№ 14837
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110124368 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу Е.
С. Р..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи следните суми: сумата от 8368.40 лв. – главница, представляваща
стойност на ТЕ за периода м. 05.2018г. до м. 04.2020г. сумата от 1308.21 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 16.07.2019г. до 06.10.2021г., сумата от 41.59 лв. – главница за
дялово разпределение и сумата от 9.20 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение.
Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на задължението. Представя доказателства, прави
доказателствени искания. Претендира разноски в настоящето производство.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, твърди, че няма договор с ищеца, нито открита
партида, респективно не получава и фактури.
С определение на съда като трето лице помагач на страната на ищеца по делото е
конституирано „фирма” ЕООД, което не изразява становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Като доказателство по делото е приет договор за продажба от (дата)г., видно от който
Ст. Р. Цв., М. Р. Цв. и Е. С. Р. – ответник по настоящето дело, са закупили топлоснабдения
имот. Установява се от представените удостоверения за наследници, че Ст. Р. Цв. и М. Р. Цв.
са починали, като са оставили за свои законни наследници ответникът и Ел. Р. - Ив.. Видно
1
от нотариален акт № **/****г., Ел. Р. - Ив. е прехвърлила на ответника притежаваната от
нея 1/3 ид. ч. от топлоснабдения имот.
По делото е представен Протокол за проведено Общо събрание на етажните
собственици на имота, където се намира и топлоснабдения имот, от който е видно, че
Общото събрание на етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото
лице помагач за въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и
Списък на Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото
събрание на етажните собственици и сключен договор между третото лице помагач и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение.
Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от фирма ЕАД на потребителите в гр. (град), приети от съвета на директорите на
ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (преди ДКЕР) и публикувани в централни
ежедневници.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е
да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.)
се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от
публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от
купувача. По аналогичен начин са уредени отношенията и в чл. 150 от ЗЕ, действал за
процесния период, според който общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо, не е
необходимо подписването на изричен писмен договор и неоснователни са възраженията на
ответника, че неподписването на такъв води до липса на облигационна връзка.
Видно от представените по делото договор за продажба от (дата)г., удостоверения за
наследници и нотариален акт № **/****г., ответникът е собственик на топлоснабдения
имот.
2
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично
оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) и
чл. 150 от ЗЕ, за процесния период, като неоснователни са възраженията на ответника в тази
връзка.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма
отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
По делото не се спори относно обстоятелството, че до имота е доставяно твърдяното
количество топлоенергия на посочените цени.
С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че по делото е установена
потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за
процесния период.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на ОУ, чл.61, ал.1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 36 от Об-щите условия на
договорите между „(фирма)” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топ-линна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
3
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорният такъв за
лихва върху уважената част от главницата.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва пред-виден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото липсват представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявление-то за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, като ответникът изрично е оспорил получаването на фактури/покани. Ето защо,
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящето исково
производство в размер общо на 392.14 лв., както и направените в заповедното производство
разноски в размер на 244.32 лв., съразмерно на уважената част на исковете.
Ответникът не претендира разноски и не представя доказателства за такива, поради
което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. С. Р., ЕГН **********, с
адрес: (град), (адрес), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес) по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 8368.40 лв., представляваща незаплатена ТЕ
за периода м. 05.2018г. до м. 04.2020г., сумата от 41.59 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода м. 09.2018г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва
върху главниците от 15.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и по
предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 1308.21
лв., представляваща лихва върху главницата за незаплатена ТЕ за периода 16.07.2019г. до
06.10.2021г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 59427/2021г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за
лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 9.20 лв., като неоснователен и
недоказан.
4
ОСЪЖДА Е. С. Р., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес) да заплати на „фирма”
ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 392.14 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
както и сумата от 244.32 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 59427/2021г. на
СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на трето лице помагач на „фирма” ЕАД –
„фирма“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5