№230030
гр. Силистра,02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в закритото заседание
проведено на втори март през
две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от председателя в. гр. д. № 67 / 2021 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал.2 , т.6., във вр. с чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т.П.П., против Постановление от 01.09.2020 г., постановено по изп. д. № 20187670401150 на ЧСИ Георги Георгиев, per. № 767, район на действие Силистренски окръжен съд , с което е ОТКАЗАЛ да прекрати изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди, че са минали девет години от образуване на изпълнителното дело, позовава се на погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Моли съда да бъде прекратено изпълнителното дело и вдигнат запора по сметката му, по която получава пенсията си.
Ответникът по жалбата, кредитор в изпълнителното производство „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София 1000, район Оборище, бул.”Княз А. Дондуков” № 19, ет.2, представлявано от изпълнителния директор Илка Георгиев Димова – Мъзгалева, чрез юрисконсулт Б. е депозирал възражение по реда на чл. 436, ал.3 ГПК, с което излага доводи за неоснователност на жалбата, моли съда да я отхвърли изцяло .
В изложените по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви, ЧСИ, чието действие се обжалва, счита жалбата за неоснователна, тъй като не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е неоснователна
Изпълнителното производство е образувано по молба и приложен към нея изпълнителен лист с кредитор Банка „ДСК“ ЕАД против жалбоподателя и други лица, въз основа на изпълнителен лист, издаден по Заповед №4893/03.11.2011 г. по ч.гр.д. № 2345/2011 г. на СсРС, за солидарни задължения в общ размер от 13 714р14 лв. Вземането произтича от Договор за продажба и прехвърляне на вземане , сключен между Банка „ДСК“ и взискателя на 17.02.2012 г.
Съгласно обясненията на ЧСИ по реда нач л. 436, ал. 3 ГПК, съществувало е предходно изпълнително дело, образувано въз основа на същия изпълнителен лист. Поканите за доброволно изпълнение са били изпратени до длъжниците на 13.02.2014г. Жалбоподателят е получил поканата си на 06.03.2014г. На 13.02.2014г. е бил наложен запор на банковите сметки на длъжниците С.И.М. и Т.П.П.. На 21.03.2014г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д.Р.Б.. Вследствие на наложения запор върху трудовото възнаграждение на последния, считано от 17.03.2014г. до 03.08.2018г. периодично- всеки месец са постъпвали суми от работодателя на длъжника Д.Р.Б.. От първите двама длъжници не са постъпвали суми по делото. В отговор на молба на взискателя от 08.08.2018г. с постановление от същата дата ЧСИ е прекратил изпълнителното производство поради настъпила перемпция по отношение на длъжниците С.И.М. и Т.П.П., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителния лист е върнат на взискателя. Настоящото дело е образувано въз основа на представения отново от „ОТП Факторинг България“ ЕАД изпълнителен лист, на 08.08.2018г. срещу тримата солидарни длъжници С.И.М., Т.П.П. и Д.Р.Б.. На 19.08.2018г. били наложени запори на банковите сметки и върху трудовите възнаграждения на длъжниците Т.П.П. и Д.Р.Б.. От наложения запор върху трудовото възнаграждение на Д.Р.Б., считано от 09.10.2018г. до 10.04.2019г. периодично- всеки месец са постъпвали суми от работодателя. От наложения; запор върху трудовото възнаграждение на Т.П.П. по делото на 03.10.2019г. е постъпила сумата от 150.13 лв, , от които на взискателя е преведена — 137.53 лв, а разликата от 12.60 лв е удържаната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
В разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК са изчерпателно посочени хипотезите, при наличието на които изпълнителното дело се прекратява с постановление. Според нормата, изброяването им е свързано с първоначалното несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика.
Според разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, производството се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Идеята на законодателя е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането. В тази връзка, съгласно ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2 /2013 г. на ОСГК на ВКС „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, чл. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ Понятието за давност има отношение към перемпцията, дотолкова доколкото с горецитираното ТР се приема, че погасителната давност започва да тече от последното изпълнително действие. Именно то е и началният момент на двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т.8 . Но погасителната давност в единия случай е регламентирана в ЗДД и нейното установяване става по реда на чл. 439 ГПК извън изпълнителния процес, а перемпцията настъпва с изтичане на две годишен срок. Нейното настъпва не погасява вземането, защото са изтекли само две години, но води до служебно вдигане от ЧСИ, респективно ДСИ на наложените запори и възбрани, като и до обезсилване на всички други предприети изпълнителни действия по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Няма пречка с изпълнителния лист да се образува ново изпълнително дело, както е станало в случая, след като първоначалното изп. дело е било перемирано по отношение на длъжника и единия от поръчителите- настоящия жалбоподател, като, разбира се, взискателят, заради пасивното си поведение и допускането на перемпция, която е прекратила предходното изпълнително дело, ще трябва да заплати наново всички такси и разноски по следващо изпълнително дело. В настоящия случай, именно поради наличието на предпоставките по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК производството по образуваното въз основа на същото изпълнително основание предходно изпълнително дело е било прекратено, тъй като е настъпила перемпция. Настоящото дело е образувано през 2018 г., поради което по отношение на него няма как да е налице перемпция, поради предприетите активни принудителни действия поъ събиране на вземането, с оглед на което и прекратяване на производството по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е недопустимо. Що се касае до твърдението на жалбоподателя, че в негова полза е изтекла погасителна давност, съдия изпълнителят няма възможност да прави преценка за наличието на последната, поради което и същата не е включена в основанията по чл. 433 ГПК. Наличието на изтекла давност може да бъде нов факт, който следва да бъде установен в исково производство по чл. 439 ГПК или 424 ГПК. В този смисъл вж. Определение № 205 от 30.04.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1034/2018 г., I т. о., ТК.
Предвид гореизложеното ОС счита, че обжалваното Постановление от 01.09.2020 г., постановено по изп. д. № 20187670401150 на ЧСИ Георги Георгиев, per. № 767, район на действие Силистренски окръжен съд , с което е ОТКАЗАЛ да прекрати изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 01.09.2020 г., постановено по изп. д. № 20187670401150 на ЧСИ Георги Георгиев, per. № 767, район на действие Силистренски окръжен съд , с което е ОТКАЗАЛ да прекрати изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.