№ 9101
гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110103547 по
описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от В. Т. Г. срещу „.....“ ЕАД за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3394 лв., от които 853
лева, представляваща главница и 2541, представляваща лихва за забава, дължими по кредит
с вид „Придобивания на вземане по кредити“ № 667627/01.10.2015 г., която сума ответникът
е придобил въз основа на договор за цесия от „..“ АД на 16.11.2010 г.
В исковата молба ищецът излага, че при направена справка за кредитна задлъжнялост в
Централен кредитен регистър на Българска народна банка с изх. № БНБ – 137326/30.12.2021
г. разбрал, че ответникът е подал информация за дължим кредит в размер на 3394 лева.
Ищецът излага, че ответникът е придобил вземането по процесния кредит въз основа на
договор за цесия, който договор обаче нямал действие спрямо него поради ненадлежно
уведомяване от цедента на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Евентуално заявява, че процесното
вземане е погасено по давност, като с оглед липсата на информация за цедираното
задължение сочи, че тази давност е започнала да тече от 01.10.2015 г., видно от справката на
Централния кредитен регистър. Излага, че правния му интерес от предявяване на настоящия
иск е обусловен от законовата възможност сам да определи обема и размера на защитата си,
както и дали и кога да предприеме такава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че в изпълнение на закона и по реда на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД е изпратил до ищеца уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ–П–
ИАМ/2232999 от 06.10.2015 г. от името на цедента „Изи Мениджмънт“ АД, като писмото е
получено лично от длъжника. Заявява, че след образуване на изпълнителното производство
са извършени редица изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на
погасителната 5–годишна давност – запори на банкова сметка, описи на движимо
1
имущество, с оглед на което оспорва твърдението на ищеца, че взискателят – ответник в
настоящото производство, е бездействал и вземането е погасено. Уточнява, че за да се
приеме, че е изтекъл давностният срок, не следва определените изпълнителни способи да са
последвани от извършването на успешни изпълнителни действия, а от значение е само
кредиторовата пасивност. Отделно от това сочи, че ищецът е извършвал плащания по
задълженията си, което ответникът приема за недвусмислени конклудентни действия по
признание на усвоената и дължима заемна сума по договора за кредит. Ищецът е извършил
плащане, като е посочил и конкретно основание при заплащане на дължимата сума, като
плащането е извършено по сметка на дружеството, което от своя страна ответникът сочи, че
води до извод за знание за извършената цесия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Ищецът е предявил иска си срещу ответника поради обстоятелството, че в
Централния кредитен регистър фигурира обстоятелството, че същият има задължение по
кредит № 667627/01.10.2015 г. към ответника. От твърденията в отговора на исковата молба
и представните доказателства става ясно, че вземане срещу ищеца по договор за паричен
заем № 2232999/23.01.2015 г. е било цедирано на ответника и по отношение на него е било
предприето принудително изпълнение, като е било образувано изп. д. № 809/2017 г. на ЧСИ
Елица Христова (прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия и образувано
изп. д. № 20188440400551 на ЧСИ Стоян Якимов) въз основа на изпълнителен лист от
09.10.2017 г. на РС Дупница, касаещ вземания по договор за паричен заем №
2232999/23.01.2015 г. Поради това съдът приема, че представените от ответника
доказателства и твърдения са неотносими, доколкото с предявения иск се претендира
недължимостта на суми по договор за кредит № 667627/01.10.2015 г.
Погасителната давност за вземанията, произтичащи от договор за кредит, които не са
периодични вземания съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС е 5-годишната. Така съдът намира, че по отношение на вземанията, произтичащи от
договор за кредит № 667627/01.10.2015 г., давността е изтекла към 01.10.2020 г. Въпреки че
в тежест на ответника по делото бе разпределена доказателствена тежест да установи, че
претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват, вкл. извършването на
действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по
смисъла на ЗЗД, същият не е сторил това, поради което следва да понесе неблагоприятните
последици от това, а именно уважаване на предявения отрицателен установителен иск.
При този изход на спора на основание право на разноски има ищеца, който е сторила
разноски за държавна такса в размер на 135,76 лева и 500 лева за адвокатско
възнаграждение, което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и
чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Т. Г., ЕГН **********, срещу
„.....“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че В. Т. Г. не дължи на
„.....“ ЕАД сумата от 3394 лв., от които 853 лева, представляваща главница и 2541 лева,
представляваща лихва за забава, дължими по кредит с вид „Придобивания на вземане по
кредити“ № 667627/01.10.2015 г., която сума ответникът е придобил въз основа на договор
за цесия от „..“ АД на 16.11.2010 г.
ОСЪЖДА „.....“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на В. Т. Г., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 635,76 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3