РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Бургас, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.И.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200151 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „***“ ЕООД ЕИК- ***,със седалище и
адрес на управление: *** срещу наказателно постановление № K21_25-
F583881/23.03.2021г., издадено от директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Бургас,
с което за нарушение чл.96, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл.180, ал.2, вр. чл. 180, ал. 1 от
ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1002,48 /хиляда и два
лева и 48 стотинки/ лева.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като излага
аргументи в тази връзка. В открито съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно
призовано, се представлява от адв. В.В. от АК-Бургас, която моли за отмяна на
постановлението и присъждане на разноски.
За Административнонаказващият орган се явява юрисконсулт Т., която оспорва
жалбата. Посочва, че НП е правилно и законосъобразно, а извършеното нарушение се
безспорно установено, поради което пледира за потвърждаване на НП и присъждане на
разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
В хода на ревизията на „***“ ЕООД е ЕИК ***, възложена със ЗВР № Р-
02000220006759-020-001/ 09.11.2020г. било констатирано, че за периода 01.01.2019г.-
31.12.2019г. бил формиран облагаем оборот по реда на чл.96, ал.10 от ЗДДС от
последователното извършване на еднородна дейност - стопанисване на питейно заведение-
1
бистро „***“, находящо се на адрес *** от следните свързани лица: „***“ ЕООД с ЕИК *** с
оборот 76133,46лв. /без ДДС/ за периода 01.01.2019г. до 10.10.2019г., който се считал за
оборот, реализиран от „***“ ЕООД с ЕИК *** в първия ден на започване на еднородната
дейност: 04.11.2019г.; „***“ ЕООД с ЕИК *** с оборот: 6698,05лв. за периода 04.11.2019г.-
31.12.2019г. Представляващ и собственик на капитала на „***“ ЕООД била Н.И.К., която е
сестра на М.И.П.- представляващ и собственик на капитала на „***“ ЕООД. Управителите и
едноличните собственици на двете дружества били свързани лица по смисъла на параграф 1,
т.3 от ДОПК. Н.И.К. била наето лице по трудови правоотношения в „***“ ЕООД от
21.10.2019г. Счело се, че „***“ ЕООД е следвало да подаде заявление за регистрация на
основание чл.96, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.96, ал.10 от ЗДДС в период от 01.01.2020г. до
15.01.2020г. включително съгласно разпоредбата на параграф 34 от ЗИД на ЗКПО. „***“
ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 21.09.2020г. Дружеството било реализирало
оборот от датата, от която е следвало да се издаде актът за регистрация по реда на чл.96, ал.1
от ЗДДС във връзка с чл.96, ал.10 от закона до датата на регистрация от ОП т.е. от
30.01.2020г. до 20.09.2020г. в размер на 97016,61лв. За м.06.2020г. бил реализиран оборот от
„***“ ЕООД в размер на 6014,88лв. установен от справка в ПП Фискални устройства с
дистанционна връзка. Върху облагаемия оборот следвало да се начисли ДДС по реда на
чл.86 от ЗДДС за извършените продажби в размер на 1002,48лв.
АНО е приел, че с горното дружеството жалбоподател е осъществило нарушение по
чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Процесната жалба е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. Въпреки това съдът счита, че в хода на
производството са допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото
НП.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. В конкретния случай, като нарушени са посочени
разпоредбите на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл.180, ал.2 от ЗДДС и на основание
последната норма във вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена
санкция. Съгласно чл. 180, ал.2 от ЗДДС "ал.1 се прилага и когато лицето не е начислило
данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в
срок", като съгласно ал.1 "Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в
предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер на неначисления данък, но не по-малко от 500лв.". С оглед на горното и видно от
2
обстоятелствената част на наказателното постановление, от начина по който е описано
установеното нарушение, не става ясно за какво точно е санкционирано лицето, сочено като
нарушител - за това, че не се е регистрирало по ЗДДС в срока по чл.96, ал.1 ЗДДС, за това,
че не е начислило ДДС, или и за двете.
Описаните нарушения в НП са самостоятелно уредени с отделни правни
квалификации - по чл. 96, ал.1 ЗДДС и по чл.86, ал.1 ЗДДС, като в АУАН и НП и двете са
посочени в описателната част, но в НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 96, ал.
1 от ЗДДС. В случая в наказателното постановление е посочена като нарушена единствено и
само нормата на чл.180, ал.2 ЗДДС, която е санкционна и предвижда налагане на наказание
на лице, което не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е
регистрирало по този закон в срок. В този смисъл неясно остава, за какво нарушение точно
била санкциониран жалбоподателя, тъй като правната квалификация на същото не може и
не следва да се извежда по тълкувателен път от посочената в НП санкционна норма. Нещо
повече, съгласно чл. 178 от ЗДДС данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно,
но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в
установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 5000 лв. Редът и сроковете за регистрация е уреден именно в посочената
като нарушена разпоредба на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Следователно, след като тя е посочена
като нарушена, приложимата санкционна разпоредба би следвало да е тази на чл. 178 от
ЗДДС.Това отново показва неяснотата на описанието в АУАН и НП, като в край на сметка
не става ясно за кои факти се приемат за съставомерни, респ. коя е приложимата санкционна
разпоредба.
Също така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в
неначисляване на дължим данък, то същият е следвало да посочи кога е извършено това
нарушение. Като дата е посочено единствено кога лицето е следвало да се регистрира по
закона на основание чл. 96 ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният срок, до който е
следвало да се начисли и данъкът, който се твърди да се дължи.
След като обаче е наложена санкция като се цитира конкретен данъчен период- месец
юни 2020 г., то това означава, че неначисляването на данък за този период се приема от
АНО за отделно нарушение. В този смисъл, безспорно следва да се посочи и кога това
отделно нарушение е било извършено. Посочването на датата на извършване на
административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на
нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН в
административнонаказателното производство. Времето на извършване на
административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален
закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. Това е особено наложително в настоящия случай, тъй като
санкцията е наложена за неначисляване на данък, поради липса на регистрация в срок, но
следва да се има предвид, че хипотетично е възможно едно лице да не се регистрира в срок,
но в последствие да начисли дължимия данък съгласно законовите изисквания (естествено
след като вече се е регистрирало) и дори да го заплати. Иначе казано, следва да бъде
посочен както крайният срок за регистрация, така и крайният срок за начисляване на
дължимия данък, като при тяхната съпоставка може да се прецени дали е приложима
разпоредбата на чл. 180, ал. 2 ЗДДС. В случая съдът не може да направи тази преценка, а и
самият жалбоподател е лишен от възможността адекватно да упражни правото си на защита.
Изпълнителното деяние по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът,
в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия
състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от
цитираните от наказващия орган правни норми. Датата на извършване на нарушението е от
съществено значение с оглед изчисляването на предвидените от законодателя давностни
срокове за съставяне на АУАН, а от нея и зависи и коя е приложимата санкционна норма,
3
общата норма на чл. 180, ал. 1 ЗДДС или привилегированите норми на чл. 180, ал. 3 или ал.
4 ЗДДС. В тези норми са предвидени различни размери на санкциите, които следва да
наложат на нарушителите, в зависимост от това дали въобще не са начислили ДДС или това
е сторено в срок до 6 месеца или не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъка
е следвало да бъде начислен. С оглед на това непосочването на датата на извършване на
нарушението представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
В обобщение на гореизложеното наказателното постановление е незаконосъобразно,
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, като липсата на описание
на съществени елементи от състава на нарушението е довело до нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя, поради посочените аргументи наказателното постановление
следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л.18), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН,
ДВ, бр.94 от 2019г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 300
лв. Доколкото преди изменението на чл.63 от ЗАНН, исканията за разноски са се
разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления,
издадени от органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение
(доколкото само агенцията е юридическо лице съгласно ЗНАП), съдът намира, че следва да
осъди именно НАП да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление K21_25-F583881/23.03.2021г., издадено от
директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение чл.96, ал. 1
от ЗДДС и на основание чл.180, ал.2, вр. чл. 180, ал. 1 от ЗДДС на „***“ ЕООД ЕИК-
***,със седалище и адрес на управление: ***, е наложена имуществена санкция в размер на
1002,48 /хиляда и два лева и 48 стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на „***“ ЕООД
ЕИК- ***,със седалище и адрес на управление: ***, съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
4
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Ж.М.
5