№ 13689
гр. София, 28.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20221110143874 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
357, ал.1, вр. чл. 128, т.2 КТ, чл. 215, ал.1, чл. 177, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 220
КТ, чл. 264 КТ и чл. 86 ЗЗД от С. В. А., с ЕГН: **********, против У.. (W.),
чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на
Република У., вписано в търговския регистър на У. (O.) под номер ., със
седалище и адрес на управление ., представлявано от Й., действащо в
Република Б. чрез клон с фирма „У.. – клон Б.“, вписан в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията с ЕИК ., със седалище и адрес на управление
гр. С. сграда ИВТ за сумите, както следва:
1. Сумата от 6 895.48 лв. , представляваща сбора от неплатени от ответника
т.нар. „секторни плащания“, дължими за периода 01.07.2019г.-04.05.2020г.
включително, ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата
на подаване на исковата молба – 13.08.2022г. до окончателното плащане;
2. Сумата от 1 828.48 лв., представляваща лихва за забава плащането на
„секторните плащания“ за периода от падежа на съответното плащане до
12.08.2022г.;
3. Сумата от 1 963.72 лв. – неизплатени командировъчни пари по смисъла на
Раздел IV от Наредба за служебните командировки и специализациите в
чужбина, дължими за периода 01.06.2019г.-04.05.2020г., ведно със законната
лихва, считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба –
13.08.2022г. до окончателното плащане;
1
4. Сумата от 3 732.99 лв., представляваща сбор от неплатени възнаграждения
по чл. 177 КТ, дължими за дните, през които ищцата е ползвала платен
годишен отпуск през посочени месеци в периода м.08.2019г.-04.2020г. вкл.,
ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на подаване на
исковата молба – 13.08.2020г. до окончателното плащане;
5. Сумата от 1 038.41 лв., представляваща лихва за забава върху всяко от
неизплатените възнаграждения по чл. 177 КТ за периода от падежа на
съответното плащане до 12.08.2022 г. включително;
6. Сумата от 161.54 лв., представляваща неплатено възнаграждение за работа
на официални празници в периода 01.09.2019г.- 04.05.2020г. вкл., ведно със
законната лихва, считано от датата, следваща датата на подаване на исковата
молба – 13.08.2022г. до окончателното плащане;
7. Сумата от 40.80 лв., представляваща лихва за забава плащането на
възнаграждението за работа в дните на официални празници за периода от
падежа на съответното плащане до 12.08.2022г. включително;
8. Сумата от 8 372.97 лв., представляваща неизплатена част от дължимото от
ответника обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск,
считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба –
13.08.2022г. до окончателното плащане;
9. Сумата от 1 773.23 лв., представляваща законната лихва върху върху
неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по чл. 224 КТ за
периода от 30.06.2020 г. до 12.08.2022 г., включително;
10. Сумата от 3 351,87 лв., представляваща неизплатената част от дължимото
от ответника обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие,
считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба –
13.08.2022г. до окончателното плащане;;
11. Сумата от 709.86 лв., представляваща законната лихва върху върху
неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по чл. 220, ал. 1
КТ за периода от 30.06.2020 г. до 12.08.2022 г., включително;
12. Сумата от 1 117,29 лв., представляваща неизплатената част от дължимото
от ответника обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, считано от датата, следваща
датата на подаване на исковата молба – 13.08.2022г. до окончателното
плащане;
2
13. Сумата от 236.62 лв., представляваща законната лихва върху върху
неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по чл. 222, ал. 1
КТ за периода от 30.06.2020 г. до 12.08.2022 г., включително;
Представени са писмени доказателства и направени доказателствени искания
за допускане на ССчЕ с формулирана в исковата молба задачи и задължаване
на ответника да работните графици на ищцата за периода от 07.03.2015 г. до
31.12.2016 г. или справка за полетните часове на ищцата през 2015 г. и 2016
г.; потвърждения за удържан данък за доходи от трудово правоотношение за
периода 2015 - 2020 г.; фиш за заплата за м.09.2019 г.; заповед за
прекратяване на трудовия договор с ищцата.
В срока за отговор е постъпил писмен такъв от ответника. Възразява се, че
исковете са недопустими, евентуално - неоснователни поради предявяването
им против ненадлежна страна. Поддържа се, че работодател на ищцата е не
чуждестранното юридическо лице, а българският му клон, който съгласно
българското законодателство притежава самостоятелна работодателска
правосубектност съгласно §1 от ДР на КТ - самостоятелно е наел ищцата;
трудовият договор е подписан от пълномощник на клона, не на
чуждестранното юридическо лице; клонът изплаща възнаграждението на
ищцата и внася дължимите данъци и осигуровки; заповедта за прекратяване
на трудовия договор е издадена от клона; в анексите към трудовия договор
като работодател е посочен клонът; той има самостоятелно щатно разписание;
в трудовата книжка на ищцата клонът е вписан като работодател.
Оспорват се всички фактически и правни твърдения, изложени в исковата
молба с възражение, че всички дължими на ищцата суми са платени, като са
изложени конкретни твърдения относно дължимостта на всяка претенция.
По отношение на доказателствата ответникът: Иска се допълване въпросите
към експертизата; Възразява се, че дружеството не е работодател на ищцата,
поради което не може да представи исканите документи; Направено е искане
за допускане на експертиза /без да се посочва в коя област на науката и какви
специални знания следва да притежава вещото лице/ по формулирани в
отговора въпроси; Иска се задължаване на ищцата да представи трудовата си
книжка за установяване обстоятелствата кой е вписан като работодател в нея.
Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и
3
конкретно – Трудов договор от 05.04.2017г. и Трудов договор от 14.12.2018г.,
съдът намира, че работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ по отношение
на трудовото правоотношение, възникнало канкретно с ищцата е
чуждестранното лице У.., а не клонът му в Република Б.. Трудовите договори
с ищцата, от които произтичат претендираните от нея права, са сключени
именно от чуждестранното дружество, по отношение на което изрично в
договорите е посочено качеството „работодател“, като е уточнено, че то
действа чрез клона си в Б.. Съгл. чл. 8 от трудовия договор, на който се
позовава във възражението си ответникът, служителят приема, че
Изпълнителният директор на клона ще упражнява правата на работодател,
като те могат да бъдат делегирани от него. Така уговорена клаузата
индивидуализира физическото лице, което ще упражнява работодателската
власт по отношение на ищцата и удостоверява, че работодателската власт е
делегирана на управителя на клона в Б., който от своя страна може да я
делегира на други лица, но не променя самия субект на работодателска власт,
който е чуждестранният търговец. Клонът на търговско дружество не е
правен субект и няма качеството на юридическо лице. Той е част от
търговското предприятие, което се персонифицира единствено чрез
собственика си - търговско дружество. Макар да са налице елементи на
известна правна самостоятелност, те не водят до обособяване на клона като
правен субект. Той не е самостоятелен носител на права и задължения. Страна
по сключените чрез клона сделки е търговецът. Търговското дружество е и
страна в гражданския процес - ищец или ответник. Клонът не може да участва
в съдебното производство нито самостоятелно, нито като пълномощник на
търговеца, който го е регистрирал. Поради изложеното константната съдебна
практика приема, че клонът на търговско дружество, независимо от
правноорганизационната форма на последното, не може да бъде страна в
гражданския процес, тъй като не притежава изискуемата се процесуална
легитимация / Решение № 119 по гр. д. № 1056 по описа за 2016 г. на В КС,
второ ГО /. В хипотезата на специалната работодателска правоспособност по
смисъла на §1, т.1 ДР КТ, клонът, като организационно обособената
структура на търговеца, притежава специална правоспособност да участва
като страна в производство по трудови спорове. В случая се касае до клон на
чуждестранно юридическо лице, регистриран в Б.. Чуждестранни лица, които
имат право да извършват търговска дейност в държавата, в която са учредени,
4
могат да организират търговската си дейност в Б. под формата на клон на
чуждестранен търговец. Вписването на клон на чуждестранен търговец в
търговския регистър не води до възникване на нов правен субект.
Чуждестранният търговец е страна по правоотношенията, в които участва
чрез регистрирания в Б. клон, и отговаря с цялото си имущество за тези
задължения. По спорове, произтичащи от преки отношения с клона на
чуждестранен търговец, искове могат да се предявяват и по седалището на
клона. Клонът на чуждестранен търговец води търговски книги като
самостоятелен търговец и съставя отделен баланс. Незовисимо от горното,
дори да се приеме, че трудовият договор е сключен директно с клона, това не
би довело до неоснователност на исковете само защото са насочени против
дружеството. Постановеното спрямо клон решение обвързва юридическата
личност, в чиято организационна структура той е включен. Затова, в този
случай, като надлежна страна в процеса могат да участват както
организационно обособената структура, поради призната й от КТ
правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято
структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на
решението /Решение № 301 по гр. д. № 966 по описа за 2009 г. на ВКС,
четвърто ГО/.
Делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание.
С оглед предмета на доказване по делото, представените писмени
доказателства са относими, допустими и необходими и следва да бъдат
приети.
По доказателствените искания на ищцата:
Искането по чл. 190 ГПК не е конкретизирано – не става ясно какво е
значението на исканите документи за изясняване на спора.
По доказателствените искания на ответника: Искането за допускане на
експертиза – т.23 от отговора – е неоснователно – не е ясно в каква област на
знанието следва да са притежаваните от експерта знания. Освен това се касае
до въпроси, отговорът на които се съдържа в документи, които ответникът е в
състояние и сам да представи, доколкото е принципал на клона, т.е. касае се
до едно предприятие. В този смисъл възраженията му, че не притежава
определени документи и не може да ги представи, тъй като те са в трето
неучастващо лице – клонът – са несъстоятелни и граничат със злоупотреба с
5
процесуални права. Клонът е негово обособено звено, част от неговата
структура, а не трето лице. Искането за задължаване на ищцата да представи
трудовата си книжка е основателно. Искането ищцата да даде обяснения е
неоснователно.
Съдът ще се произнесе по искането за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза в първото по делото открито съдебно заседание, след ясно
формулирани задачи от страните в условията на устност и
непосредственост.
Мотивиран от горното и на осн.чл.140 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА предявените искове и представените с исковата молба и молбата
от 01.09.2023 г. писмени доказателства.
ПРИЕМА писмен отговор и представените доказателства.
НАСРОЧВА делото за 26.04.2024г. – 09:55 часа, за която дата и час да се
призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищеца – и с
препис от отговора.
Приканва страните към спогодба, като им УКАЗВА, че могат да разрешат
възникналият правен спор доброволно, при което ще спестят време и
разноски по съдебното производство.
ОТЛАГА произнасянето си за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата по чл. 190 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата на основание чл. 190 ГПК да представи препис-
извлечение от трудовата си книжка относно вписванията, касаещи трудовото
правоотношение между страните, в едноседмичен срок от получаване на
настоящото, в противен случай ще се приеме, че е създала пречки за
събирането на това доказателство.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ответника за допускане на експертиза по т.23 от
отговора.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника ищцата да бъде задължена да даде
обяснения.
Съдът УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже наличие на ТПО с
6
посочения ответник в посочения период, размер на уговореното трудово
възнаграждение и включените в него елементи, реално престиране на работна
сила в посочените периоди, вкл. и в дни на официални празници, задгранични
командировки в посочения период и размер на дължимото обезщетение. В
тежест на работодателя е да докаже заплащането на дължимите трудово
възнаграждение и обезщетения.
БЕЗСПОРНИ МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ са следните обстоятелства: че ищецът изпълнявал трудови
задължения по цитираните в исковата молба трудови договори на длъжности
"младши член на кабинния екипаж" и "старши член на кабинния екипаж".
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7