МОТИВИ
към Присъда № 315/27.06.2019г.
по
НОХД №147/2019г. на РС –
Разград
Обвинението е повдигнато срещу Ж.Р.Х., ЕГН ********** за
това, че: за времето от 22.09.2018г. до 06.10.2018г., в гр.Разград, в условията на
продължавано престъпление - с две деяния, като родител на Г.П. П., роден на ***г.
не изпълнила съдебно решение № 10/28.03.2017г. по гр.дело № 213/2016г. по описа
на Окръжен съд- Разград, влязло в сила на 11.05.2017г., с което на бащата П.М.П.
е определен режим на лични отношения с право на ежеседмичен контакт с детето
във времето от 12,00ч. до 18,00ч. на всяка събота и от 09,00ч. до 12,00ч. на
всяка неделя, както и по един месец през лятото, когато това не съвпада с
редовния годишен отпуск на майката -
престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и
пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание „ Пробация
”, включващо задължителните пробационни мерки и
включване в програма за обществено въздействие за срок от една година.
Защитата на подсъдимата, счита,
че обвинението е недоказано от фактическа страна, поради което моли на
основание чл. 304 от НПК, същата да бъде оправдана по повдигнатото обвинение.
Подсъдимата Ж.Р.Х. не се признава за виновна, моли да бъде оправдана.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност, събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, разпоредбите на чл. 13,чл. 14 и 16 от НПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Ж.Р.Х. е родена на ***г***, български
гражданин, със средно образование, омъжена, работи, неосъждана, живуща ***, ЕГН
**********.
Съдът приема за установена по
делото следната фактическата обстановка:
На 17.09.2015г. от съвместното съжителство между подс. Ж. Х. и св. Пр. П. се родил сина им Г. В същото време
подсъдимата бил в граждански брак с Д. Г. С., поради което детето било записано
с имена Г. Д. С.. Св. Пр. П. завел Гр.дело №213/2016г. по описа на ОС- Разград,
за установяване на произхода на детето от страна на бащата, което приключило с
Решение № 10/28.03.2017г., влязло в сила на 11.05.2017г., с което: се
установило, че св. Пр. П. е биологичен баща на детето, което след влизане в
сила на съдебното решение вече се казвало
Г.П.
П., родителски права по отношение на детето се предоставяли на подс. Ж. Х., а на св. Пр. П. като баща на детето Г. се
определял режим на лични отношения с право на ежеседмичен контакт с детето във
времето от 12,00ч. до 18,00ч. на всяка събота и от 09,00ч. до 12,00ч. на всяка
неделя, както и по един месец през лятото, когато това не съвпада с редовния
годишен отпуск на майката. По време на водене на това дело отношенията между подс. Ж. Х. и св. Пр. П. силно се влошили, което мотивирало
подсъдимата да не изпълнява съдебното решение в частта относно упражняване
режима на лични отношения между детето и св. Пр. П., за времето от 13.05.2017г.
до 21.01.2018г. За това неизпълнение било образувано НОХД №280/201г. по описа
на РС- Разград, по внесен обвинителен акт от РРП, по което дело, подс. Ж. Х. сключила споразумение с РРП, като се признала
за виновна по повдигнатото обвинение и приела наказание „ глоба „ в размер на
100,00лв. Определението по НОХД
№280/201г. по описа на РС- Разград, с което било одобрено сключеното споразумение,
влязло в сила на 09.10.2018г.
Междувременно Св. Пр. П. на 17.11.2017г. завел иск за
упражняване на родителските права по отношение на детето Г. против подс. Ж. Х., по който било образувано Гр. Дело № 2682/17г.
по описа на РС – Разград /служебно известно на съда/. Производството по делото
приключило с Решение от 17.12.2018г. /невлязло в сила и към момента/.
Последно на 08.09.2018г. св. Пр. П. бил взел детето и
след това го бил върнал на 10.09.2018г. През това време св. Пр. П. знаел, че Г.
живеел заедно с майка си и сестрите си в жилището на майката на подсъдимата в
гр.Разград ж.к. „*****“ бл.**, вх.**,ап.**. След 10.09.2018г. св. Пр. П. не е
виждал детето Г., като на всичките му опити да влезе във връзка с подс. Ж. Х., тя или не отговаряла на повикванията по
телефона, или му затваряла и прекъсвала връзката.
На 22.09.2018г. /събота/ по обяд св. Пр. П. отново
направил опит да се свърже по телефон с подсъдимата, но тя не отговорила на
повикването. Предвид изключително лошите отношения между двамата, както и
водени дела по ЗЗДН, св. Пр. П. помолил майка си св. Ст. К. и св. В. В. да го
придружат до РУ на МВР – Разград, за да поиска съдействие да осъществи правото
си на лични отношения с детето Г.. Тримата отишли в Районното управление,
където в присъствие на дежурния полицай, св. Пр. П. отново позвънил на телефона
на подс. Ж. Х., която отговорила, той казал, че иска
да вземе детето, но тя му отказала и затворила телефона. Тогава св. Пр. П.
показал съдебното Решение, което му давало право да вземе сина си и поискал
съдействие от служителите на РУ – МВР – Разград, като наряд в състав св. М. М.
и полицейския служител Н. Иванов го придружили, заедно с другите свидетели до
адреса, на който знаел, че живеел сина му Г. - гр.Разград ж.к. „******“ бл.**,
вх.**,ап.**. Около 12.30часа, двамата полицейски служители, св. Пр. П., св. В. В.
и св. Ст. К. се качили на етажната площадка.
Св. М. М. позвънил на входната врата, откъдето се показала св. Ир. И. – дъщеря на подс. Ж. Х. и
след като изслушала причината за посещението на полицейските служители,
заявила, че майка й и детето Г. не са в жилището, а в гр. Перник. За да убеди
присъстващите, набрала по телефона майка си – подс.
Ж. Х. и дала телефонния апарат на св. М. М.. Подсъдимата потвърдила на
полицейския служител, че се намира в гр. Перник, заедно с детето и издиктувала адреса, на който се намирала, за да може св.
Пр. П. да посети детето си. След което разговора приключил. Така станало ясно,
че св. Пр. П. няма да вземе детето в него ден поради отсъствието на подсъдимата
и самото дете, той депозирал жалба вх. № 187300-5469/22.09.2018г. в РУ МВР-
Разград за случилото се, а полицейските служители изготвили докладни записки
относно оказаното съдействие.
За да осъществи правото си, съгласно съдебно Решение № 10/28.03.2017г., по Гр.дело
№213/2016г. по описа на ОС- Разград, влязло в сила на 11.05.2017г., на 06.10.2018г. /събота/ св.Пр. П. отново искал да вземе
сина си. На 05.10.2018г. позвънил на телефонния номер на подс.
Ж. Х., за да се уговорят да вземе детето. Тя отхвърлила разговора и не се обадила до
края на деня. На 06.10.2018г., св. Пр. П. отново започнал да звъни по телефона
на подсъдимата, но тя не му вдигала. Като разбрал, че отново няма да види сина
си, св. Пр. П. за пореден път подал жалба вх. № 187300-5761/06.10.2018г. в РУ
МВР- Разград.
Подс. Ж.Р.Х. е осъждана.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът намира
за безспорно доказана от събраните гласни доказателства, а именно показанията
на свидетелите Пр. П., М. М., В. В. и Ст. К.. Показанията на тези свидетели са
категорични, еднозначни, непротиворечиви, в същото време и взаимно се допълват.
Към тях прибавени и писмените доказателства и доказателствени средства,
съдържащи се в материалите по ДП № 1873 ЗМ – 663/2018г. по описа на РУ МВР –
Разград, а именно жалба вх. № 187300-5469/22.09.2018г.; жалба вх. №
187300-5761/06.10.2018г.; Докладни записки от св. М. М. и полицейските
служители Н. Иванов, Г. Г., Н. Р.; Протокол за предупреждение от 19.10.2018г.; Съдебно Решение № 10/28.03.2017г., по Гр.дело
№213/2016г. по описа на ОС - Разград, влязло в сила на 11.05.2017г., дават на
съда да възприеме за категорично установена описаната фактическа обстановка. На
процесните дати, съгласно изложеното св. Пр. П. е направил опити да осъществи
правата си по съдебното решение, като осъществи режима на лични отношение с
детето си Г., но не е успял, поради поведението на подсъдимата.
Показанията
на св. Ир. И. потвърждават описаната фактическа
обстановка за датата 22.09.2018г. и в общи линии не противоречат на останалия
доказателствен материал. Потвърждават и
отсъствието на подс. Ж. Х. и детето Г. от адреса, на
който детето е регистрирано постоянно.
Обясненията
на подс. Ж. Х. по същество също подкрепят показанията
на свидетелите. Тя не отрича, че на посочените дати, заедно с детето Г. не са
били на адреса, на който св. Пр. П. се е опитал да упражни правото си на лични
отношения с Г.. От приобщените по делото официална справка от Отдел „ ГРАОН „
на Община Разград и служебно извършената такава от съда в НБД „ Население „ се
установява, че детето Г.П. П. ЕГН ********** е с постоянен адрес ***, който е
бил актуален към момента на постановяване и влизане в сила на Съдебно Решение № 10/28.03.2017г., по Гр.дело
№213/2016г. по описа на ОС – Разград, като на 19.04.2018г. същият е променен на
гр. Разград, жк. „ ******* „бл. **, вх. **, ет.**, ап.**, на който адрес св.
Пр. П. на процесните дати е потърсил детето. Видно от същите справки е, че
детето Г. няма регистрирани настоящи адреси на територията на Община Перник, а
има две настоящи адресни регистрации на територията на гр. София в Район Овча
Купел и Подуяне. Тези факти от своя страна оборват версията на подс. Ж. Х. относно пребиваването на детето Г. на
посочените дати в гр. Перник. Приложените по ДП адресни карти за настоящ адрес
на детето Г., съдът изобщо не цени. Видно, е че в горният десен ъгъл същите не
са попълнени със съответния входящ номер на Община Перник, което означава, че
не са подавани и не е искано регистриране на настоящ адрес. По тази причина и
посочения в тях адрес гр. Перник, ул. „***** „ № 100, вх. В, ет.7, ап. 65 не
фигурира сред настоящите адреси на детето Г. в приложените по делото справки от
Община Разград и НБД „ Население „. Изложеното
от своя страна дава основание на съда, че намерението на подс.
Ж. Х. е било единствено да отведе детето от постоянния му адрес и да не го
предостави на бащата за осъществяване режима на лични отношения.
По
делото не се събраха доказателства, че св. Пр. П. към посочените процесни дати е бил уведомен за местонахождението на детето
Г..
Приобщените по делото Справка за съдимост,
Декларация и характеристична справка, разкриват факти по отношение личността на
подсъдимата.
От
правна страна:
От така възприетата фактическа
обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимата Ж.Р.Х. е осъществила от обективна
и субективна страна, състав на престъпление по смисъла на чл. 182, ал.2 вр. чл. 26, ал.1 от НК.
От обективна страна – за времето
от 22.09.2018г. до 06.10.2018г., в гр.Разград, в условията на продължавано
престъпление - с две деяния, като родител на Г.П. П., роден на ***г. не
изпълнила съдебно решение № 10/28.03.2017г. по гр.дело № 213/2016г. по описа на
Окръжен съд- Разград, влязло в сила на 11.05.2017г., с което на бащата П.М.П. е
определен режим на лични отношения с право на ежеседмичен контакт с детето във
времето от 12,00ч. до 18,00ч. на всяка събота и от 09,00ч. до 12,00ч. на всяка
неделя, както и по един месец през лятото, когато това не съвпада с редовния
годишен отпуск на майката.
От субективна
страна – подс. Ж. Х. е действала умишлено, при форма на вината пряк
умисъл – била е наясно с влязлото в сила
съдебно решение, определящо режима на свиждане на детето с неговия баща, както
и че във връзка с неговото изпълнение е била длъжна да предаде детето на
неговия баща за личен контакт. Била е наясно, че променяйки местопребиваването,
своето и на детето, за което не е уведомила своевременно бащата, а и отказвайки
да му предаде детето на определените от съда дати ще препятства осъществяването
на личен контакт между другия родител и детето, като с това ще наруши и
съдебното решение, но въпреки това го е сторила, като е целяла настъпването
именно на този резултат.
Обект на защита
с разпоредбата на чл. 182, ал.2 от НК са обществените
отношения, свързани със своевременно изпълнение на съдебните решения относно
упражняване на родителските права и лични контакти между децата и родителите,
които са разделени, или са в бракоразводен процес, а заедно с това осигуряване
на защита на интересите на децата с цел да се създадат възможно най-
благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание, както и
защита правата на родителите за редовни контакти с децата, оставени за
отглеждане и възпитание на другия родител.
В конкретния
случай, след като е била наясно с влязлото в сила съдебното решение и като
съзнателно не е предоставила детето за личен контакт с другия родител, съответно
на 22.09.2018 г. и на 06.10.2018г., подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 182, ал.2 вр. чл.
26, ал.1 от НК.
Деянието е квалифицирано правилно като
продължавано престъпление, съобразно чл.
26, ал.1 от НК. Налице са две деяния- на 22.09.2018г. и 06.10.2018г., които осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление - това по чл. 182, ал.2 от НК, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
За прецизност и
в отговор на защитата на подсъдимата, съдът намира за необходимо да посочи, че подс. Ж. Х. е осъществила и двете изпълнителни деяния,
включени в нормата на чл. 182, ал.2 от НК. Това е така, защото неизвършвайки
действие, което дължи - да осигури детето на посочения и известен на бащата
адрес – гр. Разград, жк. „********„бл. **, вх.**, ет.**, ап.** и да го предаде,
чрез бездействие не е изпълнила
процесното съдебно Решение. От друга страна с действие, като е отвела детето Г.
от известния на бащата адрес в гр. Разград, подсъдимата е осъществила с действие и другата форма на
изпълнителното деяние, като е осуетила
изпълнението на съдебното решение. В този смисъл, дори и така формулирано
обвинението, с посочване само на едната форма на изпълнителното деяние, съдът
го намира за категорично и безспорно доказано.
По наказанието :
За
престъплението по чл. 182, ал.2 вр. чл.
26, ал.1 от НК, законът в редакцията действаща към момента на деянието, по
силата на чл. 2, ал.2 от НК, предвижда наказание Пробация
или глоба от сто до триста лева. В случая не е приложим режима на чл. 78а от НК, предвид предишните осъждания на подсъдимата.
От една страна от приобщената по
делото Справка за съдимост на подсъдимата, характеристичната справка, обектът и
предметът на защита, които е засегнала с деянието си дават основание на съда да
определи по – тежкото по вид наказание – Пробация,
защото глобата дори в посочения максимален размер не би осъществила целта на
наказанието. Съдът за подходящи пробационни мерки с
оглед личността на подсъдимата, доколкото този вид наказание цели активно
поведение от осъдения, намира задължителните такива - задължителна регистрация
по настоящ адрес с периодичност два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител, като необходим срок за прилагането им е този в размер на една година.
Към тези пробационни мерки с оглед естеството на
деянието съдът намира, че следва да добави и пробационната
мярка включване в програма за обществено въздействие за изграждане на социални
навици и умения за законосъобразно поведение на подсъдимата, също за срок от
една година. Така определеното по вид и размер наказание, съдът намира за
съответно на извършеното, неговата тежест, мотивите и подбудите, накарали
подсъдимата за осъществи деянието.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: