РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Шумен, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20253600500098 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ Харизанов транс „ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от И.Х., чрез пълномощника адв. С. И. от ШАК срещу решение №
590/22.07.2024 г. по гр.д. № 1386/2023 г. по описа на ШРС, допълнено с решение №
712/25.09.2024 г. по същото дело.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано
по съображения, изложени подробно в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да
го отмени изцяло и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди и
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Т. И. К. не е депозирал отговор по
жалбата. В молба, депозирана в първото по делото заседание, оспорва жалбата като изцяло
неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното: Гр.д. №
1386/2023 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу
дружеството-жалбоподател, с претенция за осъждане на ответника, в качеството на
1
работодател, по сключен между страните трудов договор от 28.09.2022 г., да заплати на
ищеца, който е престирал труд при работодателя като международен шофьор на товарен
камион / тир /, управлявайки съчленено превозно средство / с ремарке с товари на
белгийския спедитор Райден / до прекратяване на трудовото му правоотношение на
24.04.2023 г., сумите от 1 000 лева – разлика между паричната равностойност на
престирания от ищеца труд, изчислена по минималните ставки на Кралство Белгия по т.10.1
– 10.5 от белгийски КТД, а при условията на евентуалност, ако първият от исковете бъде
отхвърлен – за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на основание чл.59 от ЗЗД,
същата сума, с която е обеднял, неполучавайки действителната парична равностойност на
престирания от него труд, а ответникът се е обогатил, спестявайки разходите, които би
направил обичайно за да получи престирания от ищеца труд, както и извършените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който е оспорил
предявения иск като изцяло неоснователен, с възражение, че е заплатил на ищеца всички
полагащи му се възнаграждения и командировъчни, съобразно разпоредбите на чл.121 от КТ
и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
С протоколно определение от 10.11.2023 г. е допуснато изменение размера на исковата
претенция, като е увеличен от 1 000 лева на 23 211.91 лева.
С постановеното от него решение първоинстанционният съд е осъдил „Харизанов
Транс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр......, ул.“.....“ № ...., вх.
...., ет....., ап.... да заплати на Т. И. К., ЕГН **********, адрес: с. ..........., общ. ......, обл. ..., ул.
„....“ №... сумата 23 211.91 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение
за периода от 28.09.2022г. до 24.04.2023г., на осн. чл. 121а, ал. 4 КТ, както и да заплати по
сметка на Районен съд-Шумен, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата 928.47 лева -
държавна такса върху размера на уважения иск и 330 лева - платено възнаграждение на
вещото лице по ССЕ.
Решението се обжалва изцяло от ответника.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, от приложените по делото писмени доказателства се установява и не се
спори между страните, че по силата на трудов договор № 84/28.09.2022 г., прекратен със
заповед № 66/24.04.2023 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, през периода 03.10.2022 г. -
24.04.2023 г. ищецът е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил – 12 и повече
тона“ в ответното дружество, с основно трудово възнаграждение в размер на 800 лева
месечно. През този период ищецът е бил командирован извън страната, в държави членки на
ЕС, както следва: 1/ със заповед № 173/04.02.2022 г. – считано от 04.10.2022 г. до 26.12.2022
г., със задача международен превоз на стоки и уговорено условие за изплащане на сумата от
90 евро на ден; 2/ със заповед № 9/18.01.2023 г. – считано от 19.01.2023 г. до 28.03.2023 г.,
със задача международен превоз на стоки и уговорено условие за изплащане на сумата от 90
2
евро на ден; 3/ със заповед № 26/16.03.2023 г. – считано от 17.03.2023 г. до 29.05.2023 г., със
задача международен превоз на стоки и уговорено условие за изплащане на сумата от 50
евро на ден.
От приложените по делото пътни листи, товарителници, ЧМР и извлечения от джипиес
системи, както и от заключението на вещото лице по СТЕ, възприето като обективно и
компетентно дадено, се установява, че през периода 28.09.2022 г. – 24.04.2023 г. ищецът не е
извършвал каботажни превози, а международни превози с товарни автомобили с рег. № СВ
8331 СК, рег. № СВ 3775 ТС и рег. № С 1104 на територията на 14 държави членки на ЕС, а
именно Италия, Франция, Германия, Австрия, Словения, Нидерландия, Белгия, Швейцария,
Люксембург, Испания, Унгария, Румъния, Великобритания и България.
От представените по делото справка от НАП, фишове за заплати и извлечение от
банкова сметка се установява, че за процесния период ответникът е изплатил на ищеца
следните възнаграждения / облагаем доход/: 853.50 лева – за м. 11.2022 г.; 852.88 лева – за м.
12.2022 г.; 823.40 лева – за м. 01.2023 г.; 823.40 лева – за м. 02.2023 г.; 824.57 лева – за м.
03.2023 г.; 781.41 лева – за м. 04.2023 г., включваща сумата от 74.96 лева – обезщетение по
чл.224 от КТ..
От заключението на вещото лице по ССЕ, допуснато в първоинстанционното
производство, което е било изготвено преди СТЕ и въз основа на данни от счетоводството
на ответника, се установява, че съобразно минималните ставки по КТД от 01.10.2005 г. / л.22
– 28 от делото /, а именно 12.2105 евро на час, разликата между паричната равностойност на
платеното на ищеца възнаграждение и възнаграждението изчислено по КТД възлиза на 20
563.40 лева + 2 648.51 лева – бонус в края на годината, или общо в размер на 23 211.91 лева
брутна сума.
От заключението на вещото лице по допуснатата във въззивното производство
допълнителна ССЕ, изготвена въз основа на данните от СТЕ, се установява, че паричната
равностойност на престирания от ищеца труд, изчислена по минимални ставки на Кралство
Белгия, съобразно разпоредбите на чл.121а, ал.4 от КТ и данните от заключението по СТЕ се
равнява на 30 407.36 лева. По данни от счетоводството на ответника, за периода 28.09.2022
г. – 24.04.2023 г. на ищеца са били изплатени сумите от 4 511.51 лева – разходи за заплати и
16 858.45 лева – разходи за командировки. Разликата между сумата за минимални плащания
по законодателството на Кралство Белгия, изчислена по реда на чл.121а, ал.4 от КТ и
получените от ищеца суми се равнява на 7 746.95 лева.
На зададени му по реда на чл.176 от ГПК въпроси законният представител на ответното
дружество е отговорил, че белгийското дружество – спедитор, чийто подизпълнител е
ответника е „Райден“, със седалище гр. Кортенберг, Белгия, както и, че ремаркетата, които е
теглил ищеца с управлявания от него камион са били собственост на ответника, на „Райден“
и на трети лица, а транспортираните товари са били на различни фирми. Заявява също, че по
време на периодите на шофиране ищецът е нощувал в камиона.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
3
Основният спорен въпрос по делото е дали по отношение определяне трудовото
възнаграждение на ищеца във връзка с командироването му за извършване на сухопътни
товарни превози в чужбина са приложими разпоредбите на Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина или тези на 121а КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.121а, ал.1 т.1, б.“а“ от КТ, действаща през времето на
съществуване на трудовото правоотношение между страните, командироване на работници
или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател
командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на
Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или на Конфедерация Швейцария за своя сметка и под свое ръководство въз
основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите.
Съгласно чл.121а, ал.3 от КТ, работник или служител може да бъде командирован или
изпратен при условията по ал. 1, когато за целия период на командироването или на
изпращането съществува трудово правоотношение между него и командироващия или
изпращащия работодател.
Съгласно чл.121а, ал.4 от КТ, в случаите по ал. 1, т. 1 за срока на командироването или
на изпращането на работника или служителя се осигуряват най-малко същите минимални
условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи
същата или сходна работа в приемащата държава.
Съгласно чл.121а, ал.8 от КТ, условията и редът за командироване и изпращане по ал.1
се определят с наредба на Министерския съвет.
Съгласно чл.2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги / обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г.,
изм. и доп., бр. 6 от 22.01.2021 г. /, при командироване на работници или служители в
случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ, работодателят и работникът или служителят уговарят с
допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово
правоотношение за срока на командироването. Споразумението съдържа данни за страните и
основанието за сключването му и определя: 1. характера и мястото на работа; 2.
времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и
крайна дата на командироването; 3. размера на основното и на допълнителните трудови
възнаграждения; 4. условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на
заплащането им; 5. продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната,
междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в
приемащата държава; 6. размера на платения годишен отпуск; 7. условия за жилищно
настаняване на работника или служителя, когато то се предоставя от работодателя по време
на командироването; 8. финансови условия на командировката извън посочените в т. 3 и 4; 9.
вида на транспортните средства и маршрута. Дните на пътуване, почивните и празничните
дни се включват в срока на командироването.
Съгласно чл.5 от Наредбата, в споразумението по чл. 2, ал. 1 страните могат да
4
договорят и плащането на квартирни пари.
Съгласно чл.7 от Наредбата, не се допуска командироване или изпращане на работник
или служител, когато не е сключено споразумение по чл. 2, ал. 1.
Съгласно чл.6 от Наредбата, условията на труд, уговорени по чл. 2, ал. 2 не може да са
по-неблагоприятни за работника или служителя от условията, установени в приемащата
държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови
договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния ред,
включително по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, условията на
работа на непълнолетните лица, на бременните жени, на кърмачките и на лицата с намалена
работоспособност. Елементите на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2, т. 3 се определят
от законодателството на приемащата държава.
Съгласно чл. 4 от Конвенцията за международен автомобилен превоз, договорът за
превоз се установява с товарителница, която представлява форма за доказване, като съгласно
изр. второ от този текст нейната липса не засяга съществуването на договора.
С разпоредбата на чл.121а от КТ е транспонирана в българското законодателство
Директива 96/71/ЕО, като с решение на СЕС от 01 декември 2020 г. по дело С-815/18 е
прието, че посочената Директива се прилага за международните превози.
Според съображение 4 към преамбюла на Директива 96/71/ЕО, представянето на
услуги може да бъде под формата на извършване на работа от предприятие за своя сметка и
под свое ръководство, или по силата на договор, сключен между това предприятие и
страната, за която са предназначени услугите, или под формата на наемане на работници и
пр.
Според съдебната практика, правилата на чл. 121, ал. 1 от КТ и Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина, намират приложение само когато приемащата
държава не е част от Европейския съюз, страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство или Конфедерация Швейцария ( Решение № 224/10.12.2019 г. по
гр. д. № 1056/2019 г. на ВКС, 3-то Г. О.; Определение № 610 от 05.07.2022 г. по гр. д. № 4269
от 2021 г. на ВКС).
Съгласно чл. 3, т. 7 от Директива 96/71/ЕО, транспонирана в българското
законодателство посредством чл.121а от КТ, специфичните добавки, свързани с
командироването, се смятат за част от минималната заплата, освен ако не са изплатени като
възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с
командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни
разходи.
В чл.3 от Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и Съвета от 28 юни 2018
г. за изменение на Директива 96/71/ЕО е посочено, че досежно автомобилния транспорт
Директивата се прилага от датата на прилагане на законодателния акт за изменение на
Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за прилагане и за определяне на
специални правила по отношение на Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС за
5
командироването на шофьори в сектора на автомобилния транспорт. Този законодателен акт
е Директива (ЕС) 2020/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 година
за определяне на специфични правила във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива
2014/67/ЕС за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт и за
изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и
Регламент (ЕС) № 1024/2012, като в чл. 9, т. 1 от нея е указано, че същата се прилага от 2
февруари 2022 г.
Съгласно т. 7 Преамбюла на Директива (ЕС) 2020/1057, разпоредбите относно
командироването на работници в Директива 96/71/ЕО и относно прилагането на тези
разпоредби в Директива 2014/67/ЕС се прилагат за сектора на автомобилния транспорт.
В т. 10-13 от Преамбюла на Директивата е разяснено, че, когато водачът участва в
двустранни превози от държавата членка, в която е установено предприятието („държавата
членка на установяване"), до територията на друга държава членка или трета държава или
обратно до държавата членка на установяване, естеството на услугата е тясно свързано с
държавата членка на установяване. Възможно е даден водач да предприеме няколко
двустранни превози по време на едно пътуване. Би представлявало непропорционално
ограничение на свободата за предоставяне на трансгранични услуги в автомобилния
транспорт, ако правилата за командироване, а поради това и редът и условията на трудова
заетост, гарантирани в приемащата държава членка, се отнасяха до такива двустранни
превози. Международният превоз, преминаващ транзитно през територията на държава
членка, не представлява ситуация на командироване. Подобни превози се характеризират с
това, че водачът преминава през държавата членка без товарене или разтоварване на товари
и без вземане или оставяне на пътници, и поради това не е налице съществена връзка между
дейностите на водача и държавата членка на транзитно преминаване. Поради това
квалифицирането на присъствието на водача в държава членка като транзитно преминаване
не се влияе от спирания, свързани например с хигиенни причини. Когато водачът извършва
операция по комбиниран транспорт, естеството на предоставяната услуга в началната или
крайната отсечка с автомобилен транспорт е тясно свързано с държавата членка на
установяване, ако отсечката с автомобилен транспорт сама по себе си представлява
двустранен превоз. За разлика от това, когато отсечката с автомобилен транспорт се
изпълнява в рамките на приемащата държава членка или като международен превоз, е
налице достатъчна връзка с територията на приемаща държава членка, поради което следва
да се прилагат правилата за командироването. Когато водачът изпълнява други видове
превози, по-специално каботажни превози или международни превози, различни от
двустранните, е налице достатъчна връзка с територията на приемащата държава членка.
Тази връзка съществува в случая на каботажни превози съгласно определението в Регламент
(ЕО) № 1072/2009 [6] и Регламент (ЕО) № 1073/2009 [7] на Европейския парламент и на
Съвета, тъй като превозът се извършва изцяло в една приемаща държава членка, а услугата
е тясно свързана с територията на тази приемаща държава членка. Международните
превози, различни от двустранните, се характеризират с това, че водачът извършва
6
международни превози извън държавата членка, в която е установено командироващото
предприятие. Следователно извършваните услуги са свързани със съответната приемаща
държава членка, а не с държавата членка на установяване. В тези случаи специфични за
сектора правила са необходими само по отношение на административните изисквания и
мерките за контрол.
В чл.1, параграф 3 от Директивата е посочено, че независимо от член 2, параграф 1 от
Директива 96/71/ЕО, даден водач не се счита за командирован за целите на Директива
96/71/ЕО, когато извършва двустранни превози на товари. За целите на настоящата
директива двустранен превоз на товари означава движението на товари въз основа на
договор за превоз от държавата членка на установяване съгласно определението в член 2,
параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 до друга държава членка или до трета държава
или от друга държава членка или трета държава до държавата членка на установяване. От 2
февруари 2022 г., която е датата, от която водачите са длъжни да записват ръчно данните за
преминаване на граници по силата на член 34, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 165/2014,
държавите членки прилагат освобождаването за двустранни превози на товари, предвидено
в първа и втора алинея от настоящия параграф, също когато в допълнение на
осъществяването на двустранен превоз, водачът осъществява една дейност по товарене и/или
разтоварване в държавите членки или в третите държави, които водачът пресича, при
условие че водачът не товари и разтоварва товари в една и съща държава членка. Ако
двустранен превоз, който започва от държавата членка на установяване и по време на който
не е извършена допълнителна дейност, е последван от двустранен превоз до държавата
членка на установяване, освобождаването за допълнителни дейности, предвидено в третата
алинея, се прилага за максимално две допълнителни дейности по товарене и/или
разтоварване, при условията, посочени в трета алинея.
Съгласно чл.1, параграф 5 – 7 от Директивата, независимо от разпоредбите на член 2,
параграф 1 от Директива 96/71/ЕО, даден водач не се счита за командирован за целите на
Директива 96/71/ЕО, когато водачът преминава транзитно през територията на държава
членка, без да товари или разтоварва товари и без да взема или оставя пътници. Независимо
от член 2, параграф 1 от Директива 96/71/ЕО даден водач не се счита за командирован за
целите на Директива 96/71/ЕО, когато осъществява началната или крайната отсечка от
комбиниран транспорт съгласно определението в Директива 92/106/ЕИО на Съвета [20], ако
отсечката с автомобилен превоз сама по себе си се състои от двустранни превози по смисъла
на параграф 3 от настоящия член. Водач, който извършва каботажни превози съгласно
определението в регламенти (ЕО) № 1072/2009 и (ЕО) № 1073/2009, се счита за
командирован съгласно Директива 96/71/ЕО. За целите на член 3, параграф 1а от Директива
96/71/ЕО се счита, че командироването приключва, когато водачът напусне приемащата
държава членка при извършването на международен превоз на товари или пътници. Срокът
на командироването не се кумулира с предходни периоди на командироване в контекста на
подобни международни превози, осъществени от същия водач или от друг водач, когото той
или тя замества.
7
В случая от приложените по делото пътни листи, ЧМР и извлечения от джипиес
системи, както и от заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че през периода
28.09.2022 г. – 24.04.2023 г. ищецът е извършвал международни превози с товарни
автомобили с прикачени към тях полуремаркета на територията на страни членки на ЕС, за
срок по-дълъг от 30 дни при всяко командироване, като е превозвал товари и пратки между
61 товаро-разтоварни пункта с местонахождение в 14 страни от ЕС. Товарните превози са
извършени с 81 курса между пунктовете за товарене и разтоварване, съгласно адресите на
изпращача и получателя на товара. Броят на курсовете от мястото на товарене до мястото на
разтоварване в един пътен лист е 3-4 броя, като курсовете се извършват на територията на 3-
5 държави. Курсовете между пункта за товарене до пункта на разтоварване са извършвани
през интервал от време, разделено на 21 периода с продължителност до 9 дни. Данните от
дижипиесите съответстват напълно с маршрутите, описани в пътните листи от място на
товарене до място за разтоварване.
Видно от приложените ЧМР, както и от отговорите на законния представител на
ответника, международните превози, които ищецът е изпълнявал са възлагани на
дружеството – работодател на същия от чуждестранен спедитор със седалище в Кралство
Белгия.
От изложеното следва, че през време на действие на трудовия му договор с ответника,
ищецът е бил командирован от същия в чужбина за предоставяне на услуги, изразяващи се в
осъществяване международен превоз на товари, по възлагане от ползвател / сепедитор / със
седалище в Кралство Белгия, което налага извод, че на основание чл.121а, ал.4, вр. ал.1, т.1,
б.“а“ от КТ, вр. чл. 6 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги и КТД от 01.04.2005 г., обявен
за общозадължителен по смисъла на Директива 96/71/ЕО и отнасящ се до мобилните
работници на компаниите, които попадат в Съвместния подкомитет за автомобилен
транспорт и логистика от името на трети страни, за работа, извършена в Белгия,
работодателят е бил длъжен да му заплаща възнаграждение, съответстващо на предвидените
в посочения КТД ставки. В конкретната хипотеза характера на командироване на ищеца,
независимо от посоченото в командировъчните заповеди е било с цел извършване
международен превоз на товари в различни държави членки на ЕС за срок по дълъг от 30
днн, без връщане в държавата на установяване и по възлагане на спедитор със седалище в
Кралство Белгия, което налага извод, че по отношение трудовото възнаграждение на
работника е приложима именно разпоредбата на чл.121а от КТ и то следва да бъде
определено по правилата на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане
на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, при съобразяване
законодателството на приемащата държава, която в случая е Кралство Белгия.
Предвид изложеното и заключението на вещото лице по допълнителната ССЕ, според
което възнаграждението, което ищецът би получил по ставките, посочени в Белгийския КТД
възлиза на 30 407.36 лева, от която сума работодателят му е заплатил 5 801.96 лева – брутно
трудово възнаграждение и 16 858.45 лева – суми за командировки и разходи или общо 22
8
660.41 лева, следва че ответникът дължи на ищеца, на основание чл.121а, ал.4 от КТ
разликата от 7 746.95 лева, за която искът се явява основателен и доказан и следва да се
уважи. В останалата част, за разликата до 23 211.91 лева искът е неоснователен и подлежи
на отхвърляне.
За посочената разлика не се дължи произнасяне по предявения евентуален иск, а освен
това за ищеца не е и налице основание да претендира вземания, произтичащи от договорно
правоотношение, каквото е това за трудово възнаграждение по реда на чл.59 от ЗЗД.
По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение
е правилно и следва да се потвърди в частта, в която ответникът е осъден да заплати на
ищеца, на основание чл.121а, ал.4 от КТ, сумата от 7 746.95 лева, както и в частта, в която
ответникът е осъден да заплати по сметка бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер до 309.88 лева и деловодни разноски в размер до 110 лева. В останалата му част
решението е неправилно и следва да се отметни, като вместо него бъде постановено друго, с
което предявеният главен иск за разликата над 7 746.95 лева до 23 211.91 лева да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя деловодни разноски за въззивна
инстанция съобразно отхвърлената част от исковата претенция, в размер на 2 314.24 лева,
съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 590/22.07.2024 г. по гр.д. № 1386/2023 г. по описа на
Районен съд – Шумен в ЧАСТТА, в която „Харизанов Транс“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр....., ул.“....“ № ...., вх. ..., ет. ...., ап.... е осъдено да заплати
на Т. И. К., ЕГН **********, адрес: с. ....., общ. ...., обл. ...., ул. „....“ № ... сумата до 7 746.95
лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 28.09.2022г.
до 24.04.2023г., на осн. чл. 121а, ал. 4 КТ, както и в ЧАСТТА, в която „Харизанов Транс“
ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати по сметка на Районен съд-Шумен, в полза на
бюджета на съдебната власт сумата до 309.88 – държавна такса върху размера на уважения
иск и сумата до 110 лева – платено възнаграждение от авансовите суми на съда на вещото
лице по ССЕ.
ОТМЕНЯ решение № 590/22.07.2024 г. по гр.д. № 1386/2023 г. по описа на Районен съд
– Шумен в ЧАСТТА, в която „Харизанов Транс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр....., ул.“...“ № ..., вх. ..., ет. ..., ап.... е осъдено да заплати на Т. И. К., ЕГН
**********, адрес: с. ...., общ. ...., обл. ...., ул. „....“ № ..., на основание чл.121а, ал.4 от ГПК
сумата над 7 746.95 лева до пълния предявен размер от 23 211.91 лева, или за разликата от 15
464.96 лева и в ЧАСТТА в която „Харизанов Транс“ ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати по сметка на Районен съд-Шумен, в полза на бюджета на съдебната власт сумата
9
над 309.88 – държавна такса върху размера на уважения иск и сумата над 110 лева – платено
възнаграждение от авансовите суми на съда на вещото лице по ССЕ, като вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Т. И. К., ЕГН **********, адрес: с. .....,
общ. ..., обл. ...., ул. „....“ № 17 срещу „Харизанов Транс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр...., ул.“....“ №..., вх. ..., ет. .., ап. ... иск с правно основание чл.121а,
ал.4 от КТ за разликата над 7 746.95 лева до пълния предявен размер от 23 211.91 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10