№ 2170
гр. Бургас, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20252120102709 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 237 от ГПК.
Образувано е по предявени от А. Т. А., чрез процесуален представител адв. В. С.,
срещу С. М. И., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 1800 лева – главница, представляваща подлежащо
на връщане капаро, получено от ответника по сключен между страните договор за изработка
на мебели от 27.10.2023 г., 66 лева – главница, представляваща неустойка по чл. 19 от
договора, сумата от 273,47 лева - законна лихва за забава върху сборната главница от 1866
лв. - за капаро и неустойка - за периода от 07.11.2023 г. до 27.11.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
28.11.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че на 27.10.2023 г. по силата на писмен договор за изработка ищецът е
възложил на ответника изработване на мебели, в срок до 07.11.2023 г., за което ищецът
дължал сумата от общо 3300 лв. Към момента на сключването на договора, ищецът е
заплатил на ответника сумата от 1800 лв. – капаро, а остатъкът е следвало да бъде заплатен
при монтажа на мебелите. Уговореният срок за изпълнение е настъпил, но ответника не е
изпълнил задължението си, поради което ищецът многократно е отправял покани за
изпълнение, вкл. и по „Вайбър“. Изрично заявява, че настоящата искова молба има значение
на изявление за разваляне на договора и искане за възстановяване на платените по него
1
суми. Сочи, че поради неизпълнение на поетото задължение, И. дължи и уговорената в чл.
19 от договора неустойка в размер на 2% от стойността на непредадената вещ, т. е. от
стойността на целия договор поради пълното му неизпълнение.
Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжник при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК, поради което предявява настоящите искове по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендира се
присъждането на направените съдебно-деловодни разноски – в настоящото и в заповедното
производство.
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към нея.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с която признава предявените искове изцяло по основание и размер.
Признава, че е получил главница, представляваща капаро по договора, както и допуснатата
от него забава за изпълнение на задълженията си по договора.
Предявени от ищеца са искове, с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е молба на 15.09.2025 г. от ответника, с която отправя изрично искане да
се постанови решение при признание на иска. Релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
С. с представено по делото пълномощно. Поддържа исковата молба. Отправя изрично искане
за постановяване на решение при признание на иска. Счита възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение за неоснователно.
В съдебно заседание, ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като взе предвид отправеното в съдебно заседание искане за
постановяване на решение при признание на иска, намира следното:
Налице е изрично признание на иска от страна на ответника, чрез неговия
процесуален представител. Признанието на иска е процесуално действие, свързано с
разпореждане с предмета на делото. С него ответната страна не само признава
основателността на иска, но и едновременно с това се отказва от защита по него.
Признанието на иска е извършено от процесуалния представител на ответника, който
разполага с представителна власт за разпореждане с предмета на делото, по смисъла на чл.
34, ал. 3 ГПК, поради което същото е извършено валидно.
В този смисъл доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на
чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания
за постановяване на решение при признание на иска, с което същият да бъде уважен.
2
Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца – адв. С., съдът намира следното:
В заповедното производство съдът е присъдил сторените разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Предвид цената на всеки един от трите иска,
минимално предвиденото адвокатско възнаграждение в чл. 7, ал. 7 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не надвишава
заплатеното, поради което в тази част възражението е неоснователно.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото
производство също е неоснователно, предвид, че с договор за правна защита и съдействие от
07.04.2025 г. ищецът и адв. С. са уговорили възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 650 лв. Предвид цената на всеки един от трите иска,
минимално предвиденото адвокатско възнаграждение в чл. 7 ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. чл. 2 , ал. 5
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в по-висок от
размера на адвокатското възнаграждение уговорен и заплатен от ищеца на процесуалния си
представител.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по
настоящото дело, съобразно уважената част от претенцията и представените доказателства.
Представени са доказателства за заплатена в исковото производство, обективирани в списък
по чл. 80 ГПК - държавна такса в общ размер от 86,21 лв. и адвокатско възнаграждение,
заплатено в брой в размер на 650 лв. В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените
разноски в заповедното производство в общ размер от 842,79 лева (42,79 лв. – държавна
такса и 800 лв. – адвокатско възнаграждение).
Дължимата държавна такса в настоящото производство е в размер на 172 лв. В
заповедното производство е внесена сумата от 43 лв., а в настоящото са представени
доказателства за заплатена държавна такса в размер от общо 86,21 лева, т. е. ответникът
трябва да доплати на Районен съд – Бургас по негова сметка, сумата от 42,79 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., дължи на
А. Т. А., ЕГН **********, с адрес: с. И., сумата от 1800 лева /хиляди и осемстотин лева/ –
главница, представляваща подлежащо на връщане капаро, получено от ответника по
сключен между страните договор за изработка на мебели от 27.10.2023 г., 66 лева /шестдесет
и шест лева/ – главница, представляваща неустойка по чл. 19 от договора, сумата от 273,47
лева /двеста седемдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/ – законна лихва за
3
забава върху сборната главница от 1866 лв. - за капаро и неустойка за периода от 07.11.2023
г. до 27.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.11.2024 г. до окончателното плащане, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4265/11.12.2024 г. по ч.
гр. д. № 8122/2024 г. на Районен съд – Бургас, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., да заплати на А. Т. А., ЕГН
**********, с адрес: с. И., сумата от 736,21 лева /седемстотин тридесет и шест лева и
двадесет и една стотинки/, представляваща сторени в настоящото производство разноски и
сумата от 842,79 лева /осемстотин четиридесет и два лева и седемдесет и девет стотинки/ -
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., да заплати на Районен съд –
Бургас, по негова сметка, сумата от 42,79 лв. /четиридесет и два лева и седемдесет и девет
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4