РЕШЕНИЕ
№ 567
гр. Сливен, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя В. П. - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. С.
като разгледа докладваното от Петя В. П. - Светиева Гражданско дело №
20242230100847 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени,
при условията на обективно кумулативно и субективно съединяване, иск за
прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит №
2050992 от 27.06.2019 година, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите, намиращи правното си
основание в чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП,
чл. 26 от ЗЗД, иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне
на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД за обезпечаване на
задължението на ищеца по Договор за потребителски кредит № 2050992 от
27.06.2019 година, намиращи правното си основание в чл. 26 от ЗЗД, ал.1,
предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и на основание чл.
26, ал.1 предл. 3 от ЗЗД, иск за осъждането на първият ответник на основание
чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП
във в с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да заплати сумата 50,00 лева,
представляваща частичен иск от 179,10 лева, - недължимо платени суми във
връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на
окончателното й изплащане и иск за осъждането на втория ответник на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да
заплати сумата 50,00 лева, представляваща частичен иск от 1345,40 лева, -
недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне на
поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
1
депозиране на исковата молба до датата на окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищцовата страна и първото
ответно дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 2050992 от
27.06.20219 година, като се сочат и заплатените от ищцата суми в изпълнение
на договорните клаузи. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл.
22 от ЗПК вр. чл. 26 от ЗЗД, като в няколко пункта излага подробно доводи и
съображения за недействителност на договора. Твърди се още, че между
ищцовата страна и второто ответно дружество е сключен Договор за
поръчителство за обезпечаване на задължението на ищеца по Договор за
потребителски кредит № 2050992 от 27.06.2019 година, по отношение на
който се въвеждат обосновани твърдения за нищожност.
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на иск за прогласяване на нищожността на Договор за
потребителски кредит № 2050992 от 27.06.2019 година, сключен с
„Кредисимо“ ЕАД, като противоречащ на императивните изисквания на
Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите,
намиращи правното си основание в чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр.
с чл. 146, ал.1 от ЗЗП, чл. 26 от ЗЗД, иск за прогласяване нищожността на
Договор за предоставяне на поръчителство сключен с „Ай Тръст“ ЕООД за
обезпечаване на задължението на ищеца по Договор за потребителски кредит
№ 2050992 от 27.06.2019 година.
Иска се осъждане на първият ответник на основание чл. 23 от ЗПК, във
вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП във в с чл.55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД да заплати сумата 50,00 лева, представляваща частичен иск от
179,10 лева, - недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране
на исковата молба до датата на окончателното й изплащане.
Иска се осъждане на вторият ответник на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да заплати сумата 50,00 лева,
представляваща частичен иск от 1345,40 лева, - недължимо платени суми във
връзка с договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата
на окончателното й изплащане.
Претендират се присъждане на направените по делото разноски.
От ответната страна „Кредисимо“ ЕАД е представен отговор на
исковата молба, в който е изразено становище по допустимостта и
основателността на исковите претенции. Иска се отхвърляне на претенциите.
От ответната страна „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е представен отговор на
исковата молба, в който е изразено становище по допустимостта и
основателността на исковите претенции. Иска се отхвърляне на претенциите.
Редовно призованият ищец не се явява и не се представлява в съдебно
2
заседание. В писмена молба пълномощникът й моли за уважаване на исковете
съобразно изменението им.
Ответните дружества не се представляват в съдебно заседание, но са
изразени писмени становища.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит
№ 2050992 от 27.06.2019 година ответното „КРЕДИСИМО“ ЕАД се е
задължило да предостави на ищеца И. Х. Б. сума в размер на 1300,00 лева, от
който той съгласно експертното заключение е възстановил обща сума в
размер на 1512,27 лева, погасявайки задължение за главница в размер на
1300,00 лева, договорна лихва в размер на 179,10 лева и лихва за забава в
размер на 33,17 лева. Срокът за погасяване е определен на 14 месеца, при
уговорени фиксиран годишен лихвен процент – 21,24% и ГПР – 50,00%. В
Приложение №1 към договора за потребителски кредит, в точка 9, е
посочено, че общият размер на всички плащания е 1479,10 лева. В точка 10 от
същото приложение се съдържа погасителния план с посочени падежи и
съответни вноски за главница и лихва.
На същата дата 27.06.2019 година между ищецът и ответното „Ай
тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство за
обезпечаване на горепосочения потребителски кредит, като ищецът е
заплатил възнаграждение по т. 2, част II, от приложение № 1 към Договора за
поръчителство сума в размер на 1394,82 лева и лихва за забава в размер на
26,50 лева или общо 1421,32 лева.
В действителност годишният процент на разходите по договора за
потребителски кредит надвишава значително петкратния размер на законната
лихва за страната. Вещото лице е установило, че ГПР при посочените в
Договора параметри, а именно включвайки само разхода по дължимата
договорна лихва е в размер на 23,43 %, а размерът на ГПР, ако в него се
включи освен разхода за договорна лихва и разхода за възнаграждението по
Договора за предоставяне на поръчителство от 27.06.2019 година би бил
329,03 %.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.
3
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенции за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски кредит № 2050992 от 27.06.2019 година и на
Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, за обезпечаване на Договор за потребителски кредит № № 2050992 от
27.06.2019 година, като противоречащи на императивните изисквания на
Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите са
допустими, а разгледана по същество са изцяло основателни.
Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по
делото, че между ищецът и първия ответник е възникнало правоотношение по
договор за потребителски кредит, като ищецът е следвало да получи в заем
сумата 1300,00 лева, а да върне на първия ответник - кредитор сумата 1479,10
лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е твърдението в исковата молба за недействителност на
договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за
посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
4
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция
по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва.
Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за
кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 50 %.
Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много
по-голям размер, като се има предвид, че по силата на Договор за
потребителски кредит № 2050992 от 27.06.2019 година ответното
„КРЕДИСИМО“ ЕАД се е задължило да предостави на ищеца И. Х. Б. сума в
размер на 1300,00 лева, от който той съгласно експертното заключение е
възстановил обща сума в размер на 1512,27 лева, погасявайки задължение за
главница в размер на 1300,00 лева, договорна лихва в размер на 179,10 лева и
лихва за забава в размер на 33,17 лева, която обаче не включва
възнаграждението по договора за поръчителство с втория ответник.
На същата дата 27.06.2019 година между ищецът и ответното „Ай
тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство за
обезпечаване на горепосочения потребителски кредит, като ищецът е
заплатил възнаграждение по т. 2, част II, от приложение № 1 към Договора за
поръчителство сума в размер на 1394,82 лева и лихва за забава в размер на
26,50 лева или общо 1421,32 лева.
При съпоставка на тези суми няма как действителния ГПР да е
посочения в договора. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР,
установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е
безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за
недействителност.
Недействителен е и договора за поръчителство, сключен между ищецът
и втория ответник, тъй като реално двата договора за свързани и чрез тях се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Ищецът се оставя в
неблагоприятно положение и е налице накърняване на добрите нрави и тежки
5
нарушения на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да
обяви процесните договори за нищожни.
Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за
заем е основателна и предявената срещу първия ответник „Кредисимо“ ЕАД
претенцията по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от
ЗПК за заплащане на сумата 302,68 лева. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. С плащането от ищеца на суми над получената главница
в размер на 1300,00 лева е налице неоснователно обогатяване за ответника
със сумата 302,68 лева. Поради това осъдителния иск следва да се уважи,
като се присъди и претендираната законна лихва, считано от 12.02.2024
година до окончателното изплащане.
Поради основателността на главния иск за нищожност на Договор за
предоставяне на поръчителство, сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, за
обезпечаване на Договор за потребителски кредит № № 2050992 от 27.06.2019
година е основателна и предявената срещу втория ответник „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД претенцията по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК, вр.
чл. 22 от ЗПК за заплащане на сумата 1421,32 лева, представляваща
недължимо платена сума във връзка с Договор за предоставяне на
поръчителство, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2024 година до
окончателното изплащане.
По правилата на процеса на ищецът следва да се присъдят
претендираните разноски, които са в размер на 506,85 лева заплатена
държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение в размер на 1724,58 лева, платимо от първия
ответник в размер на сумата 847,91 лева и в размер на 876,67 лева, платимо
от втория ответник.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №
2050992 от 27.06.2019 година, сключен между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица,
бул. „Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ и И. Х. Б. с
ЕГН: с адрес: гр. ***, на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26 от ЗЗД,
поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ №146, сграда
А, ет.4, Бизнес център „България“ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Б. с ЕГН:
**********, с адрес: с. *** сумата 302,68 лева /триста и два лева и шестдесет
и осем стотинки/, представляваща недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит № 2050992 от 27.06.2019 година, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 12.02.2024 година до окончателното изплащане.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, за обезпечаване на
Договор за потребителски кредит № 2050992 от 27.06.2019 година, сключен
между „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ №146, сграда А, ет.4,
Бизнес център „България“ и И. Х. Б. с ЕГН: **********, с адрес: с. ***, на
основание чл.26 от ЗЗД, във връзка с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ №146, сграда А, ет.4,
Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Б. с ЕГН: **********, с
адрес: с. *** сумата 1421,32 лева /хиляда четиристотин двадесет и един лева
и тридесет и две стотинки/, представляваща недължимо платена сума по
Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, за обезпечаване на Договор за потребителски кредит № 2050992 от
27.06.2019 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от
12.02.2024 година до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ №146, сграда А,
ет.4, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“
№146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТЯТ на И. Х. Б. с
7
ЕГН: **********, с адрес: с. *** сумата 506,85 лева /петстотин и шест лева и
осемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ №146, сграда А, ет.4,
Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. С. П. от САК по банкова
клиентска сметка, открита на основание чл. 39 от ЗА с IBAN:
BG45UBBS81551014243060 сумата 847,91 лева /осемстотин четиридесет и
седем лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ №146, сграда А, ет.4,
Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат адв. П. С. П. от САК по
банкова клиентска сметка, открита на основание чл. 39 от ЗА с IBAN:
***************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата сумата 876,67 лева /осемстотин седемдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8