Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,10.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Д..а
като разгледа търговско
дело № 2203 по описа за 2020 година, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен
иск от "ДЗИ-О.З." ЕАД срещу З. „Л.И.“ АД с правно основание по § 24
от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр.127,
ал.2 ЗЗД.
Ищецът "ДЗИ-О.З." ЕАД твърди, че
на 14.06.2009 г. е настъпило ПТП, с участието на лек автомобил „БМВ 318 И“, с рег. № ******, застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към тази дата едновременно при
него със застрахователна полица № 065090308016 с валидност от 20.05.2009 година
до 19.05.2010 година и със застрахователна полица № 223099408969 с
валидност от 17.03.2009 година до
16.03.2010 година, издадена от ответника З. „Л.И.“ АД.
Твърди се, съгласно протокол за ПТП №
1230010 от 14.06.2009 година, че отговорен за настъпването на произшествието
е водачът на автомобила „БМВ 318 И“ - А.Т., който
поради несъобразена скорост навлиза в насрещното пътно платно и удря лек
автомобил „Мерцедес МЛ 400 ЦДИ“, с рег. № *******, застрахован с имуществена
застраховка „Автокаско“ при З. „Б.И.“ АД.
Ищецът излага, че в резултат от ПТП-то
на лекия автомобил „Мерцедес МЛ 400 ЦДИ“ са причинени увреждания, за които пред
З. „Б.И.“ АД е била образувана щета № 090100015949/09г., по която този
застраховател е изплатил на собственика на увредения автомобил Павлин
Хайрабедян застрахователно обезщетение в размер на 64 000
лева.
Суброгиралият се в правата на
обезщетения собственик застраховател З. „Б.И.“ АД предявил съдебна претенция
срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния за ПТП водач, а именно срещу "ДЗИ-О.З."
ЕАД / ищец в настоящото производството/, въз основа на която било образувано т.д.
№ 9193/2012г. по описа на Софийски градски съд, VI-11 състав,
при участието на З. "Л.И." АД /настоящ ответник/ в качеството му на
трето лице -помагач на страната на З. „Б.И.“ АД /ищец в производството
срещу "ДЗИ-О.З." ЕАД/.
Сочи, че след отхвърляне на исковете от
първа инстанция, с решение от 05.02.2016 година на САС, 9 състав,постановено по
в.т.д. № 3663/15г., "ДЗИ-О.З." ЕАД /настоящ ищец/ било осъдено да
заплати на З. „Б.И.“ АД главница в размер на 40 000 лева, ведно със законна
лихва считано от 14.12.2012г., мораторна лихва в размер на 10 030.56 лева и
разноски по делото в размер на 1 171.81 лева.
Ищецът твърди, че в изпълнение на
съдебното решение, с платежно нареждане от 29.02.2016г е заплатил в полза на З.
„Б.И.“ АД присъдените суми в общ размер на 62 119.47 лева, от която сума били
прихванати 2102,60 лева - разноски по делото.
Ищецът поддържа, че по силата на чл.223 ГПК ответникът е обвързан от задължителната сила на мотивите на осъдителното
решение на САС.
Излага съображения, че съгласно разпоредбата
на § 24 от ПЗР на КЗ, при наличието на две застраховки „Гражданска отговорност“
застрахователите, страни по съответните договори отговарят помежду си поравно и
съответно солидарно към увреденото лице за изплащане на обезщетението, поради
което ищецът е поканил с молба изх. № 92-5871/01.08.2016г. ответникът да му заплати
1/2 от сумите, които той е изплатил на З. „Б.И.“ АД или сумата от 31 059,
73 лева.
Сочи, че към дата на завеждане на
исковата молба ответникът не е възстановил претендираната сума.
Моли, ответникът да бъде осъден да
заплати сумата 31 059.73 лева, представляваща ½ от заплатеното от ищеца
в полза на З. „Б.И.“ АД обезщетение, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба /13.11.2020г./ до окончателното изплащане на сумата и разноските
по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В депозирания отговор на исковата молба, ответникът З. "Л.И."
АД оспорва иска по основание и размер. Твърди, че за същото ПТП, настъпило на 14.06.2009г.,
по реда на чл. 213а КЗ /отм./ е предявена съдебна претенция от З. "Б.И."
АД. Сочи, че с влязло в сила решение по т.д. № 3907/2014 г. на СГС, ТО VI-20
състав, потвърдено с решение от горното
инстанция по в.т.д.№ 548/2016 година, З. "Л.И." АД е осъдено и е
заплатило по образуваното изп.дело № 20168510404155 по описа на ЧСИ М.П.по
сметка на ЧСИ , сума в общ размер на 95
141.55 лева, от които 64 000 – застрахователно обезщетение по регрес /главница/
и 33 113.89 – сума за лихви и разноски.
Поддържа, че със заплащането на тези
суми е изпълнило задълженията си на застраховател по сключената застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Поддържа че ищецът е удовлетворил
претенцията си от ответното дружество З.Л.И.“АД по реда на чл.213а КЗ, като по повод регресното
вземане в З. „Л.И.“ АД е образувана съдебна претенция, която е приключена в
срок, преди предявяване на настоящите искове, с изплащане на сумата от 95141,55
лева по сметка на „Б.И.“ АД /неправилно посочен като ищец/.
Твърди, че до получаване на исковата
претенция по настоящото дело, не е получавал уведомление от ДЗИ-О.З. за
изплащане на дължимата сума по договора за Каско, респ. за удовлетворяването на
З. "Б.И." АД и от ищеца.
Моли за отхвърляне на претенцията,
претендира разноски. Представя заверени копия на покана за доброволно
изпълнение на ЧСИ М.П.от 21.10.2016 година и изпълнителен лист от 13.10.2016
година, изд. от СГС, VІ-20 състав по
д.№3907/2014 година..
С
допълнителната искова молба, ищецът излага, че не оспорва факта, че ответното
дружество е извършило плащане в полза на З. „Б.и.“ АД за вредите по лек
автомобил „Мерцедес МЛ 400 ЦДИ“, с рег.№*****НВ, получени при ПТП от 14.06.2009
година, но сочи че извършеното от ответника плащане в полза на З. "Б.И."
АД не му е противопоставимо, тъй като е научил за него едва с получаване на
отговора на исковата молба на 08.03.2021 година.
В подкрепа на изложеното поддържа, че ответникът
е платил на З.
"Б.И." АД, след като е бил уведомен на 02.08.2016 година с писмо
изх.№ 92-5871 от 01.08.2016 година за извършеното от ищеца ДЗИ- О.З. ЕАД плащане
на 29.02.2016 година на сумата от 62 119,47 лева в полза на З. „Б.и.“ АД.
В допълнение сочи, че в качеството си на
подпомагаща страна в производството срещу ищеца /по т.д. № 9193/12г. по описа
на СГС/, ответникът е знаел за претенциите на З. "Б.И." АД спрямо
ищеца и е могъл да противопостави възражения по заведеното по-късно от З.
"Б.И." АД срещу ответника т.д. № 3907/14 г. по описа на СГС, като
релевира доводи, че този застраховател търси двойно плащане за едни и същи
имуществени вреди. Счита, че ответникът е могъл да избегне осъждането си от З.
"Б.И." АД. Твърди, че изпълнителното дело срещу ответника е
образуванопо изпълнителен лист от 13.10.2016 година, респ. след 02.08.2016
година, когато същият е бил уведомен от ищеца за извършеното плащане в полза на
застрахователя по застраховка „Каско“.
Поддържа изцяло исковата молба.
С
отговора на допълнителната искова молба, ответникът оспорва да е уведомен за
извършеното от ищеца плащане в полза на З. "Б.И." АД. Излага, че макар
и да е привлечено като страна по делото срещу ищеца, З. "Л.И." АД
изцяло е възмездило пострадалия обект на З. и нанесените вреди, посредством
плащането към З.
"Б.И." АД. В този смисъл поддържа, че не дължи плащане на ищеца.
Излага твърдения, че З. "Б.И."
АД неправомерно е получило повторно плащане, с
което обосновава и правния си интерес от привличането му като помагач в процеса,
с оглед обвързващата сила на мотивите на крайния съдебен акт по делото.
Трето
лице помагач на страната на ответника
З. "Б.И." АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, чрез
процесуалния си представител адв. М. изразява становище в открито съдебно
заседание, че не оспорва исковата молба, признава за наличието на две отделни влезли
в сила осъдителни решения, срещу ищеца и ответника, както и за извършените във
връзка с тях плащания. Счита че неправилно е конституиран по делото. Твърди, че
най-вероятно объркването е станало в резултат на факта, че в служба „Регреси“ поради
сключените две застраховки ГО са изпратили две регресни покани, съответно до
двете дружества, които са се движили в отделни преписки, поради което и двете
дела са образувани по различно време. Излага,
че ответникът З.
"Л.И." АД е пропуснал да упражнил надлежно процесуалните си права, в
рамките на по-късно заведеното срещу него дело от 2014г., по описа на СГС, VI-20 състав, поради което и е бил осъден. Намира, че
доколкото плащането от страна на З. "Л.И." АД е по влязло в сила
осъдително решение, този застраховател няма право на регрес спрямо З. "Б.И."
АД, съответно и не следва да бъде конституиран като помагач. Намира иска за
частично основателен.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от ангажираните по делото
доказателства и приобщените т.д. № 9193/2012г. по описа на СГС, ТО, VI-11 състав, ведно с в.т.д.№3663/15г. по описа на САС, 9 състав и
т.д.№ 3907/2014 година на СГС , VІ-20 състав, ведно с т.д.№ 548/2016 година на
САС, 3 състав към 14.06.2009 година, ищецът и ответникът са застрахователи по валидни
полици за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № 065090308016,
сключена на 19.05.2009 година при ищеца „ДЗИ- О.З.“ АД и съответно № 223099408969, сключена на
17.03.2009 година при ответника З. „Л.И.“ АД, на лек автомобил „БМВ 318 И“, с рег.
№ ******.
На 14.06.2009г. по вина на водача на
застрахования при ищеца и ответника лек автомобил е настъпило ПТП, в резултат
на което са настъпили увреждания на другия участник в произшествието лек
автомобил „Мерцедес МЛ 400 ЦДИ“, с рег. № *******, застрахован с имуществена
застраховка „Автокаско“ при З. „Б.И.“ АД.
Във връзка с това произшествие
застрахователят на увреденото МПС З. „Б.И.“ АД, е ангажирал отговорността на
ищеца "ДЗИ-О.З." ЕАД и на ответника З. "Л.И." АД, като
застрахователи по задължителна застраховка „Гражданска отговоронст“ по реда на чл. 213 КЗ (отм.) по съдебен ред, в
две самостоятелни съдебни производства за удовлетворяване на едно и също свое
вземане - изплатеното от него в полза на застрахования застрахователно
обезщетение при условията на тотална щета в размер на 64 000 лева за
събитието, настъпило на 14.06.2009г., ведно със законната лихва.
Срещу ищеца „ДЗИ- О.З.“ от З. „Б.И.“ АД е
образувано т.д.№ 9193/2012 година по описа на СГС, VІ-11 състав за сумата от
64 000 лева –главница и мораторна лихва в размер на 23 627, 89
лева за периода 14.06.2009 година до
14.12.2012 година.
По
искане на З. „Б.И.“ АД е конституирано като трето лице помагач по делото З. „Л.И.“
АД- ответник в настоящото производство. С решение № 85 от 19.01.2015 година на СГС, VІ-11 състав исковете са отхвърлени. С
решение № 233 от 05.02.2016 година по т.д.№ 3663/2015 година САС, 9 състав, влязло в сила на 30.03.2016 година е отменил постановеното решение
от СГС и е осъдил „Д.О.з.“ ЕАД да заплати на З. „Б.И.“ АД на основание чл.213,
ал. 1 КЗ /отм./ и договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 065090308016 сумата от 40 000
лева, представляваща част от изплатеното застрахователно обезщетение по договор
за застраховка „Каско“ във връзка със застрахователното събитие от 14.06.2009
година, ведно със законната лихва за
забава от датата на предявяване на иска – 14.12.2012 година, както и за сумата
от 10030, 56 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 40 000 лева за периода 12.07.2010 година- 14.12.2012 година ,
както сумата от 171, 27 лева-разноски за първоинстанционното производство и
1000,54 лева-разноски за въззивното производство.
Видно от приетото по настоящото дело
доказателство - платежно нареждане от 29.02.2016г., ищецът е заплатил на З.
"Б.И." АД сума в размер 62 119.47 лева, с посочено основание -т.д.№
3663/2015, 9 състав САС, гр.д.№ 9193/2012, СГС, VІ-11 състав, щета №
43062961031301.
С молба изх.№ 92-5871 от 01.08.2016
година „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е уведомило З. „Л.И.“
АД за изплащане на 29.02.2016 година на присъдената сума в полза на З. „Б.И.“ АД с прихващане на
присъдените в полза на „ДЗИ –О.З.“ ЕАД 2102,60 лева разноски. Направено е искане в 15-дневен срок от
получаване на писмото З. „Л.И.“ АД да преведе сумата от 31 059, 73 лева по
сметка на „ДЗИ –О.З.“ ЕАД представляваща половината от изплатената сума на З. „Б.И.“
АД.
Това писмо е получено на 02.08.2016
година от ответното дружество, видно от неоспорената товарителница №
ЕВ012212838BG на „Б.П.“ ЕАД.
З. „Б.И.“ АД е предявил обективно
съединени осъдителни искове и срещу другия застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ -З.
„Л.И.“ АД, с искова молба от 13.06.2014 година, по която е образувано т.д.№ 3907/2014 година на СГС, VІ-20 състав за
заплащане на сумата от 64 000 лева-главница изплатено застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба и
20 000 лева мораторна лихва за периода от 14.06.2011 година до датата на
исковата молба за същото застрахователно събитие, настъпило на 14.06.2009
година , за което е удовлетворил увреденото лице.
С решение № 1657 от 15.10.2015 година ,
постановено по т.д.№ 3907/2014 година „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на З. „Б.И.“
сумата от 6400 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение за събитие, настъпило на 14.06.2009 година, ведно със законната
лихва от 13.06.2014 година до погасяването , както и разноски в размер на
3245,71 лева, като за сумата от 20 000 лева- мораторна лихва искът е отхвърлен
. Решението на СГС е потвърдено от САС с влязло в сила на 30.08.2016 година решение № 1372 от 30.06.2016 година,
постановено по в.т.д.№ 548/2016 година.
Въз основа на постъпила молба от З. „Б.И.“
АД на 13.10.2016 година е издаден изпълнителен лист за присъдените суми по
т.д.№ 3907/2014 година от СГС и е образувано изпълнително дело № 20168510404155
при ЧСИ М.П., с рег.№ 851 в КЧСИ. Изпратена е покана за доброволно изпълнение
на З. „Л.И.“ АД на 21.10.2016 година.
Страните не спорят, че по влезли в сила осъдителни
съдебни решения, съответно срещу ищеца в настоящото производство - на
30.03.2016 година и срещу ответника– на 30.08.2016 година, като застрахователи по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег.№ ******,
по регресното вземане на застрахователя по застраховка „Каско“ - З. „Б.И.“ АД,
присъдените суми са изцяло изплатени в полза на З. "Б.И." АД- по
второто дело в образуваното изпълнително производство срещу З. „Л.И.“ АД.
Ответникът З. „Л.И.“ АД, макар и да
оспорва факта на получаване на уведомлението от ищеца за извършеното плащане по
регрес в полза на застрахователя по имуществената застраховка „Автокаско“, като
твърди че е научил за двойното плащане една с получаване на исковата претенция,
не е оспорил приложените към исковата
молба доказателства за връчване на 02.08.2016 година на молба изх.№ 92-5871/01.08.2016 година на ДЗИ-О.З.“
ЕАД за извършеното плащане в полза на „Б.И.“ АД и отправената регресна
претенция за заплащане на сумата от 31 059, 73 лева- половината от
заплатената сума по съдебното решение на САС по в.т.д.№ 3663/2015 година.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните изводи:
Съгласно чл.223,
ал.1 КЗ /отм./, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 213 КЗ
/отм./ предоставя право на встъпилия в правата на застрахования застраховател по
имуществената застраховка - да претендира от застрахователя по ЗЗГО на
причинителя на вредата обезщетение до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Видно от разпоредбата
на чл.484 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, застрахователят няма право да сключва
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
наличието на друга такава за едно и също моторно превозно средство, ако
застрахователните периоди на двете застраховки изцяло или частично съвпадат.
Съгласно § 24 от
ПЗР на КЗ, за заварените до влизането в сила на чл.484 КЗ случаи, на повече от
една действаща, както и изтекла, по която са възникнали застрахователни
събития, задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
застрахователите – страни по съответните договори, отговарят помежду си поравно
за изплащане на обезщетението, като пред увредените лица и застрахования, в
случаите, когато последният е платил на увредените лица, застрахователите
отговорят солидарно за изплащане на обезщетението.
В конкретния
случай, по делото е безспорно, че към датата на настъпване на ПТП-то-14.006.2009
година, по отношение на лек автомобил „БМВ 318 И“, с рег. № ******, са налице
два договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по полици
сключени с ищеца и ответника.
Не е налице спор
по отношение на факта, че в рамките на съдебно производство, инициирано от З.
"Б.И." АД срещу "ДЗИ-О.З." ЕАД /настоящ ищец/ и при
участието на З. "Л.И." АД /настоящ ответник/ - като трето
лице-помагач на страната на З. "Б.И." АД, "ДЗИ-О.З." ЕАД
/настоящ ищец/ в качеството си на застраховател по ЗЗГО на причинилия
произшествието лек автомобил, е осъден и заплатил в полза на З. "Б.И."
АД, обезщетение по чл.213 КЗ /отм./ във връзка със застрахователното събитие
от 14.06.2009г., в размер на 40 000 лв., както и обезщетение за забава и
разноски по делото, или О.сумата от 62 119.47 лева на 29.02.2016 година.
Със заплащане на
обезщетението по чл.213 КЗ /отм./, за ищеца "ДЗИ-О.З." ЕАД са
възникнали регресни права спрямо ответника З. "Л.И." АД. Това е така,
тъй като ищецът и ответникът имат качеството на солидарни длъжници като
застрахователи по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
причинителя на вредата към релевантния момент, и носят отговорност за
обезщетяване на застрахования или суброгиралия се в правата му застраховател.
Съгласно чл.122 ЗЗД кредиторът може
да иска изпълнение на цялото задължение
от когото и да е от длъжниците, като предявяването
на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо
останалите съдлъжници. В случая двамата застрахователи по задължителна
застраховка „ГО“ отговарят солидарно пред кредитора З. „Б.И.“ АД, поради което той е имал право
да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но не е
имал право да получи повече от дължимото.
Както се посочи,
изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници
и изпълнилният повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата.
Платилият по
регресното вземане на З. „Б.И.“ АД застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ – „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е предявил претенцията си за
заплащане на половината от сумата пред З. „Л.И.“ АД на 02.08.2016 година. З. „Л.И.“
АД е удовлетворил застрахователя по застраховка „Каско“ след посочената дата,
респ. след като вече е бил уведомен за вече извършеното плащане от другия
солидарен длъжник.
По този начин
суброгиралият се в правата на застрахования застраховател по имуществената
застраховка е получил повече от дължимото, като се е удовлетворил и от двамата
застрахователи по ЗЗГО съдлъжници.
Съгласно чл.123,
ал.1 ЗЗД изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички
съдлъжници.
Действително към
този момент /на плащането от страна на ищеца ищеца– 29.02.2016 година и
съответно 02.08.2016, когато ответникът е бил уведомен за плащането/ все още е
било висящо образуваното срещу З. „Л.И.“ производство по т.д.№ 3907/2014
година, но такова възражение, видно от приложеното към настоящото производство
дело, не е направено от солидарния длъжник
– З. „Л.И.“ АД. ***“ АД също не е взело отношение в процеса относно вече
полученото плащане.
Съгласно гопосочената разпоредба на §
24 от ПЗР на КЗ, във вътрешните отношения застрахователите- страни по
съответните договори за задължителна застраховка „ГО“ отговарят по равно, и по
смисъла на чл.127 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от
своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата.
В случая кредиторът на солидарните
длъжници е удовлетворен изцяло и от двамата съдлъжници за едно и също
застрахователно събитие, т.е получил е повече от дължимото.
Ищецът „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е предявил
исковата си претенция по настоящото дело срещу другия съдлъжник З. „Л.И.“ АД на
13.11.2020 година, след като последният също е бил изпълнил задължението си към
кредитора в образуваното изпълнително производство, като липсват данни да е
уведомил за този факт ищеца.
З. "Л.И."
АД е имал възможност да възрази, съгласно чл.123, ал.1 КЗ, предвид наличието на висящ процес, за същото
вземане или да поиска спирането му по реда на чл. 229 ГПК. Като участник в производство
като трето лице помагач по т.д.№ 9193/2012 година на СГС и съответно т.д.№
3663/2015 година на САС, , той е знаел за постановеното осъдително съдебно
решение срещу другия съдлъжник „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, което му е било връчено на
23.02.2016 година.
На основание чл.223, ал.2 ГПК, между З. "Л.И."
АД /настоящ ответник/ -трето лице-помагач на З. "Б.И." АД в
производството по т.д.№ 9193/2012 година /т.д.№ 3663/2015 на САС/ срещу
настоящия ищец „ДЗИ-З.“ ЕАД, и привляклата го страна З. "Б.И." АД,
действа обвързващата сила на мотивите, формирана с влязлото в сила решение по
в.т.д.№3663/15 САС, с което на основание чл. 213 КЗ /отм./ "ДЗИ-О.З."
ЕАД /настоящ ищец/ е осъдено да заплати на З. "Б.И." АД, част от
изплатеното от този застраховател обезщетение във връзка със застрахователното
събитие от 14.06.2009г.
Пропускът на З.
"Л.И." АД да упражни надлежно процесуалните си права в исковото
производство, включително и в образуваното впоследствие изпълнителното
производство, не може да бъде основание за освобождаването му от отговорност в
настоящото производство.
В случая, правото на регрес на застрахователя ищец
е настъпило с плащане на присъдените суми по иска на суброгиралия се в правата на
застрахования - застрахователя З. "Б.И." АД и обхваща изплатеното в повече от неговата
част на кредитора, респ. над половината.
Съгласно чл.127, ал.1 ЗЗД, доколкото не следва
друго от отношенията на солидарните длъжници /§24 от ПЗР на КЗ/ това, което е
платено на кредитора трябва да се понесе от тях по равно.
Не се установява, а и няма такива
твърдения, ответникът да е възстановил на ищцовото дружество припадащата му се
част от изплатеното от ищеца на кредитора.
Отношенията между ответника З. „Л.И.“
АД и третото лице помагач З. „Б.И.“ АД, свързани със заплащане в повече на
последния като застраховател по имуществената застраховка „Каско“ , след надлежно уведомяване от другия
съдлъжник - „ДЗИ-О.З.“ ЕАД за вече извършено плащане на кредитора за същото
застрахователно събитие, не са предмет на настоящото производство.
Поради изложеното, предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца се присъди половината
от заплатеното от него като солидарен длъжник на кредитора З. „Б.И.“ АД или
сумата от 31 059, 73 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба.
Разноски:
При този изход на спора на основание
чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, съобразно уважената част от иска, в общ размер на 1 542,
39 лева /1242,39 лева-държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
Мотивиран от гореизложеното Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.
"Л.И." АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Студентски град“, бул. „********представлявано заедно от изпълнителните
директори – М.М.-Г.и П.В.Д.., да заплати на "ДЗИ-О.З." ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:***, по предявения иск с правно основание чл. 127, ал.2 ЗЗД, във вр.
с § 24 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ, в сила от 01.01.2016г., сума в размер на 31 059,73 лева,
ведно със законната лихва за забава за периода от 13.11.2020 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане,
представляваща ½ от заплатената от ищеца, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „БМВ
318 И“, рег. № ******, в полза на З. „Б.И.“ АД-застраховател по имуществена
застраховка „Автокаско“ по полица № А080922204401849128, във връзка със
застрахователно събитие, настъпило на 14.06.2009 година, сума по регресно
вземане, въз основа на влязло в сила
съдебно решение № 233 от 05.02.2016
година, постановено по в.т.д.№ 3663/2015 година на САС, ТО, 9 състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК, З.
"Л.И." АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори – М.М.-Г.и П.Д.., да заплати на "ДЗИ-О.З." ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:***, направените по делото разноски в размер на 1542,39 лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ответника - З. „Б.И.“ АД, с
ЕИК *******.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.