Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 120/29.01.2024
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Огнян Евгениев
Бисерка
Бойчева
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на
прокурор Галя А. при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното
от съдия Соня Камарашка касационно административно
дело № 781 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл.
14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ)
Образувано е по касационна жалба
от И.Б.Л. чрез надлежно упълномощения адвокат В.В. ***,
против решение № 245/17.07.2023г., постановено по гражданско дело с
административен характер № 20211620101836 на РС Лом, с което е отхвърлена
жалбата против Решение №378-А/12.09.1995г. на Общинска служба „Земеделие“ /ОСЗ/
– Вълчедръм по преписка вх.№9123/04.06.1992г., като неоснователна.
Касационния жалбоподател И.Б.Л.,
редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адвокат
В.В. ***, като в жалбата и по съществото на делото
навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение. Излага доводи за постановяването му при съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон, като моли да бъде отменено решението
на РС Лом и обявено за частично нищожно оспореното Решение №378-А/12.09.1995г. на
ОСЗ – Вълчедръм по заявление вх.№9123/04.06.1992г. Претендира сторените по
делото разноски по представен списък.
Ответникът по жалбата Общинска
служба „Земеделие“ – Вълчедръм, редовно призовани се представлява от главен
юрисконсулт П.Г., която излага доводи в подкрепа на решението на РС Лом, отрича
наличието на сочените основания за отмяна на решението, като моли за неговото
потвърждаване. Претендира сторените разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна Я.Т.Б.,
редовно призован се явява лично, като оспорва касационната жалба и моли
решението на първоинстанционния съд да бъде оставено
в сила.
Заинтересованите страни М.С.П., Е.Н.Г.,
И.Н.М., Р.Н.Г. и П.Н.К., редовно призовани чрез назначения им особен
представител адвокат Ц.П. ***, не се явяват. От адв. Ц.П.
в писмено становище по жалбата оспорва същата, като сочи, че изложените в
жалбата отменителни основания не намират опора в АПК
и събраните по делото доказателства. Моли да се отхвърли жалбата и остави в
сила първоинстанционното решение, тъй като е издадено
при спазване на законовите разпоредби по ЗСПЗЗ и другите подзаконови актове.
Заинтересованите страни К.В.Г. и Б.В.Г.,
редовно призовани не се явяват, не се явява и процесуалния им представител
адвокат И.А. ***.
Заинтересованите страни Й.Е.М., К.Г.Р.,
В.В.Г., И.Г.И. – Г., Д.Г.Г.,
Т.Г.Т., М.А.К., Ц.Е.С., С.С.З., С.Р.Г., А.И.Ц., Б.И.Б.,
И.З.Б., Н.Б.Г., Б.Б.Л., Н.П.К., Т.Н.К. и С.Н.Ж.,
редовно призовани не се явяват.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна, поради което атакуваното решение на
Районен съд Лом, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба против решението е
подадена в рамките на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес – страна в първоинстанционното
производство, поради което е процесуално допустима.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218
и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Съгласно чл.
14, ал. 3 от ЗСПЗЗ решението на районния съд подлежи на обжалване
пред административния съд по реда на АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
С решение № 245/17.07.2023г.,
постановено по гражданско дело с административен характер № 20211620101836 на
РС Лом е отхвърлена жалбата съдържаща искане за обявяване на частична нищожност
на Решение №378-А/12.09.1995г. на ОСЗ – Вълчедръм по преписка
вх.№9123/04.06.1992г., като неоснователна.
Правилно съдът е анализирал претенцията на касатора съдържаща искане за частичната нищожност по отношение на пет
от имотите с изключение на шестия имот по решението, с номер по предходен план
131220 представящ гора в земеделски земи. Оспореното решение с искане за
частична нищожност е издадено по преписка /заявление/ вх. № 9123/04.06.1992 г.,
което според касатора е второ заявление за едни и
същи имоти, с изключение на имот № 131220, понастоящем ПИ с идентификатор
12543.131.220. Посочените пет имота не са били собственост на наследниците на Т***
И*** Р*** , а на неговият син И*** Т. Р*** , което е видно и от мотивите на
съда по Решението от 19.10.2017 г. по КАД № 144/2017 г. на Адм.
съд Видин, в хода на което били представени достатъчно по обем доказателства за
собственост.
С оглед приетите от първоинстанционния
съд писмени доказателства е посочено, че с Решение №378-А/12.09.1995г. на ОСЗ
– Вълчедръм по преписка вх.№9123/04.06.1992г. на наследниците на Т*** И*** Р*** е
възстановено правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на гр. Вълчедръм, както следва: 1. ПИ с
идентификатор 12543.221.30 по КККР на гр.Вълчедръм, обл.Монтана,
одобрени със Заповед № РД-18-167/23.01.2018 г. на изп.
директор на АГКК, с площ от 53970 кв. м., с предназначение: земеделска територия,
начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, с № по предходен
план 221030; 2. ПИ с идентификатор 12543.814.7 по КККР на гр.Вълчедръм, обл.Монтана, одобрени със Заповед № РД18-167/23.01.2018 г.
на изп. директор на АГКК, с площ от 1604 кв. м., с
предназначение: земеделска територия, начин на трайно ползване: нива, категория
на земята: шеста, с № по предходен план 814007; 3. ПИ с идентификатор
12543.814.15 по КККР на гр.Вълчедръм, обл.Монтана,
одобрени със Заповед № РД-18-167/23.01.2018 г. на изп.
директор на АГКК, с площ от 1237 кв. м., с предназначение: земеделска
територия, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: шеста, с № по
предходен план 814015; 4. ПИ с идентификатор 12543.840.26 по КККР на
гр.Вълчедръм, обл.Монтана, одобрени със Заповед №
РД-18-167/23.01.2018 г. на изп. директор на АГКК, с
площ от 1104 кв. м., с предназначение: земеделска територия, начин на трайно
ползване: лозе, категория на земята: трета, с № по предходен план 840026; 5. ПИ
с идентификатор 12543.840.27 по КККР на гр.Вълчедръм, обл.Монтана,
одобрени със Заповед № РД-18-167/23.01.2018 г. на изп.
директор на АГКК, с площ от 172 кв. м., с предназначение: земеделска територия,
начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: трета, с № по предходен
план 840027 и 6. ПИ с идентификатор 12543.840.27 по КККР на гр.Вълчедръм, обл.Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-167/23.01.2018 г.
на изп. директор на АГКК, с площ от 2035 кв. м., гора
в земеделска земя, с № по предходен план 131220.
Преписка № 9123/04.06.1992 г. на ПК
Вълчедръм, обл. Монтана е образувана по Заявление от И***
Т. ***, с което е поискал да бъдат възстановени на наследниците на Т*** И***
Р*** седем имота, а именно: Нива от 53, 963 дка.; Гора от 2, 000 дка.; Нива от
1, 160 дка.; Ливада от 1, 635 дка.; Лозе от 0, 640 дка.; Лозе от 1, 080 дка. и
Лозе от 0, 160 дка. / общо 60, 638 дка./, видно от л.9 от първоинстанционното
производство. С Решение № 23/26.01.1993 г. по преписка № 9123/04.06.1992 г. на
ПК Вълчедръм, на наследниците на Т*** И*** Р*** е възстановено правото на
собственост в стари/възстановими реални граници по отношение на: нива от 53,961
дка., трета категория; гора от 2, 000 дка., трета категория; нива от 1,160 дка.,
трета категория; ливада от 1,640 дка., първа категория; лозе от 0,640 дка.,
втора категория; лозе от 1,080 дка., пета категория и лозе от 0,160 дка., пета
категория. С Протокол № 191/29.11.1994 г. на ПК Вълчедръм, заявителят И*** Т. ***,
е въведен във владение на възстановените имоти.
С оспореното Решение № 378/12.09.1995 г.
на ОСЗ – Вълчедръм, по преписка /заявление/ вх. № 9123/04.06.1992 г., на осн. чл. 18ж, ал. 2
ППЗСПЗЗ е признато и възстановено правото на собственост на
наследниците на Т*** И*** Р*** , в съществуващи стари реални граници на
следните шест имота в землището на гр.Вълчедръм, обл.Монтана,
описани, като: имот № 131220 – нива от 2, 035 дка., шеста категория; имот №
221030 – нива от 53, 961 дка., трета категория; имот № 814007 – нива от 1,603
дка., шеста категория; имот № 814015 – нива от 1,237 дка., шеста категория;
имот № 840026 – лозе от 1,104 дка., трета категория и имот № 840027 – лозе от
0,172 дка., трета категория. Собствениците са въведени във владение с Протокол
№ 746/10.08.1999 г. на ПК Вълчедръм.
Прието е, че оспореното Решение е
постановено от комисия в състав: председател, секретар и членове, за което по
делото са приложени доказателства за възникнало трудово правоотношение в ПК
Вълчедръм на съответните длъжности към момента на постановяване на решението.
Отделно от това правилно и
законосъобразно, с оглед наведените доводи от касатора
е обсъдена и водената преписка №2319/22.01.1992 г. на ПК Вълчедръм, обл.
Монтана която е била образувана по Заявление от И*** Т. ***, с което е поискал
да му бъдат възстановени два земеделски имота: Нива от 30, 000 дка. и Нива от
28,300 дка., по което е било постановено Решение № 34/26.02.1993 г. на ПК
Вълчедръм, с което е отказано възстановяването на двете ниви, като в мотивите е
посочено, че имотите са признати за възстановяване по преписка № 9123. С Решение №
297/15.10.2015 г. по гр. д. № 64/2015 г. на РС Лом, Решение №
34/26.02.1993 г. на ПК Вълчедръм, по преписка № 2319/22.01.1992 г. е обявено за
нищожно. С Решение № 1-34/14.03.2016 г., по същата преписка на И*** Т. ***
отново е отказано възстановяването на собствеността на двата имота. След оспорването
му с Решение №
139/28.04.2017 г. по гр. д. № 1931/2016 г. на РС Лом, потвърдено с Решение №
85/19.10.2017 г., по КАдм. Дело № 144/2017
г. на Административен съд Видин е признато правото на възстановяване
собствеността в съществуващи/възстановими стари реални граници върху: нива от
30 дка. и нива от 28,300 дка. и двете в землището на гр.Вълчедръм, м. Гюлини дръвца, като преписката е била върната на ОСЗ
Вълчедръм за продължаване процедурата
С Решение № 1-34/16.02.2018 г., по
преписка № 2391/22.01.1992г. на ОСЗ Вълчедръм, на И*** Т. *** е възстановено, в
съществуващи/възстановими стари реални граници правото на собственост по
отношение на описаните в съдебните решения два земеделски имота, без имотите да
са индивидуализирани, като решението е получено от жалбоподателя на 28.02.2018 г.
Правилно първоинстанционния
съд е приел, че процесното решение е валидно,
допустимо, като постановено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в
предвидената от закона форма, а при постановяването му не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, водещи до неговата нищожност. Верни са и изведените изводи, че с Решение №
1-34/16.02.2018г., по преписка № 2319/22.01.1992 г. на ОСЗ Вълчедръм, на И*** Т. *** е възстановено, в
съществуващи/възстановими стари реални граници правото на собственост по
отношение на описаните в съдебните решения два земеделски имота, без имотите да
са индивидуализирани – т. е. реституционната процедура не е приключила, като
това обстоятелство не превръща обжалваното Решение № 378/12.09.1995 г. на ОСЗ –
Вълчедръм, по преписка вх. № 9123/04.06.1992 г. в нищожно.
Изводите на първоинстанционния
съд кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят
изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. Съдът е изследвал всички
обстоятелства по искането за нищожност на решението, както е събрал и оценил
поотделно и в съвкупност събраните доказателства. При извършената служебна
проверка на оспореното решение от настоящия касационен състав, не се установиха
съществени процесуални нарушения при постановяването му, а същото е постановено
и в съответствие с приложимия материален закон.
В действащото българско
законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен
акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В
зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се
преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се
обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като
незаконосъобразен, на основанията, посочени в чл. 146 АПК.
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК,
но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва
да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за
нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на
неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци
на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
Както беше посочено, АПК не съдържа
изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните
актове. В тази връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на
органа, издал процесния акт. Нищожен е актът, който
не е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа следва да се
преценява по материя, по място и по степен. Правната теория предлага следните
критерии за разграничаване кога един порок води до нищожност и кога до унищожаемост. Безспорно е становището, че липсата на
компетентност на органа, издал акта, винаги е основание за неговата нищожност.
Порокът във формата е основание за
нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на
липса на форма и оттам - на липса на волеизявление, т. е. на невъзможност да се
установи истинската воля на административния орган.
Нарушенията на административно
производствените правила са основания за нищожност, ако са толкова съществени,
че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния
закон поначало касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност. Поради това, нищожен на това основание би бил само акт, който е изцяло
лишен от законова опора - акт, който не е издаден на основание нито една правна
норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.
Превратното упражняване на власт също е
порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната
цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок
обуславя нищожност.
В настоящото производство не се събраха
доказателства, които да обосноват наличието на толкова тежък порок по отношение
законосъобразността на оспорения пред районния съд административен акт, който
да обоснове неговото несъответствие, респ. противоречие с релевантните
материални разпоредби до степен на нищожност, т. е. същият да не е породил
изначално никакви правни последици в резултат на издаването му.
Съобразно така изложеното, и както правилно е приел и
районният съд, оспореното решение на първо място е издадено от компетентен
орган. Решението е издадено от териториално и материално компетентен орган –
общинската поземлена комисия по местонахождението на подлежащите на
възстановяване земеделски земи – чл. 12, ал. 1
ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 17 от 1991 г.), чл. 15, ал. 1
ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 34 от 1991 г.), чиято е компетентността да издава решенията за възстановяване на правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници
съгласно чл. 18ж, ал. 1
ППЗСПЗЗ (в ред. ДВ бр. 34 от 1992 г.).
По второто основание за нищожност - липса
на форма, съдът намира, че решението на ОСЗ – Вълчедръм е валидно, издадено в
изискуемата се писмена форма и с предписаното в ЗСПЗЗ / в приложимата и
редакция към дата на издаване на процесното решение/ съдържание с посочване
на наименование на органа, който го издава; наименование на акта; фактически
основания за издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят
правата или задълженията; дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с
означаване на длъжността му. В случая органът е колективен – състои се от
председател, секретар и нечетен брой членове (в случая три лица) – чл. 60, ал. 4
ППЗСПЗЗ (отм., но действащ към датата на издаване на решението в редакцията
ДВ, бр. 34 от 1992 г.).
На следващо място, както вече бе посочено,
доктрината и съдебната практика се приема, че за да бъде възприет за нищожен
поради "пълната материална незаконосъобразност" един административен
акт, той следва да е издаден без каквото и да е правно основание, или акт,
лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или
съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено.
В случая толкова съществени нарушения на
материалния закон не се констатираха - актът е издаден въз основа на конкретна
правна норма – чл. 18ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ (в ред. ДВ бр. 34 от 1992 г.), съобразно която в едномесечен
срок от постъпване на заявлението общинската поземлена комисия постановява
решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници, в което описва размера и категорията на
имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на
собствеността с посочване на основанията за тях. С оглед изложеното не може да
се приеме, че издаденият АА е лишен напълно от правно основание, не е, а и не
се твърди да е издаден въз основа на друг нищожен административен акт, очевидно
е, че не съдържа предписание, което да е престъпление или да не може да бъде
изпълнено.
Не се споделя изложения в касационната
жалба довод, че оспореното решение е нищожно, тъй като ПК действа при обвързана
компетентност и при наличие на подадено заявление може да постанови единствено
решение, с което да уважи заявлението. Напротив - поземлената комисия е длъжна
да провери дали представените от заявителя доказателства са от категорията на
предвидените в чл. 12, ал. 2 от
ЗСПЗЗ и удостоверяват правото на собственост и едва след като
констатира, че е доказано правото на собственост на заявителя, издава решение,
с което уважава подаденото заявление, което е сторено в случая.
Не е налице и нарушение по чл. 146, т. 5 от АПК- несъответствие с целта на закона. Целта на закона е да се
възстановят правата на собствениците на земеделски земи по чл. 10 от ЗСПЗЗ
съобразно с предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура, като за целта
съответният орган по поземлената собственост, компетентен да проведе
процедурата по възстановяване на земите следва да провери принадлежността на
правото на собственост към минал момент. Следва да бъде посочено и че дори да
се бе констатирало нарушение по чл. 146, т. 5 от АПК, то не води автоматично до нищожност, а само ако преследваната
цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок би
обусловил нищожност, какъвто не е настоящият случай.
Неоснователни са възраженията на касатора за наличието на нищожност на оспореното решение,
тъй като с
Решение № 1-34/16.02.2018г., по преписка № 2319/22.01.1992 г. на ОСЗ Вълчедръм,
на И*** Т. *** е
възстановено, в съществуващи/възстановими стари реални граници правото на
собственост по отношение на описаните в съдебните решения два земеделски имота.
Останалите изложени оплаквания на касатора не следва да бъдат обсъждани, тъй като са относими към преценката на съда за законосъобразноста
на решенията на органите на поземлена собственост, в случаите когато е задължен
да провери оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
С оглед изложеното и поради липсата на релевираните с
жалбата касационни основания, и на други такива по чл. 218, ал. 2 АПК,
установени от касационната инстанция служебно, оспореното решение, като
валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателно е направеното
искане за разноски, такива се претендират от ответника представляван от юрисконсулт П.Г., което следва да бъде уважено и
съобразено чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл.37 от ЗПП
във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ пред настоящата инстанция. При спазване на цитираните разпоредби
съдът приема, че на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Монтана следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева /сто /.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ,
настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
245/17.07.2023г., постановено по гражданско дело № 20211620101836 на Районен
съд - Лом
ОСЪЖДА И.Б.Л. с
ЕГН * ***,
да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Монтана юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция в
размер на 100,00 лева /сто /, както и 5.00лева /пет лева/ държавна такса, при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: