№ 14972
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110112535 по
описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно и съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците К. Н. Х., Т. Н. Х., З. Б. Ж., С. Б. Г., Б. Н. З., Р. К. Р., Г. П. Г. и Е. П. Г., в
качеството им на наследници на Г. Р. К. и С. Г. К.а, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като те не са изпълнили насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че
съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на
общата фактура на интернет – страницата на продавача, което ответниците не са сторили,
поради което претендира от тях при условията на разделност сумите, както следва: 1 113,98
лв., представляваща цена на неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., 229,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г., 18,18 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., 4,20 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г. до
окончателното им заплащане, при следните квоти:
1/ по отношение на К. Н. Х. – 15/72 от общия размер на дълга, или 232,08 лв.,
представляваща цена на неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., 47,81 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
1
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г., 3,79 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., 0,87 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г. до
окончателното им заплащане;
2/ по отношение на Т. Н. Х. – 15/72 от общия размер на дълга, или 232,08 лв.,
представляваща цена на неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., 47,81 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г., 3,79 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., 0,87 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г. до
окончателното им заплащане;
3/ по отношение на З. Б. Ж. – 10/72 от общия размер на дълга, или 154,72 лв.,
представляваща цена на неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., 31,87 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г., 2,53 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., 0,58 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г. до
окончателното им заплащане;
4/ по отношение на С. Б. Г. – 10/72 от общия размер на дълга, или 154,72 лв.,
представляваща цена на неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., 31,87 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г., 2,53 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., 0,58 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г. до
окончателното им заплащане;
5/ по отношение на Б. Н. З. – 5/72 от общия размер на дълга, или 77,36 лв.,
представляваща цена на неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., 15,94 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г., 1,25 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., 0,29 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г. до
окончателното им заплащане;
6/ по отношение на Р. К. Р. – 6/72 от общия размер на дълга, или 92,82 лв.,
представляваща цена на неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., 19,12 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г., 1,52 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., 0,35 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г. до
2
окончателното им заплащане;
7/ по отношение на Г. П. Г. – 3/72 от общия размер на дълга, или 46,42 лв.,
представляваща цена на неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., 9,56 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г., 0,76 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., 0,18 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г. до
окончателното им заплащане;
8/ по отношение на Е. П. Г. – 3/72 от общия размер на дълга, или 46,42 лв.,
представляваща цена на неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., 9,56 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г., 0,76 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., 0,18 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г. до
окончателното им заплащане;
Ответницата Т. Н. Х. е подала отговор на исковата молба, с който заявява, че живее в
гр. Пловдив и от години не поддържа връзка с общия наследодател. Счита претенцията
спрямо нея за основателна, но оспорва да е дала повод за завеждане на делото. Представя
платежно нареждане от 24.07.2023 г., удостоверяващо заплащането на сумата от общо 295,20
лв., поради което счита, че претендираните от нея суми следва да се считат за изцяло
погасени ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 09.03.2023 г. до плащането – 24.07.2023 г. Моли спрямо нея
производството по делото да бъде прекратено.
Ответникът К. Н. Х. е подал отговор на исковата молба, с който заявява, че живее в гр.
Пловдив и от години не поддържа връзка с общия наследодател. Счита претенцията спрямо
него за основателна, но оспорва да е дал повод за завеждане на делото. Представя платежно
нареждане от 24.07.2023 г., удостоверяващо заплащането на сумата от общо 295,20 лв.,
поради което счита, че претендираните от него суми следва да се считат за изцяло погасени
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата
молба – 09.03.2023 г. до плащането – 24.07.2023 г. Моли спрямо него производството по
делото да бъде прекратено.
Всеки един от ответниците Е. П. Г., Г. П. Г. и Р. К. Р. е подал отделен отговор на
исковата молба, които са с идентично съдържание. Оспорват да са били потребители на
топлинна енергия в рамките на исковия период. Оспорват наследодателят им да е бил страна
по облигационно правоотношение с ищеца, в рамките на което да е поискано доставянето на
такава. Оспорват сключването на действителен договор за услуга за дялово разпределение,
тъй като представеният такъв от 24.09.2022 г., както и протоколът от ОС на ЕС от 10.09.2002
г. не са подписани от наследодателя им. Правят възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на всички задължения, чиято изискуемост настъпва преди 09.03.2020 г. С тези
съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците З. Б. Ж., С. Б. Г. и Б. Н. З. не са подали
отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – ..... изразява становище, че в рамките на
исковия период услугата дялово разпределение е законосъобразно извършвана.
3
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото – нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 123, том
ХIV, нот. дело № 2723/26.09.1985 г., удостоверение за идентичност на адрес, издадено от ...
справки за родствени връзки на Г. Р. К. и С. Г. К.а, удостоверение за наследници на Г. Р. К. и
др. съдът приема, че в рамките на исковия период ответниците К. Н. Х., Т. Н. Х., З. Б. Ж., С.
Б. Г., Б. Н. З., Р. К. Р., Г. П. Г. и Е. П. Г. се легитимират като собственици на процесния
недвижим имот при посочените от ищеца с уточнителна молба от 09.05.2023 г. (л. 63-66 от
делото) квоти, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия
и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в
съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ № 123, том ХIV, нот. дело № 2723/26.09.1985 г. (л. 10-11 от делото), се
установява, че Г. Р. К. и С. Г. К.а са признати за собственици на апартамент № 50, находящ се
в ...... заедно с избено помещение № 2 и 1,513 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху припадащата се част от терена, като с оглед удостовереното в
представеното писмо с изх. № ДУ-7000-61-1/17.07.2012 г. на кмета на .... (л. 12 от делото), че
..... е с настоящ административен адрес: ...., съдът прави извод, че същият изцяло
съответства на имота, за който се отнасят исковите претенции, още повече, че от страна на
ответниците не е направено изрично оспорване по отношение на така посоченото
обстоятелство. Ето защо, съдът приема, че въз основа на придобивната сделка от 26.09.1985
г. Г. Р. К. и С. Г. К.а се легитимират като собственици на процесния недвижим имот. Нещо
повече, видно е от една страна, че С. Г. К.а е декларирала този факт и пред
топлофикационното дружество, подавайки молба за откриване на партида на нейно име от
23.04.2003 г. (л. 13-14 от делото), а от друга страна Г. Р. К. също е потвърдил наличието на
фактическа и/или правна връзка с имота, подписвайки се в списъка от 10.02.1987 г. (л. 18 от
делото), удостоверяващ броя на живущите в бл. 376, вх. Б и В, именно в графата за
4
апартамент № 50. Ето защо, при липсата на данни по делото относно осъществяването
впоследствие на последващи разпоредителни сделки или настъпването на други юридически
факти, довели до промяна в правата върху имота, съдът приема, че същият е бил част от
наследствената маса на наследодателя Г. Р. К., поради което след смъртта му на 31.03.1998 г.,
притежаваната от него 1/2 идеална част е преминала в патримониума на наследниците му по
закон, а именно: С. Г. К.а – съпруга, придобила 2/3 идеални части от нея – арг. чл. 9, ал. 2, пр.
2 ЗН, доколкото видно е, че тя е била в брак с него, продължил повече от 10 години, за което
индиция е и фактът, че към момента на изповядване на сделката от 26.09.1985 г. двамата
имат идентични фамилни имена, а освен това по делото липсва оспорване в тази насока, или
2/6 идеални части, като наред с това на собствено основание тя е притежавала и 1/2 идеална
част, или общо 5/6 идеални части. Останалата 1/6 от наследството на Г. Р. К. (1/3 от 1/2) е
била наследена от неговите съответно брат и сестра – К. Р. К. и П. Р.а С., респ. от
наследниците им по закон, а именно: ответниците Р. К. Р., придобил 1/12 идеална част, както
и Г. П. Г. и Е. П. Г., придобили по 1/24 идеални части всеки. На следващо място, също от
удостоверението за наследници на Г. Р. К. става ясно, че съпругата му С. Г. К.а е починала на
04.08.2012 г., като на основание чл. 8, ал. 1 ЗН след смъртта й притежаваните от нея общо
5/6 идеални части са наследени от низходящите на вече починалите й съответно брат и
сестра – Н. Г.ев Х. и Д. Г. А., притежаващи всеки по 5/12 идеални части (1/2 от 5/6), а
именно: ответниците К. Н. Х., наследил 5/24 идеални части, Т. Н. Х., наследила 5/24 идеални
части, З. Б. Ж., наследила 5/24 идеални части, С. Б. Г., наследила 5/36 идеални части, Р. Н.
А., наследила 5/72 идеални части и Б. Н. З., наследила 5/72 идеални части. В случая, при
съблюдаване на изискването за равенство в знаменателя на квотите на всеки от
съсобствениците, съдът прави извод, че квотите на ответниците се равняват именно на
посочените от ищеца такива, а именно: по отношение на К. Н. Х. – 15/72, по отношение на
Т. Н. Х. – 15/72, по отношение на З. Б. Ж. – 10/72, по отношение на С. Б. Г. – 10/72, по
отношение на Б. Н. З. – 5/72, по отношение на Р. К. Р. – 6/72, по отношение на Г. П. Г. – 3/72
и по отношение на Е. П. Г. – 3/72. За фактическа яснота следва да се отбележи, че съдът е
обвързан от очертания с исковата молба обем на търсената съдебна защита, поради което не
следва да се обсъжда фактът, че с оглед данните по делото за вписан отказ от страна на Р. Н.
А. от наследството на С. Г. К.а, за което свидетелства представеното съдебно удостоверение
на СРС, 86 състав (л. 105 от делото), наследственият дял на Б. Н. З. следва да се равнява на
10/72, а не на 5/72, както се претендира от ищеца с исковата молба. По делото няма данни
относно осъществяването на последващи прехвърлителни сделки или относно
осъществяването на други юридически факти, довели до промяна в обема от права на всеки
един от ответниците поотделно, поради което съдът прави извод, че на основание
наследствено правоприемство в рамките на исковия период именно те се легитимират като
собственици на процесния апартамент № 50, респ. като клиенти на топлинна енергия за
битови нужди по отношение на него, а това означава, че следва да отговарят за процесните
вземания, касаещи същия, съобразно обема от участието си в съсобствеността, като
сключването на изричен писмен договор с ищеца не е необходимо, тъй като обсъдената по-
горе нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва
качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или
ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по
делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. В случая, несъмнено е, че общите
5
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по
делото нито се твърди, нито се доказва ответниците, респ. наследодателите им да са
възразили срещу прилаганите от ищеца такива или да са предложили сключването на
индивидуално споразумение с него в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били съсобственици
на процесния апартамент № 50 съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените
в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 10.09.2002 г. – Приложение № 1,
списък към него, носещ подписа на наследодателката С. Г. К.а, чието авторство не е
оспорено в хода на процеса, договор от 24.09.2002 г. (л. 19-23 от делото), данните, отразени в
представените изравнителни сметки (167-168 от делото), както и предвид изложеното в
констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на
исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в
сградата - етажна собственост, находяща се на адрес: ...., бл. 376, вх. В, е била възложена и
извършвана от третото лице – помагач - ......
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците Р. К. Р., Е. П. Г. и Г. П. Г.
по отношение на действието на договора между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение, тъй като не е подписан от наследодателя им. В случая, това обстоятелство е
ирелевантно, тъй като списъкът към протокола от 10.09.2002 г. е подписан от голяма част от
етажните собственици, включително и от бившата съпруга на Г. Р. К. – С. Г. К.а, като по
делото нито се твърди, нито се доказва решението на общото събрание да е било атакувано
от нея по реда на ПУРНЕС /отм., но действащ към момента на вземане на решението/. Ето
защо, съдът намира, че това решение обвързва всички етажни собственици, включително и
ответниците предвид установения по делото факт, че те са наследили съответна идеална
част от самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост през исковия период. В
случая, касае се за сделка – решение на общност от субекти – етажни собственици, което е
взето на проведено общо събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения
имат действие по отношение на всички субекти в общността, включително и ответниците.
Ето защо, съдът приема, че договорът за топлинно счетоводство от 24.09.2002 г. е произвел
своето действие. Нещо повече, по делото се установява още, че за процесния период
услугата дялово разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвала
именно от третото лице – помагач - ....., като видно от приетите документи за връчване на
изравнителни сметки, отнасящи се за процесния аб. № 240402, страните са изпълнявали
поетите по договора задължения, като потребителите са допускали представителите на
топлинния счетоводител за отчитане до адреса, с което фактически са потвърдили
обвързаността си от договора за топлинно счетоводство от 24.09.2002 г. За пълнота следва да
се отбележи, че съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са
длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата
6
дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. В случая, не се твърди общото събрание
на етажната собственост да е избрало друго, различно от посоченото в договора от
24.09.2002 г. лице, което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е уведомен
писмено за новия избор. Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не
могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение.
На следващо място, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в
обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ...., бл.
376, вх. В, е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е
отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота на
ответниците са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация,
като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е
ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така сумите за
отопление са начислявани с оглед наличието на щранг лира с мощност 428Вт, с оглед
липсата на осигурен достъп сумите за битово гореща вода са начислявани на база за един
потребител по 140 литра дневно съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба
№ Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, а тези за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово
разпределение към горната Наредба – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на
имота – 106 куб. м. и този на етажната собственост – 6 887 куб. м. От техническа гледна
точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни
сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява,
че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено
изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на
протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът
е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите
метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от страна на
ответниците не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1
ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване
на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота на ответниците
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 1 113,87
лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури (1 085,31 лв.) и
сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (28,56 лв.), като посочената
стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
7
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
ответниците Р. К. Р., Е. П. Г. и Г. П. Г. дължат да заплатят, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното от тях възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните, разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението
на давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на 09.03.2023 г., а за времето
от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост настъпва не след и на 09.03.2020 г., както се поддържа от ответниците, а
след и на 02.01.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към
релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Следователно, действително е налице
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода от 01.05.2019 г. до
31.10.2019 г., тъй като най-късното месечно задължение – това за м. октомври 2019 г. е
станало изискуемо на 15.12.2019 г., т. е. преди 02.01.2020 г., поради което то, както и
предхождащите го месечни задължения в рамките на исковия период – м. май 2019 г., м. юни
2019 г., м. юли 2019 г., м. август 2019 г. и м. септември 2019 г. са погасени по давност. Тук
следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи
месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по
давност, позовавайки се на обща фактура, издадена едва на 31.07.2020 г., и чрез включването
им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на
евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155,
ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не
променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно заключението по съдебно-
техническата експертиза стойността на задължението за цена на топлинна енергия само за
периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г. се равнява на сумата от 230,33 лв., поради което тя
следва да се приспадне от общо дължимата такава за целия исков период от 1 113,87 лв., а
това означава, че по отношение на ответниците Е. П. Г., Г. П. Г. и Р. К. Р. размерът на
месечните задължения за цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021
г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 883,54
8
лв., която сума те не твърдят и не доказват да са заплатили.
Ето защо, при съобразяване на размера на дълга им, те се явяват задължени за сумите,
както следва: Е. П. Г. – 36,81 лв. (3/72 от 883,54 лв.), Г. П. Г. - 36,81 лв. (3/72 от 883,54 лв.) и
Р. К. Р. – 73,62 лв. (6/72 от 883,54 лв.), до които размери предявените срещу тях главни
искове за цена на топлинна енергия са основателни и следва да бъдат уважени, като се
отхвърлят за разликата до пълните предявени размери съответно от 46,42 лв., или за размера
от 9,61 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г. (по отношение Е. П. Г. и Г. П. Г.),
както и от 92,82 лв., или за размера от 19,20 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г.
(по отношение на Р. К. Р.).
По отношение на останалите ответници Т. Н. Х., К. Н. Х., З. Б. Ж., С. Б. Г. и Б. Н. З.,
които в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не са навели възражение за изтекла погасителна давност,
следва да се приеме, че размерът на месечните задължения за цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на възприетия от съдебно-техническата
експертиза такъв от 1 113,87 лв.
Ето защо, при съобразяване на размера на дълга им, те се явяват задължени за сумите,
както следва: Т. Н. Х. – 232,05 лв. (15/72 от 1 113,87 лв.), К. Н. Х. - 232,05 лв. (15/72 от 1
113,87 лв.), З. Б. Ж. – 154,70 лв. (10/72 от 1 113,87 лв.), С. Б. Г. – 154,70 лв. (10/72 от 1 113,87
лв.) и Б. Н. З. – 77,35 лв. (5/72 от 1 113,87 лв.), до които размери предявените срещу
последните трима главни искове за цена на топлинна енергия са основателни и следва да
бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата до пълните предявени размери съответно от
154,72 лв., или за размера от 0,02 лв. (по отношение на З. Б. Ж. и С. Б. Г.), както и от 77,36
лв., или за размера от 0,01 лв. (по отношение на Б. Н. З.).
Не така стоят нещата по отношение на ответниците Т. Н. Х. и К. Н. Х., които са навели
правопогасяващо възражение за плащане, в подкрепа на което са представили 2 броя
платежни нареждания от 24.07.2023 г., удостоверяващи плащане на претендираните от тях
суми за главница за цена на топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 09.03.2023 г. до плащането – 24.07.2023 г., което с молба от
08.02.2024 г., докладвана в о. с. з. на 09.05.2024 г., ищецът „.... е потвърдил, поради което по
отношение на тях исковете за заплащане на същите следва да отхвърлят изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
общ размер от 18,18 лв. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите
условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
общите условия на договорите между „.... и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост,
тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът „.... се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., чиято обща стойност съдът приема, че възлиза на
посочената от ищеца сума от 18,18 лв., в какъвто смисъл са и данните, удостоверени в
представеното извлечение от сметка, отнасящо се за аб. № 240402 (л. 27 от делото). Във
връзка с възражението за изтекла погасителна давност на ответниците Е. П. Г., Г. П. Г. и Р. К.
Р. следва да се отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение
на това задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл.
69, ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на
възникване на задължението, при което най-ранното месечно задължение - това за м.
февруари 2020 г. се счита за възникнало на 29.02.2020 г., или същото е станало изискуемо на
9
01.03.2020 г., т. е. след 02.01.2020 г., поради което нито то, нито последващите такива,
включени в рамките на исковия период, не са обхванати от изтекла погасителна давност.
Отново при съобразяване на дълга на всеки един от ответниците, те се явяват
задължени за сумите, както следва: Т. Н. Х. – 3,79 лв. (15/72 от 18,18 лв.), К. Н. Х. - 3,79 лв.
(15/72 от 18,18 лв.), З. Б. Ж. – 2,53 лв. (10/72 от 18,18 лв.), С. Б. Г. – 2,53 лв. (10/72 от 18,18
лв.), Б. Н. З. – 1,25 лв. (5/72 от 18,18 лв.), Р. К. Р. – 1,52 лв. (6/72 от 18,18 лв.), Г. П. Г. – 0,76
лв. (3/72 от 18,18 лв.) и Е. П. Г. – 0,76 лв. (3/72 от 18,18 лв.), колкото са и заявените от ищеца
размери, поради което предявените срещу последните шестима главни искове за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г. са основателни и
следва да се уважат изцяло.
Не така стоят нещата по отношение на ответниците Т. Н. Х. и К. Н. Х., доколкото
извършените плащания в размер от по 295,20 лв. обхваща и претендираните от тях суми за
главница за цена на услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 09.03.2023 г. до до плащането – 24.07.2023 г., който факт
ищецът също е потвърдил.
Всяка една от посочените по-горе суми за главница следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на подаване на сиковата молба – 09.03.2023 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от публикуване на общата фактура, както се поддържа от ищеца. Ето
защо, за вземанията за цена на топлинна енергия не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава
/така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019 г./. По изложените
съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за
забава върху главното задължение за цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г., което съдът прие, че не е обхванато от изтекла погасителна давност, попадащо
в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 172,12 лв., начислена за
претендирания период от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г. Отново при съобразяване на дълга на
всеки един ответниците Е. П. Г., Г. П. Г. и Р. К. Р., направили изрично възражение за изтекла
погасителна давност, съдът приема, че те се явяват задължени за сумите, както следва: Е. П.
Г. – 7,17 лв. (3/72 от 172,12 лв.), Г. П. Г. - 7,17 лв. (3/72 от 172,12 лв.) и Р. К. Р. – 14,34 лв.
(6/72 от 172,12 лв.), до които размери предявените срещу тях акцесорни искове за лихва за
забава върху главницата за цена на топлинна енергия са основателни и следва да бъдат
уважени, като се отхвърлят за разликата до пълните предявени размери съответно от 9,56
лв., или за размера от 2,39 лв. (по отношение Е. П. Г. и Г. П. Г.), както и от 19,12 лв., или за
размера от 4,78 лв. (по отношение на Р. К. Р.).
По отношение на останалите ответници Т. Н. Х., К. Н. Х., З. Б. Ж., С. Б. Г. и Б. Н. З.,
които в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не са навели възражение за изтекла погасителна давност,
съдът приема, че размерът на лихвата за забава върху главното задължения за цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. се равнява на твърдяната от
ищеца сума от 229,48 лв., доколкото по отношение на посоченото обстоятелство липсва
изрично оспорване от тяхна страна. Ето защо, при съобразяване на дълга им, те се явяват
задължени за сумите, както следва: Т. Н. Х. – 47,81 лв. (15/72 от 229,48 лв.), К. Н. Х. – 47,81
лв. (15/72 от 229,48 лв.), З. Б. Ж. – 31,87 лв. (10/72 от 229,48 лв.), С. Б. Г. – 31,87 лв. (10/72 от
10
229,48 лв.) и Б. Н. З. – 15,94 лв. (5/72 от 229,48 лв.), колкото са и заявените от ищеца
размери, поради което предявените срещу последните трима акцесорни искове за лихва за
забава върху главницата за цена на топлинна енергия са основателни и следва да се уважат
изцяло.
Отново при съобразяване на извършеното от ответниците Т. Н. Х. и К. Н. Х. плащане
на сумата от общо 295,20 лв., обхващащо и вземането за лихва за забава, по отношение на
тях предявените акцесорни искове за лихва за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 09.03.2023 г. и касаеща
процесния период, поради което в тази част акцесорните претенции за сумата от общо 4,20
лв., начислена за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., са неоснователни и следва да се
отхвърлят изцяло спрямо всеки един от ответниците.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следват претендираните от него разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 426,75 лв. – платена
държавна такса по исковата молба, платена държавна такса за издаване на 1 брой СУ,
депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител, приключило в рамките на едно
открито съдебно заседание, в което е даден ход. При това положение всеки един от
ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите, както следва: К. Н. Х. –
57,93 лв., Т. Н. Х. – 57,93 лв., З. Б. Ж. – 57,93 лв., С. Б. Г. – 57,93 лв., Б. Н. З. – 57,94 лв., Р. К.
Р. – 45,70 лв., Г. П. Г. – 45,70 лв. и Е. П. Г. – 45,69 лв. По отношение на ответниците К. Н. Х.
и Т. Н. Х. съдът прие, че доколкото вземанията, счетени за дължими, са погасени от тях в
хода на процеса – на 24.07.2023 г., то с поведението си те са дали повод за завеждане на
делото срещу тях и също следва да понесат отговорността за направените от ищеца
разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците Р. К. Р., Г. П. Г. и Е. П. Г. се
следват претендираните от тях разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част по исковете, а именно: 85,51 лв. – в полза на Р. К. Р., 85,59 лв. – в полза на
Г. П. Г. и 85,59 лв. – в полза на Е. П. Г., като реалното заплащане на същото съдът прие за
доказано с оглед представените 3 броя договори за правна защита и съдействие от
02.06.2023 г., от 27.06.2023 г. и от 27.06.2023 г., в които е отбелязано, че същите са заплатени
в брой, поради което имат характер на разписки. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
останалите ответници по делото не следва да се присъждат разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, тъй като те не е претендират и не доказват извършването на
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....
срещу К. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: ....., осъдителни искове с правно основание чл. 79,
11
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:
232,08 лв., представляваща цена на неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....; 47,81 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г.; 3,79 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г.; 0,87 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г. до окончателното им заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....
срещу Т. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: ...., осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:
232,08 лв., представляваща цена на неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....; 47,81 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г; 3,79 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г.; 0,87 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
31.03.2020 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА З. Б. Ж., ЕГН **********, с адрес: .... община Асеновград, област Пловдив
да заплати на „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите, както следва: 154,70 лв.,
представляваща цена на неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....; 2,53 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 09.03.2023 г. до окончателното им заплащане, както и 31,87 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 154,70 лв. до пълния предявен размер от 154,72
лв., или за размера от 0,02 лв., както и иска за мораторна лихва върху главницата за цена на
услуга за дялово разпределение в размер на 0,58 лв. за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023
г.
ОСЪЖДА С. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: ....., община Садово, област Пловдив да
заплати на „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите, както следва: 154,70 лв., представляваща
цена на неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....; 2,53 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
09.03.2023 г. до окончателното им заплащане, както и 31,87 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 154,70 лв. до пълния предявен размер от 154,72 лв., или за размера от 0,02 лв.,
както и иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение
в размер на 0,58 лв. за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г.
ОСЪЖДА Б. Н. З., ЕГН **********, с адрес: ...., област Пловдив да заплати на „....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите, както следва: 77,35 лв., представляваща цена на неплатена
12
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: .....; 1,25 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г. до
окончателното им заплащане, както и 15,94 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер
от 77,35 лв. до пълния предявен размер от 77,36 лв., или за размера от 0,01 лв., както и иска
за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение в размер на
0,29 лв. за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г.
ОСЪЖДА Р. К. Р., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на „...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумите, както следва: 73,62 лв., представляваща цена на неплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. по отношение на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: .....; 1,52 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение
за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г. до окончателното им
заплащане, както и 14,34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 73,62 лв. до
пълния предявен размер от 92,82 лв., или за размера от 19,20 лв., и за периода от 01.05.2019
г. до 31.10.2019 г., иска за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 14,34 лв. до пълния предявен размер от 19,12 лв., или за
размера от 4,78 лв., както и иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 0,35 лв. за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г.
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на „...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумите, както следва: 36,81 лв., представляваща цена на неплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. по отношение на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: .....; 0,76 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение
за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г. до окончателното им
заплащане, както и 7,17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 36,81 лв. до
пълния предявен размер от 46,42 лв., или за размера от 9,61 лв., и за периода от 01.05.2019 г.
до 31.10.2019 г.; иска за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 7,17 лв. до пълния предявен размер от 9,56 лв., или за
размера от 2,39 лв., както и иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 0,18 лв. за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г.
ОСЪЖДА Е. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на „...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумите, както следва: 36,81 лв., представляваща цена на неплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. по отношение на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: .....; 0,76 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение
за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г. до окончателното им
заплащане, както и 7,17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 36,81 лв. до
пълния предявен размер от 46,42 лв., или за размера от 9,61 лв., и за периода от 01.05.2019 г.
13
до 31.10.2019 г.; иска за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 7,17 лв. до пълния предявен размер от 9,56 лв., или за
размера от 2,39 лв., както и иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 0,18 лв. за периода от 31.03.2020 г. до 21.02.2023 г.
ОСЪЖДА К. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на „...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 57,93 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 57,93 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА З. Б. Ж., ЕГН **********, с адрес: .... община Асеновград, област Пловдив
да заплати на „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 57,93 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: ....., община Садово, област Пловдив да
заплати на „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 57,93 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. Н. З., ЕГН **********, с адрес: ...., област Пловдив да заплати на „....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
57,94 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. К. Р., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на „...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 45,70 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на „...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 45,70 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на „...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 45,69 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на Р. К. Р.,
ЕГН **********, с адрес: ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 85,51 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на Г. П. Г.,
ЕГН **********, с адрес: ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 85,59 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на Е. П. Г.,
ЕГН **********, с адрес: ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 85,59 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца ...... – ......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14