседмично.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищцата
е изпълнила задълже-нието си по договора да предаде на ответника процесното
жилище – с оглед неговото ползване.
В първото съдебно заседание Ю. е представил
”уведомително писмо” от 14. 09.2017г. до П., в което сочи, че освобождава имота
и тъй като не е изтекло едномесечното предизвестие, й предоставя дадения от
него депозит от 500 лева, т. е. по същество – домогва се да докаже, че е
прекратил едностранно договора за наем, по реда на цитираната по-горе
разпоредба, във вр. и с чл.24 – относно обезщетението. Липсват, обаче,
доказателства то да е било връчено надлежно на ищцата, с оглед възражението й в
тази насока, поради което не може да бъде направен извод за настъпването на
твърдя-ния от ответника правен ефект.
Липсват, също така, каквито и да било доказателства за
това наемателят да е уве-домил наемодателя, че на горната дата е напуснал /
освободил жилището, поради което това обстоятелство се явява ирелевантно за
спора по делото, още повече, че съгласно чл.17, изр.2 от договора, връщането на
имота се удостоверява с писмен двустранно под-писан приемо-предавателен
протокол, какъвто безспорно няма изготвен.
С исковата молба е представена покана от ищцата, с
която е поискала от ответ-ника, в едноседмичен срок от получаването, да заплати
дължимите три наемни вноски – за периода от 16.07. до 16.10.2017г., както и
наема за месец ноември и консумативните разноски, като го е уведомила и че ако
не стори това, същата следва да се счита за изяв-ление за едностранно
прекратяване на договора от нейна страна, съобразно чл.23, б.”в”.
Поканата е получена лично от Ю. на 30.10.2017г. –
видно от представената обратна разписка.
Ответникът не е ангажирал доказателства в
предоставения му срок да е заплатил на ищцата дължимите суми, поради което
следва да се приеме, че процесният договор за наем е бил надлежно прекратен от
нея, считано от 07.11.2017г.
Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да
заплаща уговорената наем-на цена.
При негова доказателствена тежест Ю. не е ангажирал
надлежни доказател-ства да е заплатил на П. дължимите наемни вноски за периода
на действие на процесния договор за наем – от 16.07. до 06.11.2017г. /вкл./,
нито към датата на подава-нето на исковата молба в съда, нито към тази – на
приключването на устните прения по делото, поради което претенцията – в тази й
част, се явява доказана по основание и раз-мер от общо 1 854.84 лв.
За времето от 07.11. до 16.11.2017г. между страните не
е съществувало валидно наемно правоотношение, поради което ответникът не дължи
заплащането на наемна це-на за имота на ищцата. Претенцията за този период в
размер от 145.16 лв. следва да се отхвърли, като неоснователна.
Върху главницата се дължи и законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 22.02.2018г., до окончателното й
изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените по делото разноски за ДТ – 74.19 лв., съразмерно с уважената част
от исковете.
По
изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Ц.С.Ю., с ЕГН: **********,***-тиман, да заплати на М.В.П., с ЕГН: **********,***, сумата от общо 1 854.84 лв., представляваща
неизпла-тена наемна цена за периода от 16.07.
до 06.11.2017г. /вкл./, дължима по Договор от 16. 06.2017г. за наем на недвижим
имот – апартамент № 121, находящ се в гр.Б, ЖК ““, бл., вх., ет., ведно със законната лихва от
22.02.2018г. до окончателно-то
плащане, както и сумата 74.19 лв. разноски
по делото, като за разликата над нея – до пълния предявен размер от 2 000
лв., а именно – за сумата от 145.16 лв.,
претендирана на същото основание за времето от 07.11. до 16.11.2017г., ОТХВЪРЛЯ
претенцията, ка-то неоснователна.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връчване-то му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно
с оригинала: З.М.