№ 4597
гр. В., 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110112407 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г. А. В., ЕГН ********** с адрес гр. В.,
ж.к. Ч. ***** срещу „С. Г. Г.” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.
С., р-он В., бул. „Р. П. К.” **** иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп. дело №
485/2011г. по описа на ЧСИ рег. № 717 Румяна Т.а с район на действие ВОС, относно
вземане по изпълнителен лист издаден по ч.гр. дело № 6775/2011г. по описа на ВРС, а
именно: 11476,03лева, представляваща неиздължена главница по договор за кредит от
08.07.2008г. и скл. към него анекс № 1/04.11.2009г.; 1963,88лева, просрочена редовна лихва
за периода 15.01.2010г. до 13.04.2011г. вкл.; 228,21лева, просрочена наказателна лихва за
периода 05.05.2010г. до 04.05.2011г. вкл.; 1627,15лева, просрочена лихва за периода
25.02.2009г. до 04.11.2009г. вкл., начислена съгласно чл.9, вр. с чл.2, б.”в”, „г” и „д” от анекс
№1/04.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 05.05.2011г. до окончателното изплащане на задължението;
305,91лева, съдебни разноски по делото за държавна такса и 555,91лева за юрисконсулско
възнаграждение, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по
чл. 417 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: В полза на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД е бил издаден изп.лист по ч.гр.д. № 6775/2011г. по описа на ВРС за сумите,
както следва: 11476,03лева, представляваща неиздължена главница по договор за кредит от
08.07.2008г. и скл. към него анекс № 1/04.11.2009г.; 1963,88лева, просрочена редовна лихва
за периода 15.01.2010г. до 13.04.2011г. вкл.; 228,21лева, просрочена наказателна лихва за
периода 05.05.2010г. до 04.05.2011г. вкл.; 1627,15лева, просрочена лихва за периода
25.02.2009г. до 04.11.2009г. вкл., начислена съгласно чл.9, вр. с чл.2, б.”в”, „г” и „д” от анекс
№1/04.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 05.05.2011г. до окончателното изплащане на задължението;
1
305,91лева, съдебни разноски по делото за държавна такса и 555,91лева за юрисконсулско
възнаграждение. Сочи, че заповед № 4275/10.5.2011г., издадена по ч.гр.д. № 6775/2011г. е
влязла в законна сила на 14.06.2021г. Сочи, че с договор за прехвърляне на вземания от
23.09.2012г. „Райфайзенбанк България“ ЕАД е прехвърлило на „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД своето вземане, а впоследствие последното с договор за прехвърляне на вземания от
07.03.2020г. е прехвърлило процесните вземания на ответника. Твърди, че последното
изпълнително действие е извършено на 21.01.2014г., като след тази дата не били извършени
никакви действия по образуваното ИД. Затова и счита, че задължението е погасено по
давност. Ето защо искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който признава
исковата молба с твърдения, че действително вземанията са погасени по давност. Счита, че
не е дал повод за завеждане на иска, поради което моли да не бъдат присъждани разноски на
ищеца.
В с.з. исковата молба се поддържа. Процесуалният представител на ищеца заявява, че
желае постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК.
Ответникът не се явява и не се представлява.
При така заявеното от ответника, съдът преценява, че са налице предпоставките на
чл. 237, ал.1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Същевременно не са
налице пречките за това. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави
и е от категорията такива, с които страната може да се разпорежда.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца
разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Не е налице привилегията на чл. 78,
ал. 2 ГПК, доколкото законът поставя кумулативното наличие на две предпоставки -
ответникът да не е станал повод с поведението си за завеждане на делото и да е признал
иска. В случая е налице само второто. Затова и сторените от ищеца разноски ще следва да се
понесат от ответника, независимо от направеното от него признание на иска.
Претендира се адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ при
условията на чл. 38 ЗАдв. по договор за правна защита от 26.09.2024г. На основание чл.7,
ал. 2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за адвокатска работа в редакцията към датата на сключване
на договора за безплатна правна помощ, служеща единствено за ориентир и предвид
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя адв. възнаграждение в полза на
ищеца в размер на 1000лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК предвид основателността на претенцията и факта, че
ищецът е бил освободен от заплащане на дължимата за производството държавна такса,
същата в размер на 646,28лева следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Г. А. В., ЕГН
**********, с адрес гр. В., ж.к. Ч. ***** и ответника „С. Г. Г.” ЕАД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление гр. С., р-он В., бул. „Р. П. К.” ****, че ищецът не дължи
изпълнение по изп. дело № 485/2011г. по описа на ЧСИ рег. № 717 Румяна Т.а с район на
действие ВОС, относно вземане по изпълнителен лист издаден по ч.гр. дело № 6775/2011г.
по описа на ВРС, а именно: 11476,03лева, представляваща неиздължена главница по договор
за кредит от 08.07.2008г. и скл. към него анекс № 1/04.11.2009г.; 1963,88лева, просрочена
редовна лихва за периода 15.01.2010г. до 13.04.2011г. вкл.; 228,21лева, просрочена
2
наказателна лихва за периода 05.05.2010г. до 04.05.2011г. вкл.; 1627,15лева, просрочена
лихва за периода 25.02.2009г. до 04.11.2009г. вкл., начислена съгласно чл.9, вр. с чл.2, б.”в”,
„г” и „д” от анекс №1/04.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 05.05.2011г. до окончателното изплащане на
задължението; 305,91лева, съдебни разноски по делото за държавна такса и 555,91лева за
юрисконсулско възнаграждение, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на
заповедта по чл. 417 ГПК, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА „С. Г. Г.” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С.,
р-он В., бул. „Р. П. К.” ****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС сумата от 646,28лева, представляваща дължима за настоящото
производството държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „С. Г. Г.” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С.,
р-он В., бул. „Р. П. К.” ****, ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. А. от Варненска адвокатска колегия, с
адрес на адвокатската кантора гр.В., ул. Р. *******, сумата от 1000лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски за адв. възнаграждение пред първа инстанция, на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3