№ 210
гр. Сливен, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20222230200554 по описа за 2022 година
Производството е по реда на АПК и чл. 72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на К. М. М. ЕГН ********** чрез адвокат Л.Т.
от АК - град София Заповед за задържане на лице рег. № ... – 35/29.05.2022
година, издадена от разузнавач в РУ-Т. – Д. ИВ. П., с която на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по отношение на К. М. М. е наложена принудителна
административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“.
В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон,
процесуалните правила и в противоречие с целта на закона.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за задържане на лице рег. № ... – 35/09.05.2022 година по
отношение на К. М. М. била приложена принудителна административна
мярка „Задържане за срок до 24 часа“. Като правно основание за издаване на
заповедта е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и е описано, че
лицето се задържа тъй като има данни за извършено престъпление по чл.129,
ал.2 и е образувано ДП № 89/09.05.2022 год. на РУ-Т. - нанесена телесна
повреда на лицето В.А.Т..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните изводи от правна страна:
Оспорената заповед представлява индивидуален административен
акт по смисъла на АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол.
При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от
компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са
материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е
1
актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 74 ал.2 от ЗМВР поставя
допълнителни критерии, задължителни реквизити, на които следва да
отговаря Заповедта.
Като извърши дължимата проверка за законосъобразност на
оспорения акт,съдът прие, че жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР - от разузнавач в РУ – Т.,
като Заповедта е издадена в условията на оперативна самостоятелност, с
каквото полицейските органи разполагат съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР.
В заповедта са посочени името, длъжността и местоработата на
полицейския орган, издал заповедта, както и фактическите и правни
основания за задържане. Посочени са индивидуализиращи задържаното лице
данни, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по
чл. 73 ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на
задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на
медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето
задържане, както и правото му да се свърже с консулските служби на
съответната държава в случай, че не е български гражданин и правото да
ползва преводач в случай, че не разбира български език.
Съдът счита, че е изпълнено и изискването на чл.74 ал.3 от ЗМВР,
тъй като по делото е приложено Декларация по чл.74 ал.3 от ЗМВР подписана
по надлежния ред.
Съдът намира за неоснователно възражението за липса на посочване
на фактическо основание, тъй като в издадената Заповед ясно е посочено
освен цифровата правна квалификацията на деянието, за което се сочи, че има
данни задържаното лице да е извършило, така и дадено кратко описание, а
именно – нанасяне на телесна повреда на лицето В.А.Т.. В Заповедта за
задържане няма как да се посочи по подробно и да се направи пълно
описание на всички елементи от фактическият състав на престъплението за
което се твърди, че има данни задържаното лице да е извършило, тъй като
тази Заповед не е постановление за привличане към наказателна отговорност
или обвинителен акт, за да се изисква от задържащия орган подробно
описание на деянието, за което има данни, че е извършено. Доколкото към
момента на задържането за 24 часа не е имало привличане, няма как да се
изисква от задържащия да направи пълно описание на деянието за което се
твърди, че има данни задържаният да е извършил.
Относно възражението за липса на данни за извършено престъпление,
то следва да се посочи, че понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР е с
различно съдържание от понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл.
207, ал.1 от НПК, като при налагането на принудителната административна
мярка „задържане за срок до 24 часа“ по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице
2
има вероятност да е извършило престъпление. В този смисъл не е необходимо
нито данните да са достатъчни още по – малко наред с това да е налице
предположение, че задържаното лице ако не бъде задържано има опасност да
се укрие. Това са предпоставки за вземане на мярка на неотклонение
„Задържане под стража“, но не и за издаване на ПАМ за „Задържане за срок
от 24 часа“
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице рег. № ...-
35/09.05.2022 г., издадена от Д. ИВ. П. – разузнавач при РУ-Т., с която на
основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР по отношение на К. М. М. ЕГН
********** е наложена принудителна административна мярка "Задържане за
срок до 24 часа".
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-гр. Сливен в 14 - дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3