РЕШЕНИЕ
№ 655
гр. Шумен, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20253630100280 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от “Манова стил-ТРЗ“
ЕООД гр. Шумен, против „Плантабул“ ЕООД гр. Шумен, с която по реда на
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, е предявен, положителенен, установителен иск, с
правно основание вр. чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, ал. 1, изр. 1, вр. чл.
258, вр. чл. 79 ЗЗД и цена 16 500 лева – неплатено възнаграждение по
търговски договор за изработка и доставка на услуги: консултации по
трудовоправни и административни въпроси, както и счетоводно обслужване,
по издадена фактура № **********/19.12.2022 г. за дейности през м.
февруари, март, април и май 2022 г. и фактура № **********/31.03.2023 г., за
дейности периода м. юни 2022 г. - декември 2022 г., ведно с искане за
присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК - 26.09.2024 г. до окончателното плащане, както и
насрещно възражение, с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
предявено в условията на евентуалност, за намаляване на претендираното
възнаграждение поради това, че задължението на изпълнителя не е изпълнено
точно.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че съгласно
постигнати през месец август 2021 г. договорки се задължил да осъществява
1
консултации по трудовоправни и административни въпроси, както и
счетоводно обслужване, за което ответникът - възложител се е задължил да
плаща по банков път възнаграждение съобразно обема на извършената работа,
за което от изпълнителя били издадени фактури. Поради неплащане на
фактурирани суми ищецът подал Заявление по чл. 410 ГПК и било образувано
ЧГД № 2498/2024 г., по описа на РС Шумен, по което имало издадена Заповед
№ 1142/27.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение. Длъжникът подал
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, че не дължи. Моли съдът да
постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 16 500 лева, от които: 6000 лв. по фактура №
**********/19.12.2022 г. за дейности през м. февруари, март, април и май
2022 г. и 10 500 лв. по фактура № **********/31.03.2023 г., за дейности
периода м. юни 2022 г. - декември 2022 г., както и законовата лихва върху
претендираната сума за периода от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 26.09.2024 г. до окончателно плащане. Претендира разноски в
исковото и заповедно производство.
В писмен отговор на исковата молба подаден в срока по чл. 131 ГПК
ответникът намира исковете за неоснователни. Твърди, че били налице
пропуски от ищеца в счетоводното обслужване на дружеството - ответник,
поради което изразил желание взаимоотношенията им да бъдат прекратени.
Не оспорва, че процесиите фактури са осчетоводени, тъй като по това време
ищецът осъществявал счетоводното обслужване на ответника. В условията на
евентуалност счита, че претедираните суми са прекомерни, поради което моли
исковата претенция да бъде редуцирана до размера на действително
изработеното. Претендира разноски.
В проведените по делото съдебни заседания ищецът поддържа исковата
молба, а ответникът - отговора.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, поотделно и в тяхната
съвкупност, като съобрази доводите на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта на производството.
Искът е предявен по реда на чл. 422 ГПК, който е положителен за
2
установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422 ГПК е
специален и той има ограничен предмет - само до установяване
съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към
момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това
производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
предявяване. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако
същата не е налице, предявеният иск е недопустим. По принцип, за да
съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва
претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. С
предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на
паричното вземане, като предметът на исковото производство е обусловен от
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В този смисъл
специални, положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от
предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за
изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за
изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за
заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез
залепване на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В
случая правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с
приложени по ЧГД № 2498/2024 г., по описа на РС Шумен, документи, от
които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца - Заявление рег.
№ 14516/27.09.2024 г., по описа на ШРС, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано
заповедно производство; че в негова полза е издадена Заповед №
1142/27.09.2024 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение /л.
15 по ГД № 2498/2024 г./, в общ размер на 16 500 (шестнадесет хиляди и
петстотин) лева – възнаграждение за консултации по трудовоправни и
административни въпроси и счетоводно обслужване по издадени фактури: №
**********/19.12.2022 г. и № **********/31.03.2023 г., както и разноски в
размер на 1680 лева. Съдът констатира, че по издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение, длъжникът е подал възражение, по реда
на чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което заповедният съд е дал възможност на
заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, съобщението за което
3
е връчено на 07.01.2025 г. /л. 26 по ГД № 2498/2024 г./, който иск е предявен в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК - молба рег. № 2050/03.02.2025 г. /л.
27 по ГД № 2498/2024 г./. Въз основа на така установеното съдът намира иска
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустим, поради
което подлежи на разглеждане по същество.
Искова претенция се основава на твърдение за неизпълнени от
ответника договорни задължения за плащане на възнаграждение за
предоставени консултации по трудовоправни и административни въпроси и
счетоводни услуги по договор от месец август 2021 г..
По общо правило договорът за счетоводни услуги и консултации има
правните характеристики на договора за изработка, уреден в чл. 258 и сл. ЗЗД.
В правната доктрина и съдебната практика няма спор, че договорът за
изработка по своята правна същност е неформален, консенсуален, двустранен,
комутативен, възмезден договор, който се счита за сключен в момента на
постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени
елементи – работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да
изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще плати на изпълнителя за
извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за
действителност, а само форма за доказване. При учредено от договор за
изработка материално правоотношение за изпълнителя са породени две
основни облигаторни задължения – да извърши съобразно поръчката в срок и
без отклонение и недостатъци процесните услуги и да предаде работата, а за
възложителя - да приеме /одобри/ извършената работа и да плати уговореното
възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Следователно, предвид предмета на спорното материално право,
основателността на предявения иск за реално изпълнение на договорно
задължение за плащане уговорено възнаграждение на изпълнителя с правно
основание чл. 266, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД, е предпоставено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване от ищеца, съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, три главни обстоятелства: 1/наличието на
сключен между страните договор за изработка, с който му е възложено
предоставяне на счетоводни услуги и консултации срещу уговорено
възнаграждение; 2/фактическото изпълнение на същите услуги и 3/приемане
на изработеното от ответника.
4
Страните не спорят относно наличието на сключен между страните
договор за изработка, с който на ищеца е възложено предоставяне на
счетоводни услуги и консултации през периода от месец август 2021 г. до
месец декември 2022 г., срещу уговорено възнаграждение, както и
фактическото изпълнение на същите услуги.
Спорът между страните е въведен от ответника с насрещно възражение,
че задължението на изпълнителя не е изпълнено точно, обосновано с
твърдението, че били налице пропуски в счетоводното обслужване на
дружеството - ответник, поради което изразил желание взаимоотношенията
им да бъдат прекратени, обуславящи възникването на правото му по чл. 265,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, предявено в условията на евентуалност - да иска съответно
намаление на възнаграждението. Следователно възражението на ответника е,
че не е приел изработеното.
Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД поръчващия е длъжен да
приеме изработеното. В този смисъл на поръчващия е вменено не правото, а
задължението да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането
на извършената работа, възложена с договор за изработка, като правно
действие представлява 1/фактическо получаване на изработеното от
поръчващия и 2/признанието, че изработеното съответства на поръчаното -
приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се
придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на
поръчващия, че счита работата съобразена на уговореното с договора.
Приемане означава одобряване. Именно, за да може да се даде на приемането
значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, в
противен случай работата се счита за приета – арг. чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Ако
поръчващият не направи такива възражения, работата се счита за одобрена,
както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.
Следователно, едва при приемането на работата изпълнителят е изпълнил
своите основни правни задължения, породени от договора за изработка, при
което правното задължение на възложителя - да плати уговореното
възнаграждение, е станало изискуемо.
В процесния случай възложителят обосновава възражението си, че не е
приел изработеното позовавайки се на становище за пропуски на изпълнителя
5
констатирани от „Ваканин“ ЕООД дружество поело след ищеца счетоводното
обслужване на ответното дружество - писмо изх. № 127/03.12.2024 г., което
мнение се опровергава от Заключението на допуснатата по делото ССчЕ /л.
35/, според което счетоводствата, както при ищеца, така и при ответника, през
проверявания период, са водени редовно. При извършени проверки от
контролни органи не са констатирани нарушения и не са налагани санкции на
ответното дружество поради неточно изпълнение от страна на ищцовото
дружество. В открито съдебно заседание процесуалният представител допълва
възражението посочвайки, че ответникът намира допуснати пропуски по
водене на аналитичната отчетност на дружеството ответник от страна на
ищцовото дружество и по конкретно при отразяване на хронологични и
аналитични записвания в сметка 302 – фира и брак на стоки изработвани от
дружеството ответник. От допълнителното Заключение на допуснатата по
делото ССчЕ /л. 109/ се установява, че аналитичните записвания в сметка 302
– фира и брак на стоки изработвани от дружеството - ответник, са
осъществени въз основа на национален счетоводен стандарт, тъй като от
страна на дружеството - ответник през обслужвания период не са представяни
в счетоводната кантора никакви протоколи за фира и брак съставени от лицата
обработващи материалните запаси и подписани от управителя на ответното
дружество, както е следвало да се случва, поради което вещото лице допуска,
че би било възможно да е налице разминаване между складовите наличности
и наличностите по счетоводни данни, но това не води до промяна на
заключението, че аналитичната отчетност на дружеството ответник през
процесния период е водена редовно по отношение на сметка
„Суровини/Материали“ и кореспондиращите с нея сметки.
Предвид установеното настоящият състав на ШРС намира, че по
отношение възможно неточно изпълнение при извършени аналитичните
записвания в сметка 302 е налице хипотеза по чл. 95 ЗЗД, според която
разпоредба, възложителят трябва да даде на изпълнителя необходимото
съдействие за изпълнение на работата, като в противен случай е налице забава
на кредитора. Забавата на кредитора е специфичен правен институт, в чиято
основа е необходимостта от зачитане интересите и на двете страни по
правоотношението – „да запази интересът на длъжника, без да се ограничава
свободата на кредитора“. Ето защо, специфичен е и законодателният подход
при уреждане на последиците й - за разлика от забавата на длъжника, тук
6
кредиторът има не задължение, а право, което е свободен да не упражнява,
поради което забавата на кредитора не освобождава длъжника от
задължението му, нито му дава право да развали договора. Тя обаче, отслабва
обвързаността му, а последиците й отчитат, че причината за неизпълнението е
свързана с поведението на кредитора или „при забава на кредитора за
длъжника отпадат всички последици, свързани с неизпълнението“. В чл. 95
ЗЗД са регламентирани две общи хипотези, при които забавеното изпълнение
се дължи не на поведението на длъжника или на обективни причини, а на
бездействието на кредитора, изразяващо се в неоказване на необходимото, с
оглед изпълнението, съдействие на длъжника или неоправдано неприемане на
предложеното изпълнение. Неоказване на необходимото съдействие, с оглед
изпълнението, е налице в случаите, когато самото изпълнение или
осъществяването на дължимия резултат от длъжника, е поставено в
зависимост и не е възможно без определено поведение от страна на
кредитора. Приема се, че в тази хипотеза съдействието на кредитора
обикновено е необходимо в процеса на подготовката или в хода на самото
изпълнение. Второто основно проявление на забавата на кредитора –
неоправдано неприемане не предложеното изпълнение, също се определя като
„случай на неоказване на съдействие, но на по-късен етап“. Тук следва да е
налице предлагане на изпълнение, от страна на длъжника и неоснователен
отказ на кредитора да го приеме. В процесния случай съдът намира, че е
налице първата хипотеза на забава на кредитора, при която неизпълнението не
се дължи на причина, която може да се вмени във вина на изпълнителя (чл. 81,
ал. 1 ЗЗД), поради което и последиците му не бива да се възлагат в негова
тежест.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да се уважи, при което следва да бъде разгледано
предявеното от ответника, в условията на евентуалност, насрещно възражение
че претедираните суми са прекомерни, поради което исковата претенция
следва да бъде редуцирана до размера на действително изработеното.
Възражението би било основателно при наличието на обективни
критерии за прекомерност, но доколкото липсва нормативна уредба
регламентираща цени на счетоводни услуги и консултации по трудовоправни
и административни въпроси, възражението следва да бъде оставено без
уважение.
7
Относно разноските:
Двете страни са направили искане за присъждане на разноски в
производството, за което са представели списъци по чл. 80 ГПК. Съобразно
изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които са в претендиран размер от
3660 лв.. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът счита за
неоснователно. Уговореното и платено от ищеца възнаграждение е в размер на
1350 лв. с ДДС, което е под минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, като с оглед
фактическата и правна сложност на делото и осъществената от адвоката на
ищеца дейност съдът счита, че същото не се явява прекомерно и не следва да
бъде намалено. Съгласно ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2013 г., по описа на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и относно разноските,
направени в заповедното производство, които са в размер на 1680 лв., от които
330 лв. - държавна такса и 1350 лв. - адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по
отношение на „Манова Стил – ТРЗ“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. Ш., ***, че „Плантабул“ ЕООД, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. Ш., ***, дължи на ищеца сума в размер
на 16 500 (шестнадесет хиляди и петстотин) лева – неплатено възнаграждение
по търговски договор за изработка и доставка на услуги: консултации по
трудовоправни и административни въпроси, както и счетоводно обслужване,
по издадена фактура № **********/19.12.2022 г. за дейности през м.
февруари, март, април и май 2022 г. и фактура № **********/31.03.2023 г., за
дейности периода м. юни 2022 г. - декември 2022 г., на основание чл. 288 вр.
чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД, за което парично
вземане въз основа на Заявление от ищецът по реда на чл. 410 ГПК, е
образувано ЧГД № 2498/2024 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и
8
е издадена Заповед № 1142/27.09.2024 г., за изпълнение на парично
задължение, платимо банкова сметка IBAN: BG93UNCR70001523549848 BIC:
UNCRBGSF „УниКредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва върху
вземането, считано от 26.09.2024 г. до окончателното плащане.
Осъжда „Плантабул“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. Ш., ***, да плати на „Манова Стил – ТРЗ“ ЕООД, с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. Ш., ***, сумата 3660 (три
хиляди шестстотин шестдесет и шест) лева разноски в исковото и заповедното
производства, платима по банкова сметка IBAN: BG93UNCR70001523549848
BIC: UNCRBGSF „УниКредит Булбанк“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 2498/2024 г.,
по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9