Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен, 19 . 07. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети
юли, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 1513
по описа за 2019 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. Делото е образувано по подадена искова
молба от А.З.К.Н.П.З. ***ЕИК/БУЛСТАТ ***, против П.И.Ц.,
ЕГН **********, с посочено правно основание чл.415 от ГПК и цена на
иска 1254, 96 лв.
В молбата се твърди, че по повод подадено
заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано ч. гр.
д. № 233 / 2019 г. и е
издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е подал в
двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение. Ищецът е предявил иск за съществуване на вземането си.
Съдът е сезиран с искане да признае за установено по отношение на
ответника, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото
разноски. Предявеният иск е родово и местно подсъден на ПлРС.
ИЩЕЦЪТ А.З.К.Н.П.З. – редовно призован, не се
явява представител.
ОТВЕТНИКЪТ П.И.Ц.
– редовно призован, явява се лично и
оспорва вземането.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Предявеният
иск е по реда на чл. 422 от ГПК. Не се спори между страните, че
ищецът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо
ответника за процесната сума,
против която ответникът е възразил в
законоустановения срок и е заявил, че не дължи сумата. Безспорно
е, че съдът се е разпоредил П. И.Ц., ЕГН **********, адрес: *** ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора А. З. К.Н.П.З. ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, законен представител: *** - управител, пълномощник – юрк. Д.В.А.,
адрес: ***, сумите: 587, 28 лв. - главница, представляваща задължение по
Договор за потребителски кредит № ***.; 86,11лв. – договорна лихва за периода
от 08.01.2017г. до 25.02.2018г.; 504,78лв. – такси и комисионни за допълнителни
услуги; 76,79лв. – мораторна лихва за периода от 26.02.2018г. до 11.01.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 16.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски: 25,10лв. – внесена държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Предявеният иск с правно основание чл.415 от ГПК с цена на иска 1254, 96 лв. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен по следните съображения:
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
подадено от правоприемника по договора за цесия .
Съгласно ТР № 4 / 18. 06. 2014 г . на ВКС на РБ по т. д. 4
/ 2013 г. на ОСГТК т. 4 са налице основания за издаване заповед за незабавно изпълнение по заявление
от и в полза на частния правоприемник на посочения кредитор, но при заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК при наличие на частно
правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва
да е съобщено на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Тъй като към исковата молба не са представени доказателства за уведомяване
на длъжника за прехвърляне на вземането, то цесията няма действие по отношение
на него, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, тъй като не му е съобщена.
Ако заявлението за издаване на заповед за изпълнение беше подадено от
първоначалния кредитор, нямаше да има
проблем, но тъй като то е подадено от дружеството правоприемник по договора за
цесия, то за да има действие по отношение на длъжника, уведомяването за извършената цесия следва да
предхожда подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. С оглед
на това, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск по реда на чл. 422 ал.1,
с
правно основание с чл. 415, ал.1
от ГПК е неоснователен, следва да бъде отхвърлен и да се обезсили издадената
заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 99, ал. 3 и 4
от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
Ищецът по делото не доказва по безспорен и
категоричен начин качеството си на кредитор нито към датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК, нито към датата на подаване исковата молба по реда на чл. 422 от ГПК.
Действително, ищецът е имал право, с даденото му пълномощно, именно той, от
името на стария кредитор, да уведоми
длъжника за цесията на вземането срещу него. По делото обаче липсват доказателства какво
точно е било съдържанието на уведомлението до длъжника, дали ответникът го е
уведомил от свое собствено име или от името на стария кредитор, дали е приложил
към уведомлението пълномощното от стария кредитор. Уведомяване от новия кредитор за извършената цесия няма правно значение за
длъжника съгласно от чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД. Същевременно, фактът
на изпращане на уведомление, не е достатъчен, за да се приеме за доказано получаването му,
което е обстоятелството, което следва да се докаже от ищеца, за да може съдът да приеме, че цесията е
съобщена на длъжника.
В
проектодоклада е указано на ищеца,
че в негова тежест е да докаже вземането
по основание и размер, като от събраните
по делото доказателства, съдът намира,
че ищецът няма качеството на кредитор
спрямо ответника. В случая не се
установява за цесията да е надлежно съобщено на длъжника от страна на цесионера въз основа на даденото
му пълномощно. Уведомяването на длъжника
е предвидено с цел той да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение задълженията му на новия кредитор и също така
да го защити против ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което
вече не е носител на правата по съответния договор. За да произведе действие
цесията, е необходимо уведомлението за
цесията да е достигнало до длъжника.
След
като не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, тя
все още не е произвела действието си спрямо ответника.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Ответникът следва да заплати
ДТ в полза на ПлРС, съобразно размера на отхвърления иск.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. З. К.Н.П.З.
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, законен
представител: *** - управител, пълномощник – юрк. Д.В.А., адрес: ***, против П.
И.
Ц., ЕГН **********, адрес: *** ***, с правно основание чл. 415, по реда чл. 422 от ГПК и цена на иска
1254, 96 лв, като неоснователен и недоказан.
ОБЕЗСИЛВА ЗАПОВЕД №
132 / 17. 01. 2019 г. ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ДОКУМЕНТ по ч. гр. д. № 233 / 2019 г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, А. З. К. Н. П. З. ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, законен представител: *** -
управител, пълномощник – юрк. Д.В.А.,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС, направените разноски по делото
за ДТ в размер на 25 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: