Р Е Ш Е Н И Е
№ 196 24.02.2023 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на шести февруари
две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 2030 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
215 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Административното дело е
образувано по жалба от „БУЛ АКУА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. ”Александър Стамболийски” № 53, представлявано от
управителя М.Я.Н., чрез адв. Х.М. ***, против Заповед №
8-Z-711/18.07.2022 г., издадена от кмета на Община Созопол, с която е НАРЕДЕНО
да бъде премахнат незаконен строеж: „Жилищна сграда“, находящ се в поземлен имот
с кадастрален идентификатор 81178.50.58 м. Атия, землище на гр. Черноморец.
С жалбата се иска отмяна на
заповедта като незаконосъобразна, необоснована, издадена при нарушение нормите
на ЗУТ и нарушение на императивни норми на АПК. Излагат се доводи, че обектът е
преместваем по смисъла на § 5, т. 80 от ДР ЗУТ. Претендира се и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателя
„БУЛ АКУА“ ЕООД се явява адвокат Х.М., който поддържа жалбата съобразно
изложените в нея съображения и заключението на изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза. Претендира разноски, като представя списък на
същите.
Ответната страна, Кметът на
Община Созопол, се представлява от адвокат Ю.Б., който оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Моли за отхвърлянето й, предвид изложеното в
изслушаната съдебно-техническа експертиза и изискванията, на които следва да
отговаря преместваем обект по смисъла на т. 80, пар. 5 от ДР на ЗУТ. Представя
списък на направените от доверителя му разноски с искане за присъждането им. Процесуалният
представител прилага по делото писмена защита с допълнителни съображения за
законосъобразността на оспорената заповед.
Съдът, като взе предвид разпоредбата
на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите
и изразените становища прие за установено следното:
На 02.12.2021 г. работна група в
състав: Г.К.И.– главен специалист „Строителство“ в Дирекция
„УТИПЕП“ към Община Созопол и С.К.С.– специалист „Строителство“ в
Дирекция „УТИПЕП“ към Община Созопол, извършили проверка на строеж: „жилищна
сграда“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 81178.50.58, м. Атия, землище
на гр. Черноморец.
В резултат на извършената
проверка бил съставен Констативен акт № 56/02.12.2021 г. (л. 3 - 5 от делото)
за това, в който е посочено, че поземленият имот представлява земеделска земя,
категория 4 – изоставена орна земя, а категорията на строежа е V категория,
буква „а“ съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба за номенклатурата на видовете
строежи. Посочено е още, че строежът е собственост на „БУЛ АКУА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ”Александър Стамболийски” № 53,
представлявано от управителя М.Я.Н., съгласно договор за покупко-продажба на
имот частна общинска собственост № 8-267/07.06.2013 г. Дружеството е посочено и
като извършител на строежа.
Строежът е описан като едноетажна
жилищна сграда изградена от сглобяеми елементи, с приблизителни размери
7.00/4.00 м., като по северната й фасада е изпълнен навес с размери 7.00/3.00
м., който е затворен изцяло – частично с винил и частично остъклен. Посочено е,
че по западната фасада на сградата е изпълнен навес с приблизителни размери
8.00/3.00 м., оборудван като кухня. Посочено е, че сградата е в напълно
завършен вид и се ползва през летния сезон.
Изготвена е окомерна скица на
разположението на сградата и два броя снимки.
Констатирано е, че сградата няма
изготвени необходимите строителни книжа – разрешение за строеж и одобрени
инвестиционни проекти в земеделска земя, с което е нарушена разпоредбата на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ, поради което съставеният констативния акт представлява
основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ, за издаване на заповед за премахване.
Констативният акт бил получен от
представител на дружеството Петя Кертикова на 22.03.2022 г. (л. 5 от делото), като
управителят му М.Я.Н. подал възражение срещу него, с вх. № 26-00-477/28.03.2022
г. (л. 10 от делото).
Във връзка с подаденото
възражение било изготвено становище изх.№ 26-00-477-1/06.07.2022г. от арх. Радост
Георгиева – главен архитект на Община Созопол (л. 11 от
делото), в което е посочено, че процесният обект: „Едноетажна жилищна
сграда“ изградена в ПИ с 81178.50.58 оп КК на гр. Черноморец, м. Атия, не
представлява преместваем обект по смисъла на пар. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, а
представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е изградена в
нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
На основание съставения
констативен акт и становището била издадена оспорената в настоящото
производство Заповед № 8-Z-711/18.07.2022 г., на Община Созопол, с която е
НАРЕДЕНО да бъде премахнат незаконен строеж: „Жилищна сграда“, находящ се в
поземлен имот с кадастрален идентификатор 81178.50.58 м. Атия, землище на гр.
Черноморец (л. 12 - 13 от делото).
Заповедта била получена от
управителя на „БУЛ АКУА“ ЕООД – на 04.11.2022 г. (л. 13 от делото), който я
оспорил пред съда чрез административния орган, с жалба вх. № 26-00-1699/15.11.2022
г. (л. 18 - 19 от делото), по повод на която е образувано настоящото дело.
В рамките на съдебно производство
беше допусната и възложената съдебно-техническа експертиза, заключението на
която беше изготвено от инж. Т.Д.Ч. и прието като доказателство по делото.
Според заключението процесният обект има характеристиките на преместваем обект.
При съдебното дирене беше
разпитан свидетеля И.Д.Д., който даде показания за предназначението и начина на
ползване на обекта.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед № 8-Z-711/18.07.2022 г., издадена от кмета на
Община Созопол, с която е НАРЕДЕНО да бъде премахнат незаконен строеж: „Жилищна
сграда“, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 81178.50.58 м.
Атия, землище на гр. Черноморец.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – кмет
на Община Созопол, в кръга на неговите правомощия, съобразно
разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ в съответната писмена форма и съдържа
необходимите реквизити, което го прави валиден.
При издаването на заповедта са
спазени процедурните правила предвидени в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Началото на процедурата е
поставено със съставянето на констативен акт. Актът е съставен от служители на Дирекция
„Устройство на територията, инвестиционна политика, екология и проекти“ към
Община Созопол, които са овластени за това с нормата на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е
съобщен на собственика на поземления имот по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ,
който е подал своевременно възражение срещу него.
Същевременно настоящият съдебен
състав счита, че оспорената заповед е недостатъчно мотивирана и издадена в
противоречие с материалните разпоредби на закона, като съображенията за това са
следните:
Според нормата на чл.
56, ал. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят: преместваеми
увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други
обслужващи дейности, преместваеми обекти за временно пребиваване при бедствия и
преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. За
обектите по ал. 1, т. 1 и 2, се издава
разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, въз
основа на схема и проектна документация, одобрена от главния
архитект на общината. /чл. 56, ал. 2 от ЗУТ/.
В посочената норма
липсва примерно изброяване на преместваеми обекти, но при всички случаи тези
обекти следва да имат предназначение, съответстващо на посоченото в чл. 56, ал.
1 от ЗУТ.
Съгласно легалната
дефиниция, дадена в § 5, т. 80 от ДР ЗУТ "преместваем обект" е обект,
който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността
и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място
със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото,
от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва
временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния строй, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи
като основа за изграждане на строеж.
Разпоредбите на чл. 56,
ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на
преместваемите обекти, като първите две норми класифицират обектите според
тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - съобразно техните
конструктивни особености (в този смисъл Решение № 481 от 17.01.2023 г. на ВАС
по адм. д. № 6669/2022 г.; Решение № 6736 от 7.07.2022 г. на ВАС по адм. д. №
2774/2022 г.).
В конкретния случай
процесният обект може да бъде квалифициран като такъв по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ,
за който да се изисква разрешение за поставяне. В административното
производство и по делото бяха представени доказателства, че същият служи за
административни и други обслужващи дейности т.е. същият попада в
хипотезата на чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.
За да издаде
оспорената заповед административният орган е приел, че процесният обект
представлява строеж, като го е описал като „Жилищна сграда“ и тъй като по
делото няма спор, че за него няма издадени строителни книжа е приел, че е
налице незаконен строеж.
Същевременно от даденото
в констативния акт описание на сградата, предмет на заповедта, не може да се
направи еднозначен и категоричен извод, че е налице обект, отговарящ на
характеристиките за строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В този смисъл следва
да се приеме, че административният акт не е достатъчно мотивиран, тъй като във
фактическите основания за издаването му няма достатъчна обосновка да се приеме,
че процесната постройка е трайно прикрепена към земята, по начин който не
позволява да бъде преместена без да се наруши конструкцията й и да не може да
се използва/постави на друго място без да се промени нейното предназначение.
Отделно от това, според заключението на съдебно-техническата
експертиза процесният обект: „ … е нетрайно прикрепен към терена –
конструктивно с железни планки към бетонови блокчета, положени направо върху
терена. При премахването му субстанцията или начина на ползване на земята не се
изменя. Конструктивните му елементи /колони и греди – метални за основната
сграда и дървени за верандата и навеса/, ограждащите термопанели по стените и
покрива на основната сграда и ламарините по покрива на верандата и навеса,
дограмата – прозорци и врати, както и дървеното дюшеме могат да се демонтират и
монтират на друго място. Демонтираните елементи дават възможност да бъдат
ползвани на друго място със същото или подобно предназначение.“
По отношение на предназначението
на процесната сграда, от наличното обзавеждане, заключението на вещото лице и
дадените от свидетеля Д. показания, може да се направи извода, че
административният орган необосновано е приел, че е налице жилищна сграда, тъй
като в нея няма подходящи условия за това. От анализа на установените в
административната преписка и допълнително при съдебното дирене факти, може да
се направи категоричния извод, че процесният обект има административни и други
обслужващи дейности, което безспорно покрива част от характеристиките на
преместваем обект и имайки предвид начина на закрепването му, респ. неговата
конструкция, следва да се направи извода, че е налице преместваем обект по
смисъла на §
5, т. 80 от ДР ЗУТ и чл.
56, ал. 1 от ЗУТ.
От изложеното следва изводът, че
в конкретния случай не са били налице материалните предпоставки за издаване на
оспорената заповед, тъй като сградата, обект на премахване не отговаря на
критериите, според които да бъде квалифицирана като строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ.
От гореизложеното следва, че
оспорения административен акт е издадена без да е налице материалноправното
основание за това, поради което жалбата против него е основателна и същият
следва да бъде отменен на това основание като незаконосъобразен.
При този изход на делото искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно, съгласно чл. 143, ал.
1 от АПК, за внесена държавна такса и изплатено възнаграждение на адвокат и
вещо лице.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 8-Z-711/18.07.2022 г., издадена от кмета на
Община Созопол, с която е НАРЕДЕНО да бъде премахнат незаконен строеж: „Жилищна
сграда“, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 81178.50.58 м.
Атия, землище на гр. Черноморец.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СОЗОПОЛ да заплати на „БУЛ АКУА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
”Александър Стамболийски” № 53, представлявано от управителя М.Я.Н.,
направените по делото разноски общо в размер на 1 850.00 /хиляда осемстотин и
петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: