№ 20049
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110138810 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточняваща такава /л.49/ срещу О.а.О.С., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с
което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество, сумите както следва: 295,87 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2021 г. до м.04.2024 г., ведно със
законната лихва от 28.04.2025 г. до изплащане на вземането; 64,16 лева – мораторна
лихва за периода 15.09.2022 г. – 24.04.2025 г., 30,98 лева – цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода м.03.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната
лихва от 28.04.2025 г. до изплащане на вземането; 7,48 лева – мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. до 24.04.2025 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 24385/2025 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден
имот – ап. 79, находящ се в гр. София, /адрес/, но между страните липсва сключен
писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията на чл. 149,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ и ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като
е спестил разходи за цената на потребена топлинна енергия за процесния период.
Освен стойността на доставената ТЕ, претендира и мораторна лихва, изчислена
съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че през
процесния период имотът не е използван. Сочи, че не е получавал покана за сключване
на договор, както и фактури. Оспорва да са налице и елементите от фактическия
състав на неоснователното обогатяване. Твърди, че имотът не е топлоснабден, както и
че радиаторите са свалени. Оспорва наличието на валиден договор между ищеца и
1
етажната собственост за извършване на услуга дялово разпределение. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност, като счита, че приложимата такава е
тригодишна. Оспорва претенциите за мораторна лихва, като твърди, че не е получавал
покана за плащане. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искови претенции по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.
По отношение на претенцията за топлинна енергия:
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ищецът основава претенцията си на твърдения за липса на
сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди и неоснователно обогатяване от страна на ответника, изразяващо се
чрез спестяване на разходи за заплащане на топлинна енергия за процесния период и
съответната мораторна лихва. За да е основателен искът за главница, ищецът следва да
установи обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника – че
последният е консумирал тази енергия и е използвал услугата за дялово
разпределение, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването, т. е.
че енергията и дяловото разпределение са доставяни до имот на ответника при липса
на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между страните.
Съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 33в от Допълнителните разпоредби на
Закона за енергетиката "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при
общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна
енергия за небитови нужди. В настоящия случай страните не спорят, че за исковия
период между тях не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди при общи условия на ищеца, с оглед на което между тях не е
съществувало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за
стопански или небитови нужди.
Предмет на исковата претенция е вземане за доставена топлинна енергия за
имот представляващ ап. 79, находящ се в гр. София, /адрес/, за който е отреден
абонатен № 23****.
От приложеното на л. 35 по делото копие на Акт № 09162 за частна държавна
собственост се установява, че имотът е държавна собственост от 2016г.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДС, имотите - държавна собственост, които не са
предоставени за управление по съответния ред, се управляват от областния управител
по местонахождението им, който извършва и поддържането и ремонтите на същите
имоти - чл. 25, ал. 1 от ЗДС. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДС, управлението върху обекти,
имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и
юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от
името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. От това следва, че
Областния управител отговаря и за заплащане разходите по поддръжка на процесното
жилище, вкл. и топлоснабдяването му. Въпреки, че областният управител разполага с
административна правосубектност, по делата образувани по жалби срещу издадени от
него индивидуални административни актове, той не може да бъде страна по
2
граждански дела – гражданската правоспособност принадлежи на областната
администрация като юридическо лице, по аргумент от чл. 57, ал. 2 от Закона за
администрацията, чл. 27, ал. 1 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 26 от ГПК /в този см. и напр.
Определение № 597 от 3.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 502/2011 г., II т. о., ТК/,
респективно ответник по делото е О.а.С.о..
От заключението на вещото лице, по допуснатата и изготвена СТЕ, което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация се установява, че сградата, в която се намира имотът,
собственост на ответника е топлоснабдена.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Закона за енергетиката топлинната
енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. В чл. 145, ал. 2 и ал. 3 от Закона за енергетиката е предвидено,
че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за
отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата, определена по чл. 142, ал. 1, и топлинната енергия за
отопление на имотите, определена по ал. 1, като тя се разпределя между всички
клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Видно от заключението за процесния обект не е начислявана топлинна енергия
за отопление и за БГВ, доколкото всички отоплителни тела са били демонтирани пред
исковия период.
Начислена е само топлинна енергия за сградна инсталация. Доколкото по делото
не се установява, че е възникнало облигационно правоотношение по силата на
договор, то ответникът като собственик на топлоснабден имот се е обогатил със
стойността на доставената топлинна енергия за сградна инсталация.
В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С -708/17 и
С725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба,
която задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на
потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики. Напротив, следва
сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят
индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация се установява, че сумата от 295.87лв. не е платена,
респективно исковата претенция се явява изцяло основателна.
По отношение на претенцията за дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Закона за енергетиката
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Дяловото разпределение а топлинната енергия
между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане
на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а (чл. 139, ал. 2 от закона).
С оглед липсата на установени договорни отношения, цитираните от ищеца ОУ
са неприложими, следователно в тежест на ищеца е да установи при условията на
3
пълно и главно доказване, че ответното дружество се е обогатило за негова сметка,
спестявайки си разходи за цена на услуга дялово разпределение.
От приложеното на л. 29 по делото копие на Протокол от 27.09.2012г. се
установява, че собствениците на сградата, в която се намира процесния апартамент са
взели решение и са избрали услугата дялово разпределение да се извършва от „Т.С.“
ЕАД.
От приложеното на л. 25 по делото копие на договор се установява, че между
ЕС и „Т.С.“ е подписан договор за извършване на услуга дялово разпределение.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, което
съдът кредитира като пълно, мотивирано изготвено от лице, притежаващо нужния
опит и професионална квалификация, стойността на доставената услуга дялово
разпределение е 30.98лв., като доколкото претенцията е заявена именно за сума в
такъв размер, същата се явява основателна, доколкото вещото лице сочи, че това
задължение не е платено.
Съдът намира за неоснователно наведеното от ответника възражение за
погасяване на част от вземанията на ищеца по давност. Предвид обстоятелството, че
вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване, същото се погасява с
изтичането на петгодишна давност, която започва да тече от деня на получаване на
престацията. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т. 7 на ППВС №
1/28.05.1979 г. В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е депозирано на 28.04.2025г., респективно погасено по давност да вземанията
станали изискуеми преди 28.04.2020год. Предмет на разглеждане са искови претенции
за период след 28.04.2020г., респективно същите не са погасени по давност.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да
бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг,
както и забава на ответника.
С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за плащане на
сумата за доставена топлинна енергия приложение намира материалноправната
разпоредба на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а именно за изпадането на ответника в забава е
необходима покана. В хипотезата на неоснователно обогатяване вземането е изискуемо
от деня на разместване на благата, тъй като неоснователността на преминаване на
благата съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент, като
същото не е обвързано със срок, поради което кредиторът може да иска изпълнението
му веднага. Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически
състав на неоснователно обогатяване възниква от деня на забавата на длъжника, която
при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за
заплащане на обезщетение има значение за определяне на началния момент, от който
длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение в размер на законната лихва
върху сумата, с която неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и
задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 394/27.11.2015 г. по
гр. д. № 3 034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 218/29.12.2015 г. по гр. д. №
7310/2014 г. на ВКС, I ГО; решение № 48/10.09.2012 г. по т. д. № 237/ 2011 г. на ВКС,
II ТО; решение № 706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на ВКС, III ГО; решение №
113/29.08.2012 г. по т. д. № 396/2011 г. на ВКС, II ТО, постановени по реда на вече
отменения и др. /. По делото от страна на ищеца не се доказа, че до ответника е
изпратена покана за заплащане на сумите за топлинна енергия и дялово
разпределение, поради което акцесорните претенции се явяват неоснователни.
По разноските:
4
Предявени са искови претенции в размер на 398.49лв., уважената част е в
размер на 326.85лв., респективно отхвърлената част е в размер на 71.64лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1075.00лв., от които
25.00лв. – държавна такса в заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 100.00лв. – държавна такса в исковото
производство, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и
800.00лв. – депозит вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, с оглед уважената част на исковете,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 881.73лв.
От страна на ответника разноски не се претендират, нито се доказа
извършването на такИ., респективно не следва да се присъждат разноски с оглед
отхвърлената част на исковете.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „О.А.-
О.С., БУЛСТАТ **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 59 ЗЗД, сумите както следва: 295.87
лева – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за стопански нужди
за периода м.10.2021 г. - м.04.2024 г., до обект представляващ ап. 79, находящ се в гр.
София, /адрес/ с абонатен № 23****, ведно със законната лихва от 28.04.2025 г. до
изплащане на вземането, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото
дружество и 30.98 лева – стойността на услуга дялово разпределение за периода
м.03.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 28.04.2025 г. до изплащане на
вземането, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 24385/2025 г., по описа на СРС, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите както следва: 64.16 лева –
мораторна лихва върху доставената топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. –
24.04.2025 г. и 7.48 лева – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за
периода 01.05.2022 г. до 24.04.2025 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „О.А.-О.С., БУЛСТАТ **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.
8 ГПК, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 881.73лв. – разноски с
оглед уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5