№ 3739
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100504509 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на М. М. В. срещу решение № 120/06.01.2025 г.
по гр.д. № 61807/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта, с която е признато за
установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумите, както следва: 139,29 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г. върху главницата за топлинна енергия за
периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г., доставена в топлоснабден имот, намиращ се в
гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. ****, аб. № 93635; 10,94 лв., ведно със законната лихва
от 26.07.2021 г. до погасяването, представляваща цена за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г.
Жалбоподателят – М. М. В., твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че
по делото не е доказано да е изпаднал в забава, поради което не дължи мораторна
лихва. Счита също така, че по делото не е доказано нито основанието, нито размера на
претендираната главница за дялово разпределение, поради което и този иск се явява
неоснователен. Ето защо, моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като
1
посочените искове бъдат отхвърлени. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските.
Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът М. М. В. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
1237,22 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. ****,
аб. № 93635, ведно със законната лихва от 26.07.2021 г. до погасяването; сумата в
размер на 145,10 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от
15.09.2019 г. до 29.06.2021 г.; сумата в размер на 11,42 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
26.07.2021 г. до погасяването; сумата в размер на 2,34 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г.
Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът В.
дължи на ищеца сумите, както следва: 1198,59 лв. – главница за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г. в имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. ****, аб. № 93635, ведно със законната
лихва от 26.07.2021 г. до погасяването; сумата в размер на 139,29 лв. – мораторна
лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г.; сумата в
размер на 10,94 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.07.2021 г. до погасяването.
Решението е обжалвано от ответника в частта, с която е признато за установено
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
сумите, както следва: 139,29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 29.06.2021 г. върху главницата за топлинна енергия за периода от
м.06.2018 г. до м.04.2020 г., доставена в топлоснабден имот, намиращ се в гр. София,
ж.к. „Сердика“, бл. ****, аб. № 93635; 10,94 лв., ведно със законната лихва от
26.07.2021 г. до погасяването, представляваща цена за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г.
2
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционното решение съдържа
подробни мотиви във връзка с основателността на претенциите в уважената от
районния съд размер, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за
предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както
беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33,
ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат
в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на
потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД).
Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който
потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на
„Топлофикация София” ЕАД за изпадане в забава не е необходимо публикуване на
сметките на интернет страницата на доставчика на топлинни услуги, а потребителите
са в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на общите фактури.
Следователно, неоснователно е възражението, че ответникът не е изпаднал в забава по
отношение заплащане на задължението за потребена топлинна енергия, като
дължимата лихва за забава е в размер на 139,29 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
29.06.2021 г.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е налице основание за
„Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за
осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от
действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД,
потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна
енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания
от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
3
В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото,
въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за
имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето
основание. Размерът на дължимата цена за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. е 10,94 лв., до която сума искът се явява основателен.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 120/06.01.2025 г. по гр.д. № 61807/2022 г. по
описа на СРС, 39 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД, че М. М. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:
139,29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г.
върху главницата за топлинна енергия за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г.,
доставена в топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. ****, аб.
№ 93635; 10,94 лв., ведно със законната лихва от 26.07.2021 г. до погасяването,
представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г.
ОСЪЖДА М. М. В., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100
лв. – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5