РЕШЕНИЕ
№
144
гр.
Перник, 09.10.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Слава Георгиева
Членове: Мария Христова
Кирил Чакъров
при
съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор А. А.** при Окръжна
прокуратура - Перник, като разгледа, докладваното от съдия Георгиева КАНД № 159/2023
г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда чл.
208 – чл.
228 от АПК, във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на С.Д.М., с ЕГН **********,*** против Решение № 292 от
16.07.2023 г., постановено по АНД № 947/2023 г. по описа на Районен съд –
П., с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 7301561, издаден от ОД на МВР
– П.**, с който на основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл.
21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът
излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК, във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение,
районният съд не е събрал всички относими към спора доказателства, които е
следвало да приобщи и изследва, а именно не е изискал справка за датата на
издаване на електронния фиш. Прави искане решението да се отмени и делото да се
реши по същество като се отмени електронния фиш.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател С.Д.М. не се явява и не се представлява.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР – П.**, редовно призован, не изпраща
представител.
Окръжна
прокуратура – Перник, чрез прокурор А. А.** изразява становище за
неоснователност на жалбата и предлага решението на Районен съд – П.** да бъде
оставено в сила.
Настоящият
касационен състав, на основание чл. 218
от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл.
210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С
оглед на това тя е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
За да
постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено, че на 20.03.2022
г., в 14:47 ч., в гр. П.** на ППІ-6, км. 85+500, спирка М.** с посока към гр.
С.** жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил –**,
с рег. № **, със скорост от 106 км/ч,
/след приспаднат толеранс от 3 км
в полза на водача/ при ограничение от 80
км/ч, въведено с ПЗ В26 за населено място, и по този начин е превишил
максимално допустимата скорост за съответния пътен участък с 26 км/ч. Това било
установено и заснето с Автоматизирано техническо средство № 11743d0. За
извършеното административно нарушение по чл.
21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, срещу него е издаден Електронен фиш серия К,
№ 7301561/20.03.2022 г. на ОД на МВР – П-.**, с който на основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
При
горните данни районният съд е достигнал до извода, че заснемането на
административното нарушение е извършено с одобрен тип техническо средство,
което към момента на заснемането е било технически изправно. Приел е, че
установяването на нарушението е извършено при спазване на правилата за това и
от изготвените веществени доказателства по безспорен начин се установяват
елементите от фактическия състав на административното нарушение, за
санкционирането на което е издаден електронният фиш. Посочил е, че авторството
на нарушението е безспорно доказано, с оглед
попълването на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Посочил е, че
деянието правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, за което на извършителя е наложено предвиденото за него
наказание в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, а именно:
глоба в размер на 100 лв.
Настоящият
състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба,
поради което е валидно и допустимо.
Решението е
и правилно. Фактическата обстановка по делото е установена при спазване
принципите на чл.
13 и чл.
14 от НПК, във вр. с чл. 84
от ЗАНН. Събрани са всички необходими и относими към предмета на доказване
писмени и веществени доказателства. Направените въз основа на тях изводи за
осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно,
всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата
съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на
доказателствата като са посочени фактите, които са приети за установени и
доказателствата, въз основа на което е направено това. Изложени са аргументи и
становище по заявените от жалбоподателя възражения. При провеждане на съдебното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В тази връзка следва да се приеме за
напълно неоснователно въведеното в жалбата единствено възражение за липса на
доказателства да дата на издаване на електронния фиш. Същото възражение е
направено и пред районен съд-П.**, който аргументирано го е отхвърлил. Правилно
е прието, че електронният фиш отговаря на изискванията за съдържание на чл.
189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП - отразени са данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото
на доброволното й заплащане. Оформен е в съответствие с образеца, утвърден със
заповед № Із–305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи. Измежду
реквизитите на фиша е дата на установяване на нарушението, която коректно е
посочена. Именно същата е от значение прилагане на института на давност. Деянието е осъществено на 20.03.2022 г., при
което не са изтекли сроковете за административнонаказателно преследване
разписани в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и
чл. 81 от НК.
Изводите
на районния съд по фактите кореспондират с приложения към процесния случай
материален закон. Безспорно установеният факт на управление на МПС от
настоящият касатор към датата на нарушението, видно от приложените по делото
доказателства е, че последният при ограничение на скоростта от 80 км/ч се е
движел със 106 км/ч. Правилно е реализирана административнонаказателната
отговорност на водача на МПС за нарушение по чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Административното наказание за него е
предвидено в нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП по абсолютен
начин – глоба в размер на 100 лв. В посочения в закона вид и размер, то е
наложено на касатора. С това приложимият
материален закон към датата на извършване на процесното нарушение е приложен
правилно, както в производството по налагане на административното наказание,
така и с постановения от Районен съд-Перник съдебен акт.
При извършената проверка от
касационния състав не бяха установени допуснати от страна на първоинстанционния
съд съществени процесуални нарушения. Напротив, районният съд при субсидираното
действие на принципите, предвидени в чл. 13
и чл.
14 НПК е изпълнил задълженията си да проведе обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, които са включени в предмета на доказване.
Предвид всичко гореизложено,
настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната
жалба касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл.
221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Право на разноски има ответната
страна, но тъй като не са поискани такива, то и не се дължи произнасяне.
Водим
от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 292 от 16.07.2023
г., постановено по АНД № 947/2023 г. по описа на Районен съд – П.**.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове:/П/ /П/