№ 841
гр. Пазарджик, 12.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:И.КА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
Сложи за разглеждане докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20245220103979 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния иск Б. Н. Г. –
уведомен в предходното съдебно заседание се явява лично и с адв. К. Р. от АК
- Пазарджик, с представено в днешното съдебно заседание пълномощно.
Представя договор за правна защита с допълнително внесена сума от 250 лв.
Ответницата по първоначалния иск и ищца по насрещния иск А. Б. А. –
уведомена в предходното съдебно заседание се явява лично и с адв. Т. Ж. и
адв. П. Г. с пълномощно, представено по делото.
ДСП-Пазарджик – уведомен по реда на чл.56 ал.2 от ГПК, не изпраща
представител.
Свидетелите И. Ф. и Г. Т.- редовно призовани се явяват лично.
АДВ. Р.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.
АДВ.Ж.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
1
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба вх. № 10079/07.04.2025г. от адв. Ж.,
пълномощник на А. А., с която се иска намаляване или отмяна на наложената
в предходното с.з. глоба.
Докладва се молба вх. № 11102/16.04.2025г. от ищеца Б. Г., с което се
иска да му бъде отменена наложената му глоба в предходното с.з.
Докладва се писмо с вх. № 11692/24.04.2025г. от ОДМВР – Пазарджик, с
което е изпратена изготвената докладна записка, ведно с информационна
карта за дейността на наряда, изготвена от служителите посетили сигнала.
АДВ. Р.: Запознати сме, да се приеме.
АДВ. Ж.: Запознати сме, да се приеме.
АДВ. Г.: Запознати сме, да се приеме.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото докладваните в
днешното съдебно заседание материали към докладна записка с писмо вх. №
11692/24.04.2025г. от ОДМВР.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели полицейските
служители отзовали се на сигнала И. Ф. и Г. Т..
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И. Д. Ф. – ст. полицай в РУ –Пазарджик, на 42г., средно образование,
българин, български гражданин, неосъждан, без родство и служебни
правоотношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
разяснени са му правата по чл. 166, ал. 2 ГПК. Свидетелят обеща да каже
истината.
СВ. Ф.: Спомням си за сигнала. Имахме сигнал, затова че родители,
които не живеят заедно и единият от родителите нарушава правото на другия
да си види децата в разрешеното от съда време. Сигналът беше подаден от
2
жена. Като ориентир беше дадена чешмичка в селото. Отидохме, госпожата
дойде при нас и обясни, че мъжът й не й дава да си вземе децата, които били
при него.
Като отидохме на място и се установи, че г-нът не е нямал нищо против
госпожата да си вземе децата, но нямал възможност да й ги закара и е
трябвало тя сама да отиде да си ги вземе от неговата къща. Госпожата ни
заяви, че имало там по улицата и дори, ако не се лъжа и на господина
собственост кучета, които я нападали и я било страх да си вземе децата.
Имаше някакви кучета, но нямаше агресия към нас. Имаше някакви малки
кученца. Госпожата я забрахме от чешмичката, където ни чакаше и я
закарахме до господина. Вън имаше кучета, ние вътре в къщата не сме
влизали. Ако не се лъжа, с господина бяха родителите му. Майка му се обърна
към госпожата: „Не е вярно това, че ние не сме ти дали да си взимаш децата“.
Сигналът беше след обяд. Госпожата заяви, че сутринта тя трябвало да отиде
да си вземе децата, те са я чакали известно време и са тръгнали, ако не се лъжа
към града нещо да си пазаруват и затова след обед трябвало тя да отиде да си
ги вземе, но пък нея я е било страх.
Обясних на госпожата, че това не е наша работа, да ходим от един дом
да взимаме децата и да ги караме до друг, но така или иначе сме били 60 – 70
км. до с. Ц. и оказахме съдействие. Пеша беше буквално някакви 5 - 10 мин.
от едната къща до другата. Децата бяха в дома на господина, някой от
родителите ги извика, те си излезнаха, качихме ги … госпожата беше с нас в
колата, качихме дечицата в служебния автомобил и ги върнахме пред дома й.
Без никакви претенции или съпротива от страна на господина или от страна на
родителите му. Конкретно с тези лица на други случаи не сме се отзовавали.
За мен този сигнал е недействителен, защото не се запознахме с
решение на съда, кой по кое време може да вижда децата. Господинът в
присъствието на родителите каза: „Как аз не искам да не ти давам децата,
просто трябва да дойдеш да си ги вземеш. Аз не съм длъжен да ти ги карам до
вас“. Това бяха приказките и ние за това не сме изготвили и докладна записка,
реално погледнато конкретни действия не сме предприемали - не сме вземали
никакво отношение по този сигнал. Казах ви от каква гледна точка
съдействахме на госпожата, да я закараме с децата до тях. Преди като
стартира този телефон 112, имаше един офицер горе в районното, който за
3
такива неистински сигнали съставяше актове, после не знам какво се случи с
тази практика. Това е спешен телефон, не е телефон за изпълняване на
желания. Доста неистински сигнали се подават на този телефон.
Не мога да кажа за колко време от получаване на сигнала сме отишли до
с. Ц.. Предполагам за 30 – 40 мин. сме стигнали. През почивните дни един
патрул обслужва Община Пазарджик и Община Л.. Патрулът основно си
стоим тук в Пазарджик и се наложи да отидем до Ц. да посетим този сигнал.
Наложи се от тук да отидем и да посетим този сигнал. Има участък в Л., но
към този момент предполагам, че не е имало човек да е на смяна там. През
работните дни постоянно има колеги, които си обслужват участъка, през
уикенда, патрулът, който е в тази територия, обслужва и другата. Не сме се
отзовали за 5 мин. до там.
Състоянието на А. не беше нищо обезпокоително, да има интервенции
по нея или нещо такова. В общи линии беше спокойна. Не съм забелязал нещо
тревожно в нейното поведение или неистово безпокойство в нея.
Когато отидохме с колегата и А., господинът беше вън, нещо правеше в
някакъв автомобил, ако не се лъжа. Нямам спомен баща му ли беше при него,
или той беше вътре. Докато бяхме там, проведохме беседа в присъствието му
и на двамата му родители - нямам връзка нито с него, нито майка му и баща
му. Проведохме беседа пред въпросния адрес на господина. Не сме влизали в
двора, нито в къщата на лицето и на родителите му, нито в нейната къща.
Децата бяха вътре в къщата и някой от тях ги повика да излезнат. Не
мога да кажа точно кой ги повика, той или някой от близките му. Не мога да
конкретизирам кой. Не мога да кажа по кое време се е събрала цялата фамилия
вън при нас.
Баща му бил ли е вън … нямам спомен дали беше вън или излезе после.
Не видях кой знае какви изблици на радост или разочарование у децата,
като видяха майката - съвсем нормално поведение. Нямам наблюдения как
децата са се обърнали към госпожата.
Разпитът приключи.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. И.ОВ Т.- ст. полицай РУ- Пазарджик, средно образование, българин,
български гражданин, неосъждан, без родство и служебни правоотношения
4
със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК
и му се разясниха правата по чл. 166, ал. 2 ГПК. Свидетелят обеща да каже
истината.
СВ. Т.: За датата нямам спомен кога е точно. Пристигнахме на сигнал от
госпожа, че бившият й не й дава децата. При пристигане на място
установихме госпожата, която ни заяви, че не може да си вземе децата от
господина. Тя ни чакаше на друг адрес, на 200-300м. от адреса. Тя каза, че не
може да си вземе децата от мъжа й и не й дава децата. Притеснявала се, че
имало кучета и не може да си вземе децата заради това. Страх я било да ходи,
преди е ходила и кучетата нещо се спускали по нея. Момчето не й дава
децата…. Качихме я в колата и отидохме на адреса, който заяви тя при
господина. Установихме господинът, който ни заяви „Тя днес не е идвала. Да
дойде и да си ги вземе“, тя му казала „ Докарай ми ги ти“, той й казал: „Ето ги
децата, ако искаш вземи си ги“. На място бяха бащата на господина и майката.
Като извикаха децата, децата дойдоха и госпожата си взе децата и никакви
проблеми не е имало. Имаше едно куче, което беше вързано- като във всяко
село се разкарват всякакви кучета. В двора имаше куче, което беше вързано.
Не съм видял да е агресивно кучето.
Не помня да е имала телефон в себе си госпожата. Не е споделяла, че
някой й е хвърлил телефона. Просто на деня искала да й докарат децата, пък
той не й ги докарал, а нея я е било страх да ходи, че имало кучета. Като
отидохме, установихме момчето, майка му и баща му бяха там в двора, като
извикаха децата, децата си излезнаха, дойдоха с майката. Други сигнали точно
като този не сме получавали. Всеки сигнал си е различен, но на този не знам
какъв е бил проблемът да си вземе децата. Родителите ги даваха и не е имало
никакви спорове. Децата си излезнаха, качиха се при майката и тръгнаха.
През събота и неделя сме един патрул. Нормално каране до с. Ц. е 30-
тина мин. някъде, 20-30 мин. зависи как караме. Може и преди това да сме
имали и други сигнали, ние сме само една кола в града. Такъв сигнал не е
спешен и неотложен, за да карам бързо.
За мен това няма никакво основание да бъде извикана полиция, ако
беше отишла госпожата там, господинът й дава децата. Той каза: „Аз нямам
проблем да дойде и да си ги вземе“. Отразихме го писмено в информационна
5
карта, която имаме - попълваме я.
Нямам правомощие да съставям АУАН. На най- ниското ниво съм.
Разпитът приключи. Свидетелите напуснаха съдебната зала със
съгласието на страните.
Съдът прикани страните към спогодба.
АДВ.Г.: Правим предложение за споделено родителство. Така и така те
са през 3-4 къщи. Тя има под 7г. момиче. Претендираме упражняването на
родителските права по отношение на момичето. Има тълкувателно
постановление.
Ако не възложите упражняването на родителските права на двете деца
на майката, евентуално да бъдат възложени упражняването на родителските
права по отношение на малолетната й дъщеря, като съобразите постановките
на Тълкувателното решение от 80-та година, актуално и към днешен момент.
Изрично е записано съдът какво трябва да съобрази при възлагане
упражняването на родителските права- едно от тези изисквания е пола на
детето. В тази насока е практиката, че когато детето е момиче, в ниска възраст,
по- пригодния родител, който да упражнява родителските права е майката, тъй
като тя ще бъде и модела за поведение.
ИЩЕЦЪТ: Не съм съгласен за споделено родителство.
Спогодба не се постигна.
АДВ. Р.: Представям списък с разноските
АДВ. Г.: Представям списък с разноските. Оспорваме размера на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител. Следва да се
има предвид, че става въпрос за една съдебна администрация- не се касае за
дело с фактическа и правна сложност.
Да се приключи делото.
АДВ. Р.: Разноските са определени спрямо наредбата в минимум.
Във връзка с това, което заявиха днес - разговор с моят доверител не е
имало във връзка със споделено родителство. Още от първото съдебно
заседание предлагаме споразумение, което ни беше отказано много пъти- с
конкретни параметри, със съобразяване с това, че живее в чужбина.. Всякакви
варианти бяха обсъждани и бяха отхвърляни. За пръв път от пълномощниците
на ответницата в днешното съдебно заседание разбирам, че е имало желание
6
за споделено родителство.
При условие, че няколко пъти не могат да постигнат споразумение,
едва ли на края на делото могат да постигнат, защото е видно, че отношенията
им са лоши. Кой е по - пригодният родител, от всички събрани по делото
доказателства е видно, защото децата се гледат добре от бащата. Той е с
доходи, грижи се адекватно и ежедневно. Не знам по какъв начин, майката ще
изпълнява това споделено родителство, като те самите няколко месеца
заявяват, че тя няма доходи и не си намира работа и квартира. От миналото
съдебно заседание се била върнала да живее в къщата на майка си.
Считам че делото е изяснено от фактически и правна страна и моля да се
приключи.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
СЛАГА КРАЙ НА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ПРИЕМА представените списъци с разноски.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
ОТМЕНЯ наложените глоби в предходното с.з. на Б. Н. Г. и А. Б. А..
АДВ. Р. Уважаема госпожо съдия, моля да се уважите предявените
искове. Моля, да отхвърлите исковете с насрещната такава.
Моля, да ни присъдите разноски съгласно представения списък с
разноски. Моля, да ми предоставите срок за писмена защита.
АДВ. Ж.: Уважаема госпожо съдия, моля да уважите насрещния иск.
Подробни съображения ще изложа в писмена защита.
АДВ. Г.: Уважаема госпожо съдия, моля, да уважите насрещния иск.
Подробни съображения ще изложа в писмена защита.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
СЛАГА КРАЙ НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
7
Съдът ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 149, ал.3 от ГПК на страните
едноседмичен срок за представяне на писмени бележки.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
едномесечен срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:47 часа
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8