РЕШЕНИЕ
№ 2762
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110214334 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. ХР. Т., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление
№ 21-4332-017703/26.08.2021 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
3 месеца за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в
това, че 22.04.2021 г. в гр. София, управлявал товарен автомобил
************************************************** при ограничение на скоростта за
населено място, с наказуема превишена скорост от 101 км/ч, заснето със система за
видеоконтрол TFR1-M, с радар TR4D № 560.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, като се сочи, че жалбоподателят не е извършил нарушението, в което е
обвинен. По изложените съображения се иска от съда да отмени изцяло процесното
наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой процесуален
представител и не взема становище по депозираната жалба.
Софийски районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е
подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК
съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това
1
са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
На 22.04.2021 г., в 12: 13 часа, в
г**************************************************", жалбоподателят Г. ХР. Т.
управлявал товарен автомобил
************************************************** като срещу ****се движил със
скорост от 101 км/ч при разрешена максимална скорост на движение за населено място от 50
км/ч. Нарушението било установено чрез техническо средство "TFR1-M" № 560В,
записващо и заснемащо точен час, дата, регистрационен номер на МПС и скорост.
Системата за видеоконтрол е вписана под № 10.02.4835 в Регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010
г. със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Видно от приетия по делото
протокол от последваща проверка № 4-38-20/30.10.2020 г. системата за видеоконтрол е
преминала последваща периодична проверка на 30.10.2020 г. със срок на валидност на
проверката до 30.10.2021 г., като към датата на заснемане на нарушението – 22.04.2021 г., е
отговаряла на метрологичните изисквания съобразно нормативните стандарти.
На 09.07.2021 г. в ОПП-СДВР се явил водачът – ползвател на заснетия автомобил Г.
ХР. Т., който писмено декларирал, че на 22.04.2021 г. в 12:13 часа товарен автомобил
**************************************************е бил управляван от него.
Въз основа на събраните доказателства, св. В.А. съставил АУАН с бл. №
665947/19.07.2021 г. срещу Г. ХР. Т. за извършено от последния административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен лично на Г.Т. на 28.07.2021 г., който
го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 21-
4332-017703/26.08.2021 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
3 месеца за описаното в АУАН нарушение.
Наказателното постановление било връчено лично на Г.Т. на 21.09.2021 г., който в
законоустановения срок депозирал жалба срещу последното, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св.
В.А.; покана до ***********************************; Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване; протокол № 4-38-20 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, Протокол рег. № 4332р-22407/23.04.2021 г., клип № 22823, радар № 506 с
приложение, снимков материал за АТСС, Заповед № 8121к-13312/23.10.2019 г. на министъра
на вътрешните работи, справка картон на водача, декларация по чл. 188 от ЗДвП, писмо рег.
№ 3286р-12416/12.03.2020 г. както и заповед рег. № 8121з-1515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и обжалваното
НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства,
приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитания по делото свидетел В.А., който е очевидец на нарушението, от
които се установява, времето и мястото на същото, както и че последният е съставил АУАН
на жалбоподателя, след като последният е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК.
2
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените
доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с
която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена и отговаря на
нормативните изисквания. От Протокол за проверка № 4-38-20/30.10.2020 г. на Лаборатория
"Полицейска техника" се установява, че към датата на заснемане на процесното нарушение –
22.04.2021 г., системата за видеоконтрол и радарната система-скоростомер към нея са
преминали последваща периодична проверка на 30.10.2020 г. (със срок на валидност 1
година), като е отговаряла на метрологичните изисквания. В този смисъл съдът намира, че
са събрани категорични доказателства относно техническата годност на използваното АТСС
към датата на извършване на нарушението, поради което и всички възражения на
въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед
на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал като годно
веществено доказателствено средство. От същото се установява какво е било ограничението
на скоростта на процесното място, видът, марката и регистрационният номер на
управлявания автомобил, както и измерената скорост на движение – 104 км/ч, при
ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място. Действително, в наказателното
постановление е посочена скорост на движение на МПС от 101 км/ч, докато в снимковия
материал е отразена скорост от 104 км/ч. От приложения Протокол за проверка № 4-38-
20/30.10.2020 г. на Лаборатория "Полицейска техника" се установява, че допустимата
грешка при измерване на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при
скорост до 100 км/ч и +/3 % при скорост над 100 км/ч. В конкретния случай от приложените
веществени доказателствени средства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил
е 104 км/ч. Тоест, след приспадане на допустимата грешка от 3 % от измерената скорост от
104 км/ч като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното постановление
законосъобразно е отразено, че действителната скорост на управление е била 101 км/ч, което
е с 51 км/ч над максимално допустимата в конкретния пътен участък от 50 км/ч.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, като е изготвен протокол за използване на
АТСС и снимка на разположението на последното.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП съдът счита, че
последното, както и процесният АУАН, са издадени от материално компетентни лица по
смисъла на закона, доколкото съгласно т. 1. 2 от Заповед 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи св. А., заемащ длъжността "младши автоконтрольор", има
компетентност да съставя АУАН. Съгласно т. 2. 6 от цитираната заповед Началникът на
Сектор към ОПП-СДВР има правомощието да издаде процесното наказателно
постановление.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и съдържат всички реквизити,
посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е
съобразено с изискванията на процесуалния закон. Следва да се посочи, че нарушението е
установено едва след попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП от въззивника Г.Т., а
именно на 09.07.2021 г.
При проверка правилното приложение на материалния закон при издаване на
3
обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателят Г.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
От обективна страна се установи, че на 22.04.2021 г., в 12:13 часа, в
**************************************************", жалбоподателят Г. ХР. Т. е
управлявал товарен автомобил „Д**************************************************,
като срещу****се движил със скорост от 101 км/ч при разрешена максимална скорост на
движение за населено място от 50 км/ч. Нарушението правилно е квалифицирано по чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, доколкото не е имало поставен пътен знак "В26", който да въвежда ограничение
на скоростта, различно от 50 км/ч.
Нарушението е извършено от Г.Т. виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото
последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите
общественоопасни последици, като е целял настъпването им, а именно - съзнавал е и е искал
да управлява автомобила в рамките на населено място със скорост от 101 км/ч при
максимално позволена скорост от 50 км/ч в този пътен участък.
На следващо място, административнонаказващият орган е индивидуализирал
наказанията на Г.Т. за така извършеното административно нарушение съобразно
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Съгласно същата, за превишаване над
50 км/ч се налага "глоба" в размер на 700 лева и три месеца "лишаване от право да
управлява моторно превозно средство", като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50
км/ч "глоба"-та се увеличава с 50 лева. В конкретния случай съдът констатира, че е наложен
съответния размер на наказанието „глоба“, а именно 700 лева, доколкото е установена
превишена скорост от 51 км/ч. Налагането на наказание "лишаване от право да управлява
МПС" е предвидено кумулативно с наказанието "глоба" при това в абсолютно определен
размер - три месеца, поради което намаляването му не е допустимо /чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.
В случая не са налице и основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
този вид (по смисъла на чл. 93, т. 9 НК). Извършеното нарушение е формално такова, като
законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от
същото. Следва да се отбележи също така, че жалбоподателят е управлявал автомобила със
скорост от 101 км/ч в населено място, което в значителна степен застрашава обществените
отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. С оглед на това,
правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че наказателно
постановление следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-017703/26.08.2021 г.,
издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на Г. ХР. Т., ЕГН **********, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания "глоба" в
размер на 700 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5