Р Е Ш
Е Н И Е №
111
Видински окръжен съд гражданско отделение
В закрито заседание
на осемнадесети ноември
Две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.
ЧЛЕНОВЕ:1. Г.Й.
2. Д.В.
При секретаря
и с участието
На
прокурора
изслуша докладваното
От съдия С.С. гр . дело № 541 по описа
За 2020 година,за да се произнесе съобрази следното:
Делото е образувано по жалба на С.С.Т. чрез адв. Анж.М. против действията на ЧСИ В.Т.,изразяващи се в отказ да прекрати изпълнителното производство при условията на чл.433,ал.1,т.8 ГПК .Твърди,че е налице период в изпълнителното производство от 23.04.2015г. до 24.04.2017г.,в който повече от две години взискателят не е предприел изпълнителни действия,поради което е поискал от ЧСИ производството да бъде прекратено.Моли съда да отмени обжалваните ДСИ.
Взискателят не е подал възражение срещу жалбата.
ЧСИ В.Т. е изложила мотиви по обжалваните действия на основание чл.436,ал.3 ГПК .Счита същата за допустима, но неоснователна.Сочи,че няма период от две години,в които да не са предприемани изпълнителни действия .
От
данните по делото във връзка с направените оплаквания по ч.жалба съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнително
дело №20157240400231 е образувано по молба на ОББ АД от 23.04.2015г. срещу С.С.Т. въз основа на
изп.лист,издаден от ВРС по ч.гр.д. №416/2015г. за сума от 3 070,91лв.
главница ,3 043,29лв. лихви и 655,08лв. разноски.Предприети са изп. действия-
молба за опис на движимо имущество на длъжника
от 06.07.16г.,но описът не се е
сътоял поради нередовно призоваване на длъжника. С молба от 29.08.2017г.
взискателят е поискал справка за банковите сметки на длъжника и налагане на
запор.Такива са открити и на 29.09.2017г. е наложен запор.На 22.01.19г. взискателят
отново е поискал опис на движими вещи на длъжника,но той отново не се е
състоял,тъй като длъжникът е заявил,че ще започне плащане и такива са
правени на
17.05.19г.,26.06.19г.,30.08.19г. и 28.01.20г.
При
тези данни ВОС достигна до следните изводи:
Жалбата
е допустима предвид изчерпателно изброените действия на СИ,които могат да бъдат
обжалвани от дължика-чл.435,ал.2,т.6 ГПК.
По същество същата е неоснователна.Налице е
принудително изпълнение за събиране на вземането,инициирано от взискателя и в хода на изпълнителното производство няма
период от две календарни години,в които да не са предприемани изпълнителни
действия,следователно не е налице посочената в чл.433,ал.1,т.8 ГПК хипотеза за
двугодишно бездействие на взискателя.Взискателят е направил искане по изп.
производство да бъдат предприети изпълнителни действия, включващи опис на
движими вещи в дома му,налагане на запор върху банковите сметки на длъжника,които са действия прекъсващи давността предвид т.10
от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д. №№2/2013г. на ОСГТК.
Извън
изложеното дори при наличие на двугодишен период ,в който не се предприемани изп. действия и производството по изп. дело не е прекратено
при условията на чл. 433,ал.1,т.8 ГПК и след това по молба на
взискателя съдия изпълнителят предприеме
изпълнителни действия по събиране на вземането,то този двугодишен период се санира и длъжникът
не може да се позовава на него. В противен случай би се стигнало до обезсилване
на напълно законосъобразни действия на съдия изпълнителя.
В настоящият
случая не е налици период от две
години,в които да не са предприемани изп. действия и взискателят да е
бездействал ,поради което правилно ЧСИ е отказал да прекрати производството на
това основание.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш
И :
Потвърждава действията на ЧСИ В.Т.,изразяващи се в отказ
да прекрати изпълнителното производство при условията на чл.433,ал.1,.8 ГПК по изп.д. №20157240400231 като неоснователна.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.