РЕШЕНИЕ
№ 2159
гр. Бургас, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20252120101844 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
против К. Б. А., с която са предявени три установителни иска по чл.422 от ГПК.
С определение № 3055/29.05.2025 г. съдът назначи на ответника особен представител,
като с определение № 3646/26.06.2025 г. за такъв е назначен адвокат Р. Д., който депозира
отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете като неоснователни.
В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Преди съдебното заседание,
в което е даден ход на делото по същество, процесуалният му представител депозира
становище, с което моли да бъдат уважени исковете и да бъдат присъдени на страната
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание особеният представител не се явява. Преди съдебното заседание,
в което е даден ход на делото по същество, депозира становище, с което заявява, че
поддържа депозирания отговор на исковата молба.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
АД. Между ответника А. и оператора са сключени следните договори, а именно:
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер **** от
*** г. (за краткост Договор 1), подписано от А. на *** г., с уговорена месечна абонаментна
такса за първоначалния срок на договора в размер на 30,99 лева и 34,99 лева след изтичане
на първоначалния срок на договора. Срокът на Договор 1 е 24 месеца;
Договор за лизинг на устройство марка „***“, модел „**“ от дата *** г., подписан от
А. на *** г., при обща лизингова цена от 988,77 лева. Договорът се сключва за срок от 23
месеца. Лизинговата вноска е в размер на 42,99 лева, като първата е с падеж 05.12.2020 г., а
1
последната – 05.10.2022 г. С подписване на договора А. декларира, че е получил
устройството във вид, годен за употреба.
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер **** от
*** г. (за краткост Договор 2), подписано от А. на *** г., с уговорена месечна абонаментна
такса за първоначалния срок на договора в размер на 32,99 лева и 41,99 лева след изтичане
на първоначалния срок на договора. Срокът на Договор 2 е 24 месеца.
Според чл.26 от Общи условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги (за краткост ОУ), при използване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител, страна по договора, бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издадена фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимите суми.
Ответникът не е заплатил дължими суми на оператора, както следва: 123,41 лева,
дължими за период 15.07.2022 г. – 14.08.2022 г. по Договор 2 и по договор за лизинг, от
които 80,42 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по Договор 2, и 42,99 лв. вноска по договор за лизинг от *** г.; 103,49 лева,
дължими за период 15.08.2022 г. – 14.09.2022 г. по Договор 2 и по договор за лизинг, от
които 60,50 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по Договор 2, и 42,99 лв. вноска по договор за лизинг от *** г.; 77,54 лева, дължими
за период 15.09.2022 г. – 14.10.2022 г. по Договор 2 и по договор за лизинг, от които 34,55
лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по
Договор 2, и 42,99 лева вноска по договор за лизинг от *** г.
В договора за мобилни услуги се съдържа клауза, според която в случай на
прекратяването му преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това
число приложимите общи условия, А. дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение към неустойката А. дължи и възстановяване на част от ползваната стойност
на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; и
(б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, А.
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
Тъй като според оператора Договор 2 е прекратен предсрочно, дружеството твърди,
че клиентът дължи неустойка в размер на 149,36 лева, формирана от три месечни вноски
149,13 лева и 0,23 лева разлика между цената на устройството без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг.
По делото е приета като доказателство последна покана до ответника за доброволно
плащане, изходяща от ищеца. Операторът представя удостоверение от „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ“ ЕАД, от което е видно, че непрепоръчана пратка с адресат А. му е доставена,
съгласно договора между двете дружества (оператор на мобилни услуги и пощенски
оператор), но липса посочване кое лице и на коя дата е получило пратката.
Извън горното, видно от съдържанието на поканата, с нея не се разваля договор, а се
отправя предупреждение до клиента, че ако не извърши плащане в срок, договорът за
предоставяне на мобилни услуги ще бъде „прекратен“. Ето защо следва да се приеме, че не
2
са представени доказателства Договор 2 да е прекратен с писмено изявление на
дружеството, достигнало до абоната.
На 10.01.2025 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за изпълнение,
по което е образувано ч. гр. дело № ***/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас. На
13.01.2025 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № 89, с която е разпоредено на
длъжника да заплати на дружеството следните суми: 324,83 лева, дължима по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер **** от *** г., включваща 175,47 лева - месечни и
еднократни такси за периода от 15.07.2022 г. до 14.10.2022 г., и 149,36 лева – неустойки,
начислени еднократно поради предсрочно прекратяване на договора, включваща 149,13 лева
- сбор от три месечни такси, и 0,23 лева - разлика между цената на устройство *** ** *** без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг; 128,97 лева,
дължими вноски по договор за лизинг от *** г. за устройство *** ** ***, за периода от
15.07.2022 г. до 14.10.2022 г.; законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението 10.01.2025 г. до окончателното й изплащане. Тъй като заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, операторът предявява установителни
искове, по които е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
По възражението на особения представител, че договори не са сключвани от
ответника:
Видно е от доказателствата по делото, че ответникът е положил лично подпис под
трите договора и е получил лично Договор 1, договор за лизинг и устройството по договора
за лизинг на *** г., респективно Договор 2 също е подписан лично от ответника и той е
получил лично чрез куриер Договор 2 на *** г. От друга страна, приложената към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение декларация при доставка на пакет
документи при сделки от разстояние е от дата 09.10.2020 г., поради което няма как тя да е
относима към Договор 1. На последно място, операторът претендира неплатени суми по
Договор 2 и по договор за лизинг, а не по Договор 1.
Ето защо следва да се приеме, че договор за лизинг и Договор 2 са подписани от
ответника, респективно са налице облигационни отношения.
По отношение на претенциите за предоставени услуги:
Установи се, че на ответника са предоставени услуги по Договор 2, като падежът на
задължението е настъпил, но плащане не е извършено, поради което А. дължи на оператора
сумата от 175,47 лева, представляваща месечни и еднократни такси за периода от 15.07.2022
г. до 14.10.2022 г.
По иска за присъждане на лизингови вноски:
По договор за лизинг от *** г. дължимите лизингови вноски са в размер на 128,97
лева за периода 15.07.2022 г. – 14.10.2022 г. Видно е, че към настоящия момент срокът на
договора за лизинг е настъпил, но длъжникът не е заплатил дължимите вноски.
По възражението на особения представител за погасяване на тези вземания по
давност:
Установи се, че се дължат суми за периода 15.07.2022 г. – 14.10.2022 г., а заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, от който момент се счита подадена исковата молба
(чл.422, ал.1 от ГПК), с което се прекъсва давността (чл.116, б.“б“ от ЗЗД), е 10.01.2025 г.
3
Първата фактура за дължими суми е издадена на 15.08.2022 г. Падежът на задължението по
нея е 18 дни след издаването й (чл.27 от Общите условия). Очевидно е, че от падежа на
задължението по първата фактура до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не е изминал период, по-дълъг от 3 години, поради което
възражението за погасяване на вземанията по давност е неоснователно.
По иска за присъждане на неустойка:
Дружеството твърди, че Договор 2 е прекратен едностранно от оператора поради
неизпълнение на задължения на потребителя за заплащане на изискуемите абонаментни
такси и използвани мобилни услуги. Ищецът се позовава на клауза от договора, която
урежда неустойка при прекратяване на договора. Неустойката се дължи „в случай на
прекратяване на договора“ на едно от няколко основания, които изцяло зависят от
поведението или от волята на потребителя – по вина или инициатива на потребителя; при
нарушения на задълженията на потребителя по договора или други документи, свързани с
него.
След като се касае за двустранен договор и длъжникът не изпълнява задължението си
поради причини, за които той отговаря, се касае за възможност за „разваляне на договора“ от
страна на оператора по смисъла на чл. 87 от ЗЗД, а не за прекратяването му. В постоянната
си практика ВКС е изразявал становище, че развалянето по чл. 87 ЗЗД следва да се различава
от възможностите за едностранно прекратяване на договора, които не изискват виновно
неизпълнение на задължение на длъжника – в този смисъл Определение № 600 от 6.08.2012
г. на ВКС по т. д. № 993/2011 г., II т. о. Ето защо терминът „прекратяване“, употребен в
договорите, е неправилен и той е относим единствено към възможността за прекратяване на
облигационната връзка по „инициатива на потребителя“, каквато по делото не се твърди,
нито се доказа да е настъпила.
Нарушението на задълженията на потребителя по договора е основание за
развалянето му, а не самостоятелно основание за дължимост на неустойката. Този извод се
потвърждава и от обстоятелството, че потребителят дължи неустойка „за всяка СИМ карта,
по отношение на която е налице прекратяване“. Именно защото договорът е развален преди
изтичане на срока му, операторът се лишава от абонаментните такси, които би получил, ако
срокът бе спазен. Това е и причината размерът на неустойката да се обвързва с „всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок“.
Предвид изложеното неустойката не се дължи за неизпълнение на парично
задължение, а е последица от разваляне на договорните отношения между страните поради
причини, които стоят изцяло у потребителя. Същото се отнася и до случаите, в които е
предоставено мобилно устройство. Потребителят ще дължи само при разваляне на договора
„такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора“.
Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.
Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на
правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД и
писмените договори подлежат на разваляне с изявление в същата форма.
Както вече се посочи, по делото е приета като доказателство последна покана до
ответника за доброволно плащане, изходяща от ищеца, но не са представени доказателства
тя да е достигнала до А.. Операторът представя удостоверение от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“
ЕАД, от което е видно, че непрепоръчана пратка с адресат А. му е доставена, съгласно
4
договора между двете дружества (оператор на мобилни услуги и пощенски оператор), но
липса посочване кое лице и на коя дата е получило пратката.
Извън горното, видно от съдържанието на поканата, с нея не се разваля договор, а се
отправя предупреждение до клиента, че ако не извърши плащане в срок, договорът за
предоставяне на мобилни услуги ще бъде „прекратен“. Ето защо следва да се приеме, че не
са представени доказателства Договор 2 да е прекратен с писмено изявление на
дружеството, достигнало до абоната.
Предвид изложеното кредиторът не се е възползвал от правото си да развали Договор
2, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка, респективно
вземане за разликата между цената на лизинговото устройство и реалната му цена без
абонамент. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от делото право на разноски има както ищецът, така и ответникът, но
А. не е поискал присъждането им и няма доказателства да е направил такива, поради което и
не следва да му се присъждат суми за разноски.
Предвид уважената част от претенциите, ответникът дължи на ищеца за заповедното
производство разноски в размер на 338,79 лева (част от заплатените държавна такса и
адвокатско възнаграждение).
Ищецът претендира като разноски в исковото производство следните суми: 125 лева
за внесена държавна такса, 480 лева за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, 500
лева за депозит за особен представител. С оглед уважената част от исковете дружеството
има право на разноски в размер на 741,31 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че К. Б. А., ЕГН – **********, с последен
известен адрес гр. ****, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, следните
суми: 175,47 лева (сто седемдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки),
представляваща месечни и еднократни такси за периода от 15.07.2022 г. до 14.10.2022 г.,
дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от *** г., подписан от А.
на *** г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.01.2025 г. до пълното изплащане
на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2025 г. по описа на БРС; 128,97 лева (сто двадесет и осем
лева и деветдесет и седем стотинки), дължими вноски по договор за лизинг от *** г.,
подписан от А. на *** г., за устройство марка „***“, модел „**“ за периода от 15.07.2022 г.
до 14.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.01.2025 г. до пълното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2025 г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, против К. Б. А.,
ЕГН – **********, с последен известен адрес гр. ****, за приемане за установено, че
ответникът дължи на дружеството сумата от 149,36 лева (сто четиридесет и девет лева и
тридесет и шест стотинки), представляваща неустойки, начислени еднократно поради
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от *** г.,
подписан от А. на *** г., включваща 149,13 лева, сбор от три месечни такси, и 0,23 лева,
разлика между цената на устройство без абонаментен план и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг, ведно със законната лихва върху главницата от 10.01.2025 г. до
пълното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
5
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2025 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА К. Б. А., ЕГН – **********, с последен известен адрес гр. ****, да
заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, следните суми: 338,79 лева
(триста тридесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща направени
разноски за заповедното производство по ч. гр. дело № ***/2025 г. по описа на БРС; 741,31
лева (седемстотин четиридесет и един лева и тридесет и една стотинки), представляваща
направени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6