О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХIII въззивен състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Углярова в.н.ч.д. № 56 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и втора от НПК.
Инициирано е по повод частна жалба от М.М.М.
срещу определение № 273442 от 13.11.2019г. по н.о.х.д. № 12957/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, НО, 10 – ти състав, постановено по реда на чл.306,
ал.1, т.4, предл.2 от НПК.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, като се изтъква,
че М. не разполага с финансови средства за заплащане сумата за осъщественото процесуално
представителство от служебен защитник, поради обстоятелството, че е пенсионер
по болест, а получаваната пенсия служи освен за собствената му издръжка и за
издръжка на малолетната му дъщеря. Сочи се, че предоставената служебна защита
следва да бъде безвъзмездна.
Въз основа на релевираните аргументи е и
отправеното искане към въззивната съдебна инстанция за отмяна на контролирания
съдебен акт, с който в тежест на осъденото лице М. са възложени разноските за
служебна защита в производството по н.о.х.д. № 12957/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 10 – ти състав.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на жалбоподателя и отправеното искане, въз основа на материалите по
делото и закона, намира, че искането, с което е сезиран, е подадено от
процесуално легитимирана страна в надлежна форма, направено е в
законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НПК,
като разгледано по същество същото е неоснователно. Съображенията за това са
следните:
Софийска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт по ДП № ЗМ 1722/2011г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр.пр.№
63114/2006г. по описа на СРП срещу М.М.М., с ЕГН **********, за извършено
престъпление с правна квалификация по чл.213а, ал.2, т.4, вр. ал.1, пр.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Въз основа на внесения обвинителен акт е
образувано НОХД № 12957 по описа за 2018 година на Софийски районен съд, НО, 10
– ти състав.
В хода на първоинстанционното
производство за служебен защитник на подсъдимия с уведомително писмо изх. № 31630/2018
от 15.10.2018г. е бил определен адв. В.Ц.И.– САК. Същият е
назначен в това процесуално качество съгласно протоколно определение на СРС,
НО, 10- ти състав от 06.11.2018г.
С присъда № 32513 от 06.02.2019г. на СРС, НО, 10 – ти състав, потвърдена с решение № 824 от 17.10.2019г. на СГС, V въззивен състав, съдът е признал подсъдимия М.М.М. за виновен в извършване на престъпление по чл.213а, ал.2, т.4, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Участие като страна в производството, осъществяваща функцията по защита на М., е взел адв. В.Ц.И.– САК. Присъдата на съда е влязла в сила и е произвела законните си последици. Обжалваното в рамките на настоящото производство определение е постановено по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК, с което М.М.М. е осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от 300 /триста/ лева - адвокатско възнаграждение за осъществена служебна защита от адв. И. – САК по воденото срещу него наказателно производство. Районният съд е постановил атакувания акт въз основа на постъпило от Националното бюро за правна помощ Решение № СФ-5950-10318/2019 от 28.05.2019г., видно от което на служебния защитник адв. И. процесната сума е била изплатена.
На основание чл.190, ал.2 от НПК М. е
осъден да заплати по сметка на СРС и сумата от 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
В производство по реда на чл.306, ал.1,
т.4 от НПК, с атакуваното определение СРС, НО, 10-ти състав, се е произнесъл по
въпроса за разноските в наказателното производство, като се е съобразил с
императивното изискване на чл.189, ал.3 НПК, съгласно което в тежест на
признатия за виновен подсъдим са били присъдени разноските по делото, а именно
- адвокатско възнаграждение за служебно назначения защитник. Предвид
императивния характер на тази разпоредба, както и воден от задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по тълк. дело №
4/2009 г. на ОСНК на ВКС, първостепенният съд е осъдил М.М. да заплати в полза
на Националното бюро за правна помощ сумата от 300 лева, представляваща
възнаграждение за осъществено процесуално представителство, като е зачетена и
доказателствената стойност на приложените по делото писмени доказателства -
основание за извършеното плащане.
По посочените мотиви, въззивният съд
намира подадената частна жалба за неоснователна, а определението на районния съд,
с което в тежест на осъденото лице М. са възложени разноските за служебна
защита в производството по н.о.х.д. № 12957/2018 г. по описа на СРС, НО, 10 –
ти състав – за правилно и законосъобразно. Ето защо обжалваният понастоящем
съдебен акт следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 273442 от
13.11.2019г. по н.о.х.д. № 12957/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО,
10 – ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.